№ 28373
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110113611 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Л. Т. И. и Р. Й. И..
На 28.06.2023 г. е постъпила молба от ответниците, в която заявяват, че са
платили претендираните суми и представят доказателства към молбата.
Съдът е сезиран с молба вх. № 218595/02.08.2023 г. от ищеца, в която излага
твърдения за плащане от страна на ответниците на претендираните в настоящото
производство суми.
Въз основа на изявлението на ищеца съдът намира, че за него към момента не
съществува правен интерес от водене на настоящото исково производство, поради
което същото следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
По претенцията на ищеца за осъждане на ответниците да заплатят
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, съдът намира, че същата
следва да бъде уважена. Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
ищецът десезира съда със спора поради новонастъпили обстоятелства след подаване на
исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има
право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на
производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за
прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал
повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските,
извършени от страните /в този смисъл например /определение № 843/17.11.2014 г. по ч.
гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010
г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на
1
ВКС, ГК, I г. о.
Настоящият случай разкрива сходства с разгледаните в цитираната практика
хипотези, а разликата се състои в това, че не ищецът десезира съда, а съдът преценява,
че за ищеца липсва правен интерес от производството предвид твърденията за плащане
на претендираните суми. С оглед плащането в хода на процеса обаче, съдът намира, че
ответниците с поведението си са дали повод за образуване на производството, поради
което в тяхна тежест следва да се разпредели отговорността за разноски. Ето защо
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 100 лв.,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК от съда като дължимо по делото
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба вх. № 49529/15.03.2022 г. на основание чл. 130 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13611/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА Л. Т. И., ЕГН ********** и Р. Й. И., ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 100 лв., представляваща разноски за производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи
на ответника Р. Й. И. на адрес гр. София, ул. „Равнец“ № 3
на ответника Л. Т. И. на адрес гр. София, ж.к. „Зона Б 5“, бл. 11, ет. 14, ап.
66.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2