Р Е
Ш Е Н И Е
№_142_/ 22.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Петя Делчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 493 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
М.А.М. е предявила против „Евро
Ферт“ АД иск с правно основание чл. 403 ГПК за сумата от 33 022. 67 лв.
Ищцата твърди, че през 2013 г. била в трудовоправни
отношения с ответника „Евро Ферт" АД. Във връзка с извършено от друг
служител на ответното дружество – М.Т., престъпление по чл. 201, ал. 1 НК, за
което е осъден с влязла в сила по НОХД № 2134/2017 г. на РС – Б., същото
предявило против нея иск по чл. 211 КТ вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл.
208, т. 2 КТ за сумата от 67 385. 44 лв., който с влязло в сила решение по
гр. д. № 1459/2014 г. на РС - Б. е отхвърлен като неоснователен. С Определение №
8151/17.07.2014 г. по делото по искане на ищеца „Евро Ферт" АД е наложена
обезпечителна мярка запор на банковите й сметки до размера на предявения иск,
който е реализиран по изп. д. № 638/2014 на ЧСИ - З.З.. От м. август 2014 г.
започнала работа в *********на длъжност „**********", в което обаче работната
заплата се превеждала само по банков път. От 01.08.2014 г. до 31.07.2015 г.,
когато напуснала работа, й били удържани всички получени трудови
възнаграждения. Била принудена да напусне, тъй като не могла да получава трудовото
си възнаграждение. Отправила молби до ЧСИ З.З. за вдигане на запора относно
трудовото й възнаграждение, които били оставени без уважение. Започнала да
търся други възможности за работа в сферата на икономиката, но всичките работодателите
превеждали работната заплата само и единствено по банков път. Имала заделени
средства, но които започнали бързо да се стопяват. Получавала помощ от своите
близки и познати, като дори се принудила да живее за постоянно при нейните
родители. Разполагала с недвижимо имущество, което била принудена да продаде
поради липса на средства. На 20.10.2016 г. продала свое жилище за сумата от 9 700
лв. - много под пазарната стойност на апартамента, но която бързо свършила, тъй
като трябвало да погаси множество задължения във връзка с нейното преживяване.
Решила да разпродаде цялото си имущество независимо от цената и възможно най –
бързо: на 14.11.2016 г. продала друг апартамент за сумата от 9 860 лв. на цена
много по-малка от пазарната стойност; на 30.11.2016 г. продала 1/3 ид. ч. от
апартамент за сумата от 9 500 лв. и на 20.12.2016 г. друга една 1/3 ид. ч. от
съшият апартамент за 9 500 лв. Счита, че поради наложения запор във връзка с
обезпечителната мярка претърпяла следните вреди - 16 030 лв., представляващи
пропуснати ползи от невъзможността да получава трудово възнаграждение за
периода от 01.08.2014 г. до 31.07.2018 г. в размер на 36 минимални работни
заплати, както и 16 992. 67 лв., представляващи пропуснати ползи от
невъзможността да продаде недвижимите си имоти на по-висока от данъчната
оценка. Предвид изложеното желае да бъде постановено съдебно решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати посочените суми.
Ответникът „Евро Ферт" АД оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното
от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 403 ГПК, който урежда правото на ответника да иска от ищеца
обезщетение за претърпените от допуснатото обезпечение вреди при отхвърляне на
иска, прекратяване на производството или ако искът, по който е допуснато
обезпечението, не бъде предявен в определения срок. Отговорността по чл. 403,
ал. 1 ГПК е обективна и се поражда при наличие на следните предпоставки: да е
налице допуснато обезпечение в полза на ответника; искът да не е предявен в
определения срок, да е отхвърлен или производството по него да е прекратено;
наличие на вреди; причинна връзка между вредите и допуснатото обезпечение.
По настоящето дело е
безспорно, че ответникът „Евро
Ферт" АД е предявил в РС – Б. против ищцата М.А.М. иск за сумата от 67 385. 44 лв., по отношение на който с
Определение от 17.07.2014 г. по гр. д. № 1459/ 2014 г. е допуснато обезпечение
чрез налагане на запор на паричните й средства по банковите й сметки във всички
банки на територията на страната.
С влязло в сила решение от 10.02.2017 г.
по гр. д. № 1459/ 2014 г. на РС – Б. предявеният иск е отхвърлен.
Въз основа на издадената в
полза на „Евро Ферт" АД
обезпечителна заповед е образувано изп. д. № 20148750400638 на ЧСИ № 875 – З.З.,
по което е наложен запор върху банковите сметки на ищцата М.А.М. в „УниКредит
Булбанк“ АД до сумата от 67 385. 44 лв.
Видно от представеното по
делото Удостоверение изх. № 1050/ 19.02.2019 г. ищцата М.А.М. е назначена на
работа в **********– Б. на 01.08.2014 г., като трудовият й договор е прекратен,
считано от 01.08.2015 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане
на уговорения срок.
Видно от Справка изх. №
2764/ 21.02.2019 г. на *********С. офис Б. за периода 01.08.2015 г до 31.07.2018
г. ищцата М.А.М. е работила по трудово
правоотношение в **********ООД за периода от 15.02.2017 г. до 21.11.2017 г., от
22.12.2017 г. до 03.07.3018 г. и от 17.07.2018 г. до 11.10.2018 г.
От представената по делото
Етапна епикриза от 16.04.2018 г. на **********ЕООД – Б. е видно, че през м. юни
1998 г. във връзка с констатирано онкологично заболяване на ищцата М.А.М. е
направена хирургична интервенция. По повод на рецидив на 02.02.2017 г. е
извършена нова операция.
С НА № 33, т. V, д. №
733/ 2016 г. от 20.10.2016 г. М.А.М. е продала на Л.М.Д. имот с идентификатор
04279.618.2.1.24 по кадастралната карта на гр. Б., представляващо жилище,
апартамент за сумата от 9700 лв. при данъчна оценка на имота от 15 587. 90
лв.
С НА № 125, т. V, д. №
817/ 2016 г. от 14.11.2016 г. М.А.М. е продала на И.Й.Д.имот с идентификатор
04279.601.35.2.3 по кадастралната карта на гр. Б., представляващо жилище,
апартамент за сумата от 9860 лв. при данъчна оценка на имота от 13 439. 70
лв.
С НА № 188, т. V, д. №
877/ 2016 г. от 30.11.2016 г. М.А.М. е продала на Н.Б.М. 1/ 3 ид. ч. от имот с
идентификатор 04279.623.199.3.10 по кадастралната карта на гр. Б.,
представляващо жилище, апартамент за сумата от 9500 лв. при данъчна оценка на съответната
идеална част от имота в размер на 12 954. 10 лв.
С НА № 79, т. VI, д.
№ 961/ 2016 г. от 20.12.2016 г. М.А.М. е продала на Б.А.М.1/ 3 ид. ч. от имот с
идентификатор 04279.623.199.3.10 по кадастралната карта на гр. Б.,
представляващо жилище, апартамент за сумата от 9500 лв. при данъчна оценка на
съответната идеална част от имота в размер на 13 570. 97 лв.
При тези данни по делото
съдът намира предявеният иск за неоснователен.
По настоящето дело не е
спорно, че спрямо ищцата М.А.М. е допуснато обезпечение на предявения против
нея от „Евро Ферт" АД иск чрез налагане на запор върху банковите й сметки,
както и че предявеният иск е отхвърлен с влязло в сила решение.
Не е спорно също така, че след налагане на
запора ищцата е претърпяла неблагоприятни имуществени последици от неполучаване
на минимално трудово възнаграждение и продажба на недвижими имоти на цени, по –
ниски от данъчната оценка.
Спорен е въпросът за причинната връзка
между претендираните вреди и допуснатото обезпечение. Ищцата твърди, че
вследствие на наложения запор на банковите й сметки за времето от 01.08.2015 г.
до 31.07.2018 г. тя не е могла да започне работа по трудово правоотношение и да
получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Запорът
върху вземания на длъжника, какъвто е запорът на банкови сметки, по съществото
си представлява забрана на длъжника да се разпорежда с вземането си, а на
третото задължено лице – да плаща на длъжника. Следва да се отбележи, че запорът
на вземания по никакъв начин не ограничава правото на длъжника да полага труд
по трудово правоотношение и да получава възнаграждение за това. Дори и
трудовото възнаграждение да се превежда по банков път получаването му в размер
поне на минималната работна заплата е гарантирано от разпоредбата на чл. 446 ГПК. В този смисъл е т. 13 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, според което налагането на запор върху банкова сметка ***раждение изцяло
секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на
последното по ред „плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а
несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно нормата на
чл. 446 ГПК. Това разрешение е възприето и в новата разпоредба на чл. 446а, ал.
3 ГПК (ДВ бр. 86/ 2017 г.), според която, когато от основанието на
постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения
за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата,
освен за задължения за издръжка. Отказът на съдебния изпълнител да освободи от
наложения запор несеквестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника
може да бъде обжалвано от последния на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Погрешните представи у
ищцата относно невъзможността да получава трудовото си възнаграждение, когато
се превежда по банков път, и неупражняването на предоставените й процесуални
права за защита са без правно значение при преценка наличието на причинна
връзка между липсата на доходи и допуснатото обезпечение. С наложения запор по никакъв начин не е ограничено
правото на ищцата да работи и да получава поне минималния размер на работната
заплата, поради което твърдяните вреди, изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за исковия период, не се
намират в причинна връзка с наложената обезпечителна мярка.
Претендираните вреди, представляващи
разликата между продажната цена и данъчната оценка на недвижимите имоти, също
не се намират в причинна връзка с допуснатото обезпечение. За да се приеме, че въпросните
вреди са следствие на допуснатото обезпечение, следва да се установи, че необходимостта
от продажбата на имотите е продиктувана именно от наложения запор на банковите
сметки на ищцата, т. е. от невъзможността да получава трудово възнаграждение. В тази връзка по делото не е спорно,
че ищцата М.А.М.
страда от онкологично заболяване, като е претърпяла две хирургични операции –
през м. юни 1998 г. и м. февруари 2017 г., с оглед на което й е било предписано
спазване на определено медикаментозно лечение. Установи се също така, че поради
липса на средства след прекратяване на трудовото й правоотношение с **********–
Б. на 01.08.2015 г. се преместила да живее при своите родители, които й
помагали и финансово. За времето от 01.08.2015 г. до 15.02.2017 г. ищцата не е
работила по трудово правоотношение, като единствените доходи през този период
са били помощите за безработица в размер на 151. 20 лв. месечно за периода м.
септември – м. декември 2015 г. и получаваната пенсия за инвалидност
(Разпореждане № **********/ 01.07.2018 г.). Тези данни по несъмнен начин сочат,
че през исковия период ищцата се е намирала в тежко финансово състояние поради
липса на достатъчно средства за поемане на всички необходими разходи, но то не се дължи на наложения запор на банковите й
сметки. Това е така, тъй като, както се отбеляза по – горе, допуснатото
обезпечение по никакъв начин не е ограничило правото на ищцата да работи и да
получава трудово възнаграждение, доказателство за което е обстоятелството, че на
15. 02.2017 г. е започнала работа в **********ООД. Доколкото не е бил наложен
запор върху трудовото й възнаграждение, тя е можела да получава пълния размер
на трудовото си възнаграждение при условие, че се изплаща на ръка, а, ако се
превежда по банков път - в размерите по чл. 446 ГПК. Следователно тежкото
финансово състояние на ищцата вследствие на неполучаване на трудово
възнаграждение, което я е принудило да продаде недвижимите си имоти на цени под
данъчната им оценка, се дължи не на наложения запор на банковите й сметки, а на
липсата на желание да полага труд по трудово правоотношение вследствие на
погрешните й представи относно възможността да получава трудово възнаграждение,
когато се превежда по банков път. Липсва една от предпоставките за възникване на правото на
обезщетение по чл. 403 ГПК – наличие на причинна връзка между претърпените
вреди и допуснатото обезпечение, поради което предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора ищцата
М.А.М. следва да заплати на ответника „Евро Ферт" АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.М. с ЕГН **********
***0 против „Евро Ферт" АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
гр. Димитровград, Източна индустриална зона, ул. „Химкомбинатска“ № 3 иск с правно основание чл. 403 ГПК за сумата
от 33 022. 67 лв. – обезщетение
за причинени имуществени вреди от допуснато с Определение от 17.07.2014 г. по гр. д. № 1459/ 2014 г. на РС
– Б. обезпечение на предявения от „Евро Ферт" АД против М.А.М. иск за сумата от
67 385. 44 лв. чрез налагане на запор върху банковите й сметки, от които
16 030 лв. - пропуснати
ползи от невъзможността да получава трудово възнаграждение за периода от
01.08.2014 г. до 31.07.2018 г. в размер на 36 минимални работни заплати, и
16 992. 67 лв. – вреди, изразяващи се в разликата между продажната цена и
данъчната оценка по НА № 33, т. V, д. № 733/ 2016 г. от 20.10.2016 г., НА № 125, т. V, д. №
817/ 2016 г. от 14.11.2016 г., НА № 188, т. V, д. № 877/ 2016 г. от
30.11.2016 г. и НА № 79, т. VI, д. № 961/ 2016 г. от
20.12.2016 г.
ОСЪЖДА М.А.М. да заплати на „Евро
Ферт" АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок пред АС – Пловдив от връчването му на страните.
Съдия: