РЕШЕНИЕ
№ 18909
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20231110109870 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод искова молба на Б. В. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. № , ет., ап., срещу К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район
„П.“, ул. „№ , с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 2 500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева – част от вземане в общ размер на 9 000,00 /девет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от
подаването на жалба вх. № /14.06.2021 г. до Прокуратурата на Република България, в която
се съдържат неверни клеветнически твърдения за него, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 24.02.2023 г., до окончателното плащане, и за
сумата от 500,00 /петстотин/ лева – част от вземане в общ размер на 1 000,00 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от
предоставянето на жалба вх. № /14.06.2021 г., съдържаща обидни и неверни клеветнически
твърдения за него, за публикуване и интерпретиране на сайтовете , ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.02.2023 г., до окончателното
плащане.
В исковата молба, уточнена с писмени молби от 17.07.2023 г. и 16.08.2023 г. и устно в
проведеното на 29.05.2023 г. открито съдебно заседание по делото пред СРС, се навеждат
фактически твърдения, че на 4 август 2021 г. ищецът е получил телефонно обаждане от
служител на СДВР, който му обяснил, че трябва да отиде в сградата на СДВР, тъй като
имало подаден сигнал срещу него. На 06.08.2021 г. ищецът отишъл в СДВР, където му била
предоставена за запознаване жалба, депозирана в СРП с вх. № /14.06.2021 г., от лицето К. К.
Н., което ищецът не познавал. Твърди се, че в жалбата се съдържат твърдения за събития с
участието на ищеца, които реално никога не са се случвали. След посещението в сградата на
1
СДВР познати на ищеца многократно му сигнализирали, че в интернет пространството са се
натъкнали на статии, които го набедяват в извършване на престъпление и го клеветят, като в
тях било публикувано и съдържанието на жалбата до СРП – като факсимиле от самия
документ. При извършена от ищеца проверка, той установил, че в действителност
депозираната срещу него жалба е била преразказана в статия в сайта, включително жалбата
била отпечатана и като факсимиле от самия документ, но в сайта липсвала информация за
автора на статията, за отговорен редактор, за собственика на сайта, дори и за връзка и
идентификация на лицата, предоставящи възможност да се пише на сайта. След сигнал на
ищеца до Г. д. „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ през м. август 2021 г. статията
била свалена от сайта. Впоследствие ищецът установил, че същата история е разгласена и в
друга анонимна медия:. Отново, както и при предишния сайт, статията нямала автор, в сайта
не бил посочен отговорен редактор, липсвали данни за собственика на медията, както и
каквито и да е било координати за връзка или идентификация на лицата, даващи трибуна на
сайта. След сигнал на ищеца до ГДБОП от м. февруари 2022 г. сайтът и статията били
свалени. Междувременно, на 11.11.2021 г. наблюдаващ прокурор от СРП прекратил
образуваната по повод жалба вх. № /14.06.2021 г. прокурорска преписка – пр. пр. №
/14.06.2021 г. по описа на СРП, поради липса на достатъчни данни за извършено
престъпление. Поддържа се, че в публично оповестената жалба фигурирали единствено
общо известни за ищеца факти като имената и адреса на редакцията на вестника, на който
той е основател. Всичко друго представлявало обидни твърдения и внушения за
хомосексуална ориентация и за дръзко и непристойно сексуално поведение, в разрез с
обществено приетите морални норми. Съдържали се клеветнически твърдения относно
упражнена физическа и психологическа принуда спрямо ответника К. Н., представляващи
престъпление. Жалбата съдържала следните конкретни обидни, клеветнически и
накърняващи доброто име на ищеца твърдения: „...започна очевидно да ме опипва с
областта на гениталиите, поиска да ми направи френска любов и започна да ми разкопчава
панталоните”, „……и той стана доста настойчив и си личеше че е силно възбуден,
издаваше странни тонове, облизваше се, извади си члена и започна да ме дърпа към него
като целеше да го хвана”... „той стана още по настоятелен дори агресивен.... Започна да
ме заплашва” .... „да става доста агресивен и нападателен. Отново скъси силно
дистанцията като се опита да ме целуне по устата, държейки главата ми с двете си
ръце.”. Ищецът поддържа, че в резултат на посочените неверни твърдения в жалбата и
предоставянето й от страна на ответника за многократно публикуване в интернет, той е
преживял сериозни притеснения както от реакцията на познатите и приятелите си, на чието
мнение и отношение държал, така и на широката общественост, тъй като бил работил 30
години, за да изгради името си на достоен професионалист в журналистическата професия.
Излага твърдения, че гореописаното било проява на организирана атака, насочена срещу
него, за да го дискредитира както лично, така и създадените от него медии, които били
известни с критичната си позиция. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена и приета в заверен препис жалба на К. К. Н., ЕГН
**********, срещу Б. В. А., входирана в регистратурата на Софийска районна
прокуратура /СРП/ под вх. № /14.06.2021 г. /л. 7 – 9 и л. 31 – 33/. Видно от съдържанието
на жалбата, в нея се съдържат следните фактически твърдения на подателя досежно
предприето спрямо него поведение от страна на Б. В. А.: „...започна очевидно да ме опипва с
областта на гениталиите, поиска да ми направи френска любов и започна да ми разкопчава
2
панталоните”, „……и той стана доста настойчив и си личеше че е силно възбуден,
издаваше странни тонове, облизваше се, извади си члена и започна да ме дърпа към него
като целеше да го хвана”... „той стана още по настоятелен дори агресивен.... Започна да
ме заплашва” .... „да става доста агресивен и нападателен. Отново скъси силно
дистанцията като се опита да ме целуне по устата, държейки главата ми с двете си
ръце.”.
По повод на горецитираната жалба е била образувана прокурорска преписка №
/2021 г. по описа на СРП. Видно от приложените по настоящото дело в заверен препис и
под опис материали по образуваната преписка /л. 80 – 92/, в рамките на същата са били
извършени следните процесуални действия и действия по разследването, следващи по време
сигнализирането на органите по разследването: на 02.07.2021 г. е снето допълнително
писмено сведение от жалбоподателя К. К. Н. относно изнесените от него обстоятелства; на
06.08.2021 г. е снето писмено сведение от Б. В. А. относно изнесените за него обстоятелства;
на 06.08.2021 г. е съставен и връчен на Б. В. А. протокол за предупрежедение и въздържане
от отправяне на заплахи и закани спрямо К. К. Н..
С Постановление от 21.09.2021 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура е отказано образуване на досъдебно производство по материалите,
съдържащи се в преписка вх. № 513000-35237/2021 г. по описа на СДВР, прокурорска
преписка № /2021 г. по описа на СРП /л. 91 – 92/. Видното от мотивите на представителя на
държавното обвинение отказът за образуване на досъдебно производство е обоснован с
липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по действащия
Наказателен кодекс.
По делото са представени извадки от публикации на електронни страници /л. 11 –
14/, като към първата от тях е приложена процесната жалба с положен щемпел на СРП.
По делото са представени 2 броя сигнали на Б. В. А. до Г. д. „Борба с
организираната престъпност“ /ГДБОП/ от 16.08.2021 г. и от 07.02.2022 г. /л. 15 – 20/, с
искания за извършване на проверка относно източника на информацията, съдържаща се в
публикациите, съдържащи твърдения относно него, вкл. относно това „има ли изтичане на
информация по текуща проверка на структурите на МВР и СРП“ с оглед на приложеното в
първата публикация факсимиле от депозираната жалба, както и с искане за незабавно
сваляне на публикациите от интернет пространството.
По делото е постъпила справка вх. № 101949/27.03.2024 г. от Г. д. „Борба с
организираната престъпност“, в която се съдържа информация относно резултатите от
проверките, които са били извършени по повод на подадените от Б. В. А. сигнали от
16.08.2021 г. и от 07.02.2022 г., както следва: първият подаден сигнал е присъединен към пр.
пр. № 30208/2021 г. по описа на СРП и ГДБОП не разполага информация с развитието на
казуса; вторият сигнал е присъединен към преписка с рег. № 1266п-17657/2022 г., като в хода
на извършената справка не са събрани достатъчно данни за извършено тежко умишлено
престъпление, вкл. не е установен извършителят на деянието.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
А. Д. А..
От разпита на свидетеля А. Д. А. се установява, че той е дългогодишен приятел и
колега на Б. В. А., като двамата са съдружници в няколко търговски дружества, вкл. са
съоснователи на вестник „19 минути“. Дейността им е съсредоточена основно в сферата на
електронните медии, поради което и до свидетеля А. сравнително бързо достигнало
съдържанието на процесните публикации в електронните страници, в които се изнасяли
данни за подадена срещу Б. А. жалба и за извършени от последния непристойни действия
спрямо подателя на въпросната жалба. Пръв за публикациите узнал именно свидетелят А.,
след което той споделил за тях и на ищеца. След като се запознал със съдържанието на
публикациите, свидетелят констатирал, че единственият верен факт в тях касаел
3
телефонният номер на Б. А., който обаче по мнение на свидетеля бил лесно установим, тъй
като той е публична личност, известен журналист и множество хора разполагали с
телефонния му номер. Свидетелят счита, че подаването на процесната жалба е било
извършено с цел дискредитирането на колегата му и било проява на недоброжелатели на
управляваната от двамата медия. Разказва, че след узнаването за публикациите Б. А. бил
видимо шокиран, в продължение на около месец бил напрегнат и потиснат. Случилото се
отразило и на общия им бизнес, тъй като А. спрял да вдига мобилния си телефон, бил
раздразнителен и преустановил срещите си с хора.
Преценявайки показанията на изслушания свидетел по вътрешно убеждение, съдът
счита, че следва да им се довери, тъй като те отразяват личните непосредствени впечатления
на свидетеля А. А. относно поведението на Б. А. в периода, непосредствено следващ
подаването на процесната жалба и публикуването на процесните публикации.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева –
част от вземане в общ размер на 9 000,00 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от подаването на жалба вх.
№ /14.06.2021 г. до Прокуратурата на Република България, в която се съдържат неверни
клеветнически твърдения за него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.02.2023 г., до окончателното плащане, и сумата от 500,00
/петстотин/ лева – част от вземане в общ размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от
предоставянето на жалба вх. № /14.06.2021 г., съдържаща обидни и неверни
клеветнически твърдения за него, за публикуване и интерпретиране на сайтовете ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.02.2023 г.,
до окончателното плащане.
По първия иск
Съобразно изричното правило на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на
конкретиката на разглеждания казус, по първия предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните кумулативни материални предпоставки: 1./ че
ответникът е подал жалба/тъжба/сигнал до Софийска районна прокуратура със соченото в
исковата молба съдържание при съзнание, че тя е неоснователна, с цел да навреди на
ищеца; 2./ претендираните неимуществени вреди и техния размер; и 3/ настъпване на
вредите в причинна връзка с деянието. Конкретни указания във връзка с така разпределената
доказателствената тежест по делото са изрично дадени на ищеца с проекта на доклад,
обективиран в Определение № 1175/09.01.2024 г. и обявен за окончателен в проведеното на
29.05.2024 г. открито съдебно заседание.
Съдът намира за несъмнено установено по делото, че ответникът К. К. Н. е подал
жалба до Софийска районна прокуратура със соченото в исковата молба съдържание, по
повод на която е била образувана прокурорска преписка /2021 г. по описа на СРП – извод за
това съдът прави от приложения от държавното обвинение заверен препис от процесната
жалба.
От представените в заверен препис материали по прокурорска преписка /2021 г. по
описа на СРП се установява, че с Постановление 21.09.2021 г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура е отказано образуване на досъдебно производство по материалите,
съдържащи се в цитираната преписка.
Независимо от горните категорично установени факти, настоящият съдебен състав
4
приема, че в хода на исковия процес не се доказа по изискуемия съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК начин – при условията на пълно и главно доказване, наличието на първия
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно ищецът не
установява по безспорен начин, че ответникът е депозирал процесната жалба до СРП при
съзнание, че тя е неоснователна, с цел да навреди на ищеца.
Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България /КРБ/ гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. По силата на чл. 56,
изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени
негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да
бъде осъществена и по съдебен ред. Защитата на правата или интересите на гражданите по
съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен или
административноправен ред, така и по наказателноправен такъв – чрез предвидените в НК и
в други закони престъпни състави, отнасящи се до засягането на правата или интересите.
Рамките, в които правото може да бъде упражнено, са определени в чл. 57, ал. 2 КРБ,
съгласно който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други, както и в разпоредбите на чл. 39, ал. 2
и чл. 41, ал. 1 КРБ, съгласно които предвидените с тях права не могат да бъдат използвани
за накърняване на правата и доброто име на други лица, за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността, както и да бъдат насочени срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Освен това
упражняването на правата е ограничено и с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД, съгласно която
лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, като не
могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото. Трайно и
безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че използването на правото от
носителя му не по предназначението му, извън така очертаните рамки и в нарушение
на установените в посочените разпоредби забрани, представлява злоупотреба с правото
и води до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с правото обуславя
противоправността на действието на носителя на правото и възможността от същия да бъде
търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на трети лица.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато
право.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално
право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се
предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а тъй като има отношение към
противоправността на действието, трябва да бъде доказана, наред с причинната връзка и
вредите, от лицето което претендира обезщетение за претърпени вреди, т. е. доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия – ищец в настоящото производство.
Противоправност е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
молителят/жалбоподателят знае, че изнесените обстоятелства са неверни и подава
молбата/жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Не е
противоправно подаването на молба/жалба, когато деецът е положил дължимата грижа, за да
се убеди във верността на изнесената от него информация и е действал със съзнанието, че
чрез сезирането на компетентните органи търси защита на свои или в определени от закона
чужди субективни права и интереси, дори посочените от него факти да се окажат неверни /в
този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. №
1243/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение по гр. д. № 1734/ 2014 г. на ВКС, III ГО, Определение
5
№ 333/2016 г. по гр. д. № 322/2016 г. на ВКС, III ГО./
С Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., е
проведено разграничение между подаването на жалби/молби с оглед защита на права и
законни интереси и с оглед оправяне на обиди и разпространяването на клеветнически
твърдения. Съдържащите се в жалбата/молбата позорни обстоятелства за другиго не се
разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган, а не до трето лице, респ.
изложените в жалбата до Прокуратурата на Република България обстоятелства няма как да
имат характер на клеветнически твърдения. За предявяването на неоснователен иск пред съд
или подаването на неоснователна жалба от едно лице, то не може да носи отговорност по чл.
45 ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения или душевни страдания в
резултат от иска/жалбата. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да
излагат обстоятелства, които са им известни, като жалбоподателят се приема за
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени по делото
пред надлежните органи.
В конкретно разглеждания случай се поддържа, че осъществявайки съдебна защита по
наказателноправен ред, ответникът по делото е сезирал Прокуратурата на Република
България с жалба, съдържащи неверни и клеветнически твърдения за ищеца, с цел да го
дискредитира, като по повод на така депозираната жалба е образувана прокурорска
преписка /2021 г. по описа на СРП, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени
вреди по вид и размер, индивидуализирани в исковата молба.
С оглед на гореизложените правни съображения, настоящият съдебен състав намира,
че подаването на жалба/сигнал от физическо лице пред надлежен съд само по себе си не е
неправомерно поведение, а представлява конкретно проявление на законоустановеното му
право на защита.
С оглед конкретиката на процесния казус, за да се установи противоправност при
упражняването на посоченото право, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че правото е упражнено недобросъвестно от неговия
носител – с цел да навреди на лицето, срещу което в подадена жалбата. Във връзка с така
разпределената му тежест и с оглед установяване на първия елемент от фактическия състав
на предявения иск, ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателствени средства –
Постановление на прокурор при СРП от 2.09.2021 г. по прокурорска преписка № /2021 г. за
отказ за образуване на досъдебно производство и показания на свидетеля А. Д. А.. При
съвкупен анализ на така събраните доказателства съдът намира, че не може бъде формиран
извод, че подаването на процесната жалба е било мотивирано от единствена цел на
жалбоподателя да навреди на ищеца. Мотивите на съда за това са следните:
На първо място, следва да се отбележи, че приетото по делото като писмено
доказателство Постановление на прокурор при СРП за отказ за образуване на досъдебно
производство, макар да представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
същото по същество отразява мнението на съответния държавен орган относно наличието
или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице и не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Поради това съдът трябва да го цени
заедно с всички останали доказателства по делото. В тази насока следва да се посочи, че в
действителност в мотивите на прокурорския акт се съдържат констатации на наблюдаващия
прокурор за изолираност на свидетелските показания на К. К. Н., респ. обстоятелства,
навеждащи на изводи за евентуална недоказаност на твърденията на ответника за
осъществено противоправно поведение от страна на ищеца Б. А.. Законът обаче, както вече
беше изложено по-горе, не свърза съществуването на правото на сезиране на компетентните
органи с изискването твърдяното в сигнала/жалбата/тъжбата деяние да е било действително
извършено и то от конкретно соченото в тях лице. Правото на жалба/сигнал/тъжба се счита
за упражнено добросъвестно, когато носителят му го упражнява с убеждението, че то
6
съществува. Не може да се приеме, че е налице проявление на недобросъвестност, ако
впоследствие се окаже, че твърдяното в жалба/сигнал/тъжба престъпно деяние не е
извършено или не е извършено от обвиняемото лице. Следователно евентуалната
недоказаност/неоснователност на подадената жалба/сигнал/тъжба не е равнозначна на
проява на злоупотреба с право от страна на депозиралото я лице. В настоящия случай съдът
намира, че въз основа на ангажирания прокурорски акт може да се направи извод
единствено за липса на изискуемите по смисъла на чл. 211 НПК достатъчно данни за
образуване на наказателно производство спрямо Б. В. А.. Крайният извод на представителя
на СРП и констатациите на същия при извършения доказателствен анализ на събраните в
хода на предварителната проверка свидетелски показания сами по себе си обаче не навеждат
на извод за недобросъвестно упражняване на конституционно установеното в чл. 45 КРБ
право на жалба до държавните органи на ответника К. К. Н.. Това е така, тъй като
поведението на последния не е било предмет на проведеното разследване. С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на приетото Постановление
на СРП за отказ за образуване на досъдебно производство може да се правят изводи относно
наличието на противоправно поведение на разследваното в хода на проверката лице, но не и
за поведението на лицето, подало жалбата/сигнала, поради което чрез посоченото писмено
доказателство ищецът не установява пълно и главно наличието на първия елемент от
фактическия състав на конкретно твърдяното непозволено увреждане.
На второ място, изслушаните по делото гласни доказателствени средства не се
отличават с доказателствена стойност досежно спорния по делото въпрос, касаещ
намерението на ответника да навреди на ищеца, депозирайки процесната жалба пред СРП.
Това е така, тъй като свидетелят А. А. нито твърди да познава лично К. Н., нито някога да е
срещал същия. В показанията си свидетелят излага единствено предположения относно
причините, мотивирали ответника да депозира жалба срещу ищеца, но не и непосредствено
формирани впечатления относно личността на ответника и поведението на последния,
намерило конкретно проявление в депозиране на жалбата. В този смисъл, чрез показанията
на този свидетел, според съдебния състав, изначално не би могъл да бъде установен първия
елемент от фактическия състав на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
При горните мотиви съдът намира, че посредством конкретно ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства ищецът не съумява да
изпълни възложената му доказателствена тежест и не установява, че сезирането на
Прокуратурата на Република България чрез процесната жалба от 14.06.2021 г. представлява
противоправно деяние, което да ангажира гражданската отговорност на ответника за
вредите, претърпени от ищеца.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и предвид
недоказаността на първата материална предпоставка от фактическия състав на предявения
иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, същият следва да се отхвърли.
По втория иск
Съобразно изричното правило на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на
конкретиката на разглеждания казус, по втория предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните кумулативни материални предпоставки: 1./ че
ответникът е предоставил съдържанието на процесната жалба до СРП на посочените в
петитума на исковата молба интернет сайтове; 2./ претендираните неимуществени вреди и
техния размер; и 3/ настъпване на вредите в причинна връзка с деянието. Конкретни
указания във връзка с така разпределената доказателствената тежест по делото са изрично
дадени на ищеца с проекта на доклад, обективиран в Определение № 1175/09.01.2024 г. и
обявен за окончателен в проведеното на 29.05.2024 г. открито съдебно заседание.
С оглед процесуалното поведение на ответника и при съвкупен анализ на
7
доказателствата по делото, вкл. данните, събрани от Г. д. „Борба с организираната
престъпност“, съдът намира за безспорно по делото, че статии с посоченото в исковата
молба съдържание са били публикувани на интернет страниците на електронните медии.
За установяване на обстоятелството, че процесните статии са били лично
предоставени от ответника на горепосочените медии за публикуване и интерпретиране,
ищецът ангажира писмени доказателства – процесната жалба с приложен към нея щемпел на
печат на СРП и попълнен входящ номер на жалбата. Ищецът счита, че доколкото
положеният печат съставяла входящ номер, предоставен лично на жалбоподателя, чрез него
се установява, че именно последният е предоставил факсимиле от жалбата за публикуване на
сайта.
При така ангажираните от ищеца доказателства относно първия елемент от
фактическия състав на предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното.
На първо място, ищецът не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията си, че ответникът е предоставил процесната жалба на електронния сайт. Нещо
повече, към въпросната публикация не се твърди и не се установява да е било приложено
факсимиле на жалбата, поради което и аргументите на ищеца относно значението на
входящия номер на същата изначално не са относими за тази публикация. Същевременно от
данните, предоставени от Г. д. „Борба с организираната престъпност“, се установява, че при
извършената проверка от компетентните държани органи не е установено лицето, което е
източник на информацията, изнесена в публикацията в. С оглед на така констатираното
съдът намира, че ищецът не доказва по делото, че ответникът е предоставил процесната
жалба за публикуване и интерпретиране на сайта.
На второ място, както се посочи вече по-горе, в подкрепа на твърденията си, че
именно ответникът е предоставил процесната жалба на сайта, ищецът представя процесната
жалба с приложен към нея щемпел на печат на СРП и попълнен входящ номер на жалбата,
идентичен по вид и съдържание с факсимилето на същия документ, приложено към
публикацията в . Настоящият съдебен състав намира, че посоченото доказателство не
установява по категоричен начин твърденията на ищеца. В тази насока съдебният състав
счита, че простият факт, че жалбата от 14.06.2021 г. е инкорпорирана в електронна
публикация с поставен върху нея входящ номер не е достатъчен за формиране на несъмнен
извод, че именно ответникът е лицето, което е предоставило същата на съответната
електронна медия. В тази насока в представения по делото сигнал до ГДБОП от 16.08.2021 г.
ищецът сам изразява съмнение, че е възможно „изтичане на информация по текуща проверка
на структурите на МВР и СРП“, което е дало основание за иницииране на проверка по
подадения сигнал. Видно от справката, представена по делото от ГДБОП, по повод на
подадения през м. 08.2021 г. сигнал е образувана преписка, впоследствие присъединена към
пр. пр. № 30208/2021 г. по описа на СРП, данни за развитието на която не се ангажират по
делото. При тези доказателства, съдът намира, че ищецът не е доказва по делото по
изискуемия съобразно правилото на чл. 154 ГПК начин наличието на първия елемент от
фактическия състав и на този иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което следва да понесе
санкцията от неизпълнената доказателствена тежест, като искът му се отхвърли в цялост.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответникът. В случая, последният
не е сторил и не претендира присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. № , ет.,
8
ап., за осъждане на К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „П.“, ул. „№ , да му
заплати, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/
лева – част от вземане в общ размер на 9 000,00 /девет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от подаването на жалба вх. №
/14.06.2021 г. до Прокуратурата на Република България, в която се съдържат неверни
клеветнически твърдения за Б. В. А., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.02.2023 г., до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на 500,00 /петстотин/ лева – част от вземане в общ размер на 1 000,00 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
предоставянето на жалба вх. № /14.06.2021 г. до Прокуратурата на Република България,
съдържаща обидни и неверни клеветнически твърдения за Б. В. А., за публикуване и
интерпретиране на , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 24.02.2023 г., до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9