Р Е Ш Е Н И
Е
№ 328
16 юни, гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева и с
участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 332 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
„Фармар“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„****, представлявано от управителя Р.П.С., подадена чрез адвокат Л. Б.,***, с която е предявен иск против Изпълнителна агенция по лекарствата – София, с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена 750.00 /седемстотин и петдесет/
лв., представляващи обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. № 2976/2018 г. по
описа на Районен съд – Плевен /450.00 лева/ и по к.а.н.д. № 424/2019 г. по
описа на Административен съд – Плевен /300, 00 лева/, ведно с дължимата законна
лихва върху присъденото обезщетение от 25.03.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца адв. Б. не се явява.
Ответникът – Изпълнителна агенция по лекарствата – София –
се представлява от юрк. А. Р., която
оспорва исковата молба, договорите за
правна помощ, хонорарите, по които се претендират като обезщетение в настоящото
производство, както и размера на заплатения адв. хонорар за процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция. В писмен отговор на исковата молба сочи, че предявения иск от ищеца е допустим,
но неоснователен и недоказан. Сочи, че представените от ищеца с исковата молба
писмени доказателства относно сключени Договори за правна защита и съдействие №
016847/19.12.2018 г. и № 0168687/20.05.2019 г., на основание, на които се
претендира дължимото обезщетение в общ размер на 750.00 лева не са били
приложени в дела: н.а.х.д. № 2976/2018 г.
по описа РС-Плевен и к.а.н.д. № 424/2019 г. на Административен съд Плевен,
а са били представени за първи път в настоящото производство. Моли да не
се кредитира представения от ищеца Договор за правна помощ и съдействие №
0168647, съставен на 19.12.2018 г., тъй като в него е отразено „начин и срок на
плащане“ – банков път, „платена сума“ – 450.00 лева, но липсва номер на банкова
сметка ***, като в този смисъл същият е с непопълнени реквизити. Сочи, че видно
от приложеното доказателство по този Договор за извършено плащане по банка –
Нареждане за кредитен превод, има преведена сума в размер на 450.00 лева на
18.12.2018 г. в 18:18 часа /един ден преди сключване на договора за правна
защита и съдействие/, но в документа липсват каквито и да е данни относно
посочване на конкретно дело, а е изписано само „хонорар процесуално
представителство“, като в този смисъл липсват годни доказателства за относимост
на този превод с конкретния Договор за правна защита и съдействие № 0168647,
съставен на 19.12.2018 г. Излага съображения, че съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен
или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален
документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. Моли да не се кредитира като
годно доказателствено средство Договор за правна защита и съдействие № 0168647,
съставен на 19.12.2019 г. В заключение твърди, че искът се явява неоснователен
и недоказан поради липсата на всички кумулативно предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на държавата за
вреди.
Прокурорът дава заключение, че
исковата молба е основателна и пледира да бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Изпълнителна агенция по лекарствата - София, която е
юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното н.а.х.д. № 2976/2018 г. по описа на
Районен съд – Плевен, се установява, че с решение № 87/12.02.2019 г.
на Районен съд – Плевен е потвърдено НП № РД-И-141/18.09.2018 г. на
Изпълнителния директор на ИАЛ, с което на „ФАРМАР“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***, управлявано от Р.П.С. и
Албен Бориславов Недков, с начин на представляване заедно и поотделно на основание чл. 52, ал. 4, чл. 53
и чл. 83 от ЗАНН е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00
лева, за
нарушение на чл.
23, ал. 3, във вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4/04.03.2009 г. за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр. с чл. 218, вр.
с чл. 219, ал. 1, вр. чл. 294, във вр. с
чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ.
Съдебното решение е било обжалвано и с решение №
406/17.07.2019 г., постановено по к.а.н.д
№ 424/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен е отменено решението на
първоинстанционния съд, като е отменено и НП № № РД-И-141/18.09.2018 г. на Изпълнителния директор на
ИАЛ.
Решението е влязло в законна сила на 17.07.2019 г.
Жалбата против НП пред РС е била подписана и подадена чрез адв. Б., за която е представено адвокатско
пълномощно на л.42 от делото на РС. В
кориците на а.н.д. № 2976/2018 год. е представено обаче единствено адвокатско
пълномощно на л. 42 от въззивното дело, по силата на което
адвокат Б., подписала и подала жалбата против оспореното пред РС-Плевен
наказателно постановление, е упълномощена да представлява жалбоподателя. Като
при това упълномощаването е общо с права
да представлява ищеца в производството пред Районен съд Плевен по а.н.д. 2976/2018 г. като
извършва всякакви процесуални действия, каквито намери за необходими за
защита на правата и интересите на“Фармар“ ООД.
В кориците на въззивното дело а.н.д.
№ 2976/2018 Год. не е приобщен
сключен между ищеца и адв. Б. договор за правна
защита и съдействие, който да е бил представен в производството пред въззивния
съд, в който да е обективирано и видно
наличието на договорена и заплатена сума за осъщественото процесуално
представителство по делото от упълномощения адвокат. Такъв е представен едва с
исковата молба пред настоящата инстанция-на л. 13 от настоящото дело.
Липсата на приложен по въззивното дело договор за правна защита и съдействие
и/или друг документ, удостоверяващ извършено плащане на договореното адвокатско
възнаграждение по въззивното дело се установява и от изисканото от настоящия
съд и приложено по настоящото дело а.н.д.
№ 2976/2018 год. Касационната жалба против Решение от 12.02.2019 г. по а.н.д. № 2976/2018
г. на Районен съд – Плевен е била
изготвена и подписана от адв. Б. като процесуален представител на „Фармар“ООД.
Пред касационната инстанция не е
бил представен договор за правна защита
и съдействие сключен между ищеца и адв. Б..
Такъв е представен едва с исковата молба
пред настоящата инстанция на л. 15 от настоящото дело.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Искът е предявен в срок, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите
на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред
незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие,
настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или
бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно
действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищцата размер на вредоносния
резултат.
Вредата трябва да се явява пряко,
непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида
посочен в чл. 203, ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена
връзка между доказана вреда и отменения акт, респ. действието или
бездействието, които трябва да са административни.
Безспорно по делото е, че издаденото от
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата Наказателно
постановление № РД-И-141/18.09.2018 год. е отменено с
влязло в сила съдебно решение по к.а.н.д. № 424/2019 г. на АС-Плевен, като тези
обстоятелства по категоричен начин се установяват и от писмените доказателства
по делото-приложеното к.а.н.д.№ 424/2019 г. на АС-Плевен.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. независимо че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ,
е Обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на
административна дейност
В конкретния случай наказателното постановление е
издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция
приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт, по конкретно-отменено незаконосъобразно
наказателно постановление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага
и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат
и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно
въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена
връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. В решението е прието, че след като едно
от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен
и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то адвокатското
възнаграждение, платено на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо
друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/
и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието
е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
В случая от събраните по делото
доказателства обаче не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно
постановление. Разноските са направените от страните разходи по водене на
делото- държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита
са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат.
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в договора за
правна помощ-арг. от ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, а самият договор се
прилага по делото. В случая договор за правна защита и съдействие или друг договор, респ. какъвто и да било
документ, удостоверяващ договорено и заплатено в брой /по банков път/
възнаграждение за един адвокат пред РС-Плевен
по а.н.д. № 2976/2018
год. и пред АС – Плевен по к.а.н.д. № 424/2019 г., не са
представени и не се съдържат в кориците нито на въззивното дело, нито на
касационното дело. Договори за правна защита са
представени едва с исковата молба
по настоящото дело. Представянето на договорите, едва в исковото производство
пред настоящия съд сочи, че не се доказва извършен разход в производството по
отмяна на НП. Представянето на доказателствата, необходими на съда за правилното решаване на спора, извън рамките на
съдебното производство, за което те са относими и след неговото приключване,
когато вече е постановено решение по спора, не основават наличие на реално
причинена вреда от отменения с това решение акт. С това не е доказано, че
претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно
производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
Предвид посоченото настоящият състав приема, че от ищеца не е установено, че е
претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП, което изцяло изключва
отговорността по ЗОДОВ от страна на Изпълнителната агенция по лекарствата -
София. Твърдението, че за това осъществено процесуално представителство е
договорено и реално заплатено възнаграждение за адвоката, е останало недоказано
в рамките на проведеното въззивно производство пред РС- Плевен и в проведеното касационното производство пред АС
- Плевен. За да се присъдят претендирани разноски, то следва на първо място да
се ангажират доказателства за действително направени такива, и на второ място
следва тези доказателства да са приложени по делото, по което се претендира, че
са сторени съобразно постановките на ТР на ВКС, какъвто не е настоящият случай.
Възможността за установяване на щетите от незаконосъобразният акт /НП /,
представляващи направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар
е ограничена до представените във въззивното производство доказателства затова
до приключване на устните състезания. Договорът за правна помощ и съдействие е
частен документ, който удостоверява изгодни за ищеца факти. Липсата на такъв
налага извод за недоказаност на исковата претенция.
Доколкото същият е частен свидетелстващ
документ, установяването на достоверността на датата на сключване, съответно
заплащане на цената е в тежест на ищеца и тази достоверност остава непотвърдена
в настоящото производство, поради което съдът приема за ненадлежно доказано
обстоятелството, че цената по Договори за правна защита и съдействие № 016847/19.12.2018
г. (л.13 и № 0168687/20.05.2019 г., (л.15)
е била заплатена от ищеца в полза на адвоката му на посочените в документите дати, поради което претенцията се
явява неоснователна. Оспорени от страна на ответника са
достоверността на посочената в договорите за правна защита и
сътрудничество по н.а.х.д.№2976/2018г. по описа на РС-Плевен и к.а.н.д.
№ 424/2019г. по описа на АС – Плевен дата на съставяне на
документа, като тежестта по установяването й е била на ищеца, която не е
ангажирала доказателства в тази насока и оспорването на ответния орган е
проведено успешно.
В този смисъл Решение № 15047/5.12.2018 г. по адм.
дело № 4247/2018 год. на ВАС.
По тези съображения неоснователен и недоказан се явява
и акцесорният иск за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение.
При този изход на делото неоснователно се явява и
искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство
разноски. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено своевременно
направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определя на 100 лева на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба предявена от
„Фармар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „****, представлявано от
управителя Р.П.С., подадена чрез адвокат Л.
Б.,***, с която е предявен иск против
Изпълнителна агенция по лекарствата – София, с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и цена 750.00 /седемстотин и петдесет/ лв., представляващи
обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 2976/2018 г. по
описа на Районен съд – Плевен /450,00 лева/ и по КАНД № 424/2019 г. по
описа на Административен съд – Плевен /300, 00 лева/, ведно с дължимата законна
лихва върху присъденото обезщетение от 25.03.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумата, както и
направените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА „Фармар“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „****, представлявано от управителя Р.П.С., да заплати на Изпълнителна Агенция по лекарствата –гр. София, ул.“Дамяна Груев“
№8 сумата 100,
00/сто/ лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ:/п/