Р Е Ш Е Н И
Е
№………./02.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1231 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 19768/09.03.2020г. на Прокуратурата на
Република България, чрез прокурор Едуард Кехецикян, срещу
решение № 1015 от 27.02.2020г., постановено по гр.дело № 3373/2019г. на
Варненския районен съд, 47-ми
състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Я.Р.А., ЕГН **********,***
сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато
обвинение по ДП № 3218/2014г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна, по което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност
на обжалваното решение. Сочи се, че не са налице преки доказателства за
претърпени неимуществени вреди от ищеца, които да са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу него наказателното производство. Намира присъдения
размер на неимуществените вреди за завишен, предвид съдебното минало на ищеца.
Не споделя изводите на съда, че предходната съдимост на ищеца е довела до
засилени негативни преживявания на ищеца и че постановената осъдителна присъда
е довела до увеличаване на напрежението от воденото наказателно производство,
доколкото ищецът не е въвел такива твърдения в исковата молба. Отправеното
искане е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, в
евентуалност, да се намали размера на обезщетението, съобразно критериите за
справедливост и съдебната практика.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от Я.Р.А. срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП №
3218/2014г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна, по което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 11.06.2015г. му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194. ал.1 НК по ДП №
3218/2014г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна. Впоследствие е предаден на
съд с обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 4240/2015г. по
описа на ВРС. С присъда № 205/27.05.2016г. съдът го е признал за виновен по
така повдигнатото обвинение, наложил му наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца и му привел в изпълнение наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, наложено с предходна присъда. Така постановената
присъда е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 943/2016г. по описа на
Окръжен съд – Варна, който с решение № 303/07.11.2016г. е отменил
първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане на Районна
прокуратура – Варна.
Излага, че на 13.04.2017г. отново е привлечен като обвиняем по ДП №
3218/2014г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна за престъпление по чл.195.
ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК. По така повдигнатото обвинение е
предаден на съд, като е образувано НОХД № 2718/2017г. по описа на ВРС. По
същото е постановена присъда № 149/21.05.2018г., с която съдът го признал за
невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение. По протест от страна на
представителя на РП-Варна е образувано ВНОХД № 933/2018г. по описа на ОС –
Варна, който с решение № 259/03.10.2018г., влязло в сила на същата дата,
потвърдил присъдата на РС – Варна. Поддържа, че основание за оправдаването му е
била липсата на доказателства да е осъществил състава на посоченото
престъпление. Навежда доводи, че предвид така изложените обстоятелства
повдигнатото му обвинение се явява незаконно и е налице основание за ангажиране
отговорността на държавата. Твърди, че за целия период от 17.01.2013г. /на
която дата според обвинителния акт е извършено деянието/ до 03.10.2018 г.
/когато е влязла в сила оправдателната присъда/, е живял под стрес, напрежение
и несигурност за бъдещето си. Отделно от това, за всяко явяване пред орган на
разследването и за всяко съдебно заседание се налагало да пътува от с.
Гроздьово, където живее със семейството си, до гр. Варна, като организира за
своя сметка превоз.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявения иск. Оспорва претендираните вреди да са пряка и
непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на
Прокуратурата на Република България. Поддържа, че ищецът е осъждан преди
образуване на наказателното производство, поради което не може да се приеме, че
е налице такъв интензитет на отрицателните му преживявания, с какъвто биха
могли да бъдат те у лице, което за първи път е подложено на наказателно
преследване. Счита, че негативните изживявания, претърпени в течение на
съдебното производство по НОХД № 4240/2015г. по описа на ВРС, не са пряка и
непосредствена последица единствено от дейност на Прокуратурата. Счита, че
ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на действително
претърпените вреди. Оспорва твърденията на ищеца, че е търпял вреди още от
17.01.2013г., като се позовава на съдебната практика, съгласно която началният
момент на периода, за който той би могъл да претендира вреди, е моментът на
привличането му като обвиняем. Поддържа, че размерът на претендираното
обезщетение е силно завишен и не съответства на икономическия стандарт в
България и на трайната съдебна практика. Навежда доводи, че осъждането на
държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си има ефект и на овъзмездяване.
Изтъква, че в хода на наказателното производство спрямо ищеца е взета
най-леката мярка за неотклонение - „подписка“, поради което правата и свободите
му са били ограничени в най-малката възможна степен. Заявява, че наказателното
производство е протекло в разумни срокове.Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
С атакуваното решение предявеният иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ от Я.Р.А. срещу Прокуратурата на Р България за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 3000 лв. и е отхвърлен
за разликата над уважения до претендирания размер от 10000 лв.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са валидни
и допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 3218/2014г. по описа на IV РУП при ОДМВР –
Варна, като впоследствие е оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила
присъда по НОХД № 2718/2017г. по описа на ВРС.
От
писмените доказателства, приложени по НОХД № 2718/2017г. по описа на ВРС се
установяват следните обстоятелства: На 17.01.2013г. с извършването на оглед на
местопроизшествие е образувано ДП № 8/2013г. по описа на РУ „Транспортна
полиция“ – Варна, като с постановление на прокурор при РП-Варна от 22.07.2013г.
същото е спряно. На 21.10.2014г. наказателното производство е възобновено и е
изпратено за продължаване на разследването от разследващ орган при ОДМВР-Варна,
където е образувано под № 3218/2014г. по описа на IV РУП. В рамките на
последното на 11.06.2015г. Я.Р.А. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 във връзка с чл.194, ал.1 НК, като по
отношение на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същия ден е
извършен и разпит на ищеца. На 08.07.2015 г. на същия е предявено
разследването. На 28.08.2015г. е внесен обвинителен акт в РС-Варна, с който Я.Р.А.
е предаден на съд за горепосоченото престъпление. Въз основа на същия е
образувано НОХД № 4240/2015г. по описа на ВРС, по което са проведени открити
съдебни заседания на 29.10.2015г., 14.01.2016г., 15.03.2016г., 19.05.2016г. и
26.05.2016г., на всяко от които ищецът се е явявал лично. С присъда № 205/27.05.2016г.
Я.Р.А. е признат за виновен в това, за времето от 20:00 часа на 16.01.2013г. до
01:00 часа на 17.01.2013г. в землището на с. Нова Шипка, обл. Варна, в
условията на повторност, след предварителен сговор с Михаил Стоянов Минков, Румен
Р.А., Самет Илязов Яшаров и Александър Юлиянов Маринов, чрез използване на
моторно превозно средство – л.а. марка „БМВ“ с рег. № В 38 92 КР, собственост
на Катя Йорданова Куртева и технически средства – 2 броя лопати, въже и
ножовка, отнел чужди движими вещи – 35 метра кабел МККЖ 4х41,2+15х4х1,2 на обща
стойност 990.50 лева от владението на Я. Алексиев Йорданов, собственост на
Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл.195, ал.1 т.4, т.5 и
т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което на осн. чл. 60, ал.1 вр.
чл. 61 т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в условията на
затвор. На основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, наложено на Я.Р.А. с присъда, постановена
по НОХД № 766 по описа за 2012г. на Районен съд – Несебър, което да се изтърпи
отделно при първоначален строг режим в затвор. С протоколно определение от
27.05.2016г. е потвърдена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение
„подписка“. Присъдата на ВРС е обжалвана от ищеца, като с решение №
303/07.11.2016г., постановено по ВНОХД № 943/2016г. по описа на Окръжен съд –
Варна същата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на фазата на
досъдебното производство. На 13.04.2017г. е извършено повторно привличане на Я.Р.А.
е като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 във връзка с чл.
194, ал. 1 НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“, разпитан е
и му е предявено разследването. Изготвен е нов обвинителен акт, с който на
20.06.2017г. Я.Р.А. отново е предаден на съд с обвинение с посочената по-горе
правна квалификация. По делото са проведени общо шест открити съдебни заседания
с участието на ищеца /на 18.09.2017г., 06.11.2017г., 11.12.2017г.,
12.02.2018г., 02.04.2018г., 21.05.2018г./. На 21.05.2018г. е постановена
присъда, по силата на която Я.Р.А. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение, като на същата дата е отменена мярката му за
неотклонение. Оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 259/03.10.2018г.,
постановено по ВНОХД № 933/2018г. по описа на ОС – Варна, влязло в сила на
същата дата.
От справка
за съдимост е видно, че ищецът е осъждан, като със споразумение от
04.09.2012г., одобрено по НОХД № 766/2012г. на РС – Несебър на същия е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
и 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.М.Б., които
съдът кредитира в цялост. От нейните показания се установява, че докато е
траело наказателното дело Я.А. е изпитвал притеснение и страх от това, че ще
влезе в затвора и няма да има кой да се грижи за децата му. Свидетелката
заявява, че лично го е виждала да плаче и го е успокоявала. Посочва, че преди
пет години ищецът и брат му работели в Германия, но след започване на
наказателното производство не можели да си намерят постоянна работа и работели
на повикване.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите на
следствието и прокуратурата в хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективния
факт, че лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а
впоследствие е оправдано или образуваното наказателно производство е
прекратено. За успешното провеждане на осъдителения иск в тежест на ищеца е
докаже, че по отношение на него е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и
обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него са
произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание на
законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на съответните органи. Обвинението представлява официално
уведомление на лицето от компетентния орган за извършване на наказателно
правонарушение и за провеждане поради това на наказателно производство срещу
него и това е моментът, от който наказателното производство се отразява на
положението на лицето, за вредите от което отговорността е на държавата при
проявление на елементите от фактическия й състав.
В случая са
налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на
прокуратурата – спрямо ищеца, сега въззиваем, на два пъти е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление, като впоследствие той е оправдан с влязла
в сила присъда. Съдът приема, че незаконно повдигнатото обвинение от
длъжностните лица на ответника е рефлектирало по неблагоприятен начин върху
личната, неимуществена сфера на въззиваемия, поради което следва да се приеме,
че същият е претърпял действителни вреди, пряк и непосредствен резултат от
повдигнатото му обвинение, по което е оправдан. Обстоятелството, че ищецът има предходно
осъждане не би могло по никакъв начин да обуслови извод за липса на претърпени
вреди от неоснователно повдигнатото обвинение. От събраните свидетелски
показания се установява, че образуваното наказателно производство се е отразило
негативно на психиката на въззиваемия.
При
определяне на размера на неимуществените щети, причинени на въззиваемия, следва
да се има предвид конкретната личност на пострадалия, съдебното му минало,
тежестта на обвинението, продължителността на разследването, отражението, което
незаконното обвинение е дало в последвалото протичане на живота му. В
конкретния случай се установява, че въззиваемият не е с чисто съдебно минало,
тъй като има предходно осъждане. Конкретното обвинение е за нетежко
престъпление, а самото наказателно производство - от предявяване на обвинението
до влизане в сила на оправдателна присъда, е приключило в рамките на повече от три
години. Конкретни доказателства за особени трайни негативни последствия върху
здравето, психиката и живота на ищеца не са ангажирани. Независимо от това
обаче, извършените незаконни действия несъмнено засягат човешкото достойнство,
поради което съдът счита, че обезщетение в размер на 3000 лв. ще репарира
справедливо претърпените от него неимуществени вреди. На ищеца следва да се
присъдят и лихви за забава, считано от влизане в сила на оправдателната присъда
– 03.10.2018г.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно отправеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр., въззивникът
следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемия – адв. Елисавета
Минкова Димитрова от АК – Варна адвокатско възнаграждение в размер на 315 лв.,
определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1015 от 27.02.2020г., постановено по
гр.дело № 3373/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Я.Р.А., ЕГН **********,*** сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато
обвинение по ДП № 3218/2014г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна, по което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на адв. Елисавета Минкова Димитрова от АК – Варна сумата от 315 лв. /триста и петнадесет лева/,
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.