Мотиви към решение № 260003 от 01.07.2020г., постановено по АНД № 452/2020г. по описа на Районен съд -Търговище.
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК.
Образувано е по постановление на Районна прокуратура
– Търговище, с което се предлага:
- обвиняемият по ДП № 906/2019 г. по описа на РУ – Търговище
А.Х.К., ЕГН ********** ***, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
за извършено престъпление по чл.308,
ал.1 от НК- за това, че в неустановен ден
за времето от 01.02.2019
г. до 25.06.2019 г. в неустановено населено място е съставил неистински
официален
документ – Удостоверение, обр. УП -30 № 19 /
06.03.1999 г., с посочен издател „Мега Груп Ин“
ЕООД гр.София, издаден на името на Х.Х.И., с цел да
бъде използван.
- обвиняемият по ДП № 906/2019 г. по описа на РУ –
Търговище Х.Х.Х., ЕГН ********** *** да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за престъпление по чл.316 във вр.
чл.308, ал.1 от НК - за това, че на 25.06.2019 г. в гр.Търговище съзнателно се ползвал пред служител на ТП на НОИ - Търговище от неистински официален документ - Удостоверение, обр. УП – 30 № 19/ 06.03.1999 г., с посочен издател „Мега Груп Ин“
ЕООД гр.София, издаден на името на Х.Х.И., като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Търговище поддържа
предложението. Намира фактическата обстановка и деянията на двамата
обвиняеми за безспорно доказани. Пледира
на всеки от тях да бъде наложено административно наказание глоба в минимален
размер. Счита, че обвиняемите следва да бъдат осъдени да заплатят и направените
по делото разноски.
Обв.А.К. се признава за виновен. Както в съдебната, така и
в досъдебната фаза на производството
отказва да дава обяснения. Моли за наказание в минимален размер.
Защитникът му също пледира за налагане на минимално административно наказание
глоба.
Обв.Х.Х. не се признава за виновен. Обяснява, че получил процесния документ
от обв. К., за
което му платил, както и че двамата
заедно отишли до ТП на НОИ в Търговище,
където подал удостоверението. Заявява също,
че след 1989г. не е работил в България.
В хода на ДП е посочил, че когато К. му предоставил документа, му казал да каже, че е работил в София, въпреки, че последното не
било вярно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Обвиняемият Х. желаел да
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не притежавал необходимия
осигурителен стаж, който законът изисквал в тези случаи - 15 години
действителен осигурителен стаж, от които имал 12 г., пет месеца и три дни.
В неустановен ден за времето от
01.02.2019 г. до 25.06.2019 г. Х. се срещнал със свой познат - обв.К., който го попитал дали се е пенсионирал. Х. отговорил, че не е, тъй като не му достигал трудов стаж - около 2 г. и седем месеца. Тогава К. предложил на Х. да го
снабди с неистински документ, който да удостовери, че е работил и е осигуряван
достатъчно дълъг период от време, за да получи желаното пенсионно плащане. Х. се съгласил и предоставил на К. личните си данни.
В неустановен ден за времето от
01.02.2019 г. до 25.06.2019 г. в неустановено населено място обв.К. съставил неистинския документ - Удостоверение, обр. УП-30 № 19/06.03.1999 г., с
посочен издател „Мега Груп Ин“ ЕООД гр.София, издаден на името на Х.Х.И., което било името на Х. в минал
период от време. В удостоверението било посочено, че Х. е работил в „Мега Груп
Ин“ ЕООД гр.София като пазач за период от две години и десет месеца – от 01.08.1989
до 31.05.1992 г. След изготвяне на документа К. го предоставил на Х. и на
25.06.2019 г. двамата заедно посетили Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - Търговище, където пред св.Т. - служител в поделението, Х.
представил Удостоверение, обр. УП-30 №19/06.03.1999
г., с посочен издател „Мега Груп Ин“ ЕООД гр.София, издаден на името на Х.Х.И., ведно със заявление за отпускане на пенсия, към което
били приложени и други документи. Служителят приел документите и ги придвижил
към специалистите, проверяващи наличието на основания за отпускане на пенсиите.
При първичната обработка на удостоверението се установило, че същото е оформено
съгласно законовите изисквания - представлявало официален документ, издаден по
предвидения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. С оглед
евентуално преизчисляване на отпуснатата пенсия било изпратено писмо до Х., с
което му било указано да представи в едномесечен срок и Удостоверение, обр. УП - 2 от „Мега Груп Ин“ ЕООД гр.София. В срока Х. не
представил искания документ. В тази връзка била извършена допълнителна проверка
от контролните органи на ТП на НОИ - София за автентичност на удостоверението.
При тази проверка се установило, че „Мега Груп Ин“ ЕООД гр.София е създадено
през 2004 г., поради което е невъзможно длъжностно лице от това дружество да е
автор на документа, който е с посочена година на издаване 1999 г., както е
невъзможно и обв.Х. да е работил в това дружество
през 1989-1992 г. Контролният орган съставил констативен протокол, към който
била приложена декларация от управителя на дружеството, според която търговецът
не е издавал Удостоверение, обр. УП-30 №19/06.03.1999
г., а Х. не фигурирал в разплащателните ведомости.
Според изготвената по делото графологична експертиза подписът, положен в графа „Отг. счетоводител“
от трета страница на Удостоверение, обр. УП - 30 № 19/06.03.1999
г., е изпълнен от обв.К..
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – самопризнанието на обв.К. и обясненията на обв.Х.,
показанията на свидетелите Г. Т., Е.Д., Б.И., С.С., заключението на съдебно – графологичната
експертиза и писмените доказателства по
делото. Събраните доказателства изцяло кореспондират помежду си и
в своята съвкупност по безспорен начин установяват фактическата обстановка,
изложена по-горе, съответстваща изцяло на фактическите положения, съдържащи се
в постановлението на прокуратурата. Съдът намира за безспорно доказано
обстоятелството, че подавайки процесния документ в ТП на НОИ - Търговище, обв.Х.
е съзнавал, че същият е нередовен. За формирането на този извод е достатъчен
факта, че процесното Удостоверение, обр. УП - 30 № 19/06.03.1999 г. удостоверява трудов стаж, положен в периода 01.08.1989 до 31.05.1992 г. в “ Мега Груп Ин“
ЕООД гр.София, а според обясненията на самия Х., след 1989г. той не е работил в България.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прие за безспорно доказано, че в неустановен ден за времето от
01.02.2019 г. до 25.06.2019 г. в неустановено населено място обв.К. е съставил
неистински официален документ -
Удостоверение, обр. УП -30 № 19/ 06.03.1999 г., с посочен издател
„Мега Груп Ин“ ЕООД гр.София, издаден на името на Х.Х.И.,
с цел да бъде използван. Обвиняемият е
извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал, че съставя
неистински официален документ, който ще бъде използван като доказателство за фактите, които удостоверява.
Следователно посредством описаното деяние обв.К.
е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 308, ал.1 от НК, за което съдът го призна за
виновен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно
доказано и това, че на 25.06.2019
г. в гр.Търговище обв.Х. съзнателно се ползвал пред служител на ТП на
НОИ - Търговище от неистински официален документ - Удостоверение, обр. УП – 30 № 19/ 06.03.1999 г., с посочен
издател „Мега Груп Ин“ ЕООД гр. София, издаден на името на Х.Х.И., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност. Обвиняемият е извършил деянието с пряк умисъл, като е
съзнавал, че ползва неистински официален
документ като доказателство за фактите, които удостоверява. Следователно посредством описаното деяние обв.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.316 във вр. чл. 308, ал.1 от НК, за което съдът го призна за
виновен.
За посочените престъпления законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 3
години. От приложените справки за съдимост на обвиняемите е видно, че същите не са осъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност по чл.78а НК. От деянията не са причинени съставомерни имуществени вреди. При тези данни съдът счете,
че както по отношение на обв.К., така и по отношение
на обв.Х. са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, поради което освободи и двамата от наказателна отговорност за извършените
престъпления. Наложи на всеки от тях административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева. При определяне размера на глобата,
съдът отчете факта, че и двамата са безработни, поради което им наложи глоба в
минималния размер, предвиден в закона, като прецени, че същият е достатъчен за
постигане целите на индивидуалната и генерална превенции.
На основание чл.189 от НПК обвиняемите бяха осъдени да заплатят по равно разноските за
експертиза, направени в досъдебната фаза на процеса, като всеки от тях бе осъден
да заплати по сметка на ОДМВР –
Търговище сумата от 171, 89 лв.
Въз
основа на изложените мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: