Присъда по дело №66/2021 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 1/13.01.2022 г. по НОХ дело № 66/2021 г. по описа на РС-
Белоградчик.

Срещу подсъдимия Р. Т. В. от гр. П., обл. П., е повдигнато обвинение
затова, че на 19.07.2019 г. , в гр. Д., обл. В., на ул. “Д. с.“, пред дом № ..., в
управлявано то него МПС - автомобил м. ”Опел“ модел „Зафира“ с рег.№ ЕН
3897 КР, като случаят не е маловажен, държал 38 бр. черни полиетиленови
чувала с акцизни стоки – тютюневи изделия във вид на нарязан тютюн за
пушене с общо брутно тегло 374,997 кг., на обща стойност 85128,24 лв.,
всички без бандерол, който се изисква съгл. чл. 2 т.2 от ЗАДС, чл.100 ал.1 от
ЗАДС чл.28 ал.1 от ЗТТСИ, като предмета на престъплението е в големи
размери, - престъпление по чл.234 ал.3 т. 3 вр. ал.1 от НК във вр. чл.2 т.2 и
чл.100 ал.1 от ЗАДС и чл.28 ал.1 от ЗТТСИ.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано
по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
“лишаване от свобода” над минималния размер, като се отчетат отегчаващи
вината обстоятелства – предходни осъждания, високата стойност на предмета
на деянието, укриването на подсъдимия от органите на разследването и съда.
Подсъдимият В., не е намерен от съда за призоваване по делото, поради
което е разпредено и издирването му от органите на МВР. Последните също
не са могли да открият подсъдимия при издирване , продължило няколко
месеца. Още в хода на досъдебното производство, при повторното си,
последно по ред привличане , В. е изчезнал, напуснал е обичайното си
местопребиваване – адреса по регистрация и е останал в неизвестност, поради
което и окончателно е привлечен само в присъствие на назначен му защитник
по реда на ЗПрР. Съдът е преценил обстоятелствата по делото след
образуването му, и е допуснал и провел разпоредително заседание и
същинско след това – по общия ред, в условията на чл.269 ал.3 т.1 и 2 от
НПК.
Защитникът на подсъдимия, назначен му в негово отсъствие по реда на
ЗПрП пледира към съда, последният да отчете обстоятелствата, че подс. В. в
хода на досъдебното производство е признал авторството на деянието и
вината си / при разпита му след първоначалното му привличане/, както и че е
съдействал на разследващите.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Р. Т. В. е роден на ................. г. в гр. П., обл. П., живущ в с.гр.,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, не
работи, с ЕГН **********
1

На 19.07.2019 г. служители на МВР – РУ-Видин, по повод получена
информация, че с л.а. м. „Опел Зафира“, с рег. № ЕН 3897 КР, лице с имена
Р.В. от гр. П., щял да транспортира акцизни стоки без бандерол – нарязан
тютюн, решили да организират операция по проследяване на такова
превозване на стоки, без необходимият бандерол. Така в посочения ден свид.
Кр. Т. / служител на РУ-Видин към ОД-МВР-Видин/, заедно с още свои
колеги, били в гр .Д., обл. В., в близост до ж.п. прелез в града, на ок. 100 м. от
самия него. Около 19.50 ч., сред спрели пред пусната бариера на жп прелеза
МПС, с посока на движение към гр. В., бил забелязан точно посочения
автомобил - л.а. м. „Опел Зафира“, с рег. № ЕН 3897 КР /миниван/, като той
бил управляван от подс. В., нямало друг човек в автомобила. Свидетелят М.
М., служители също на полицията, се движел в друго МПС, след това на В. и
го наблюдавал. Служителите на полицията подали сигнал за спиране на МПС,
управлявано от В., след вдигане бариерата на жп прелеза, и подсъдимият
спрял. Била му извършена проверка за установяване самоличността му, и
констатирали кой е той. В автомобила се забелязвали множество черни
найлонови чували. На въпрос на служителите на реда какво кара, В. признал,
че в чувалите има тютюн и го транспортира към гр. В., където трябва да го
достави на непознати за него лица. СВ. М. усетил и силна миризма на тютюн,
излизаща от колата, при отварянето й. Тогава било съобщено и поискано
съдействие от оперативна група. След като пристигнали компетентните
разследващи служители, извършили претърсване на МПС и изземване от
него на общо 38 бр. черни полиетиленови чували, с общо тегло ок 380,00 кг.
Изготвени били и снимки, поставени във фотоалбум.
В последствие бил извършен оглед на иззетите вещи, като веществени
доказателства – 38 бр. чували, при който щателен вече оглед е констатирано
съдържанието им в кг., и външния изглед на същото – суха растителна маса с
преобладаващо жълт до светло-кафяв цвят и с характерен мирис на „тютюн“.
Установено било, и че на чувалите няма поставен български акцизен
бандерол. От всеки чувал били иззети експертни проби, надлежно описани за
всеки обект / чувал/, общо 38 бр. такива. Този оглед е документиран също и с
фотоалбум.
Назначена и проведена била органолептична експертиза, която
приключила със заключение, че предмета на престъплението представлява
„нарязан тютюн с пушателни свойства и качества на натурален тютюн, и е
годен за ръчно свиване на цигари“.
Извършената по досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, приета и от съда, сочи, че стойността на тютюна за пушене,
предмет на деянието е общо 85 182,24 лв., като съответният за него и избегнат
за плащане акцизен бандерол се явява 57 699,20 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: показанията на свид. Кр. Т. и М. М., на приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 624/2019 г. на РУ-
2

Белоградчик към ОД-МВР-Видин, вкл. справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът намери, че тези доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват описаната
фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях своите фактически
изводи. От тях се доказва авторството на деянието и вината на подсъдимите.
Писмените доказателства по делото, и показанията на разпитаните в с.з.
свидетели напълно корелират с фактическата обстановка, възприета като
обективна истина по случая, от съда. Думите на свидетелите описват по
идентичен начин мястото и начинът на спиране на МПС, управлявано от
подсъдимия, поведението му при това – не отричане на факта какво и за къде
транспортира. Няма причина те да не бъдат кредитирани. Чрез тях подробно
се описват факти и обстоятелства, представляващи елементи на състава на
престъплението по чл.234 ал.1 от НК. Всеки един от тези свидетели е
възприел лично, как в автомобила на подсъдимя се намират полиетиленовите
чували. Последвалите процесуални действия, извършени напълно в
съответствие със закона, и довели до събиране на писмени доказателства по
случая – претърсване и изземване на вещи, оглед на такива, също безспорно
изясняват и конкретизират какво е превозвано в автомобила на В., респ. от
него самия лично. Превозването на тютюна без изискуемия бандерол,
несъмнено означава и негово “държане”, тъй като именно по този начин се
упражнява фактическа власт над тази листна маса. Законът на следващо
място не изисква специални условия в какъв обект да е осъществено
държането, респ. не е необходимо да е търговски такъв. За
съставомерността на деянието е ирелевантно какъв е видът на помещението, в
което се съхраняват акцизните стоки, дали то е собствено или се ползва на
друго основание, дали е специално пригодено за съхраняване на тези стоки
или не. Проведените експертизи по случая, безспорно категоризират вида и
характера на предмета на престъплението /едната/ - като акцизна стока, а
другата - определя пазарната му стойност, а от там и дължимият акциз, който
не е надлежно заплатен на държавата, с което за нея е настъпила финансова
загуба. Оценителната експертиза е спомогнала и за правилната квалификация
на деянието в крайна сметка – установи се, че случаят не е маловажен, а дори
и предмета на деянието е на висока стойност – „в големи размери“.
Изложеното мотивира съдебният състав за вземе решение, с което да
признае за виновен подсъдимия по престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.
В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл.234 ал.3 т. 3вр. ал.1 НК вр. чл.2 т.2 и чл.100 ал.1 от ЗАДС и чл.28 ал.1
от ЗТТСИ.
От обективна страна – Подсъдимият Р. Т. В. на 19.07.2019 г.
19.07.2019 г. , в гр. Д., обл. В., на ул. “Д. с.“, пред дом № ..., в управлявано то
3

него МПС - автомобил м. ”Опел“ модел „Зафира“ с рег.№ ЕН 3897 КР,
държал 38 бр. черни полиетиленови чувала с акцизни стоки – тютюневи
изделия във вид на нарязан тютюн за пушене с общо брутно тегло 374,997 кг.,
на обща стойност 85128,24 лв., всички без бандерол.
Съгласно ЗТТСИ - чл. 28. „Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти
само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по
реда на Закона за акцизите и данъчните складове.“ А пък ЗАДС, в две свои
разпоредби предвижда : чл.100 „Бутилираните алкохолни напитки с код по
КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, и
тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и
продават само облепени с бандерол и чл.2 т.2 „На облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия“.
Съдът приема, че деянието не е маловажно. Стойността на тютюна,
предмет на престъплението е достатъчно над размера на МРЗ за страната, за
да може да обоснове реализацията евентуално само на админ. нак.
отговорност. НК, обаче, е предвидил и състав на престъпно деяние за подобно
поведение – разпространение или държане на акцизни стоки без
необходимия, изискуем бандерол, и поведението на подсъдимия безспорно
осъществява един от тези състави – “държане”-то. Освен това, че стойността
на предмета на престъплението не е ниска, тя се явява и достатъчно висока, за
да обоснове специалния квалифициращ признак „големи размери“ – отчетена
съобразно указаното в ТР № 1/30.10.1998 г. по н.д. № 1/1998 г., ОСНК.
От субективна страна – подсъдимия , извършвайки деянието си,
предмет на настоящето дело, е действал при условията на пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че действията му водят до упражняване именно на
фактическа власт над предмета на престъплението – чувалите , натоварени в
управляваното от него, сам, МПС, знаел е какво е съдържанието им, съзнавал
е, че този предмет няма изискуемия по закон бандерол, тъй като тютюнът е
бил в насипно състояние, и накрая – съзнавал е че, това поведение е
противоправно – тъй като върху листната маса не възможно да има, а върху
чувалите видимо не е имало, а е следвало тази маса да се съхранява така /съд/,
че да има поставен бандерол, за да е налице платен акциз за тютюна.
Предвид изложеното, съдът приема че подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.
Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са
ниското правно съзнание на подсъдимия, желанието му да извърши платена
услуга на трети лица, т.е. да се сдобие с парични средства, по начин, който е
противоправен.
По вида и размера на наказанието:
1./ За извършеното от подс. Р.В. престъпление по чл.234 ал.3 НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от две до осем години и
4

лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 НК.
На първо място, съдът намира, че не следва да определя санкция от
вида “лишаване от права” тъй като подсъдимият е безработен – следователно
не би могъл да бъде лишен от права в случая – да разпространява /продава/
или държи такива стоки, тъй като той не упражнява подобна дейност -
законно. След като намира подс. В. за виновен по чл.234 ал.3 вр. ал.1 от НК,
в настоящия случай съдът следва да му определи наказание от предвидените
– единствено от вида на “лишаване от свобода”.
Съдът счете с оглед обстоятелствата в конкретния казус, че не са налице
предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК за определяне на наказанието под най-
ниския предел, предвиден в чл.234 ал.3 от НК. Не се установиха по делото
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на
които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко на извършеното от подсъдимия и на личността му. Съдът при
определяне наказанието на В. не отчете смекчаващи вината обстоятелства,
тъй като не намери такива. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете:
предходните наказания налагани на дееца и поведението му в крайна сметка и
пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, и пред съда
– укриване , в опит да се саботира наказателното производство срещу него и
избегне отговорността, която следва да понесе. / високата стойност на
предмета на деянието, вече е отчетена при квалификацията му, като такова по
по-тежкия състав на ал.3 чл.234 НК, поради което съдът не може да я ползва и
тук – при индивидуализиране на санкцията/.
Изхождайки от посочените обстоятелства, съдът определи на подс. В.
наказание - "лишаване от свобода" за срок от две години и седем месеца, т.е.
над минимума, при съобразяване разпоредбата на чл.36 от НК, след като
прие, че наказание в този размер би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
При наличието на предишни осъждания на подс. В., посочени справката му
за съдимост, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват
материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на това и
на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на Р.В.. / същият е търпял
последно ефективно наказание „лишаване от свобода“ по н.о.х.д. №
2196/2014 г. на РС-Плевен – считано до 12.09.2015 г. – т.е. към момента на
извършване на деянието по настоящето дело, не са били минали повече от
пет години/.
По веществените доказателства:
В хода на провежданото досъдебно и съдебно разследване, като
веществени доказателства са приобщени – 38 бр. полиетиленови чувала с
акцизна стока – тютюневи изделия – нарязан тютюн за пушене без изискуем
бандерол. На основание чл.234 ал.5 от НК съдът постанови отнемането в
5

полза на държавата на предмета на престъплението: 38 бр. полиетиленови
чувала с акцизна стока – тютюневи изделия – нарязан тютюн за пушене без
изискуем бандерол, без количеството от него, отделено за експериментални
проби ! /Доколкото в органолептичната експертиза е отразено, че след
провеждането й, остатъците от тези проби са унищожени, поради което те
не могат да са обект на отнемане в полза на държавата /
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В. да заплати
по сметка на ОД-МВР-Видин разноските за вещи лица, направени в хода на
досъдебното производство, в размер на общо 1707,02 лв. / за двата вида
експертизи – оценителна и органолептична/.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	1
Дата:	13 януари 2022 г. (в сила от 29 януари 2022 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20211310200066
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юни 2021 г.

Присъда по дело №66/2021 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите