Р Е Ш Е Н И Е 

№  6                                         02.01.2020 г.                          ГРАД БУРГАС

       

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                    ХХІ-ви граждански състав

В публичното заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№5593/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано след като с определение №124135/27.05.2019 г., постановено по гр.д.№21073/2018 г. по описа на РС-София, исковата молба на „Деспред“ АД, ЕИК ................., седалище и адрес на управление в ......................., представлявано от Л.П.Т., съдебен адрес ***, чрез адв.Ж.Ж., за осъждане на ответника „МКМ БГ“ ЕООД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ....................., представлявано от Б.А.Ц., да му заплати сумата от 3180,00 лева, представлявляваща навло за извършен международен транспорт по фактура №**********/26.07.2017 г., ведно със законната лихва считано от завеждане на иска до окончателното плащане на главницата, е изпратена по подсъдност на РС-Бургас.

Твърди се в исковата молба, че между страните съществуват облигационни отношения по повод заявка за международен транспорт от 13.07.2017 г., с която ответникът възложил на ищеца извършването на международен автомобилен транспорт по релация Б.-Б. на това с общо тегло от 12 000 кг., представляващ 17 ролки мрежа, товарен пункт в Б. и разтоварен в гр.Р., по която е договорено навло в размер на 2650 лева без ДДС. Твърди се, че транспортът е бил извършен от подизпълнител – „Айютранспорт“ ЕООД с автомобил с рег.№................... и на 26.07.2017 г. товарът е бил доставен на получателя – „Рувитекс Индъстри“ АД, както и че ищецът е заплатил на подизпълнителя стойността на транспорта. Според обстоятелствената част на исковата молба, ответникът не е изпълнил задължението си към ищеца и не му е заплатил стойността на извършената от ищеца поръчка, за която има издадена на 26.07.2017 г. фактура №********** на стойност 3180 лева, като същата не му заплатена и до настоящия момент, въпреки отправената му на 12.02.2018 г. покана.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, който поддържа иска и моли за уважаването му.

В срока по чл.131 от ответникът е депозирал писмен отговор по исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен с твърдението, че между страните не съществуват облигационни отношения по повод на подписана заявка за международен транспорт от 13.07.2017 г., съответно ответникът не е ползвал услугата по тази заявка. На подробно изложените в отговора аргументи се иска отхвърляне на иска, а ангажираните от ищеца доказателства се оспорват. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.361 от ТЗ.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

Приети като писмени доказателства по делото са заявка за международен транспорт от 13.07.2017 г., заявка-договор №998 от същата дата и международна товарителница СМR В№................, от съвкупния анализ на които се установява, че между страните в настоящето производство е бил сключен валиден договор за транспорт, по който ищцовото дружество има качеството на спедитор, действащ от свое име и за сметка на ответника, в качеството му на заявител на организирането на международен прево на товар на 12 000 кг. мрежа при посочените в заявката-договор условия, касаещи изпращач, товарен пункт, получател, разтоварен пункт, дата на транспортиране, размер на навлото, платец на навлото и условията на плащане. Фактическото превозване на стоката от товарен пункт в Б. до разтоварен пункт в Б. е било извършено от „Айтранспорт“ ЕООД по силата на заявка-договор №998, сключен с ищеца, в качеството му на възложител, а товарът е бил получен без възражения от получателя „Рувитекс Индъстри“ АД, за който факт свидетелства подпечатаната от него международна товарителница.

Приети като писмени доказателства по делото са фактура №**********/27.07.2017 г. и платежно нареждане от 04.09.2017 г., от съдържанието на които става ясно, че ищцовото дружество е заплатило на превозвача „Айтранспорт“ ЕООД сумата от 3054,00 лева с ДДС за извършената от последния транспортна услуга по референция с №998.

В подкрепа на гореизложеното като фактология са и свидетелските показания на М.М., от които става ясно, че и до настоящия момент ответникът не е заплатил договореното навло, за което има издадена от ищеца фактура с №**********/26.07.2017 г. на стойност 2650,00 лева.

От изисканата от ТД на НАП Бургас справка, изх.№ИТ-00-10574/2019 г. става ясно, че фактурата е включена в Дневника за покупки по ЗДДС на ответника за м.октомври 2017 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.361, ал.1 от ТЗ, сСъс спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

(2) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.

ъс спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че спедиционният договор е двустранен и възмезден и има за предмет сключването на превозен договор за товари.

Според чл.367 от ТЗ, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.

В настоящия казус, гореописаните писмени доказателства обосноват извод, че между страните в производството е сключен валиден спедиционен договор, по който ищецът е изправна страна и които опровергават възражението на ответника за липса на договорни правоотношения с ищеца. Резултатът от изпълнителната сделка е доведен до знанието на ответника чрез издаване от страна на ищеца на фактура с №**********/26.07.2017 г., за която по делото се установи, че е включена в дневника за покупки по ЗДДС на ответника за м.октомври 2017 г., което е допълнителен аргумент в подкрепа извода на съда за наличие на валидни облигационни отношения между страните по повод заявка за международен транспорт от 13.07.2017 г. Доказа се изпълнението по валидно сключения спедиционен договор и то не само по изпълнителната сделка, но и по отчетната такава, поради което и за спедиторът се поражда правото да получи неизплатеното му възнаграждение.

По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника, че е заплатил договореното възнаграждение на спедитора по издадената от последния фактура от 26.07.2017 г., поради което и искът се явява основателен и доказан по размер и като такъв подлежи на уважаване.

На основание чл.86 от ЗЗД главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 30.03.2018 г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в общ размер на 616,20 лева, съгласно приложения на л.36 от делото списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от , Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „МКМ БГ“ ЕООД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от Б.А.Ц., да заплати на „Деспред“ АД, ЕИК ................., седалище и адрес на управление в ....................., представлявано от Л.П.Т., съдебен адрес ***, чрез адв.Ж.Ж., сумата от 3180,00 лева (три хиляди сто и осемдесет лева), представлявляваща навло за извършен международен транспорт по фактура №**********/26.07.2017 г., ведно със законната лихва считано от завеждане на иска на 30.03.2018 г. до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА „МКМ БГ“ ЕООД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в ......................., представлявано от Б.А.Ц., да заплати на „Деспред“ АД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в ...................., представлявано от Л.П.Т., съдебен адрес ***, чрез адв.Ж.Ж., сумата от 616,20 лева (шестстотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща направени по делото разноски.

Банкова сметка ***:

IBAN:***ежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинала

Ж. С.