Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр. Перник, 03.09.2018 год.
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети май
през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
Председател: Людмила Пейчева
Членове: Рени Ковачка
Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа
докладваното от Председателя въз. гр. дело № 225 по описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
Районната здравноосигурителна каса – П., Булстат:1218582201553, с адрес: ***,
представлявана от директора д-р Й. А. К. срещу Решение № 1166 от 10.01.2018 год.,
постановено по гр. дело № 03163/2017 год. по описа на П. районен съд.
Със същото е осъдена Районната
здравноосигурителна каса - П., да
заплати на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, с ЕИК:********* и с адрес: *** по чл. 79 ЗЗД, във вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗО, във вр. чл. 29, ал. 1 от Националния рамков
договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и
Българския лекарски съюз за 2015 год. сумата от 23 933 лева,
представляваща дължима по Договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки, сключен между страните на *** год., ведно със законната лихва от
12.09.2014 год. до 05.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.06.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата, както да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 507 лева разноски по делото.
Изложени са съображения, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Поради това моли да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отхвърли изцяло
предявения иск. Моли да се осъди ответника да заплати направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден
отговор от ответника МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. П., с който оспорва
въззивната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди
решението на районния съд като правилно и обосновано. Не претендира разноски
пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок от
страна, която има право на обжалва, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество на спора.
Пернишкият окръжен съд, като извърши
проверка на обжалваното решение по изложените доводи на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното решение е правилно,
мотивирано и законосъобразно.
По делото е установено, че претенцията
на ищеца в размер на 23 933 лева, представляваща
извършена и отчетена болнична медицинска помощ по Договор за оказване на болнична медицинска помощ, ведно със законната лихва
от 12.09.2014 год. до 05.06.2017 год. е основателна и доказана. Безспорно е
установено, че между МБАЛ „Рахила Ангелова" АД и РЗОК П. е сключен Договор
№ 140253 от *** год. за оказване на болнична
медицинска помощ по клинични пътеки
на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и в съответствие с Националния рамков договор за
медицинските дейности за 2014 год.
Със заповеди на директора на РЗОК П. са назначени
медицински и финансови проверки на дейността на лечебното заведение, като проверяващите са
съставили констативни протоколи на *** год.,
*** год. и на *** год. Същите са връчени на Изпълнителния директор на
МБАЛ „Рахила Ангелова" АД. Извършилите
проверката лекари са определили описаните в констативните протоколи факти и
обстоятелства като нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване,
чл. 179, ал.1 т.1; чл. 188, т.8 и т.
10; чл. 190, т. 4; т. 5 и т.17; чл. 184, т. 8 от НРД за МД за 2014 год., във връзка с Приложение № 16 от НРД за МД за 2014
год., но не са съставили и не са връчили
акт за установяване на административно нарушение. С това действие те са
нарушили разпоредбата на чл. 74 ал. 3 от Закона за здравното осигуряване и чл.
54, ал. 2 от Договор № 140253 от *** год. за оказване на болнична медицинска
помощ по клинични пътеки, но изложеното обстоятелство не е оспорено от
процесуалният представител на РЗОК П.. Наред с това по делото е доказано, че със свое становище изх. № 853 от 30.04.2014 год. и вх. № 11.02.2012 от
30.04.2014 год. до управителя на НЗОК, изпълнителния директор на МБАЛ „Рахила Ангелова" АД е уведомил НЗОК
за незаконосъобразния ред на извършване на проверки от страна на РЗОК П.. Това обстоятелство също не е оспорено от РЗОК
П.. С писмо изх. № 11-02-212 от
05.06.2014 год. управителят на НЗОК е уведомил изпълнителния директор на
МБАЛ „ Рахила Ангелова" АД, че е извършена проверка на цялата медицинска документация, отразяваща
дейността на Болницата, съгласно констативните
протоколи от ***
год., ***год. и *** год. и е установено, че при определен брой истории
на заболяванията няма нарушения в изпълнението на диагностично - лечебния алгоритъм на клиничните пътеки, поради което следва на лечебното заведение да се заплати
сумата в размер на 23 933 лева.
По делото е
доказано, че НЗОК е извършила проверката по документи по сигнал на лечебното
заведение в резултат на което със свое писмо изх. № 11-02-212 от 04.06.2014 год. Управителят на
НЗОК е разпоредил на РЗОК П. да заплати
претендираната сума на МБАЛ „ Рахила Ангелова" АД. В писмото на НЗОК до РЗОК П. са посочени номерата на
съответните истории на заболяването
по изпълнените и отчетени медицински дейности, които следва да бъдат
заплатени на лечебното заведение. Следователно проверка от страна на НЗОК е
извършена и резултатите от нея са обективирани
в писмо изх. № 11-02-212 от 04.06.2014 год. на Управителят на НЗОК. Поради това е налице неизпълнение на
разпореждане на по - вишестоящия орган. Съгласно чл. 36 от Правилника за
устройството и дейността на НЗОК, Районните здравноосигурителни каси и техните
поделения са организационни структури на НЗОК, директора на РЗОК е на пряко подчинение на Управителя на НЗОК и РЗОК е
второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Следователно директора на РЗОК
П. не е изпълнил разпореждането на Управителя на НЗОК.
Наред с това ответникът не оспорва
твърдението, че медицинските дейности, чието заплащане се претендира, са реално
извършени. Не оспорва и надлежното отчитане на извършените медицински дейности
в РЗОК. От изложеното следва, че лечебното
заведение е оказало болнична медицинска помощ за периода от месец януари до
месец март 2014 год. по клинични пътеки на лекувани пациенти по 53 истории на
заболяването, за която дейност РЗОК П. е уведомена от НЗОК, и РЗОК П. е длъжна да заплати.
Настоящият състав не споделя становището на
РЗОК П. по отношение на представените кредитни известия и извода, че лечебното заведение - ищец
представяйки кредитно известие за отчетената сума доброволно се отказва от заплащане
на
същата. Това е така, тъй като кредитното известие, с което лечебното заведение
редуцира сумата подлежаща на заплащане за определен месец не представлява
доброволен отказ от заплащане. Ако същото не
представи кредитно известие и не редуцира посочената сума, то за съответния
месец лечебното заведение няма да получи никакви финансови средства и болницата ще
се окаже без финансиране, а това е недопустимо с оглед правото на лечебното заведение
да получи финансови
средства за извършеното лечение на здравноосигурените лица.
С оглед
събраните по делото доказателства правилно районният съд е приел, че е налице валидно
облигационно правоотношение между страните по делото. МБАЛ „ Рахила
Ангелова" АД е извършила болнична медицинска помощ по клинични пътеки, която е отчетена по
надлежния ред и в резултат на проведена незаконосъобразна проверка от РЗОК част
от извършената дейност за периода от месец януари до месец март 2014 год. е
свалена от заплащане от страна на РЗОК П.. След сигнал от лечебното заведение до НЗОК, управителят на НЗОК с писмо е
разпоредил на РЗОК П. да заплати претендираната
сума. Тези обстоятелства са взети предвид, поради което правните изводи на
районния съд са законосъобразни и обосновани.
Настоящият
състав счита, че неправилно и в нарушение на процесуалните правила и съдебната
практика във въззивната жалба е направено възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно задължителната съдебна практика възраженията на ответника
срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция,
само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла
да ги заяви пред първата инстанция, но в случая не е налице такава хипотеза. Видно от писмения отговор на ответника пред първата инстанция не е
направено възражение за изтекла погасителна давност. Поради това възражението
за настъпила преклузия не следва да се
разглежда във въззивното производство. В този смисъл е и Тълкувателно Решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013, ОСГТК.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано.
Поради изхода на
делото не следва да се присъждат разноски на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД гр. П.,
тъй като в съдебно заседание на 17.05.2018 год. процесуалният представител
изрично е заявил, че не претендира разноски пред тази инстанция.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1166 от 10.01.2018 год., постановено по гр.
дело № 03163/2017 год. по описа на П. районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.