№ 10
гр. Кула , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на единадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Частно
наказателно дело № 20211330200055 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпило искане от Районна прокуратура
Видин за задължително настаняване и лечение по Закона за здравето на
лицето Й. М. Н. ЕГН ********** от с. Б., общ. Б., обл. Видин, ул. „....” №40. В
искането се твърди, че лицето страда от психично заболяване и е опасен за
себе си и за околните, тъй като не приема медикаментите от поддържащата му
терапия, отказва да се лекува и проявява агресия към близките си и други
жители на селото, в което живее.
Представителят на Районна прокуратура Видин поддържа искането в
съдебното заседание и пледира лицето да бъде настанено за задължително
лечение, с мотивите, че лицето страда от заболяване от посочените в чл.146
от Закона за здравето, както и че същият поради това си състояние и отказа да
приема нужните медикаменти, представлява опасност за себе си, като е
налице и опасност от извършване на противообществени прояви.
Назначеният служебен защитник на лицето, чието настаняване се иска,
предоставя на съда да вземе решение, с което е в най – голяма степен ще
защити интересите на лицето.
Освидетелствуваният Й.Н., изслушан в съдебно заседание,заявява,че не
смята, че следва да бъде настаняван, защото не е извършил престъпление и
той сам решава дали да приема медикаменти.
1
След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на
страните,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява
по категоричен начин, че освидетелствания Н. страда от „Параноидна
шизофрения. Епизодично протичане с устойчив дефицит. Параноиден
синдром“ с давност от около 20 години, във връзка, с което заболяване е бил
хоспитализиран многократно за болнично лечение в различни психиатрични
заведения, включително и в Държавна психиатрична болница/ДПБ/ гара
Карлуково, като последното е било за периода от 16.07.2003г.до 24.12.2003г.
От заключението на посочената експертиза се установява също, че в
амбулаторни условия не приема поддържаща терапия и не се явява редовно
на контролни прегледи при психиатър, като при него не е налице съзнание за
психично заболяване, което и основната причина да отказва да приема
медикаменти, както и че не може да дава информирано съгласие. От
изслушването на освидетелствания в проведеното съдебно заседание също се
установява, че лицето не желае да спазва назначената му медикаментозна
терапия. В заключението на експертизата се посочва, че при проведеното от
тях изследване е проведено интервю с освидетелствания във връзка с
покриване на критериите за първоначална оценка на риска от агресия и
автоагресия, при което е отчетен резултат от 28 точки, което означава, че
риска при лицето е в умерена степен, което налага провеждането на
задължително лечение в стационарни условия, което се мотивира и от
липсата на съзнание за психично заболяване и отказа да приема медикаменти,
с което пък от своя страна лицето си уврежда здравето. Посочва се, че срокът,
за който трябва да бъде настанено лицето е два месеца.
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел М. Н. М. –
племенник на освидетелствания се установява, че от около един месец има
промяна в поведението на освидетелствания, изразяваща се в по – висока
степен на тревожност, като свидетеля свидетелства и за случай на кавга преди
около 2-3 седмици между освидетелствания и майка му, която не е ескалирала
единствено поради неговата намеса, а от свидетелските показания на
свидетелката В.А. Ц. – служител в пощенската станция в с. Б. се установява,
че от известно време, освидетелствания Н. доста често е посещавал
пощенската станция, в която работи, за да се интересува дали му е преведена
2
голяма сума пари, за която твърдял, че следва да е преведена във връзка с
изтеглен от него кредит. Свидетелят М.М. свидетелства, че кавгата между
освидетелствания и майка му също е била в тази връзка. В изслушването пред
съда, освидетелствания заявява:“ Ходих да кандидатствам за заем на
23.12.2020г. с одобрение лично от министърката на земеделието, но тогава не
го одобриха, а само ми взеха документите и сега редовно проверявам кога ще
си получа парите“.
Съдът кредитира заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
както в писмената му част,така и в становището на експертите при разпита им
в съдебно заседание. Заключението на експертите за наличието на психично
заболяване на освидетелствувания, за липсата на критичност у него за
болестта му, както и за неспособността му да изразява информирано съгласие
за лечението си е потвърдено освен от събраните по делото доказателства и
от поведението на освидетелствания в съдебно заседание.
Съдът кредитира изцяло и свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, които са непротиворечиви, логични и взаимно подкрепящи
се. Не се събраха по делото каквито и да било доказателства, които да им
противоречат и които съдът да следва да обсъжда отделно.
За да бъде постановено настаняване на задължително лечение е
необходимо наличието на две предпоставки:лицето да е болно от психично
заболяване, посочено в чл.146, ал.1, т.1, и т.2 от Закона за здравето и което
съгласно чл.155 от ЗЗ поради това си заболяване може да извърши
престъпление, представляващо опасност за близките му, за околните, за
обществото или да застрашава здравето им.
Анализът на горните предпоставки обосновава извода, че за постановяване
на задължително лечение е необходимо кумулативното наличие на признаци,
отнесени условно към медицинските и към юридическите критерии. Към
първия критерий се включва наличието на освидетелстваното лице на
определено заболяване, а за наличието на юридическия критерий е
необходимо това заболяване да води до опасност от извършване на
престъпление или да създава условия за освидетелстваното лице да
застрашава близките си, околните, своето здраве, или това на околните.
На базата на представената експертиза от вещите лица, че Й. М. Н. е с
диагноза „Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с устойчив
дефицит. Параноиден синдром“, което заболяване попада в полето на
3
разпоредбата на чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето. и становището на
експертите, че предвид състоянието му към момента на извършване на
експертизата, същият застрашава здравето си с отказа да приема
медикаментите от назначената му терапия, вследствие на липсата на съзнание
у него за наличие психично заболяване, както и наличието на опасност да
извърши общественоопасно деяние по психотични мотиви се установява по
категоричен начин, че е налице медицинският критерий по смисъла на чл. 155
от Закона за здравето – лицето страда от психично заболяване, посочено в чл.
146, ал.1,т.1 от Закона за здравето, както е налице и юридическият, а именно –
налице е опасност лицето да извърши престъпление, което представлява
опасност за близките му, за околните, за обществото и застрашава сериозно
здравето си, с оглед на което се налага освидетелствания Й.Н. да бъде
настанен за лечение в лечебно заведение със затворен режим, като с оглед
препоръката на експертите, това следва да бъда - ДПБ гара Карлуково за срок
от два месеца.
Съгласно чл. 162, ал.3 от Закона за здравето, „Когато сприеме липса на
способност на лицето, съдът постановява задължително лечение и назначава
лице от кръга на близките на болния, което да изразява информирано
съгласие за лечението. При конфликт на интереси или при липса на близки
съдът назначава представител на общинската служба по здравеопазване или
определено от кмета на общината лице по седалището на лечебното
заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето.
По делото безспорно се установи от заключението на вещите лица, че
освидетелствания Й.Н. не може да изразява информирано съгласие за
лечението си. Също така близките му изразяват несъгласие да бъдат
определени за лица, които да изразяват информирано съгласие за лечението.
С оглед на посоченото, съдът намира, че следва да определи за лице, което да
изразява информирано съгласие за лечение за освидетелствания Й.Н.,
посочената от вещите лица - Виолета Йорданова Иванова - експерт по
здравеопазване при община Луковит, където се намира седалището на
лечебното заведение, в което ще бъде настанено лицето.
Разноските по делото в размер на 490/четиристотин и деветдесет/ лева,
следва да останат в тежест на държавата.
С оглед изложеното и на основание чл. 162, ал.2 от Закона за здравето,
съдът
4
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Й. М. Н. ЕГН ********** от с. Б., общ. Б., обл. Видин, ул.
„....” №40 за принудително лечение в стационарни условия в „Държавна
психиатрична болница“ - гара Карлуково, общ. Луковит за срок от два месеца.
НАЗНАЧАВА Виолета Йорданова Иванова- експерт в отдел
„Здравеопазване” към община Луковит да изразява информирано съгласие за
лечението на Й. М. Н. ЕГН ********** от с. Б., общ. Б., обл. Видин, ул. „....”
№40.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в
седемдневен срок от обявяването му на страните.
Да се уведоми незабавно Виолета Йорданова Иванова- експерт отдел
„Здравеопазване” към община Луковит за назначаването като лице, което да
изразява информирано съгласие относно лечението на Й. М. Н. ЕГН
********** от с. Б., общ. Б., обл. Видин, ул. „....” №40.
Да се изпрати незабавно заверен препис от решението на директора на
„Държавна психиатрична болница“ - гара Карлуково, общ. Луковит за
сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5