РЕШЕНИЕ
№137
гр. Силистра, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: Добринка Стоева
Огнян Маладжиков
при секретаря Галя Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков въззивно гражданско дело № 198 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ЕПК.
С Решение № 151 от 07.05.2019 г. по гр.дело № 1676/2018 г. на PC Силистра „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. Г.С. с сумата от 22500 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП от 19.06.2016 г., причинено от лицата И.Х.И., при управление на товарен автомобил с марка „Мерцедес", модел „814К", регистрационен номер: СС 4274 СВ и Р. И.Х., при управление на товарен автомобил марка „ДАФ", модел „ЦФ 410 ФАС", с регистрационен номер: СС 04 85 АН, застраховано по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.10.2018 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 19.06.2016 г. до 23.10.2018 г.
Постъпила е въззивна жалба от застрахователното дружество, с която моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение, с което исковата претенция е уважена за сумата над 4000 лева. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с установената съдебна практика, поради което е несправедливо. Оплакванията са във връзка с неправилна оценка на доказателствения материал, приетия за справедлив размер на обезщетението и неправилно ангажиране обема на ответниковата отговорност за целия размер на обезщетението, без да се отчита възражението за съпричиняване от страна на пострадалия и разделната отговорност на двамата делинквенти, съответно - на техните застрахователи.
В отговора на жалбата въззиваемият ищец моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от визираните в жалбата пороци. Счита, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, а районният съд е изложил мотиви относно размера на обезщетението, които следва да се приемат за правилни.
От фактическа страна:
На 19.06.2016 г. А.С. е пострадал от ПТП. След приключване на наказателното производство срещу двамата делинквенти пострадалият е сключил споразумение със застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на единия от тях за причинените имуществени вреди. По силата на това споразумение С. е получил 15000 лева, като се е отказал от всякакви свои бъдещи претенции към "ЗД Евроинс" АД, включително от неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП.
За неимуществените вреди пострадалият се е обърнал към "ЗК Лев Инс" АД , който е застраховател на другия делинквент Р.Х.. С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло иска, намирайки че сумата от 22 500 лева се явява справедливо обезщетение, отхвърлил е възражението за съпричиняване, отбелязал е, че предмет на споразумението между С. и "ЗД Евроинс" АД са само имуществените вреди, които не са предмет на съдебното производство, тоест - че не следва да се взема предвид при определяне обема на ответниковата отговорност.
От правна страна:
Предмет на въззивното производство е решението на районния съд в осъдителната му част за горницата над 4000 лв до 22500 лева. За размера до 4000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е валидно, а в обжалваната част е допустимо, но частично неправилно.
Въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция, че сумата от 22500 лева се явява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди и че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Неоснователно в тази връзка се явява оплакването, че районният съд необосновано е определил размера на обезщетението. Видно от мотивите е, че подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателства, включително несъответствието между показанията на съпругата на ищеца и заключението на вещото лице съдебно-медицински експерт за продължителността на болничния престой. Това разминаване не влияе на крайния извод за тежестта на претърпените неимуществени вреди, който е направен след комплексен анализ на всички относими критерии, така както се предписва в т. II на Постановление № 4 от 23.XII. 1968 г. на Пленума на ВС и съвременната практика на касационната инстанция.
Неоснователно се явява и оплакването, че не е обсъдено възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия. Напротив, изключително подробно са обсъдени доказателствата в тази насока и възражението обосновано е отхвърлено.
В жалбата е извадено от контекста на заключението на вещото лице психолог изречението, че пострадалият описва фактите и възприятията от инцидента без спонтанен значим емоционален заряд, като по този начин въззивникът навежда, че пострадалият не казва истината или най-малкото преекспонира състоянието си. От цялостния анализ на заключението става ясно, че това се дължи на личностовата особеност на С. и типичния за упражняващите технически професии маниер на изразяване.
Окръжният съд счита за неоснователен доводът на процесуалния представител на въззивника, поднесен във въззивното производство, че след като пострадалият не е сменил работата си след инцидента, размерът на обезщетението е завишен. Щом не е сменил работата си, този факт се явява ирелевантен, доколкото за размера на обезщетението са взети предвид други относими критерии. Още повече че няма медицински предписания, събрани по делото, които да изискват трудоустрояване, и С. да не се е съобразил с тях.
Основателно обаче се явява възражението, че трябва да се изследва приносът на всеки от двамата делинквенти и ответникът следва да понесе само 50 % от определеното обезщетение, като се отчете споразумението между С. и "ЗД Евроинс" АД от 30.08.2018 г. Но не защото пострадалият е получил 15000 лева, на което акцентира въззивникът, тъй като правилно районният съд е обсъдил, че сумата обезщетява само имуществените вреди. Нито пък отговорността на двамата делинквенти е разделна, тъй като чл. 53 от ЗЗД е категоричен - тя е солидарна, включително в хипотезата на независимо съпричинителство. На основание чл. 122, ал 1 от ЗЗД С. е могъл да насочи претенцията си за цялостно обезщетяване на неимуществените вреди както към застрахователя на единия делинквент, така и към другия. С извънсъдебната спогодба със "ЗД Евроинс" АД обаче той се е отказал от всякакви бъдещи претенции спрямо този застраховател, изрично включвайки и неимуществените вреди, което представлява опрощаване по чл. 108 от ЗЗД на задължението на солидарния длъжник, но при запазване на правата си спрямо другия. Това означава, че предметът на спогодбата не се е ограничил само до обезщетяване на имуществените щети, както е приел районният съд. Обстоятелството, че липсват волеизявления, които да сочат, че сумата от 15000 лв обезщетява и двата вида вреди, при точно определени размери, сочи на извода, че волята на страните е да не се включват неимущестените вреди в обезщетението, а отговорността само на "ЗД Евроинс" АД за тях - да бъде опростена, което е вторият, неотчетен от районния съд, предмет на спогодбата.
Запазвайки си правото спрямо другия солидарен длъжник - „ЗК Лев Инс“ АД , отговорността на последния следва да се намали с частта на длъжника, комуто задължението е опростено - аргумент от чл. 124 от ЗЗД. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което се дължи на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Ето защо отговорността на „ЗК Лев Инс“ АД за плащане на справедливо определеното обезщетение от 22500 лева следва да се намали наполовина, или с 11250 лв.
По разноските:
Разноските в първоинстанционното производство следва да се определят при равно съотношение между уважена и отхвърлена част от иска. Ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, във връзка с чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на него му се дължат 225 лева от ищеца.
Решението в частта за разноските следва да се отмени за присъдения в полза на адвокат Иовев адвокатски хонорар в частта за горницата над 602,50 лева до 1205 лева.
Следва да се отмени осъждането за разноски в полза на районния съд за горницата над 450 лева до 900 лева за държавната такса и над 100 лева до 200 лева за разноските по експертизата. Отменената част от разноските следва да остане за сметка на съда, тъй като ищецът е освободен от внасянето им на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Въззивният материален интерес е 18500 лева. Съотношението на потвърдената част от решението към обжалваемия интерес е 7250 / 18500 лева, а на отменената 11250 / 18500 лева. Въззиваемият ищец дължи юрисконсултско възнаграждение на въззивника, а не адвокатски хонорар, тъй като адв. Русчева е преупълномощена по делото, но без да е доказала получен адвокатски хонорар. Затова на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, във връзка с чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да е 273,65 лева. Пропорционалната част от платената държавна такса за въззивното производство - 225 лева, се дължи от въззиваемия ищец на ответника, защото за последния тя се явява разноски. Ирелевантно за случая е, че ищците са освободени от държавна такса по силата на закона.
Въззивникът дължи на адв. Иовев 425,20 лева, изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 151 от 07.05.2019 г. по гр.дело № 1676 / 2018 г. на PC Силистра В ЧАСТТА, с която „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А.Г.С. сумата от 11 250 лева, представляваща горницата над 11 250 лева до претендираните 22 500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Г.С., против „ЗК Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, за заплащане на сумата от 11 250 лева, представляваща горницата над 11 250 лева до претендираните 22 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени от А.С. неимуществени вреди в резултат на ПТП от 19.06.2016 г., причинено от лицата И.Х.И., при управление на товарен автомобил с марка „Мерцедес", модел „814К", регистрационен номер: СС 4274 СВ и Р. И. Х., при управление на товарен автомобил марка „ДАФ", модел „ЦФ 410 ФАС", с регистрационен номер: СС 04 85 АН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151 от 07.05.2019 г. по гр.дело № 1676 / 2018 г. на PC Силистра В ЧАСТТА, с която „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А.Г.С. сумата от 7250 лева, представляваща горницата над 4000 лева до 11250 лева.
Първоинстанционното решение за размера до 4000 лева е влязло в
сила.
ОТМЕНЯ Решение № 151 от 07.05.2019 г. по гр.дело № 1676 /2018 г. на PC Силистра В ЧАСТТА, с която „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат П. И. сумата от 602,50 лева, представляваща горницата над 602,50 лева до 1205 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 151 от 07.05.2019 г. по гр.дело № 1676 / 2018 г. на PC Силистра В ЧАСТТА, с която „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК ********* е осъдено да плати по сметка на PC Силистра сумата от 550 лева, представляваща сбора от горниците над 450 лева до 900 лева за държавната такса и над 100 лева до 200 лева за разноските по експертизата.
ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата част за разноските.
ОСЪЖДА А.Г.С. да плати на „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК ********* разноските по въззивното производство в размер на 273,65 лева за юрисконсултско възнаграждение и 225 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК ********* да плати на адвокат П.Й. за процесуалното представителство на А.Г.С. във въззивното производство хонорар в размер на 425,20 лева.
|
|
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК, Решението от 18.11.2019г., постановено по въззивно гражданско дело № 198/2019г. на Силистренския окръжен съд да се впише с два подписа, тъй като младши съдия Огнян Маладжиков в деня на постановяването е в отпуск поради временна неработоспособност.