Решение по дело №204/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20193520200204
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 14

 

                                                                         гр.П.,  03.02.2020 г.

 

                                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А., като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  АНД №  204  по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на „М. С.“ООД със седалище и адрес на управление гр.Т., представлявано заедно и поотделно от управителите И. П. И. и М. И. И., чрез Т. К. – прокурист, против НП № 58/26.09.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.Ш., с което на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/ за това, че на 28.02. 2019 г. (установено на 24.04.2019 г.), в гр.П., ул.“Ф.“№** (Завод № * на „М. с.“ ООД), дружеството е извършило административно нарушение, като е предало отпадъци, образувани от собствената си производствена дейност на лице, което не притежава издадено от компетентен орган разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 от ЗУО, за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗУО за класификация на отпадъците, без наличието на сключен писмен договор, съгласно чл.8,ал.1 от ЗУО“нарушение по чл.8,ал.1 от ЗУО.

В депозираната пред съда жалба се оспорва извършването на посоченото нарушение,  като преди всичко се твърди, че е допусната техническа грешка от служител на дружеството, като вместо дървени детайли е посочен артикул изрезки – грешка, след чието установяване е надлежно уведомен АНО. Сочи се, че се касае за изолиран случай, доколкото в предходни проверки от РИОСВ не са констатирани нарушения, претендира се за приложение на чл.28,б.“а“ ЗАНН. В с.з. ЮЛ представлявано от адв.К.В. от ТАК поддържа жалбата, пледира за отмяна на НП, представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата, представляван в с.з. от Н. Г. – директор дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. Търговското дружество „М. с.“ООД било с предмет на дейност производство на мека мебел и матраци, което било обособено в 5 производствени цеха – шивашки; за производство на мека мебел; за производство на матраци; за разкрой на дунапрен; дърводелски цех. Във връзка с осъществяване на планов контрол, на 24.04.2019 г. в производствена площадка на дружеството, находяща се в гр. П., ул.“Ф.“№** (Завод № *) била извършена проверка от служители на РИОСВ гр.Ш. – инж.Св.С., инж.Зв.К. и П.П..  Длъжностните лица се легитимирали пред  оперативния директор на Завод №* – св.Х.Х. и св.Р.Р. –касиер-счетоводител, след което извършили проверка по документи и на място. Било констатирано, че от производствената дейност на дружеството на проверяваната площадка, се образуват отпадъци с различен характер, между които и такива с код 03 01 05 – трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, различни от  упоменатите в код 03 01 04, класифициран с работен лист по реда на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците (Обн., ДВ, бр. 66/08.08.2014 г.).Образуваните на площадката отпадъци се съхранявали в обособени за целта площадки отговарящи на изискванията  на чл.43,ал.1 от ЗУО, като конкретно отпадък с код 03 01 05 се съхранявал в дървени палети и биг-бегове на открита асфалтирана площадка. На проверяващите бил осигурен достъп до извършените в дружеството записи в отчетните книги, от които било видно, че през 2018 г. отпадък с код 03 01 05 е бил общо количество 72.42 тона и е предаден на „В. л.“ЕООД в количество 54.52 тона. За 2019 г. до момента на проверката на площадката били образувани и предадени отпадъци код 03 01 05 общо 51.56 тона, които изцяло били предадени отново на „В. л.“ЕООД. Не били представени никакви документи относно предадения на „В. л.“ЕООД отпадък с вписан код 03 01 05 – например договори, приемо- предавателни протоколи и т.н. За всички констатации от проверката бил съставен КП № СС-07 /приложен л.23-26/, който бил подписан без възражения от присъствалите лица. Били дадени три отделни предписания, като конкретно относимото към настоящия случай по т.3 от КП било да се представят в срок до 03.05.2019 г. в РИОСВ Ш. копия от документите, относно предадения отпадък с код 03 01 05 на „В. л.“ЕООД – договор по чл.8,ал.1 от ЗУО, приемо-предавателни протоколи, фактури и др. В посоченият срок, от „М. с.“ООД не представили изисканите документи, като поради метеорологични проблеми – буря и градушка било наводнена промишлената зона в гр. Т. /виж писмо от 18.06.2019 г., л.29/ същите били изпратени в РИОСВ Ш. едва на 18.06.2019 г. като било отбелязано, че „Договор не може да бъде представен, тъй като няма сключван такъв, Протоколи не са съставяни, защото има фактури“, които били представени, наред с копие от отчетната книга /приложени л.30-л.49/.

След анализ на получената документация, на 15.07.2019 г. в гр.Ш. бил съставен АУАН ПП- 01 /приложен л.11/, с който съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против „М. С.“ООД за констатираното при проверката нарушение по чл.8,ал.1 от ЗУО. Актът бил съставен в присъствие на прокуриста Т.К., която се запознала с него и го подписала с възражения, че случаят е маловажен; нарушението не е умишлено и е извършено за първи път. На дружеството не е било известно, че контрагентът няма разрешително. В 3-дневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано допълнително писмено възражение /приложено л.14/, в което от „М. с.“ООД било посочено, че след последваща вътрешна проверка било установено, че при фактуриране на доставки по поръчка на „В. Л.“ЕООД е допусната техническа грешка от страна на св.Р.Р. – касиер счетоводител, като вместо дървени детайли е посочен артикул отпадък/изрезки. Допуснатата грешка е рефлектирала и върху работата на еколога на дружеството, който е декларирал продадената продукция в отчетната книга за производствените отпадъци. Било посочено, че „М. с.“ООД няма подписан договор с „В. л.“ЕООД на осн.чл.8,ал.1 от ЗУО, тъй като продава произведена продукция, а не отпадък. Наред с възражението, на РИОСВ Ш. били предоставени и коригирани фактури за продажба на вече на дървени детайли, на „В. Л.“ЕООД, които били подписани и и тях като получател /приложени л.37-л.45/. След като се запознал с възраженията на нарушителя и ги намерил за неоснователни /приемайки, че действието не е извършено еднократно, а много пъти през определен период от време, което изключва маловажността/, на 26.09.2019 г. Директорът на РИОСВ Ш. издал НП № 58, с което санкционирал „М. С.“ООД с имуществена санкция по реда на чл.136,ал.2,т.9 от ЗУО. НП било връчено лично на 30.09.2019 г. /разписка л.10/.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя П.П., свидетелите З.К. и З.В.; изслушаните допълнително в с.з. свидетели Х.Х. и Р.Р., както и от приложените по делото писмени доказателства, като видно от наведените в жалбата доводи същата не се оспорва от защитата на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с административно-наказателно-процесуалните правила и съобразяване с материалния закон – предвид обстоятелството, че съгласно чл.157,ал.4 от ЗУО „… НП се издават от министъра на  околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица”, какъвто несъмнено е Директорът на РИОСВ Ш. с оглед приложената /л.54/ Заповед № РД-8 от 10.01.2012 г. Освен това, видно от приложената /л.109/ Заповед № 55/20.02.2019 г. на Директора на РИОСВ, актосъставителя П.П. е определен като едно от длъжностните лица /т.1/, на които е възложено да осъществяват съответния контрол, в т.ч. и да съставя АУАН по ЗУО.

При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка и приобщения доказателствен материал съдът приема, че с описаната в АУАН и НП деятелност, „М. с.“ принципно е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл.8,ал.1 от ЗУО, за което е наказано по реда на чл.136,ал.2,т.9 от ЗУО. Приложената санкционна разпоредба действително предвижда наказуемост за ЮЛ, което предава производствените и/или опасните отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 за дейности със съответните отпадъци.  Преди всичко следва да се посочи, че в случая се касае за реализиране на административнонаказателна отговорност на ЮЛ, която е безвиновна. Това означава, че не може да се търси аналогия с вината като понятие от НК, касаещо  субективната страна на деянието на физическо лице, т.е. при нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпросът за вината. При преценка дали е извършено нарушение АНО не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. 

Съгласно легалната дефиниция по §1,т.17 от ДР на ЗУО – „отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи,а посредством чл.29,ал.2 ЗУО е въведена забрана за „изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците“. При анализ на тази правна норма става ясно, че тя въвежда като форма на неконтролирано управление три вида дейности: "изоставянето"; "нерегламентираното изхвърляне" и "изгарянето". Последният фактически състав "…или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците", дава широта на съставите до безкрайност, стига да е осъществена, каквато и да форма на "неконтролирано управление на отпадъците". Понятието "управление на отпадъците" пък  е дефинирано в § 1,т.46 от ДР на ЗУО, а именно: това са „събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.“  От своя страна разпоредбата на посочената като нарушена в случая  чл. 8, ал. 1 от ЗУО посочва, че предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл.3  за класификация на отпадъците.

Безспорно е, че при извършената на 24.04.2019 г. проверка в „М. с.“ООД в Завод * в гр. П. е констатирано по счетоводни записвания и отчети, че през 2018 г. отпадък с код 03 01 05 е бил общо количество 72.42 тона и е предаден на „В. л.“ЕООД в количество 54.52 тона. За 2019 г. до момента на проверката на площадката били образувани и предадени отпадъци код 03 01 05 общо 51.56 тона, които изцяло били предадени отново на „В. л.“ЕООД. От друга страна на проверяващите не са били представени никакви документи относно предадения на „В. л.“ЕООД отпадък с код 03 01 05 – например договори, приемо-предавателни протоколи и т.н. В хода на производството категорично е установено, че се касае за техническа грешка от страна на касиер- счетоводителя Р.Р., която вместо вписване на дървени детайли, е вписвала артикул отпадък/изрезки, като това записване е повлияло и върху работата на еколога в дружеството, който пък ги е отразил по същия начин в отчета. След установяване на техническата грешка /която всъщност е само по документи, тъй като няма данни на „В. л.“ЕООД действително да е продаван отпадък с код 03 01 05/, от „М. с.“ООД незабавно са предприети мерки, като всички фактури са коригирани по съответния ред, като в новосъставените, подписани и от получателя „В. л.“ЕООД са посочени вече правилните дървени детайли като основание за плащане.  Наред с това, следва да се посочи, че „М. с.“ООД има сключен Договор за продажба от 01.01.2018 г. /приложен л.68/ с „К.-Б.“ЕООД гр.Б., който е и именно с предмет продажба на отпадъчна дървесина за рециклиране, като видно от приложението към договора /л.71/, в обхвата му са включени и дървесните отпадъци с код 03 01 05. Видно е също, че „М. с.“ООД многократно е продавала на „К.-Б.“ЕООД гр.Б. отпадъци с този код /фактури л.72-99/. По идентичен начин е сключен и договор от 27.02.2019 г. /приложен л.100/ между „М. С.“ООД и „Ф.“АД гр.С. с идентичен предмет – „ сортиране, натоварване и експедиция на отпадъците „Пилки, кори и изрезки“ – код 03 01 05 – Трици, талаш, изрезки, парчета дървен материал, талашитени плоскости и фурнири“, като същият договор очевидно се изпълнява предвид приложените /л.102-л.108/ фактури.

В контекста на гореизложеното съдът споделя изцяло възражението на жалбоподателя за маловажност на извършеното нарушение, обосноваващо приложението на чл.28,б.”а” от ЗАНН. След като е издал атакуваното НП Директора на РИОСВ Ш. е счел, че нарушението на правилата за отчетност по ЗУО не е с толкова ниска обществена опасност, обуславяща приложението на чл.28,б.”а” от ЗАНН. Отчитайки всички събрани по делото доказателства съдът намира, че констатираното нарушение е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е. не може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. В този смисъл са и част от възраженията на защитата на жалбоподателя, които съдът също изцяло споделя.  Както вече се посочи по-горе в мотивите, след констатиране на техническата грешка в първичните счетоводни документи, довела и до погрешно отразяване в отчета /л.30/, от „М. с.“ООД са предприети незабавни действия за нейното отстраняване посредством корекция на всички издадени фактури уреждащи отношенията им с „В. л.“ЕООД, респ. вписване на правилното основание за тяхното плащане, т.е. нарушението несъмнено е било отстранено още преди издаване на НП. Всички тези обстоятелства и липсата на каквито и да било други нарушения в дейността на дружеството /видно от приложения КП/ са достатъчни за въззивния съд да приеме, че обществената опасност на извършеното нарушение е явно незначителна и при констатирането му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това.  При установените обстоятелства и в рамките на оперативната си самостоятелност, Директорът на РИОСВ Ш. е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в чл.28,б.”а” от ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на жалбоподателя. Касае се за първо по ред нарушение на ЗУО, което е своевременно отстранено и от него не са настъпили каквито и да било неблагоприятни последици. След като несъмнено е знаел, че дружеството вече е било отстранило допуснатото нарушение и е издал атакуваното НП без да съобрази изключително ниската обществена опасност на формалното нарушение, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон по чл.53, ал.1 ЗАНН, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА НП № 58/26.09.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.Ш., с което и на основание чл.136,ал.2,т.9 от ЗУО на „М. С.“ООД със седалище и адрес на управление гр.Т.,  П. з., ЕИК: ****, представлявано заедно и поотделно от управителите И. П. И. и М. И. И., чрез Т. К. – прокурист, чрез адв.К.В. от ТАК, за извършено нарушение по чл.8,ал.1, от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                              

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: