№ 142758
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110147206 по описа за 2024 година
намери следното:
Образувано е по заявление на Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД с ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу С. Г. С., за сума в размер на 931
лв. /съгласно уточнителна молба от 20.09.2024 г/, произтичащо от запис на заповед, издаден
на 02.09.2022 г. Сочи се изрично в уточнителната молба, че се претендира вземането, за
което е издаден приложения към заявлението запис на заповед. Поддържа, че дружеството е
кредитор на вземането , тъй като е придобило с договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 12.01.2024 г. вземанията по договор за кредит № 397994, сключен между длъжника и
„Кредит йес“ ООД, които са обезпечени с процесния запис на заповед.
Съдът като съобрази депозираното заявление, изложените в него твърдения и
приложените доказателства, намира следното:
За да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК е необходимо вземането на кредитора да произтича от документ, посочен в
чл.417 от ГПК, който документ съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК трябва да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя
срещу длъжника.
В случая заявителят претендира в негова полза да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК – запис на
заповед, издаден от длъжника в полза на трето лице – „КРЕДИТ ЙЕС“ ООД. Действително,
както твърди заявителят, възможно е правата по записа да бъдат прехвърлени чрез цесия. В
производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,
т.10 ГПК /запис на заповед/, обаче е необходимо да бъде надлежно установено извършеното
прехвърляне, което в случая не се установява от заявителя по следните съображения:
На първо място с представения договор за цесия е извършено прехвърляне на вземания
по договор за кредит, а не на вземания по запис на заповед. Дори и записът на заповед да
обезпечава именно вземанията по този кредит, то прехвърлянето на правата по каузалното
правоотношение не е равнозначно на прехвърляне на правата по менителничния ефект,
1
поради което и договорът за цесия на вземанията по каузалното правоотношение не
легитимира цесионера като кредитор по абстрактната сделка.
На следващо място представеният договор не е сред документите по чл. 417 ГПК, с
какъвто съгласно разясненията по т. 4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се легитимира частният правоприемник на
посочения в документа по чл. 417 ГПК длъжник. Не се установява и цесията да е надлежно
съобщена на длъжника, доколкото е налице единствено удостоверяване, че изпратената
пратка до длъжника е непотърсена, но не и удостоверяване на броя и датата на извършените
посещения на адреса.
По изложените съобразения съдът намира, че заявителят не установява да е надлежен
кредитор на вземането по приложения запис на заповед и заявлението следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 47206/2024 г., депозирано от „Кредит инкасо
инвестмънтс бг“ ЕАД с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, срещу С. Г. С..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
процесуалните действия за останалата част от заявлението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2