РЕШЕНИЕ № 74
гр. Пазарджик, 04.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, на десети май през две
хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар
Галина Младенова
като
разгледа докладваното от съдията търг. дело
№ 314/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове на
И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К. от САК, срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 89.36 лева,
представляващи претърпени имуществени вреди – направени разходи за закупуване
на лекарства и заплащане на потребителски такси, както и обезщетение в размер на 50 000 лева, частично от общ размер от 60 000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, настъпили от
ПТП от 26.09.2017 г. с делинквент Д.Х.Б., по твърдение
за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, заедно със законната лихва за забава върху отделните
главници, считано от 03.10.2017 г. (датата на
уведомяване на застрахователя от делинквента) до
окончателното им заплащане, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2017
г. около 19.05 ч. на ул. „Георги Кирков“ в гр. Велинград се
движил л. а. „Форд Фокус“, рег. № *******, управляван от водача Д.Х.Б., който в
резултат нарушаване правилата за движение блъска
движещият се велосипедист И.М.К., от което на ищеца К. били причинени телесни
увреждания. Било образувано ДП № 609/2017 г. по описа на
РУП-Велинград пр. преписка № 1758/2017 г. на РП-Велинград. Излага се, че за
автомобила била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК
„Лев инс“ АД, съгласно застрахователна полица BG/22/117002357599 от 29.08.2017 г. със
срок на валидност 29.08.2017-29.08.2018 г. Твърди се, че е спазена процедурата
по чл. 380 от КЗ с отправяне на претенция към застрахователя и непроизнасянето
му в законния срок. От процесното ПТП ищецът е получил счупване на пателата в ляво, като е постъпил на лечение в УМБАЛ
„Пълмед“ – гр. Пазарджик на 27.09.2017 г., когато му е направено открито
наместване на фрактура с външна фиксация-патела, респ. е изписан на 01.10.2017
г. На 08.02.2018 г. ищецът постъпва отново в болничното заведение за
отстраняване от коста на имплантираните уреди. В резултат на увреждането
движението на ищеца е било трайно затруднено за период повече от 30 дни, което
било средна телесна повреда. Подробно се излагат претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания. Посочва се, че имуществените вреди са в размер на
89.36 лева, направени за закупуване на лекарства и заплащане на потребителска
такса. Претендира се обезщетение за получените неимуществени вреди. Претендира
се и законната лихва върху главниците за имуществени и неимуществени вреди,
считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното им заплащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът ЗК „Лев инс“ АД е подал отговор на исковата молба. Оспорва
иска изцяло както по основание, така и по размер. Оспорва всички фактически
твърдения в исковата молба, касаещи механизма на процесното ПТП, телесните
увреждания на ищеца, наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените
телесни увреждания, вида и размера на неимуществените вреди, срокът на
възстановяване и протичането на лечението. Не се оспорва наличие на
застрахователно правоотношение по отношение на процесното МПС рег. № ******* и
наличие на наказателно производство. Твърди се, че Д.Б. няма вина за инцидента,
а причина за настъпването му са нарушения на правилата за движение от страна на
ищеца. Спрямо Б. се касае до случайно събитие. Подробно се излагат доводи за
това. Твърди се, че ищецът не е получил твърдяното увреждане от ПТП, а
доколкото доброволно се е отказал да се подложи на незабавна операция на
разтежение на сухожилие на крака, сам е причинил усложнение и по-тежкото си
увреждане. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия (ако
изобщо се установи вина на делинквента) поради многобройни нарушения на
правилата за движение – движение в тъмната част на денонощието, при ограничена
видимост на велосипеда, който не е бил снабден с устройства за излъчване на
светлина, ищецът е бил без светлоотразителна жилетка, като се е движел,
избягвайки локвите по пътя, не възможно най-близко до дясната граница на
пътното платно. Изчислява приноса на ищеца на 70 %. Твърди съпричиняване при
получаване на увреждането – счупване на пателата, тъй като не се е подложил
доброволно на операция, който принос изчислява на 20 %. Прекомерен е и размерът
на петенцията за неимуществени вреди. Срокът на възстановяване от 1-2 месеца
обуславя извод за прекомерност на частичната претенция, равняваща се на
5-годишен среден доход на лице в България и 12 годишен доход за пълния размер.
Оспорва се констативния протокол, тъй като е издаден 4 месеца по-късно от
датата на инцидента. Моли за отхвърляне на иска изцяло или частично.
В
допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа
изложеното в исковата, като се оспорват възраженията на ответника. Твърди се,
че механизмът на ПТП и вината на водача не са част от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Сочи, че правото на ищеца да откаже да се подложи на
операция е регламентирана възможност в Закона за здравето и това не може да се
тълкува в негова вреда. Относно размера на претенцията за неимуществени вреди
се излага, че лимитите по застрахователните полици не са обвързани от размера
на МРЗ за страната.
В срока по чл.
373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В него сочи, че
поддържа направените възражения.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните
съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска
отговорност на делинквента при ответника. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава (считано от 03.10.2017 г.) до окончателното плащане на
главницата, представлява последица от евентуалното уважаване на
главните искове за обезщетение и не се предявява
като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи
размер на търсената лихва.
Първоначално
искът за обезщетение за неимуществени вреди е бил предявен за сумата от
25 500 лева, частично от 60 000 лева, като в последното открито
съдебно заседание, същият е бил увеличен на 50 000 лева, също частично от
60 000 лева – допустимо процесуално действие, тъй като преклузията
в чл. 372, ал. 2 от ГПК не се отнася за искане за
изменение на размера на иска (Определение
№ 715 от 10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3160/2015 г., II т. о.). Ищецът е
освободен от довнасяне на дължимата държавна такса за увеличения размер на
претенцията – чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищецът е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение,
видно от обратна разписка за получена от ответника на 30.01.2018 г. претенция –
обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на
15.08.2018 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между ЗК „Лев инс“ АД и делинквента Д.Б. е сключена
застрахователна полица за застраховка „ГО на
автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП от 26.09.2017 г., както
и че ищецът е отправил
претенция пред застрахователя на 30.01.2018 г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 26.09.2017 г., като застрахователят не
се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Тези
обстоятелства се подкрепят и от документите по приложената преписка по щета,
образувана при ответника.
По
настоящото
дело е приложено като писмено доказателство НОХД № 342/2018 г. по описа на РС –
Велинград. От него
се установява, че с Присъда № 37/28.11.2018 г. (влязла в сила на 18.12.2018 г.) Д.Х.Б., роден на *** г., е признат за виновен за това, че на 26.09.2017 г. в гр. Велинград, на
кръстовището на ул. „Георги Кирков“, между махала „Асфалтова база“ и
бензиностанция „Лукойл“, при управление на л. а. марка „Форд
Фокус“, рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП „не е
контролирал непрекъснато ППС, което управлява“ и „при избиране на скоростта на
движението не се е съобразил с атмосферните условия, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да намали и да спре когато възникне опасност
за движението“) и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.М.К. ***, изразяваща
се в счупване на пателата – колянното капаче на левия крак,
което довело до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него,
за оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“,
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП.
По делото са приети две епикризи на ищеца, издадени от лекуващия му лекар при УМБАЛ „Пълмед“ ООД – клон „МС Здраве“ гр. Пазарджик, отделение по ортопедия и
травматология, от които се установява престоя му в
болничното заведение в периода 27.09.2017 г. – 01.10.2017 г. за лечение на получена травма от инцидента от 26.09.2017 г. чрез открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация – патела, както и втори престой в периода 08.02.2018 г. – 11.02.2018 г. за отстраняване от костта на
имплантираните уреди – патела.
От приетите писмени доказателства се установяват направени
разходи за потребителска такса (2 бр.) и закупуване на лекарства, общо в размер
на 89.36 лева.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Св. Р.А.Т., живееща на съпружески начала с ищеца, дава показания, преценени от настоящия
състав на съда с оглед нормата на
чл. 172 от ГПК, предвид възможната й заинтересованост. Запозната е с инцидента от 26.09.2017 г. В него ден звъняла на ищеца, но той не
вдигал – бил в болницата. Прибрал се вкъщи с охлузни рани по ръцете, гърба, коленете,
бинтован. От него разбрала за ПТП-то. На следващия ден постъпил в МБАЛ „Здраве“
– Пазарджик, оказало се, че имал скъсано сухожилие и счупена капачка. Претърпял
операция по спешност, поставили му два импланта. Престоят му в болницата бил 5
дни. Баща му му помагал, защото ищецът бил с гипсиран крак. Не можел да стои
прав. Изписали го, като всеки ден трябвало да приема обезболяващи лекарства, да
му се бият инжекции и да му се правят превръзки. Около месец – месец и половина
от изписването от болницата бил на подлога, тъй като не можел да ходи сам до
тоалетна. След това се придвижвал с патерици, но с помощта на свидетелката, тъй
като получавал световъртежи. Започнал да ходи самостоятелно на 4-5 месец. След
като махнали гипса, имал 10 дни физиотерапия, след това 10 дни почивка, и после
отново 10 дни физиотерапия. След 6-тия месец започнал отново работа, която
представлявала тежък физически труд, но вземал по-малко часове и бил подпомаган
от колегите си. Нощно време се събуждал. Свидетелката счита, че ищецът не е
превъзмогнал травмата. Като ходел по-дълго, кракът му отичал (подувал се).
Св. М. К. К., баща на ищеца, дава показания, преценени
от настоящия състав на съда с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, предвид
възможната му заинтересованост. Запознат е с инцидента от 26.09.2017 г. Разбрал за ПТП-то от сина си, който му разказал, че както си
карал колелото и една кола го блъска отзад. Пада и загубва съзнание за кратко
време. От болницата във Велинград го изпратили в болницата в Пазарджик. Сложили
му импланти, гипс, тъй като имал счупване в коляното на левия крак, капачката.
Имал силни болки в главата, световъртеж, повръщал, по гърба имал натъртвания,
охлузвания, синини. След около 2 седмици тези охлузвания отминали. В болницата
в Пазарджик свидетелят му помагал с обслужването, тъй като ищецът не можел да
се справя сам. След изписването си бил вкъщи, неподвижен, с гипсиран крак, на
легло, около месец – месец и половина. Гипсът го махнали след около 1.5 – 2
месеца. След това се придвижвал с патерици. Не можел да ходи с тях, защото
болките били силни. До половин година от инцидента имал световъртеж. Още не е
възстановен напълно. Болките в коляното ги имал и досега. Когато ищецът се качи
в кола, изпадал в паника. Казвал на баща си, че се страхува да се вози в кола.
Шест месеца бил в болнични.
Св. Д.Х.Б. излага, че процесният
инцидент от 26.09.2017 г. настъпил около 19.50 ч., било тъмно, валяло обилно
дъжд. Свидетелят карал към дома си. В автомобила бил с две негови приятелки.
Стъклото било запотено и решили да спрат някъде да го забършат. Не спрели
веднага, тъй като в тази част от пътя имало много дупки и нямало осветление.
Решили да спрат след кръговото. Твърди, че когато вали дъжд, дупките се
запълват и улицата ставала като река. Поддържа, че ищецът се движел с колелото
по средата на пътното платно, за да избягва тези локви. По велосипеда нямало
светлоотразители, нито той самият бил със светлоотразителна жилетка. След като
свидетелят го ударил с автомобила, ищецът паднал от колелото на пътното платно.
Докато свидетелят и двете момичета слязат от автомобила, ищецът вече се бил
изправил. Колелото било на средата на платното. Свидетелят заявява, че преди да
удари ищеца, не го видял. След като слезли от автомобила, ищецът му налетял на
бой, започнал да го обижда. Свидетелят му предложил да отидат до спешното в
болницата и пострадалият се съгласил. В спешното дошли и двама полицаи, които
направили съответните проверки на свидетеля за документи, за алкохол и т. н.,
всичко било наред. От болницата направили снимка на ищеца. При разчитането на
снимката лекарят съобщил на ищеца, че имал разтегнато сухожилие (а не скъсано),
че това сухожилие може да се скъса след една седмица, след един месец, а може и
изобщо да не се скъса, може и да зарастне, като всичко зависи какви резки движения
ще бъдат правени. Ищецът бил подписал документ, че не желаел операция.
Велосипедът останал на мястото на ПТП. След като се установило, че няма нищо
сериозно, полицаите решили, че няма да се връщат на мястото на ПТП и свидетелят
закарал ищеца до дома му, след което отишъл в КАТ да му съставят АУАН.
Свидетелят твърди, че са имали договорка с ищеца да му плаща определена парична
сума, докато може да се върне на работа. Ищецът обаче се отказал от уговорката.
От изслушаната по делото Комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от две вещи лица: ортопед и автоексперт, неоспорена от страните, приета от съда
като компетентно изготвена, се установява следното:
По отношение на
уврежданията:
От падането при инцидента на 26.09.2017 г. ищецът получава контузия на
лявото колянно капаче с върхова фрактура, охлузвания на двете ръце по гърба на
пръстите, дясното коляно и леко охлузване на челото в дясно. При падането върху
асфалта губи съзнание за секунди. Върховото счупване на пателата /колянното капаче/
на лявата колянна става е причинило на ищеца трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник за около 5-6 месеца. Контузията на главата с мозъчно
сътресение е протекло леко, няма данни за последици. Охлузванията по кожата са
причинили болка и страдания за около 2-4 дни. Установява се от медицинската
документация, че ищецът действително е отказал хоспитализация в Спешна помощ –
гр. Велинград веднага след инцидента, но вещото лице пояснява, че клиничната
проява на този вид счупване би могла първоначално да разколебае пострадалия от
нуждата да се хоспитализира. На следващия ден обаче болките са го принудили да
потърси медицинска помощ. И.К. е опериран на 27.09.2017 г., в рамките на
отложена спешност, 24 часа след инцидента, което е напълно допустимо и не
представлява отклонение от добрата медицинска практика. Извършено е открито
наместване с вътрешна фиксация на патела, поставена е гипсова имобилизация за
срок от 45 дни. Шевният материал се отстранява на 14-я ден. След сваляне на
имобилизацията се провежда рехабилитизация до възстановяване в нормален обем
активните движения в колянната става. Самите импланти се отстраняват около
петия – шестия месец. В конкретния случай пълното функционално възстановяване
на лявата колянна става е отнело 5-6 месеца. Ходенето с помощни средства се
разрешава 3-4 дни след оперативното лечение. Към момента на прегледа ищецът
няма оплаквания. Активните и пасивни движения в лявата колянна става са в
нормален обем. На върха на пателата се палпира натрупано костно вещество (калус)
с размери 2х1 см., разположено в собственото сухожилие на капачката. Фрактурата
е срастнала. Съответствието на ставите (конгруентността) е нормална, не е
нарушена. Има наличие на лека остатъчна хипотрофия на част от левия бедрен
мускул, която е напълно възстановима с времето. Всички направени разходи от
ищеца са във връзка с проведеното лечение. Експертът уточнява изложеното от
свидетеля Б. досежно твърдението на лекаря за разтегнато, а не скъсано
сухожилие, като пояснява, че триглавият мускул прехвърля коляното, като за да
не се трие природата е създала капачката. Една част от сухожилието минава по
капачката. 3/4 от това сухожилие се захваща за върха й. Счупването не е на
целия връх, а само от едната страна – 1/4 от него, което обаче е достатъчно да
се получи това разтежение.
По отношение на
механизма:
ПТП е възникнало на 26.09.2017 г. в гр. Велинград, вечерта след 19.00 часа
в тъмната част на денонощието. Управляваният от делинквента Д.Б. л. а. „Форд
Фокус“ се движел с около 20-30 км/ч. по ул. „Георги Кирков“ по прав участък
в района на магазин „Лидл“ в посока към „Асфалтова база“ при нощни
условия, дъждовно време и намалена видимост – мокър път, челното и страничните
стъкла на автомобила са били запотени, тъй като водачът веднага след тръгването
не е включил вентилация, за да се осъществи обдухването им. Рязко е намаляла
обзорността за водача напред, въпреки работещите къси светлини на фаровете.
Д.Б. взема решение да отбие вдясно, за да почисти челното стъкло от
запотяването. Преди мястото на удара, при завъртян на дясно волан под малък
ъгъл, автомобилът е бил насочен към дясната част на лентата за движение с
намерение за спиране. В това време велосипедистът И.К., движейки се в същата
посока, е бил разположен в дясната част на лентата за движение в непосредствена
близост до наличния бордюр. Сблъсъкът на автомобила в задната част на
велосипеда се осъществява с предната дясна странична част на бронята, при което
велосипедистът пада, отхвърлен напред и на лявата си страна. Велосипедът е
внедрен, закачен за бронята на автомобила. Установява
се, че до извършване на огледа, местопроизшествието не е било запазено, като
отсъстват обективни находки, поради което не може да се установи точното място
на сблъсъка. Основната причина според експерта за възникване на ПТП е
допуснатото от водача на автомобила управление със запотени и замъглени стъкла,
нарушаващи възможността за видимост, както и отвличане на вниманието с други
действия – разговор между пътуващите за отбиване за почистване на стъклото и т.
н. Ако водачът на МПС е бил със заострено внимание и концентрация съобразно
реалната видимост, която е имал, то е съществувала техническа възможност да
избегне ПТП. Второстепенна причина е липсата на светлоотразителна жилетка на
гърба на велосипедиста. В случай, че велосипедистът е използвал такава, при
конкретните пътно-климатични условия, той е щял да бъде видим за всички
участници в движението от дистанция не по-малка от 60 метра. Експертът в
открито съдебно заседание отрече хипотезата ищецът да е управлявал велосипеда
по средата на пътното платно. При установената скорост на движение до 30 км/ч.
най-лошата видимост е 20-25 метра, като Д.Б. е можел да види тъмния обект на
пътното платно и да реагира като спре. Не може да се отговори категорично имал
ли е светлоотразител на велосипеда или не.
Правни
изводи:
Предявени
са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380
КЗ.
В производството по иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна
на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и
вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Съгласно
нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието
на елементите на деликтната отговорност. С оглед изложеното, следва да се
приеме, че обвързващото действие на влязлата в сила на 18.12.2018
г. присъда по НОХД № 342/2018 г. по описа на РС – Велинград
се проявява по отношение на причинените на пострадалия в процесното ПТП
травматични увреждания, противоправността на деянието и виновността на
делинквента Д.Х.Б..
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о.
Вредата представлява промяна на
имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо
състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване
или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както
имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки
и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще
търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът приема, че всички предпоставки
за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен
деликт при съответно авторство (Б.),
противоправност, вина, вреди (както имуществени – направените разходи за
лечение, така и неимуществени – болките и страданията от травматичните
увреждания) и причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за
изключителна вина на пострадалия:
Релевираното от ответника-застраховател възражение за
изключителна вина на пострадалия за настъпването на процесното ПТП не може да
бъде разгледано по същество, доколкото влиза в противоречие с обвързващото
действие на влязлата в сила присъда. Това е така поради следното: Ако се
приеме, че действително е налице изключителна вина на пострадалия, то тогава
отговорността на делинквента (а оттам като производна и на ответника) изобщо не
следва да се ангажира, тъй като в случая няма да е налице непозволено
увреждане, поради липсата на елемент от фактическия му състав (вина). До този извод
обаче не може да се стигне изначално, предвид наличието на влязла в сила
присъда, обвързваща гражданския съд, респ. възражението за изключителна вина на пострадалия се явява
ирелевантно за настоящия процес.
По възражението за
съпричиняване:
Съгласно разпоредбата на чл. 80, т.
1 от ЗДвП, водачът на велосипед е длъжен да ползва
светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост.
Безспорно се установи, че ищецът е нямал
светлоотразителна жилетка, въпреки
че е управлявал велосипеда през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост с оглед климатичните
условия. Съдът няма да коментира светлоотразителите по велосипеда, доколкото
наличието или липсата им не се установи по категоричен начин в процеса, а
приносът на пострадалия не може да се предполага. Съдът не кредитира
показанията на св. Б., че ищецът е управлявал велосипеда по средата на
платното, тъй като първо, сам свидетелят заяви, че не е видял пострадалия до момента
на удара, и второ – при завиването си надясно, след взето решение да отбие за
да почисти запотените стъкла, е последвал сблъсъкът, което подкрепя изложеното
и от експерта по КАвСМЕ, че ищецът се е движил непосредствено до бордюра
вдясно.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди (така Решение №
21 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г., II т. о., Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т.
д. № 762/2010 г., II т. о., Решение № 159 от 24.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1117/2009 г., II т. о.).
В случая основната
причина за възникване на ПТП е управлението на автомобила със запотени и
замъглени стъкла, които са нарушили видимостта на водача, както и отвличането
на вниманието му с други действия. Като второстепенна причина се установи
липсата на светлоотразителна жилетка от страна на велосипедиста. Експертите
категорично посочиха, че при установената скорост на движение (до
30 км/ч) най-лошата видимост е 20-25 метра, при която
водачът Б. е можел да види тъмния обект на пътното платно и
да реагира като спре (ако не е бил разсеян), респ. при облечена
светлоотразителна жилетка, ищецът е щял да бъде видим за всички участници
в движението от дистанция не по-малка от
60 метра. На това основание, съдът приема, че липсата на поставена жилетка при
установените пътни и климатични условия, е довела до съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на
1/3
(виж сходен случай с велосипедист в Решение № 310 от 06.02.2019 г. на ВКС по т.
д. № 2429/2017 г., ІІ т. о.).
По
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите за
определянето му по справедливост следва да отчита както общо-икономическата и
социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП – 26.09.2017 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна неимуществена
вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално определими и
паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта, определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди.
В
случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият И.К.
(на 32 г. към датата на деликта) е получил една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пателата – колянното
капаче на левия крак, което довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за около 5-6 месеца,
охлузвания на двете ръце по гърба на пръстите, дясното коляно и леко охлузване
на челото в дясно, отминали за около 2-4 дни, с моментна загуба на съзнанието
при падането от велосипеда при самия инцидент. Ищецът е бил хоспитализиран два
пъти. Веднъж за 5 дни, в периода 27.09.2017 г. – 01.10.2017 г. за операция с наместване с
вътрешна фиксация на патела и поставяне на гипсова имобилизация (за срок от 45
дни), и втори път за 4 дни, в периода 08.02.2018 г. – 11.02.2018 г. за отстраняване от костта на
имплантите. Пълното функционално възстановяване на
лявата колянна става е продължило близо половин година, през който период
ищецът е бил подпомаган при обслужването си от своите близки (гипсът на крака е
бил махнат след около 1.5 – 2 месеца), след което се придвижвал с патерици, отново с чужда помощ, тъй като
изпитвал силни болки, имал и световъртежи. Безспорно през този период ищецът е изпитвал силен дискомфорт и е търпял негативни
психически преживявания. Получените травми не са довели до отклонение от нормалните показатели за в бъдеще. Активните и пасивни движения в лявата колянна става са в
нормален обем, фрактурата е срастнала, като съответствието на ставите не е
нарушено. Наличието на лека хипотрофия на част от левия бедрен мускул е напълно
възстановима с времето. Няма данни работоспособността на ищеца
да е намалена, напротив – след
6-тия месец К. започнал отново работа, представляваща тежък физически труд, т.
е. търпимите в доказания период на лечение и
възстановяване (около 6 месеца) болки и страдания не са били
с характеристики и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид
увреждания, респ. търпимите неудобства да са по-големи от обичайните.
От
значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, съобразени към съответната дата
на увреждането (виж решения на ВКС: по гр. д. № 1839/2016 г., ІІІ г.
о. – три средни телесни повреди, счупвания на прешлен, ключица, лопатка,
операция на гръбнака – 30 хил. лв.; по т. д. № 346/2011 г., ІІ т. о. – три
средни телесни повреди, счупване таз и др. – 40 хил. лв.; по т. д. № 3750/2014
г., І т. о. – 2 месеца придвижване с патерици, нарушаване нормалния начин на
живот – 3 800 лв.; по т. д. № 2811/2015 г., ІІ т. о. – 2 г. лечение,
трайна инвалидизация, осакатен ляв горен крайник с невъзможност за функционално
възстановяване – 100 хил. лв.; по т. д. № 3179/2015 г., І т. о. - счупване на
дясна срамна кост на таза; вътреставно счупване на дясна седалищна кост на
таза, затруднение движението на десния крак за цял живот – 40 хил. лв.).
Всичко
това обосновава извод, че претърпените от ищеца неимуществени вреди подлежат на
справедливо обезщетяване в размер на 30 000 лева, което в
достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 2017
г. и особеностите на случая, което намалено при условията на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съобразно приноса на пострадалия за увреждането с 1/3,
води до извод за дължимост на сумата от 20 000 лева. Частичният иск
е предявен за сумата от 50 000 лева от общо 60 000 лева, респ. до
сумата от 20 000 лева следва да
се уважи, а за разликата до 50 000 лева да се отхвърли.
По иска за
имуществени вреди:
Съгласно чл. 51, изр. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По делото се установи, че ищецът е направил парични
разходи в общ размер от 89.36 лева, от
които за заплащане на две потребителски такси и за закупуване на лекарства,
всички представляващи пряка и непосредствена последица от
увреждането, поради което дължимото обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди е принципно основателно, но намалено при условията на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съобразно приноса на пострадалия за увреждането с 1/3,
води до извод за дължимост на сумата от 59.57
лева.
По отношение
на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност
в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането
до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищецът е
отправил
претенция пред застрахователя на 30.01.2018 г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 26.09.2017 г., респ. не се установи датата, на
която самият застрахован е уведомил застрахователят – ответник, въпреки
твърдението това да е осъществено на 03.10.2017 г. Ето защо,
единственият доказан (установен) момент, в който на застрахователя
му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е 30.01.2018 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която
тече и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения.
Доколкото съдът
вече изложи, че претенцията за присъждане на законната лихва за забава до
окончателното плащане на главниците, представлява материалноправна
последица от уважаване на исковете за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи
отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от 03.10.2017 г.
По разноските:
Ищецът е освободен от
такса и разноски – чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ
на материално затруднено лице. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения, в размер
на 1 356 лева с вкл. ДДС съразмерно на уважената част от исковете, което
следва да се възложи върху ответника.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в
полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда и сумата от 2 300 лева разноски за производството.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д, да заплати
на И.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 26.09.2017 г.
с делинквент Д.Х.Б., управлявал л. а. марка „Форд Фокус“,
рег. № ******** КВ, заедно със
законната лихва за забава от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 от
КЗ, по банковата сметка на ищеца в
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД, IBAN ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендираните 50 000 (петдесет
хиляди) лева, представляващи частична
претенция в общ размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 26.09.2017 г. с
делинквент Д.Х.Б., управлявал л. а. марка „Форд
Фокус“, рег. № ******, заедно със законната лихва за забава от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д, да заплати
на И.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 59.57 лева (петдесет и девет
лева и петдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди - направени разходи за закупуване на лекарства и заплащане на потребителски
такси, настъпили от ПТП от 26.09.2017 г.
с делинквент Д.Х.Б., управлявал л. а. марка „Форд Фокус“,
рег. № ****, заедно със
законната лихва за забава от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 от
КЗ, по банковата сметка на ищеца в
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД, IBAN ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 59.57 лева (петдесет и девет
лева и петдесет и седем стотинки) до претендираните 89.36 лева (осемдесет и девет лева и тридесет и
шест стотинки), представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди - направени
разходи за закупуване на лекарства и заплащане на потребителски такси, настъпили от ПТП от 26.09.2017 г. с
делинквент Д.Х.Б., управлявал л. а. марка „Форд
Фокус“, рег. № **********, заедно със законната лихва за забава от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д, да заплати
на адв. П.К. от САК сумата от 1 356 (хиляда триста
петдесет и шест) лева с вкл. ДДС, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Пазарджик сумата от 2 300 (две хиляди и триста) лева, както и 5 (пет) лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: