№ 31620
гр. София, 22.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110140816 по описа за 2022 година
На основание чл.140 ГПК след като прецени, че исковата молба е редовна и
исковете са допустими, съдът намира, че следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните, да състави проект за доклад по
делото и да го насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и
необходими за правилното решаване на правния спор.
В исковата молба е направено доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за ненеобходимо,
доколкото не са необходими специални знания, за а се отговори на
поставените въпроси.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание за 31.01.2023 г. от 14:30
ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Предмет на делото са предявените от Л. В. С., ЕГН ********** срещу
„(фирма)“ ООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
1
във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК
относно обявяване на чл. 6, ал. 1 от Договор за на потребителски кредит №
201812270814140059, сключен на 27.12.2018г., за нищожен поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на материалноправни разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 27.12.2018г. е сключил Договор за предоставяне
на потребителски кредит. По силата на този кредит му е била отпусната сума
в размер на 2 000 лева. Посочва, че фиксирания лихвен процент по заема е
40,44%, а годишния процент на разходите – 48,84%. Релевира доводи, че
съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за заем, ищецът се е задължил до края на
следващия работен ден да обезпечи кредита с банкова гаранция или гаранция
от небанкова институция в размер на 2 700 лв. твърди, че за неизпълнение на
тази клауза е уговорена неустойка в размер на 2 556 лв.Излага съображения,
че уговорената неустойка представлява добавка към договорната лихва.
Заявява, че поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на
годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един
от компонентните му. Обръща внимание, че това довежда до допълнително
обогатяване на кредитора и с това се нарушават добрите нрави. Навежда
твърдения, че възнаградителната лихва следва да се съизмерва както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговоря връщане
на заетата сума, и с обстоятелството дали заемът е обезпечен. Сочи, че
договорна лихва, която надхвърля трикратния размер на законната лихва за
забава противоречи на добрите нрави. Твърди, че към уговорената по
договора лихва се кумулира и уговорената неустойка. Подробно изяснява
кога една неустойка противоречи на добрите нрави.
На следващо място заявява, че неустойка за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова
гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция.
Релевира доводи, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си
по договора за кредит, тъй като обезщетение не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва
по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Твърди, че
неустойката е предвидено да се кумулира км погасителните вноски, като по
този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
потребителя. Заявява, като това противоречи на принципа за договаряне
съобразно добрите нрави. Аргументира, че към потребителя са поставени
неизпълними изисквания с цел получаване на допълнителна печалба. Заявява,
че кредиторът би следвало да престира след получаване на обезпечение, а не
да иска обезпечение след престиране. Излага твърдения, че кредитодателят не
е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо
кратък срок за осигуряване на поръчители. Твърди, че срокът е бил три дни.
Заявява, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директива
2
2008/48, транспонирана в ЗПК. Излага съображения, че такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. Посочва, че неустойката има санкционен характер.
Заявява, че неустойката е добавка към възнаградителната лихва, като това
представлява печалба за заемодателя. Заявява, че такава неустойка, макар и
допълнителна печалба към възнаградителната лихва, не е обявена за такава,
като с това се нарушават чл. 5 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че
заемодателят не е запознат с действителния размер на ГПР, посочен в чл. 1 от
договора. Заявява, че неустойката е от една страна обезщетение за кредитора,
като обаче е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнение. Навежда твърдения, че неустойката е съизмерима с
предоставената сума по кредита. Излага аргументи, че неустойката в договора
всъщност е предварително отчетена в падежните вноски сума ,която не е била
известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Твърди, че
неустойката противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Заявява, че посочения ГПР в договора не е реално прилагания. Твърди,
че това е ,,заблуждаваща търговска практика“. Заявява, че съгласно чл. 22
ЗПК при установяване нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, договорът
е недействителен. Заявява, че в такъв случай се дължи само чистата сума по
заема. Навежда твърдения, че няма посочване в ГПР и ГЛП на вземането за
лихва, тъй като в случая е прикрито като неустойка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез пълномощника си адв.
Емил Цанев- с установена по делото представителна власт, оспорва
предявените исковете като недопустими и неоснователни.
Излагат се доводи, че ищцата няма правен интерес от така предявените
установителни искове. Твърди, че ,,(фирма)“ ООД не претендира от ищцата
неустойка по процесния договор за кредит съответно няма основание за
завеждане на отрицателен установителен иск от страна на ищцата. Заявява, че
от страна на ,,(фирма)“ ООД няма претендирано право, което да се отрича от
ищцата и за което да е необходима съдебна защита. Аргументира, че ищцата
няма правен интерес от прогласяване нищожност на клаузата за неустойка,
тъй като целият кредит е погасен. Заявява, че има сключен Договор за на
потребителски кредит № 201812270814140059, сключен на 27.12.2018г между
ищцата и ответника. Заявява, че възнаградителната лихва по кредита е в
размер на 40.44%, а ГПР в размер на 48.84 %. Сочи, че ищцата е следвало да
върне сумата от 2 700 лв. Излага становище, че ищцата е поела задължение да
предостави банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция
или двама поръчители. Навежда твърдения, че съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от
договора при непредоставянето на гаранция, за ищцата е възниквало
задължение за неустойка. Аргументира, че неустойката се начислява с
изтичането на период от време, като ищцата е могла във всеки момент да спре
3
нейното нарастване като предостави обезпечение. Заявява, че уговорения
размер на неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора в размер на 420 лв. е горната
граница, до която може да се начислява неустойката. Твърди, че уговарянето
на неустойка при неизпълнение на съществено договорно задължение, поето
доброволно от едната страна, не нарушава добрите нрави. Твърди, че ищецът
е получил информация за условията по договора и размера на евентуално
дължимата неустойка още при сключването на договора. Заявява, че на
ищцата е предоставен Стандартен европейски формуляр. Посочва, че в чл. 8
от СЕФ е уговорено, че ищцата има срок до следващия ден да посочи вида на
обезпечението. Твърди, че ищцата е имала избор между три вида обезпечения
– банкова гаранция, гаранция от нефинансова институция, двама поръчители.
Твърди, че обезпечението е било по избор на ищцата. Заявява, че ищцата е
имала достатъчно време да прецени дали може да изпълни поето задължение
в срок. Навежда твърдение, че клаузите за неустойка са уговорени в интерес
на кредитополучателя, тъй като във всеки момент може да се спре
натрупването на неустойка чрез предоставяне на обезпечение. Твърди, че
ищцата е имала субективното право по чл. 29 ЗПК да се откаже от сключения
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дължи
обезщетение и неустойки. Заявява, че съгласно чл. 20а ЗЗД страните са
длъжни да изпълняват поетите задължения по договора. Навежда твърдения,
че неустойката не противоречи на добрите нрави по смисъла на ТР 1/2009г. на
ОСГТК н ВКС. Твърди, че кредитополучателят има възможност, съгласно чл.
3.2.7 и чл. 3.2.8 от Общите условия, приложими към договорите за
потребителски кредит на ,,(фирма)“ ООД, преди сключване на Договор за
потребителски кредит, потребителят може да предостави на кредитодателя
предложено от него обезпечение за предварително одобрение. Твърди, че на
ищцата е била предоставена цялата информация преди сключване на
договора. Описва стъпките за сключване на процесния кредит. Навежда
твърдения, че при преценката за противоречие с добрите нрави на
неустойката следва да се вземат предвид интересите и на двете страни.
Твърди, че кредитирането е рискова дейност, като невинаги кредиторът може
да си получи дадената в заем сума. Навежда твърдения, че именно поради
рисковата дейност по кредитиране е включено задължение за обезпечаване на
отпуснатата сума. Излага доводи, че неустойката, уговорена в чл. 6 от
договора за кредит, не противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Посочва, че максималният размер на неустойката, съгласно посочената
разпоредба, е 1 224 лв. Обръща внимание, че е логично обезпечаване
връщането на получените кредитни средства ведно с уговорената
възнаградителна лихва да съответства на сумите, подлежащи на връщане.
Заявява, че неустойката не е насрещна престация по договор и не може да се
определи като ,,собствена изгода за кредитора“. Твърди, че
възнаградителната лихва и неустойката са съвършено различни институти.
Заявява, че възнаграждението, което се получава по договор за кредит, е
лихвата. Обосновава, че няма как да се определи размер на неустойка, тъй
4
като тя възниква от нов юридически факт – неизпълнението на договорно
задължение. Оспорва твърденията на ищцата, че дължимата неустойката
следва да се включи при определяне на процента на ГПР. Релевира доводи, че
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не подлежат на включване суми, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор.
Заявява, че неустойката няма как да бъде предвидена в ГПР след като може
изобщо да не се дължи.
С оглед становището на страните съдът отделя като БЕЗСПОРНИ И
НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: 1) страните
са сключили на Договор за на потребителски кредит №
201812270814140059/27.12.2018г, по силата на който на ищеца му е
предоставена от ответника сумата в размер на 2 000лв., която съгласно
договора същият е следвало да върне с лихва в размер на 700 лв., при
годишен процент на разходите 48,84%; 2) Съгласно договора
кредитополучателят е трябвало да предостави обезпечение до края на
следващия ден от сключването на договор за потребителски кредит;
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК;
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
правния си интерес.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
по делото пълно и главно наличието на валидно основание за получаване на
процесната сума – валидност на уговорената клауза за неустойка между
страните по договор за заем.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
5
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като
им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената
държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно
още в производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор,
могат да използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват
време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение,
без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им, като за целта
могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при Софийския районен съд,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена
всеки работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или
0889 515 423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6