Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Русе, 16.03.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание
на 09 март 2022 г. в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 41
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл.
по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Пътна
полиция при ОДМВР – Русе срещу решение № 40/21.01.2022 г. по а.н.д. 2028/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление
№ 21-1085-002111/31.08.2021 г., с което на Ж.Т.К., на основание чл. 174, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че въззивният
съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е
разкрил обективната истина и не е извършил всички възможни действия за
изясняване на обстоятелствата около установената фактическа обстановка. Твърди
се, че в нощта на установеното нарушение са издадени два АУАН – единият –
свързан с предмета на делото, а по втория е издадено НП №
21-1085-001884/22.07.2021 г., което не е било обжалвано от К. и наложената
глоба е била доброволно заплатена, респ. по този начин наказаният признал
вината си. Иска се отмяна на решението на РСР и да се постанови друго решение
по съществото на спора с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендират се
разноски. Прави се възражение за прекомерност досежно претендираните от
ответника разноски.
Ответникът по касационната жалба – в
съдебно заседание чрез адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Претендират
се разноски.
Представителят на прокуратурата дава
мотивирано становище за основателност на касационната жалба.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния
срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
От фактическа
страна е установено, че административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН №
21-1085-002111/28.06.2021г., (бл. № 986301) за това, че на 28.06.2021г., около
01,10 часа, в град Русе, на бул. „Христо Ботев“ - пътен възел бул. „България“
посока град София К. е управлявал МПС
със съответните идентификатори, под въздействието на алкохол над 0,5 на хиляда,
установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с рег. № ARNA 0195,
което техническо средство в 01,30 часа на 28.06.2021 г. е отчело концентрация
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух от 1,04 на хиляда.
Така приетите за
осъществили се факти са били субсумирани от страна на актосъставителя като
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено и оспореното пред РС наказателно постановление,
при същите фактически обстоятелства и правна квалификация с което наказателно
постановление на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП.
За изясняване на
фактическата обстановка районният съд е приобщил и оценил и гласни доказателства.
За да отмени
наказателното постановление въззивният съд е изложил правни изводи, че видно от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта И. Б. И., същите не са
възприели жалбоподателят да е управлявал автомобила, а когато са отишли на
място в автомобила не е имало водач, до автомобила е бил само жалбоподателят,
за когото полицейските служители са установили, че е собственик на автомобила.
От показанията
на разпитания в процесуалното качество на свидетел К. Е. Н. съдът е възприел,
че преди произшествието именно той е управлявал автомобила - собственост на
жалбоподателя - и след произшествието е уведомил жалбоподателя, като собственик
на автомобила, който е отишъл при автомобила, където е бил установен и от полицейските
служители.
Прието е, че по
делото не са ангажирани преки доказателства, които да установяват, че именно
жалбоподателят е бил водач на автомобила на посочените в АУАН и НП дата и час.
Прието е, че
действително пред полицейските служители жалбоподателят е посочил, че той е
управлявал автомобила и АУАН е подписан от жалбоподателя, като същият е
отразил, че няма възражения и самият АУАН, съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, но съгласно разпоредбата
на чл. 116 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, обвинението и присъдата не
могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия и самопризнанието
на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и
други доказателства по делото.
Решението е
неправилно.
Съдебният акт е издаден при съществено
нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, приложим в
производството по обжалване наказателни постановления пред районния съд по
силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът събира доказателствата по направените от
страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на
обективната истина. На събиране и проверка подлежат както доказателствата,
които разобличават извършителя на нарушението и отегчават неговата отговорност,
така и тези, които го оправдават или смекчават отговорността му (арг. от ал. 3
на чл. 107 от НПК). Вероятността, при събирането и преценката на всички
относими доказателства, свързани в случая със съставомерността на деянието и в
тяхната съвкупност районният съд да достигне до различен правен извод, е
достатъчно основание да се приеме, че допуснатото нарушение от районния съд е
съществено. В проведеното въззивно производство по а.н.д № 2028/2021г. съдът е
нарушил принципа за разкриване на обективната истина.
Правните изводи на съда са изградени
основно на базата на приобщените гласни доказателства на свидетеля К. Е. Н.,
който твърди, че е действителният водач на автомобила. Доколкото по делото са
приобщени и други гласни доказателства административният съд счита, че
въззивната инстанция е преценила посочените доказателства в нарушение на чл.
172 от ГПК, вр. чл. 228, вр. чл. 144 от АПК с оглед възможната заинтересованост
на свидетеля поради близките му отношения с жалбоподателя К.. На следващо място
съдът констатира, че свидетелят при актосъставянето в о.с.з., проведено на
29.11.2021 г., изрично е заявил, че е провел разговор с нарушителя и последният
е потвърдил авторството на нарушението, но съдът не е изследвал в конкретика
въпроса за обстоятелствата по него, които са били известни на свидетеля и
които, освен че са в пряка конкуренция с показанията на свидетеля Неделчев, следва
да се ценят с по-голяма тежест, поради незаинтересоваността на св. Ибрахимов от
изхода на евентуален спор.
От данните по делото е видно, че
патрулният екип е посетил мястото на ПТП въз основа на подаден сигнал по
телефон 112 като тези факти не са били обсъдени от съда. Информация за сигналоподателя
е поискана от съда и такава е била предоставена, видно от справка на л. 49 от
делото в която са посочени имена и телефонен номер на сигналоподателя.
Последният би могъл да допринесе за изясняване на фактическата обстановка в
качеството му на очевидец, но тези въпроси не са били изследвани от районния
съд.
По изложените съображения атакуваното
решение на РСР следва да се отмени, а делото трябва да се върне на Районен съд -
Русе за ново произнасяне - чл. 222, ал. 2 от АПК, тъй като е налице допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл.
348, ал.1, т.2 от НПК.
По искането за разноски следва да се
произнесе районният съд при повторното гледане на делото – чл. 226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран така и на осн. чл.222, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 40/21.01.2022
г., постановено по а.н.д. 2028/2021 г. по описа на Районен съд – Русе и
ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг
състав на Районен съд – Русе, съобразно мотивите на съдебния акт
Решението е окончателно
СЪДИИ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: