Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер    74       Дата  01.03.2018  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Пловдивски апелативен съд  ,търговско отделение, трети състав:           

                           

                                                                   Председател:Красимир Коларов  

                                                                            Членове:     Георги  Чамбов

                                                                                                      Емил Митев

 

 Секретар: Златка Стойчева

открито съдебно заседание на    7.02.2018 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

търг. въззивно дело  номер 675  по описана ПАС за 2017 година

 

         

Производството е  въззивно по чл. 258 и сл. от ГПК. 

           Образувано е по въззивната   жалба на  „Б.2. ООД ЕИК *********и „С. „ООД, ЕИК ********* ,представлявани от адвокат  В.  Д. *** против Решение № 306 от 08.06.2017 г, постановено от  ПОС по  търг.дело № 154/2016 г по описа на съда.

          По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд  е прогласил  нищожността на сделката като  привидна на договора от **********г.- за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на изискуемо  парично  задължение, сключена между  „Б.2.“ООД  като продавач и  „С.“ООД като купувач.  Сделката е сключена с нотариален  акт  №**, том първи, рег.№ ***,нот.дело **/**** г. на Нотариус В.П., с рег.№***.

          Във въззивната жалба са  изложени подробни съображения за неправилността на обжалваното решение, като се поддържа , че   прехвърлителната сделка нито  е фиктивна, нито е  имала за цел  да е симулативна по отношение на ищеца „Т.П.К.“ООД. 

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което да се отхвърли  иска по чл.26,ал.2, предл.последно ЗЗД.

Въззиваемата страна „Т.П.К. „ООД ***,представлявана от управителя И. Ш.чрез  адвокат И.Д. поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба  е неоснователна.

 

 

 П.ският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба  оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявеният иск е за прогласяване на нищожност  на  правна сделка  като привидна по  чл.26,ал.2,предл.последно ЗЗД.

Ищецът  „Т.П.К.“ООД- ***  се легитимира  като  кредитор  на   съдебно признато вземане  срещу  длъжника  „Б.“ООД, ЕИК *********.

С влязло в сила решение № 123  от  26.03.2013 г, постановено от П. Окръжен съд по  търг.дело № 572/2012 г.  отвеника „Б. „ООД  е осъдено да заплати на   „Т.  П.К. „ООД  сумата от 36 485.14 лв., представляваща неизплатена част  от изпълнени на обекта ,но неразплатени видове СМР  по  договор  от  **********г.  По силата на същото  решение съдът  е осъдил  „Б.“ООД да заплати  на ищеца  и сумата  от 16 747.19 лв, представляваща обезщетение,дължимо съгласно  чл.28,ал.2 от договора  от  **********г.- за извършване на СМР в размер на 20% от всички извършени работи.

Решението на първоинстанционния съд   е потвърдено с  решение № 389 от 15.07.2013 г.,постановено от П. апелативен съд по  в.т.д.№ 641/2013 г. по описа на съда.  Въззивното решение  не  е допуснато до касационно  обжалване  с Определение № 423  от 29.05.2014 г.,постановено от ВКС по т.д.№ 4160/2013 г..  Решението е влязло в сила на 29. 05.2014 г.

В полза на ищеца   „Т.П.К. „ООД е издаден  изпълнителен лист за присъдените суми, съобразно диспозитива на  осъдителното решение на ПОС.

Съдебно признатото вземане  е   възникнало  по силата на  договора от **********г. за извършване на  СМР  за   изграждане на  обект „ С.б.з.с.м. и ш.в УПИ -****** в землище на гр.П. –З..

 Инвеститор на обекта е  „Б.„ООД ,а  изпълнител / строител/ е  „Т.п.К.“ООД ***. Съгласно чл.14,ал.1 от договора за строителство  строителят е поел задължението да завърши  и предаде  обекта  в срок от 100 – сто дни, считано от дата на подписването на протокола  по  чл.8,ал.2 / протокол за определяне на строителна линия и ниво/ и след превод на 50% авансово плащане.  Авансовото плащане е било осъществено и осъществен превод на сумата 64 000 лв.  От друга страна протоколът за  определяне на строителна площадка  и за строителна линия и ниво  е  издаден  на 13.09.2011г./ констатация в мотивите на  решението на ПОС/.   Установено е ,че  с писмо от 06.10.2011 г.  строителят  е поканил инвеститора да  направи оглед  и да приеме  извършените на съответния етап  СМР.    Инвеститорът не се е отзовал на отправената покана за приемане , като вместо   това   е последвал писмен отговор от 12.10.2011 г., в който  последният  уведомява  строителя , че договорът за извършване на СМР  е  едностранно прекратен от  инвеститора.

Възможност за едностранно прекратяване на договора  не е предвидена в договора, който може да се прекрати ,но само по взаимно съгласие на страните и при  настъпване на обективна невъзможност за изпълнението му.

В договора  е предвидена възможността   инвеститорът да се откаже от договора до завършването и предаването на обекта, като в този случай дължи   на строителя стойността на всички извършени от него СМР,при това -завишена с 20 %.  С влязло в сила съдебно решение ,постановено от ПОС по търг.дело №572/2012 г.  съдът е приел, че изправната страна по договора  е строителят „Т.П.К.“ООД.  Затова  е осъдил  неизправната страна   „Б.“ООД   да изплати сумата от 36 485 лв, представляваща стойността на извършените от строителя, но неразплатени видове СМР.  ПОС  е  приел, че  именно инвеститорът се е отказал от изпълнението на договора за строителство  ,поради което и на основание чл.28,ал.2 от договора   е осъдил  ответника  „Б.“ООД  да заплати обезщетение в размер на 16 747.19 лв .

 Задължението на  ответника  е възникнало най- късно към 12.10.2011 г, когато  ответникът е направил писмено изявление , че   се отказва от договора.  След като задължението на ответника е вече възникнало  първия ответник  „Б.“ООД  прехвърля  на  втория ответник  „С. „ООД ***  собствения на дружеството недвижим имот.   Става въпрос за Поземлен  имот / ПИ /  с пълен  идентификатор № ************по  кадастралната карта на гр.П., Община-П., с начин на трайно ползване: за  друг вид производствен, складов обект ,с адрес на поземления имот: П.- З., местност „П.“, който поземлен имот е с номер по  предходен план :*****и  е образуван , чрез промяна предназначението  на  ПИ № ****** – нива с площ  от ***** кв.м, ч.категория, ведно  с всички подобрения и приращения в имота.   

                    Сделката е  извършена в  изискуемата от закона форма – оформена  е  в  нотариален акт № **от  **********г., том -*ви по нот.дело  № ** /**** г. на  Нотариус В.П., вписан  в регистъра на Нотариалната камара под №***. В  посочения нотариален акт е обективирана  прехвърлителна сделка,а именно:  договор за прехвърляне на недвижим имот, вместо  изпълнение на изискуемо  парично задължение към  „С.“ООД  в размер на 40 000 лв. Вземането произтича от договор за паричен заем от 30.04.2000 г., сключен между „С. „ООД  / втория ответник/  заемодател и „Б.“ООД .

                      В първоначалната искова молба  ищецът  претендира на основание чл.135,ал.1  ЗЗД  да бъде обявена за недействителна  по отношение на „Т.П.К. „ООД прехвърлителната сделка  от 22.03.2012г , обективирана  в нот.акт № ** том-* ви, по нот.дело № **/**** г. 

              

 

                             При условията на евентуалност , в случай че този иск бъде отхвърлен се претендира  да се  обяви относителната недействителност на същата прехвърлителна сделка  спрямо „Б.“ООД и  ответниците   С.П.К.и Р.В.В..

             С  допълнителна искова молба от 06.06.2016 г./ том 1ви, л.96/  ищецът „Т.  П.К. „ООД   уточнява претенциите си в смисъл,че  претенцията която се  претендира е да бъде  обявен за нищожен като  привиден/  сключен при абсолютна  симулация/ договора  от  **********г. - за прехвърляне на недвижим  имот вместо изпълнение на изискуемо парично задължение.  Същият този договор, който  е обективира в посочения вече  нот.акт № **  от  **********г., том *ви, по нот.дело № **/**** г. по описа на  Нотариус В.П..

        В допълнителната ИМ  се твърди, че този прехвърлителен договор е привиден и страните са прибегнали до тази симулация, защото са целели привидно  да се прехвърли собствеността върху имота.  Целта обаче е била по този начин да се избегне  плащането на задължението, което  прехвърлителят „Б.“ООД е имал   към ищеца.

           Казано по друг начин –  прехвърлителната сделка  от **********г.  е  привидна , като целта й е  да се попречи на   ищеца  да  реализира  съдебно признатото си вземане  като насочи публична продажба върху  недвижимия имот.  Същият този имот, който първоначално е бил собственост на длъжника „Б.2.“ООД.

         От   ДИМ става ясно ,че  ищецът оттегля  иска си по  чл.17,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.26,ал.2  ЗЗД- да бъде обявен за действителен  прикрития договор, т.е. договора  от **********г. за покупко –продажба на недвижимия имот , место изпълнение на изискуемо парично задължение.

        Такъв установителен иск обаче  не  е бил предявен  с първоначалната искова молба и  основателно в този смисъл е възражението на  адвокат Е.Б., че  непредявен иск не може да бъде оттеглен.

        ПАС не споделя   второто възражение, че под формата на ДИМ ищецът е заявил привидност, различна от първоначално поддържаната.

        В  първоначалната искова молба  се претендира  договорът от **********г. да бъде  прогласен за нищожен  като  привиден -  основание за нищожност ,предвидено в  чл.26, ал.2  предл. петто  ЗЗД.

           Релевираното основание за нищожност в първоначалната искова молба е относителна симулация, като с  ДИМ ищецът прави уточнението ,че  договорът от **********г. е нищожен  като сключен  при абсолютна симулация.

        С   уточняваща молба  от 21.07.2016 г/  том първи , л.114/ ищецът отново уточнява кои  точно от обективно съединените  искове  е оттеглил.  Със същата молба  поддържа  становището си, че претендира  договора за бъде  прогласен за нищожен  като привиден , сключен  при абсолютна  симулация.

 

     Претендира се  да бъде обявена нищожността на договора , обективиран единствено в нот.акт № **  от **********г. по нот.дело № **/**** г. на Нотариус  В.П..

       Претенциите за прогласяване на нищожността на последващите прехвърлителни сделки  са оттеглени. В тази  част  ПОС на основание чл.232 ГПК    е  постановил  влязло в сила  прекратително Определение № 1807 от 08.09.2016 г, постановено  по  търг.дело № 154/2016 г. по описа на съда.  С  влязло в сила  Определение № 448/ 26.10.2017 г., постановено от ПАС по приложеното ч.т.дело№ 606/2017 г.  съдът е прекратил производството по делото по отношение на  останалите ответници : „С.п.„ООД, Р.В.В. и С.П.К..   Като ответници  по делото остават страните по материално правното отношение, т.е. страните по прехвърлителната сделка, чиято привидност  ищецът  желае да установи.

        В крайна сметка ищецът  поддържа петитума, че  прехвърлителната сделка  от **********г. е привидна и като такава е  нищожна,т.е.  не поражда правни последици.  Следва да се отбележи ,че привидната сделка е само  една и  тя се означава като абсолютна симулация.

         За  разлика от относителната симулация ,при която има две  сделки н различен и самостоятелен  правен режим – привидна и прикрита. В този смисъл  е становището на проф.В.Т. в труда му „Гражанско право на НРБ –обща част,стр.519, второ издание.

        В случая   ищецът  след уточнението направено в ДИМ твърди , че  прехвърлителната  сделка е нищожна  като привидна,поради което  изложението ще се ограничи  до релевираната   абсолютна симулация.  Установителният иск за прогласяване на нищожността  е предявен от кредитора, който е трето лице  за  атакуваната сделка  и има  вземане  срещу длъжника „Б.2.“ООД.

Искът е допустим и ищецът е легитимиран  да установи нищожността на прехвърлителната сделка с недвижим  имот, тъй като е кредитор със съдебно признато вземане срещу длъжника.

        Важното е да се установи дали  ищецът  е имал качеството на кредитор  и към  **********г. т.е. към момента на  сключване на прехвърлителната сделка,предмет на иска .  Към тази релевантна дата  ищецът „Т.П.К.“ООД е имал към  „Б.2. ООД  изискуемо вземане, произтичащо от договора от **********г.  за   извършване на СМР на конкретен строителен обект.

        В    случая  вземането  е станало ликвидно , т .е. установено  с влязло в сила съдебно решение в един по-късен момент, но  следва да се отбележи ,че вземането  е станало изискуемо далеч  преди  датата  на сключване на  прехвърлителната сделка.

       По делото  е изяснено ,че  атакуваната сделка е сключена между  свързани лица, тъй като  управителите на дружеството –длъжник „Б.“ООД  са съдружници и управители  и на  дружеството- приобретател  „С.“ООД.

 

        Това че сделката е сключена между  свързани лица  не е прави  сама по себе си симулативна. Привидността  цели  не друго , а да се заблудят третите лица – най- вече  кредиторите  на  длъжника.

        В случая    целта  е  да се заблуди   кредитора със съдебно признато вземане, че   имуществото на длъжника и най-вече  най- атрактивния  му недвижим имот  е   отчужден  реално.  По този  начин  ищецът  не може  да насочи принудително изпълнение   върху този  недвижим имот, който към момента на образуване на изпълнителното дело срещу  длъжника  е собственост на трето лице –„С.“ООД.

        За  установяване на причината поради която  е извършена атакуваната сделка  ищецът  е ангажирал  свидетелския показания , които са допустими- чл.165,ал.2, изр. ин фине ГПК.

        Особено показателни са показанията на св.  С.Н., който  е  служител на  ищеца и е в течения на възникналия проблем с плащането на  задължението.   Присъствал е на разговори, в които управителите на „Б.“ООД     ,които  свидетелят нарича с малките им имена – Р.и С.са  искали да се отложи плащането на задължението. Мотивирали са това свое искане с временни затруднения на дружеството.  След като е изчакал известно време управителят на ищеца е завел дело  срещу  длъжника  „Б.“ООД.  След завеждането на делото свидетелят  Н.установява, че  е присъствал на разговор между  неговия управител и  Р.В.. По мнение на свидетеля двамата управители са били приятели,поради което   са се надявали  да се разберат за остатъчните задължения в размер на около 50 000 лв.  Но надеждата е едно, а реалността друга.  Свидетелят  е бил  на работното си място в приемната на офиса и дословно е чул  следната реплика, отправена от Р.В. към   управителя Ш.“ Защо си завел дело? По съвет на адвокат фиктивно съм прехвърлил  имотите и само ще загубиш време и пари. Няма да получиш нищо – нямаме нищо на наше име“.   Този   съдържателен  безсъмнено разговор се е състоял  в приемната на ищеца , а бюрото на свидетеля е точно там.  В   този смисъл  са показанията на св. Б.И., който има  още по достоверни впечатления   за причината , по повод на която   ответниците са  сключили атакуваната сделка.  Този свидетел е бил съдружник, притежаващ  33 % дялове от капитала на  длъжника „Б.2.“ООД и  от капитала на  купувача   „С. „ООД. Според  свидетеля Б. И. двамата управители на длъжника   Р.и С.са   направили консултация с адвокат относно шансовете да спечелят   делото.    Получили са консултация , че трудно ще бъде спечелено това дело и  ще бъдат осъдени да заплатят  извършените от строителя  СМР.  Този първи адвокат е   имал реален поглед върху нещата и впоследствие точно такъв  е  бил резултата от делото за  „Б. „ООД.

 

 

         След срещата с втория адвокат  стигнали до идеята  всички имоти на длъжника „Б.“ООД да се прехвърлят на друга  фирма.  За такава е била избрана „С.“ООД, в която  св.Б.И.  е бил  съдружник  и управител, но по-късно е освободен като  управител. 

        Според свидетеля И.  имота   е  прехвърлян на символична цена, тъй като първоначално е закупен  от собствениците като нива за около  150 000 евро.

         А след неговото закупуване  имота от земеделски такъв  –нива променя предназначението си и впоследствие са  реализирани редица подобрения.

        Всъщност въпроса за цената  и дали тя е била символична и далеч под пазарната  сам по себе си  не е релевантен за  установяване на привидността. В случая обаче  свидетелите категорично установяват, че  преследваната цел  е кредитора  да не  може да насочи  принудително изпълнение към недвижимия имот,  предмет на прехвърлителната сделка.  Този имот  е пазарно  атрактивен – в допълнителното си заключение вещото лице  Б.Г.е посочил, че имота се намира в строителните  граници на град П., намира се северно от бул. П.ш., отстои на около 300 м източно от детелината на  околовръстното шосе .  Територията на която е построена сградата е развиваща се с изграждането на производствени и складови обекти.  При това  местоположение  вещото лице инж.Г. определя пазарната стойност на имота към  датата на сключване на сделката  - 360 200 лв.  Към датата на  издаване на  нот.акт   за прехвърляне на  собственост върху недвижим имот срещу  погасяване на дълг  № ** по  нот.дело № ***/****г. , т.е.  към 5.12.2014 г. е 367 000 лв   Към  март.2017 г , когато е изготвено заключението пазарната стойност е  366 500 лв.

        Целта е  била   длъжника „Б.“ ООД да се освободи от  най-ценните си  активи на значителна стойност и ищецът да не може да реализира вземането си  като  насочи  принудително изпълнение върху  процесния недвижим имот.   Тази цел  е била постигната чрез   три последователни прехвърлителни сделки, сключени между  свързани лица.  Предмет на  иска за прогласяване на нищожността е само  първата сделка от **********г., страни по която са прехвърлителят   „Б.“ООД / длъжника/  и  приобретателя „С. „ООД. 

        С  последваща  покупко –продажба от  5.11.2014 г. „С.“ООД продава  процесния недвижим имот на  „ ФСКА-РС“ООД , с ново наименование „С.“ООД.

        С  трета прехвърлителна сделка „С.“ ООД прехвърля  същия имот   срещу  погасяване на дълг на  физическите лица Р.В.В.  и С.П.К..  В случай , че сме забравили – това са  управителите и съдружниците в  „Б.„ООД. т.е. управители на дружеството –длъжник.

       

 

           Срещу тези две лица  няма как да се насочи принудително изпълнение , тъй като длъжник е представляваната от тях фирма, но  в патримониума на  „Б.“ООД вече не се намира  най-атрактивния недвижим имот.

          Налице  е абсолютна симулация- прехвърлителната сделка е привидна, тъй като целта на нейното сключване  е прозрачно ясна: да се препятства кредитора, така че последният  да  не може да реализира вземането си срещу длъжника.   Такова едно  освобождаване от активите от имуществото  на длъжника  е привидно, тъй като  крайната цел не е  имота  да  се прехвърли срещу изискуемо вземане на „С.“ООД.

          Доказателство за което е ,че  прехвърлителните сделки имащи за предмет един и същ недвижим имот не спират до  тук. Сключват се още две  разпоредителни сделки  с  имота , сключени отново между свързани лица по  смисъла на § 1,ал.1 т.4 и т.5 от  Допълнителните разпоредби на ТЗ.

         Като краен резултат  след поредицата от прехвърлителни  сделки недвижимият имот става собственост на  физически лица – това са добре  познатите ни  управители  на дружеството- длъжник.

         В случая сме изправени пред типичен пример на  привидна сделка , насочена срещу третите лица и конкретно срещу кредитора със съдебно признато вземане . А вероятно и срещу други кредитори.

         До  същия  извод, макар и с по- пестеливи мотиви е достигнал и първия съд, поради което  решението му следва да се потвърди  като  законосъобразно.

        Пред  настоящата въззивната инстанция жалбоподателят представи писмени доказателства за образувано от него дело срещу   „Т.  П.К.“ ООД по предявен  иск по чл.57,ал.1 и ал.2 ЗЗД.

        Както и да  завърши това дело  - решението няма отношение и не може  да промени извода на ПАС, че  атакуваната  сделка  е привидна –  основание за нищожност  по чл.26,ал.2, предл.5 то ЗЗД.

        Въззиваемата страна претендира присъждането на  разноски пред въззивната инстанция,но не представя писмени доказателства  такива да са  реално  извършени.

        По тези съображения П. апелативен съд

 

                                        Р     Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА     Решение № 306  от 08.06.2017 г.,постановено  от П. окръжен съд по тър.дело № 154/2016 г. по описа на съда.

         Решението  подлежи на  обжалване пред Върховния  касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.