Решение по дело №2034/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 485 от 23.04.2021 г. по АНД № 2034/2021 г. по описа
на ПРС, НО, XI с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемата М. Р. Н. да бъде освободена от наказателна отговорност,
като й се наложи административно наказание глоба по чл. 78а от НК за това, че на
18.03.2019 г. на път III-805 в землището на с. Царацово, обл. Пловдив при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с
регистрационен № **** е нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“ и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“, като причинила по непредпазливост средна телесна повреда на Х. Ц. Б. с
ЕГН ***, изразяваща се в счупване на основата на черепа - десния костен израстък и
счупване на първи шиен прешлен, което е причинило трайно затрудняване движенията
на врата – престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение и моли обвиняемата да бъде освободена от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като й се наложи административно наказание
глоба в среден размер на предвидените рамки с оглед на обществената опасност на
деянието и дееца, като не се налага наказание лишаване от правоуправление.
Защитникът адв. Д. пледира за установеност на фактическата обстановка, като
обръща внимание, че справедливото наказание спрямо личността на дееца би било
такова в минималните размери на чл. 78а от НК, а именно 1000 лв. Колкото до
кумулативната възможност за налагане на наказание лишаване от право да управлява
МПС, пледира за неупражняването на това правомощие от съда.
Обвиняемата М. Р. Н. поддържа казаното от адвоката си и моли да не бъде
лишавана от правоуправление и съжалява за случилото се.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата М.Н. е родена на ***, живуща в ***. Същата е б., б. г., със средно
образование, работеща, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********. Тя не била
осъждана към момента на инкриминираното деяние. Притежавала лек автомобил
марка „Тойота Ярис“ с рег. № ****. Тя е правоспособен водач на МПС с категории В и
М от 24.08.2017 г. и издадено свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *** на
04.09.2017 г.
На 18.03.2019 г. обвиняемата управлявала горепосочения лек автомобил.
Времето било слънчево, с добра видимост. На същата дата пострадалият Х. Б.
управлявал автомобил „Деу Матиз“ с рег. № *** по пътя пред магазин „Джъмбо“
посока към АМ „Тракия“ и към с. Бенковски. Пътят бил сух, асфалтов, времето било
ясно и слънчево. По време на управлението Б. усетил, че нещо не е наред с
автомобила, защото не можел да превключва скоростите, поради което и след като
подминал магазин „Джъмбо“, на път III-805 в землището на с. Царацово, обл. Пловдив
1

отбил моторното превозно средство в страни на банкета и го установил в положение да
не докосва пътя с нито една от гумите си. След това пострадалият се свързал по
мобилния апарат със съпруга му - С. Б.а, с която се разбрали тя да отиде на място с
друго моторно превозно средство, а именно лек автомобил „Субару“ с рег. № ***.
След около 15 минути Б.а пристигнала на мястото с посочения лек автомобил, като го
установила от другата страна, също в банкета. Б. от своя страна преместил последния
автомобил пред неговия, а именно пред „Деу Матиз“ с рег. № ***. Казал на своята
съпруга да седне в авариралия автомобил и да си сложи колана, докато той го свърже с
въжето за теглене. Тя седнала в автомобила, а пострадалият застанал между двата
автомобила и започнал да подготвя авариралия за теглене. По същото това време по
същия път - III-805 западно обходен на гр. Пловдив в посока от юг на север се движил
Г. Р. с управлявания от него лек автомобил марка „Волво“ с рег. № ***. На свидетелят
му направило впечатление, че пътят бил двулентов, със сух асфалт, без дупки и
неравности и движението не било натоварено. Зад него на около двеста метра се
движел автомобилът, управляван от обвиняемата Н.. След като подминал магазин
„Джъмбо“ свидетелят Р. забелязал две леки коли спрели на източния банкет, извън
пътното платно за движение. В един момент при движението си Н. загубила контрол
над управлявания от нея автомобил, поради което и същият напуснал платното за
движение от дясно и в резултат на това последвал удар в предната част на лек
автомобил „Тойота Ярис“ и в задната лява част на лек автомобил „Деу Матиз“. В
резултат на това последния посочен автомобил се преместил напред и настъпил удар в
предната му част с тялото на Х. Б., както и в предната лява част на лек автомобил „Деу
Матиз“ и в задната част на лек автообил „Субару Легаси“. Б. забелязал движещият се
към тях автомобил, управляван от обвиняемата и по посоката на движение на същия
разбрал, че ще ги удари. Пострадалият силно се притеснил, но единственото което
успял да направи е да се подпре с двете ръце върху предния капак на колата на
неговата съпруга. След секунда чул силен трясък и усетил удар по тялото си.
Настъпилото пътно произшествие било забелязано и от страна на Р.. Той чул силен
трясък и погледнал в огледалото за обратно виждане и забелязал, че колата която се
движила след него - „Тойота Ярис“, е ударила спрелите коли. Свидетелят веднага
отбил в дясно и спрял автомобила. Насочил се към пострадалите. Видял в канавката
отстрани Б., който бил легнал и казвал, че не може да стане и не може да диша. До него
била и неговата съпруга, която след удара излязла веднага от лекия автомобил, в който
била, но не през лявата предна врата, а през дясната, защото предната лява не можела
да се отвори. Тя забелязала своя мъж да лежи на земята, като видяла, че няма месо на
прасеца и се вижда костта. Веднага подала сигнал на спешен номер 112. От своя страна
Б. видял, че до автомобилът, причина за инцидента, стои младо момиче – а именно
обвиняемата Н., което било видимо притеснено и плачело. Същото го попитало
няколко пъти дали ще отиде в затвора. На място пристигнал екип на спешна
медицинска помощ, който отвел пострадалия в лечебно заведение, където му била
указана медицинска помощ. След направени изследвания било установено, че на
пострадалия Б. е било причинено счупване на основата на черепа - десния костен
израстък и счупване на първи шиен прешлен.
На досъдебното производство била назначена и изготвена автотехническа
експертиза, чието заключение посочило, че първият удар между лек автомобил
„Тойота Ярис“ и лек автомобил „Деу Матиз“ е настъпил на източния банкет, извън
платното за движение на място, което се намира по дължина на около 57.5 - 58.5 м.
северно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед и по широчина на около 0.3 - 0.5
м. източно от източната граница на платното за движение. Вторият удар между лек
2

автомобил „Деу Матиз“ и Х. Ц. Б. е настъпил на източния банкет, извън платното за
движение на място, което се намира по дължина на около 61-62 м. северно от ориентир
№ 2, приет в протокола за оглед и по широчина на около 0.6 - 0.9 м. източно от
източната граница на платното за движение. Третият удар между лек автомобил „Деу
Матиз“ и лек автомобил „Субару Легаси“ е настъпил на източния банкет, извън
платното за движение на място, което се намира по дължина на около 63 — 64 м.
северно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед и по широчина на около 1.6 - 1.8
м. източно от източната граница на платното за движение.
Експертът посочил, че скоростта на движение на лек автомобил „Тойота Ярис“ в
момента на удара е била около 73 км/ч, като водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с
имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се е движил по платното
за движение, тъй като напускането на платното за движение от лек автомобил „Тойота
Ярис“ е причина за настъпилото ПТП, но няма техническа обективна причина за това,
поради което счита, че е налице субективна такава.
Най-вероятен от техническа гледна точка според вещото лице бил следният
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът М. Р. Н. е
управлявала лек автомобил „Тойота Ярис“ по източната /дясна/ лента на платното за
движение на път III-805, западно обходен на гр. Пловдив в посока от юг на север. През
това време лек автомобил .,Деу Матиз“ е бил аварирал и е бил спрян на източния
банкет, извън платното за движение, лек автомобил „Субару Легаси“ е бил спрян пред
лек автомобил „Деу Матиз“, на източния банкет, извън платното за движение, а
пешеходецът Х. Ц. Б. се е намирал между лек автомобил „Деу Матиз“ и лек автомобил
„Субару Легаси“, на източния банкет, извън платното за движение. В един момент
водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ по субективни причини е допуснал
автомобилът да напусне платното за движение отдясно и така е настъпил удар в
предната дясна част на лек автомобил „Тойота Ярис“ и в задната лява част на лек
автомобил „Деу Матиз“. От удара лек автомобил „Деу Матиз“ се е изместил напред и
така е настъпил удар в предната част на лек автомобил „Деу Матиз“ и в тялото на Х. Ц.
Б., както и в предната лява част на лек автомобил „Деу Матиз“ и в задната дясна част
на лек автомобил „Субару Легаси“. След удара автомобилите са се установили на
местата и в положенията отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че
водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ - М. Р. Н. по субективни причини е загубила
контрол над автомобила и така се е насочил към дясната граница на платното за
движение, след което е напуснал платното.
Преди удара лек автомобил „Деу Матиз“ и лек автомобил „Субару Легаси“ са се
намирали извън платното за движение и не е било необходимо поставяне на
светлоотразителен триъгълник, тъй като те не са били пречка за движещите се по
платното за движение моторни превозни средства.
Била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, която дава
заключение, че на Х. Ц. Б. е било причинено счупване на основата на черепа - десния
костен израстък и счупване на първи шиен прешлен. Описаните увреждания били в
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са
причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство - при
настъпилото пътнотранспортно произшествие, с което са в пряка причинна връзка.
Причинено е трайно затрудняване движенията на врата, а счупването на
основата на черепа причинява и разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
3

Назначена и изготвена била и допълнителна съдебномедицинска експертиза,
като видно от заключението на същата, въпреки представените допълнителни
документи, няма промяна в характера, степента и броя на телесните увреждания,
причинени на Х. Ц. Б. при настъпилото пътнотранспортно произшествие. Вещото лице
изрично е посочило, че ингвиналната /слабинна/ херния не е в причинна връзка с
пътнотранспортното произшествие.
Назначена и изготвена била и химическа експертиза на изпратените за
изследване проби кръв, взети от лицето Х. Ц. Б., като видно от същата не било
доказано наличие на етилов алкохол в кръвта му.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
самопризнанието на обвиняемата пред съда и показанията, дадени на досъдебното
производство от свидетелите Г. Р., Х. Б., С. Б.а, Т. Г., писмените доказателства -
медицинска документация, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум към него, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, справки в централна база данни КАТ за собственост на МПС,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно с план-схема, карта за
регистрация на ПТО с пострадали лица, назначените по ДП съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 64/19, протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, автотехническа експертиза,
справка за съдимост, характеристична справка, справка за нарушител/водач и
останалите доказателства, събрани по досъдебното производство и прочетените от
съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
достоверност и съответстват на формалните обяснения на обвиняемата, които макар и с
двойствена природа като защитно средство, допринасят за изясняване на
обстоятелствата по делото. Всички те отговарят на събраните писмени доказателства
/протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за ПТП и план-схема към него/ и
извършените експертизи, установяващи механизма на настъпване на ПТП и характера
на причинените телесни повреди. Поради тези съображения съдът изцяло възприе и
предложения в автотехническата експертиза механизъм на настъпилото ПТП, който в
най-пълна степен кореспондира и с посочения такъв от свидетелите и обвиняемата,
както и посоченото в съдебномедицинската експертиза относно характера на телесната
повреда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
присъда, в случая решение, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
4

С оглед гореизложената фактическа обстановка и оценката на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че по отношение на обвиняемата са
налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.
342, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК. Бланкетният му характер
препраща към правилата за движение, регулирани в ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“
От обективна страна извършените от дееца действия установяват по несъмнен
начин факта на извършените нарушения на правилата за движение. Обвиняемата като
участник в движението не се е съобразила чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като не е упражнявала
непрекъснат контрол над управляваното от нея МПС, без да е налице обективна
причина е излязла извън пътя и станала причина за настъпване на пътно-транспортно
произшествие със спрелите край пътя два автомобила. От удара в първата кола по
посоката на движение на обвиняемата, тази кола се е преместила напред и е ударила
както колата пред нея, така и намиращия се между двата автомобила пострадал Х. Б..
Произшествието се дължи изцяло и само на субективни причини у обвиняемата като
водач на МПС. Установява се липса на съпричиняване от страна на пострадалия,
доколкото спрените автомобили са били извън платното за движение и за това не е
било необходимо изпълнение на задължението за сигнализиране чрез
светлоотразителен триъгълник, а спрените автомобили не били пречка за движението.
Фактът на причинените телесни повреди и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП се установява от показанията на пострадалия, които кореспондират с
фактическите констатации и заключението на експертите, изготвили назначените по
делото съдебномедицински и автотехническа експертизи, които съдът кредитира като
обосновани, ясни и даващи отговор на поставените въпроси. Последната впрочем е
изключително подробна и ясна и в детайли разкрива механизма на произшествието,
причинно-следствената връзка, липсата на обективна причина за загубата на контрол
върху МПС и субективния характер на последното, в следствие на което от удара,
който е причинила обвиняемата, лек автомобил „Деу Матиз“ се е изместил напред,
където се е намирал и пострадалия и така са му причинени травматичните увреждания.
В този смисъл те не биха настъпили, ако обвиняемата не беше загубила контрол и не
беше причинила произшествието.
Характерът на причинената телесна повреда се установява от кредитираното от
настоящия съдебен състав като компетентно и неоспорено от страните заключение на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, според която на пострадалия е
било причинено счупване на основата на черепа - десния костен израстък, което довело
до трайно затрудняване движенията на врата, и счупване на първи шиен прешлен,
което е разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като
обвиняемата не е целяла и не е предвиждала общественоопасните последици на
причиненото от нейното поведение деяние, но в конкретната ситуация е била длъжна
да ги предвиди и е могла да стори това. Индиция в това отношение е заключението на
изготвената по делото автотехническа експертиза, според което основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е именно поведението на водача
на лекия автомобил, която без наличие на обективна причина, а при наличие на
причина от субективен характер е изгубила контрол над управляваното от нея МПС,
като е имала техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе движила по
платното за движение, но го е напуснала и е предизвикала ПТП. Всичко това
обосновава и извода, че в конкретния случай е налице виновно, непредпазливо
5

поведение от страна на обвиняемата.
Предвижданото от закона наказание за престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „б“ пр.
2-ро вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК е лишаване от свобода до три години или
пробация. Деецът не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, с
деянието не са причинени имуществени вреди. Следователно са налице условията за
освобождаването на обвиняемата от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
и налагането на административно наказание глоба.
С постановлението на прокурора се повдига и обвинение за извършване на
нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.“, в резултата на което се твърди да е извършено
престъплението в правната му квалификация, за което се води и настоящото дело. При
преценка на материалния закон съдът намери, че обвиняемата следва да бъде
оправдана в това да е извършила нарушение на посочената разпоредба и правилата,
които тя въвежда. От една страна чл. 5 от ЗДвП не въвежда конкретно правило за
поведение, с което да трябва да се съобразяват водачите на ППС. Тя е от кръга на т.нар.
общи правни норми и както е известно в задължителната тълкувателна практика на
ВКС те имат конкретно изражение за дължимото поведение в останалите разпоредби
на закона. Затова е не само ненужно, но и неправилно да се ангажира отговорността на
дееца за неизпълнение на норма, която не въвежда някакво конкретно поведение, което
да се следва, а има характера на норма-принцип.
По тези причини обвиняемата се оправда на основание чл. 304 от НПК в
извършването на нарушение на коментираното правило за движение.

По размера на административното наказание:

Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда административно наказание
глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното
наказание „глоба“ съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
обвиняемата ниската степен на обществена опасност на личността й предвид чистото
съдебно минало, липсата на криминална регистрация и изрази пред съда съжаление за
стореното. От друга страна съдът не отчете наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което наказанието бе определено при абсолютен превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения в закона минимален размер.
Предвид горното съдът наложи на обвиняемата административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, като счете, че именно така определеният размер, се явява
справедлив, съответен на имотното състояние на обвиняемата и в най-голяма степен
ще допринесе за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, ще й въздейства по
оптимален начин предвид преимуществото на индивидуалната превенция.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 4
от НК съдът не наложи на обвиняемата и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“. В тази връзка съдът споделя становището на прокурора и наведените доводи от
защитника за неналагане на това наказание, като отчете добрата личностна
характеристика на обвиняемата, както и необходимостта й да управлява автомобил, за
да полага труд. За поправянето й е необходимо и достатъчно налагането само на глоба,
не и кумулативно предвиденото наказание. Същевременно допълнителното наказание
от лишаване от право да управлява МПС би надхвърлило пределите на целите на
наказанието и несправедливо би ограничило правото на труд на обвиняемата.
6

Последното е изключително важно за поправянето й, като именно като го упражнява
съдът счита, че ще има възможност за осъзнаване на последиците на стореното. Отчете
се и фактът, че работата на обвиняемата изисква управление на МПС, че тя не е
личност, която проявява трайно незачитане на правилата за движение, предвид
приложената справка за нарушител/водач, която разкрива единствено нарушения,
наложени с фишове. В този смисъл съдът прие, че инкриминираното й поведение е
инцидентно и не би настъпило в бъдеще. По тези аргументи не се наложи
допълнителното наказание лишаване от правоуправление на МПС.

По разноските:

Използването на експертна помощ и действителното извършване и приемане на
съдебномедицински и автотехническа експертизи обосновават ангажиране и на
отговорността на обвиняемата за заплащане на сторените на досъдебното производство
разноски. Затова на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 542 лв. за разноски по делото.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	485
Дата:	23 април 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330202034
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 март 2021 г.

Решение по дело №2034/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите