РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. Ямбол, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100504 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ЕООД против П. И. С. , с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС, както и за
осъждане на ответника да им заплати сумата от 2449, 61 лв., от които сумата от 816, 55
лв. представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“
и сумата от 1633, 06 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, във връзка с неизпълнение на договор за потребителски кредит № ***, в
едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2023 г. между страните бил сключен
договор за потребителски кредит № ***. Договора бил сключен за сумата от 2500 лв.,
която следвало да бъде изплатена от длъжника за срок от 30 месеца, с размер на всяка
от вноските от по 132, 59 лв. ГПР бил в размер на 48.95%, при ГЛП в размер на
41.00%, като лихвения процент на ден бил от 0.11 %. Общото задължение по договора
за потребителски кредит бил в размер на 3977, 55 лв. Отделно от това длъжника
поискал и закупил допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1000 лв. и „Флекси“ в
размер на 2000 лв., като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги
била в размер на 100 лв. С оглед на гореизложеното общото задължение по кредита и
по закупените допълнителни услуги възлизало на 6977,55 лв., общия размер на
месечната вноска по договора възлизала на 232, 59 лв., с дата на погасяване на 5-ти
ден от месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на договора за
потребителски кредит, но се разсрочвало за срока на същия на равни месечни вноски и
1
се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. В посочения договор
ответника П. И. С. била пожелала да бъде сключена застраховка живот с
наименование „Защита на кредита“ със застраховател „Уника живот“ АД, с размер на
застрахователната премия от 71, 25 лв. Ответника при сключването на договора
поискала с част от отпусната сума да бъде извършено рефинансиране по други нейни
кредити към ищцовото дружество, които възлизали на общо сумата от 1374, 17 лв.
Остатъка от отпусната сума, след приспадането на горепосочената в размер на 1054,
58 лв. била преведена чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка
на 14.03.2023 г. Бил изготвен погасителен план в който били включени 30 погасителни
вноски, всяка една от тях от по 232, 59 лв. с падежна дата всяко 5-то число на месеца.
Същия бил получен от длъжника на 14.03.2023 г., заедно с договора за потребителски
кредит, СЕФ с допълнителна преддоговорна информация. Твърди се, че по желание на
ответника погасителния план бил удължен с три вноски, като вноски 4,5 и 6 били
намалени и в тази връзка бил сключен Анекс № 1. Твърди се, че общо заплатеното от
ответника възлизало на 1828, 80 лв., като с тази сума били погасени е пълни вноски по
погасителния план. В общата сума на получените плащания били включени и
постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителния план възлизащи на 420, 24 лв. По законната лихва били платени 100 лв.,
като след входирането на заявлението били платени още 50 лв. на 24. 01. 2025 г., с
които частично били заплатени разноските в производството. С плащането били
заплатени и 30 лв. начислени такси по Тарифата. Твърди се, че поради неизпълнение
на поетите договорни задължения ответника изпаднал в забава, видно от приложеното
извлечение по сметка към посочения по-горе договор за потребителски кредит. След
изпадането в забава и съгласно чл.12.3 ОУ към договора, същия бил прекратен, а
задължението обявено за предсрочно изискуемо на 04.10.2024 г., като ответника бил
уведомен чрез писмо на посочения от него адрес в договора. След обявяване на
предсрочната изискуемост 04.10.2024 г. било започнало начисляването на обезщетение
за забава. Същото било начислено съгласно уговореното в чл.12/12.1 ОУ, като се
дължало за период от 04.10.2024 г. до 29.12.2024 г. и било в размер на 128, 17 лв.
Съгласно чл.4 от ОУ към договора длъжника дължал на дружеството договорно
възнаграждение, което било предварително определено в погасителния план. Към
датата на предсрочната изискуемост същото било в размер на 815, 34 лв. дължимо за
период 05.11.2023 г. до 04.10.2024 г.
Счита се, че предявения иск било основателен и доказан.
Твърди се, че между страните действал принципа на свободното договаряне,
съгласно чл.9 ЗЗД. С оглед този принцип и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит, вкл. описаните в договора услуги „Фаст“ и
„Флекси“, което било изцяло по желание на длъжника, като същия имал право да се
възползва от посочените в тях възможности. За това същия дължал възнаграждение на
кредитора, като се бил възползвал от първата услуга на пакета- приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.Иска се уважаване на претенцията,
както и присъждане на разноски.
Ответникът П. И. П., чрез пълномощник адвокат оспорва иска, като неоснователен и
недоказан. Счита, че договора за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит бил недействителен на специалните условия на чл.22 ЗПК. Не били
посочени приложимият лихвен процент и условията на прилагането му. Сумите по
2
допълнителните услуги, следвало да бъдат включени в ГПР. Посочено било ГПР в размер на
48.95%, но не било ясно от какво се формирало, като в общата сума не били включени
допълнителни услуги в размер на 3000, 00 лв., като с включването им ГПР щяло да се
промени многократно. Посочените в договора размери на ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, не съответствали на действително уговорените такива, като било налице
неяснота при определяне на ГПР, което водило до недействителност на договора. Клаузата
за предоставяне на допълнителна услуга била нищожна като неравноправна по смисъла на
чл.143 ЗПК. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за
добросъвестност и водила до неравновесие в правата на страните, посочената клауза била
неравноправна и не се явявала индивидуално договорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗПП.
Също така се твърди, че възнагражденията за предоставяне на допълнителни услуги „Факс“
и „Флекси“, които били уговорени в договора попадали в понятиено „ общи разходи по
кредита за потребителя“, а от там и на понятието на ГПР, като същите представлявали
конструкция, предназначена да покрие действителните разходи по кредита, както било в
конкретния случай.
Посочени са основания на които договорът не отговарял, като всяко от тях следвало да
бъде санкционирано, чрез провъзгласяване на общата недействителност на договора по
смисъла на чл.22 ЗПК. В случая не била и приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза обуславяла недействителност на целия договор.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
В с.з. ответника чрез упълномощен представител с писмена молба моли за отхвърляне
на претенцията по изложени съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на
***РС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да
заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство. Предвид
, че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение и в
едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл.
422 ГПК, както и осъдителен иск чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Приложен е договор за потребителски кредит – профи кредит стандарт № *** от
14.03.2023 год., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат
кредит в размер на 2500 лв., със срок за погасяване 30 месеца , с посочен ГЛП – 41, 00
% и ГПР – 48,95 %, лихвен процент на ден- 0.11%, размер на погасителна вноска от
132, 59 лв. и общата сума, която следва да бъде върната- 3977, 55 . В договора е
посочено още, че кредитополучателят е избрал пакет допълнителни услуги – Фаст, на
стойност 1000 лв. и Флекси, на стойност – 2000 лв., като вноската по избрания пакет
е в размер на 100, 00 лв., дължима към месечната погасителна вноска, която ставала в
размер на 232, 59 лв. и общата сума за връщане – 6977, 55 лв., с 5 ден на погасяване
от месеца. Посочено е и, че клиентът е поискал закупуването на допълнителна
незадължителна услуга.
Представени са още декларации с които клиента потвърдил, чрез подпис, че е
получил екземпляр на ДПК, ОУ и погасителен план на 14.03.2023 г., ОУ на Профи
кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към
договор за потребителски кредит № *** в който са посочени падежа на всяка вноска,
сумата дължима за главница, лихва, размер на вноската по кредита, размер на вноска
3
по закупена допълнителна услуга/и и общ размер на месечната вноска, искане за
отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, платежно нареждане за кредитен превод в размер на 1054, 58 лв., Анекс № 1
към договор за протребителски кредит № *** за намаляване на вноски от 28.08.2023 г.,
погасителен план към Анекс № 1 към договор за протребителски кредит № ***,
уведомително писмо, уведомително писмо за обявяване на предсрочната изискуемост
по ДПК ***, с отбелязване лично получено от длъжника П. И. С., Извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит № *** от което се установява, че общата
неплатена сума по ДПК № *** към дата 20.02.2025 г. била в размер на 1828, 80 лв.
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че анализа
показвал, че размерът на ГПР, посочен в договора за кредит, бил определен в
съответствие с изисквания на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1
към ЗПК и включвало единствено уговорената между страните възнаградителна (
договорна лихва). Възнаграждението на закупените допълнителни услуги Фаст и
Флекси, в размер на 3000 лв. не било включено в ГПР. Уговореният в процесния
договор ГПР съответствал на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като ограничавал
размера на ГПР до петкратния размер на законна лихва, определена с постановление
на МС на РБ. В случай, че при изчислението на ГПР бъде прибавено
възнаграждението за закупените допълнителни услуги като разход по кредите, в
размер на общо 3000, 00 лв., същият би се увеличил над 100 % и би надхвърлил
петкратния размер на законна лихва.
За периода 18.04.2023 г.- 23.12.2024 г. по договор № ***/ 14.03.2023 г. била
внесена сума в размер на общо 1 778, 80 лв., с които били погасени вноски от № 1 до
№ 6 изцяло, както и част от вноска № 7, съгласно погасителен план към Анекс №
1/28.08.2023 г., посочени в Таблица № 1, катхоследвало: - главница в размер на 291,
42 лв., договорна лихва за период 05.04.2023 г.- 04.11.2023 г. в размер на 401, 27 лв.,
възнаграждение за пакет допълнителни услуги за периода 05.04.2023 г.- 04.11.2023 г. в
размер на 550, 39 лв., такса по Тарифата за извънсъдебно събиране в размер на 30, 00
лв., лихва за забава в размер на 405, 72 лв. и законна лихва в размер на 100, 00 лв.
След датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, и след входирането на
ИМ на 20.02.2025 г., за периода 24.01.2025 г.- 23.05.2025 г. по договор № ***/
14.03.2023 г. била внесена сума в размер на 250 лв., с които били погасени частично
съдебни разноски Таблица № 1.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 30.12.2024 г.,
непогасените задължения по договор № ***/ 14.03.2023 г. били в размер на общо
5 601, 70 лв., от които- главница в размер на 2 208, 58 лв., договорно възнаграждение
за периода 05.11.2023 г.- 04.10.2024 г. в размер на 815, 34 лв., възнаграждение за
закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 816, 55 лв., възнаграждение за
закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 1633, 06 лв. и законна лихва за
периода 04.10.2024 г. – 29.12.2024 г. в размер на 128, 17 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правно основание на предявените искове е по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
4
вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и
ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит – стандарт. Ответникът не е оспорил, че е получил заемната
сума, включително ищецът е признал и представил доказателства, че за погасяване на
кредита ответникът е внесъл сумата от общо 2028, 80 лв., както и към настоящия
момент, че всички вноски по кредита са с настъпил падеж.
Основните възражения на ответника касаят нищожност на клаузи от договора ,
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и с добрите нрави и по -
специално уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги- Фаст и Флекси,
уговорения ГПР , включително ГЛП.
Процесният договор за кредит от 14.03.2023 год., попада в приложното поле на
ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а
съгласно т.10 на чл.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на
разбираем език и да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
ЯРС приема, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на
горепосочените изисквания. В договора са посочени: размер на кредита, лихвения
процент, общо дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите,
който по размер формално не надвишава максималния по чл.19, ал. 4 ЗПК- пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Този
размер на ГПР, обаче не отразява действителния такъв на ГПР, тъй като очевидно не
включва разходите за допълнителните услуги – „Фаст“ и „Флекси“ по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на
ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
5
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва само нотариалните такси.
Според т.2 от § 1 на ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Предвид
изложеното, възнагражденията за допълнителни услуги попадат в приложното поле на
горецитираните норми, тъй като същите са пряко свързани с договора за кредит,
поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР на
ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на
разходите. В случая в ГПР не са включени разходите за допълнителните услуги по
кредита, които както се посочи законът установява, че са част от общия разход по
кредита. Така с цената на пакета по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се е
достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна
лихва в размер на 41% и на скрити проценти от ГПР. При сключване на процесния
договор ответникът - кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на
отпуснатия заем по начин, изключващ възможност за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно
цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на
разходите без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждения за
допълнителните услуги. В приложения СЕФ също не е посочено възнаграждението за
допълнителни услуги. Наред с това уговорените типизирани клаузи на договора за
кредит и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, са изготвени едностранно
от търговеца, създават значително неравновесие в правата по съглашението между
потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават потребителя от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Това договаряне е позволило на кредитора
да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и забраната размера на
ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва, доколкото при включване
на разходите за допълнителни услуги очевидно посочения в договора размер на ГПР –
48,95 % би се увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната
по чл.19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка е заключението и на в. лице по допуснатата и
приета ССЕ, от която се установява, че ако закупените допълнителни услуги Фаст и
Флекси бъдат включени в ГПР, то размерът би бил над 100 %.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в уговорения годишен процент на
разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно –
разходите за процесните две допълнителни услуги, като не без значение е и
обстоятелството, че общият им размер от 3000 лв. надхвърля главницата по кредита,
която е в размер на 2500 лв. Така потребителят като икономически по - слабата страна
в правоотношението е лишен от възможността да извърши информиран избор за
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността.
В случая уговорената допълнителна услуга „Флекси“, предвиждаща възможност
за изменение на кредитното отношение по така сключения договор по своята същност
отразява правото за изменение на договорите по взаимно съгласие по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
а не е услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, обосноваваща дължимост на
възнаграждение.
6
Също така следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а пакетът допълнителни услуги "Фаст"
и "Флекси" регламентира точно такива действия. Съгласно чл. 4 на същата разпоредба
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
заплащането на възнаграждение за допълнителната услуга "Фаст" по приоритетно
разглеждане на искането за кредит е уговорено без да е ясна типичната насрещна
престация, обосноваваща по-високи разходи за заемодателя. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с
действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на
кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на
търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед на всичко изложеното , ЯРС намира че процесния договор за кредит
следва да се приеме за недействителен, на основание чл.22 ЗПК ,като противоречащ на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 и чл.10а ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. С три броя разписки представени от ответника и приети като писмени
доказателства в настоящото производство и неоспорени от ищцовото дружество, се
установява, че ответника по посочениа по- горе договор е внесъл още сумата от 200
лв.В случая чистата стойност на кредита е в размер на 2500 лв. и като се приспадне
внесената от ответника сума в размер на 2228, 80 лв., иска е основателен за сумата от
271, 12 лв. и над този размер следва да се отхвърли като неоснователен и поради
извършено плащане.
В горния смисъл практиката на ОС – Ямбол, обективирана в Решение №
298/14.07.2023 год. по в.гр.д. № 285/2023 год., като и решение № 12/ 25.01.2024 г. по
възз. гр. дело № 494/2023 г.
Следва да се отхвърли и осъдителния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.240 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД на посочените по- горе основания. Съдът следва да
отбележи, че между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищцовото дружество и ответника е бил сключен договор за
кредит със съответното съдържание и уговорени условия, съгласно които
кредитополучателя дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в
размер на 1000,00 лева, която предоставяла правото на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 2000,00 лева, която предоставяла правото на промяна на
погасителния план на потребителския кредит. Тези обстоятелства се установяват и от
представените по делото доказателства от ищцовото дружество, както и от
заключението на изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищцовото дружество
7
безспорно доказа, че е превело на кредитополучателя П. И. С. с преведно нареждане на
кредитен превод сумата от 1054, 58 лв., като останалата сума от главницата в размер
на 1445, 42 лв. отишла за рефенансиране и погасяване на други нейни кредити към
ищцовото дружество. Също така от заключението на вещото лице се установява, че по
процесния кредит е заплатена сума в18.04.2023 г.- 23.12.2024 г. по договор № ***/
14.03.2023 г. била внесена сума в размер на общо 1 778, 80 лв., с които били погасени
вноски от № 1 до № 6 изцяло, както и част от вноска № 7, съгласно погасителен план
към Анекс № 1/28.08.2023 г., посочени в Таблица № 1, катхоследвало: - главница в
размер на 291, 42 лв., договорна лихва за период 05.04.2023 г.- 04.11.2023 г. в размер на
401, 27 лв., възнаграждение за пакет допълнителни услуги за периода 05.04.2023 г.-
04.11.2023 г. в размер на 550, 39 лв., такса по Тарифата за извънсъдебно събиране в
размер на 30, 00 лв., лихва за забава в размер на 405, 72 лв. и законна лихва в размер
на 100, 00 лв.
След датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, и след входирането на
ИМ на 20.02.2025 г., за периода 24.01.2025 г.- 23.05.2025 г. по договор № ***/
14.03.2023 г. била внесена сума в размер на 250 лв., с които били погасени частично
съдебни разноски Таблица № 1.
Съдът намира, че така уговорените възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 1000 лева, която предоставяла правото на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ " в размер на 2000 лева, която предоставяла правото на
промяна на погасителния план на потребителския кредит, предвидени в договора за
кредит са нищожни на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22
ЗПК, чл. 143, ал. 1, вр.чл. 146, ал. 1 от ЗПК, тъй като законът не допуска заплащането
на такси и комисионни за извършване на действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор по естеството си представляват
такси и поради накърняването на принципа на "добрите нрави " по смисъла на 26,ал.1
ЗЗД, се достига до значителна неравностойност на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като уговорените
възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, предвидени в
договора за кредит, са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗД. В случая такава
неравностойност е налице, тъй като сумата, която се предоставя по така уговорените
такси, представлява допълнителна сума, която с оглед размера на отпуснатия кредит е
в значителен размер и по-голяма от него. По този начин се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост, и така уговорените такси са във вреда на
потребителя и води до неравновесие в правата на страните по договора.
Също така, така уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ , предвидени в договора за кредит са нищожни и поради това, че се
стига до нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода
за заплащане на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ , предвидени в договора за кредит, поради което съдът намира, че
процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума, която потребителя дължи.
Размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на
8
действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като
процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включат процесните две
такси / възнаграждения за допълнителни услуги / ще бъде в доста по - голям размер. В
конкретния случай възнаграждението, което следва да се заплати по така уговорените
възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ " е в общ размер
на 3000, 00 лева и е трябвало да бъде включено в ГПР. В този смисъл е и разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1 от ДР на ЗПК, а невключването му е единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ
повече от пет пъти размера на законната лихва за забава. При това положение
нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като за потребителя не
съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата
стойност на кредита.
Целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата
на ч„л.19, ал.4 ЗПК. Поетото от кредитополучателя, в качеството му на потребител
задължение за заплащане на процесните такси е довело до съществено оскъпяване на
предоставения му кредит. Това задължение по естеството си представлява скрита
лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.
Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от
кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за кредит. Разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, която е императивна по своя характер е в защита на обществения
интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за
кредит да се явява свръх обременителен за него. В случая обаче, предвиденото в
договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния
размер на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК. При
това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй
като в него липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на процесните такси не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 ЗПК, преди сключването на договора за
кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да
прецени дали да му предостави кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК , а
рискът от невръщане на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва. С
уговарянето на клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската
печалба и всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по - слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност да влияе
на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на процесните клаузи, при които е сключен договора за
заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и
кредитора, поради което същите представляват неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143, ал.1 ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил предоставен на
кредитополучателя с оглед неговата търговска или професионална дейност, в рамките
на която да е сключен процесния договор. Напротив, кредитополучателя попада в
9
приложното поле на § 13, т.1 ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.
Също така, процесните такси са уговорени в нарушение на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото същите са начислени за действие, свързано с управление
на кредита, а не за допълнителна услуга по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден
етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на
общност.
На основание чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по
кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за
договор, с размер на действително ГПР над 100 %, т.е. пъти по - висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в
действителния му размер, по който договор потребителят е икономически по - слаб
субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от
неплатежоспособност остава единствено за него. Свободата на договарянето съгласно
чл.9 ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна
по договора за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, включително и на добрите нрави. В случая уговорката за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата на
страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от
кредитополучателя при всички положения - независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не.
С оглед на това иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
и уважената част на иска.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева в исковото производство и 50, 00
лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски по съразмерност на
уважената част от исковете, в случая в размер на 9,72 лв. за заповедното производство и
сумата от 44,13 лв. за настоящото производство.
Ответникът е ангажирал доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 923,00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на същото не се споделя
от съда доколкото така заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, с оглед цената
10
на исковете е под определения размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималния
размер на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на делото, ответникът има право на разноски по съразмерност на
отхвърлената част от исковете, в случая в размер на 843, 97 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника П. И. С.
с ЕГН ********** дължи на ищеца „Профи Кредит България“ " ЕООД с ЕИК ***, на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗДД , сумата от 271,12 лева -
главница, дължима по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***/
14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК в съда - 30.12.2024 г. до окончателното и изплащане, като иска
за главница за разликата над сумата от 271, 12 лева до претендирания размер от 2 208, 58
лева, както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗДД за
договорна лихва в размер на 815, 34 лв., дължима за периода от 05.11.2023 г. до 04.10.2024 г.
и законна лихва в размер на 128, 17 лв. дължима от 04.10.2024 г. до 29.12.2024 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 с № *** г. по гр.
дело № *** г. год. по описа на ЯРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Профи Кредит България“ " ЕООД с ЕИК *** срещу
ответника П. И. С. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.1, т.3, вр. ал.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с които се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***/ 14.03.2023 г. сумата в общ размер на
2449, 61 лева, от които: неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" в
размер на 816, 55 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на
1633, 06 лв., за които суми с Разпореждане № *** г. год. по ч.гр. дело № *** г. год. по описа
на ***РС е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. И. С. с ЕГН ********** да заплати на
Профи Кредит България“ " ЕООД с ЕИК *** , сумата от 44,13 лева разноски за настоящата
инстанция по делото.
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН ********** да заплати на Профи Кредит България“ "
ЕООД с ЕИК *** разноски в заповедното производство в размер на 9,72 лв.
ОСЪЖДА Профи Кредит България“ " ЕООД с ЕИК *** да заплатят на П. И. С. с
ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 843, 97 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11