Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1995 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 11330 от
16.07.2019г. на Ж.С.Л., ЕГН: **********,***, против Заповед № 442з -
587/02.07.2019г. на Началника на Четвърто РУ при Областна дирекция на МВР гр.
Варна, с която на основание чл.194, ал.1, чл.194, ал.2, т.1, предложение първо
и пето и чл.194, ал.1, т.2, чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1, във връзка с
чл.198, ал.2, чл.204, т.4 и чл.206, ал.1, 2, 3 и ал.4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание
“Мъмрене” за срок от 1 /един/ месец.
Жалбоподателят възразява срещу оспорената заповед,
като счита същата за неправилна, недопустима и незаконосъобразна. Твърди се, че
не е бил уведомен по смисъла на чл.26, ал.1 от АПК за отпочване на
производството по издаване на индивидуален административен акт, във връзка с
чл.194, ал.2 от ЗМВР. Счита, че не са налице фактическите основания за издаване
на заповедта, защото не са изпълнени изискванията на хипотезите на чл.194, ал.1
и ал.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Формулирано е искане, съдът
да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Варна чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Г оспорва жалбата. Счита оспореният административен
акт за законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд гр. Варна, след като
прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и доводите на страните, след преценка
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
Заповед № 442з - 587/02.07.2019г., издадена от Началника на Четвърто РУ при ОД на
МВР гр. Варна, с която за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.1, чл.194, ал.2, т.1, предл. първо и пето и чл.194, ал.1, т.2,
чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1, във връзка с чл.198, ал.2, чл.204, т.4 и
чл.206, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/,
на младши инспектор Ж.С.Л. – старши полицай /ВПА/ в група ООР на сектор ОП към
Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Варна, е наложено дисциплинарно наказание
“Мъмрене” за срок от 1 /един/ месец, считано от датата на връчване на
заповедта.
От доказателствата в представената по делото
административна преписка се установява от фактическа страна следното: Съгласно
утвърден от директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна месечен график с
рег. № 442р-14741/10.06.2019г., младши инспектор Ж.Л. и младши инспектор М.А.
са били назначени в наряд на 02.05.2019г. за времето от 07.00ч. до 19.00ч. като автопатрул с позивна
416. Около 12.30 часа на мобилния телефон на А. се обадил автомонтьор, който го
уведомил, че личния му автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № В 6619 РР, който е
оставил в сервиза за смяна на накладки е готов. А. се договорил с „майстора“ да
му закара колата пред сградата на Четвърто РУ гр. Варна. Малко след това А. бил
уведомен по телефона от „майстора“, че не е намерил място пред сградата на
Четвърто РУ, поради което се разбрали „майстора“ да паркира автомобила на
ул.“Мур“, където обаче автомобила „малко пречел“. Посоченият адрес бил в
близост до сградата на районното управление и А. решил да премести за 2-3
минути собствения си автомобил. В посоченият времеви интервал екипа
осъществявал обход в кв. „Аспарухово“, видно от разпореждането на началника на
Четвърто РУ рег. № 442р-10638/2019г. и часови график с рег. №442р-10947/2019г.,
утвърден от началника на Четвърто РУ, което нямало да доведе до напускане на
участъка за обслужване. От часовия график става ясно, че екипа е бил съвместен,
като А., определен за старши на съвместния екип /според информационната карта
на наряда/, управлявал служебния автомобил, който се управлява единствено от
служители по пътен контрол, какъвто е и А.. Последното продиктувало факта, А.
да помоли Л. да премести личния му автомобил до РУ, което той направил. Когато
паркирал автомобила на А. в близост до сградата на Четвърто РУ – Варна, Л.
получил обаждане на личния си мобилен телефон от младши оперативен дежурен в
оперативна дежурна част /ОДЧ/ на Четвърто РУ, който му разпоредил да се яви в
стаята на ОДЧ в управлението. Отивайки там, началника на Четвърто РУ – главен
инспектор И С разпоредил на Л. да изготви докладна записка за това, на кого е
автомобила, който управлява до районното управление и поради каква причина го
управлява по време на смяната му. За целта Л. изготвил докладна записка с УРИ:
442р-10753/02.05.2019г. Във връзка с изготвената докладна записка, в Четвърто
РУ при ОД на МВР гр. Варна е била извършена проверка срещу Ж.Л., назначена със
Заповед № 442з-510/05.06.2019г. на началника на Четвърто РУ – Варна.
Констатациите от извършената проверка са обективирани в изготвената справка
рег. № 442р-16370/21.06.2019г. Според становището на извършилите проверката –
главен инспектор В Ж – началник сектор
ОП към Четвърто РУ и К К – ПИ по ООР в група ООР на сектор ОП към Четвърто РУ, за
извършеното действие, ст. полицай Л. би следвало да носи отговорност за
описаните нарушения на служебната дисциплина – нарушения на чл.194, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗМВР, за които е предвидено дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1,
т.11, предложение първо от ЗМВР – порицание. Предвид доказателствата обаче,
извършилите проверката са счели, че с оглед обстоятелството, че от действията
на Л. не са настъпили каквито и да било вредни последици, извършеното от
служителя нарушение е такова, че отклонението от изискванията е незначително.
Налице е маловажно нарушение на служебната дисциплина, за което е предвидено
дисциплинарно наказание по чл.198, ал.1, във връзка с чл.198, ал.2 от ЗМВР –
„мъмрене“. На 27.06.2019г. Л. е бил запознат с материалите по преписката и със
справката от дисциплинарната проверка. Уведомен е бил за възможността за даване
на допълнителни обяснения или възражения, като видно от приложената по делото
покана за даване на писмени обяснения от 01.07.2019г., същият се е възползвал
от правото си да не дава обяснения, като е посочил, че няма какво да добави към
дадените от него писмени обяснения по време на проверката. Въз основа на
събраните доказателства и изложеното от комисията становище, Началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Варна е издал оспорената заповед. По делото са
представени докладна записка от Ж.Л. от 02.05.2019г., заповед
442з-510/05.06.2019г., сведения, обяснения; справка относно наложени наказания
и получени награди от мл. инспектор Л. и
мл. инспектор А.; типови длъжностни характеристики и протоколи за
запознаването със същите; разпореждане за патрулно-постовата дейност на МВР, за
разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужване от АП-416,
пост №1 при Четвърто РУ-Варна, територия за денонощието на 02.05.2019г.; ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата за 02.05.2019г.; часови график
на нарядите от ПК и ППД при Четвърто РУ при ОД на МВР Варна на 02.04.2019г.;
информационна карта за дейността на наряда № А 348350; доклад за проверени лица
и превозни средства; месечен график рег. № 442р-14741/10.06.2019г.; справка за
извършена проверка по преписка с вх. № 442р-10753/02.05.2019г. по описа на
Четвърто РУ; протокол рег. № 442р-16946/28.06.2019г.; покана за даване на
писмени обяснения до мл. инспектор Ж.Л.. В хода на съдебното производство като
свидетел е разпитан М. А А. ***, работил в един екип с Л.. Същият установява
фактите, изложени в сведенията, приети в хода на проверката.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.194, ал.1 от АПК, във
вр. С чл.211 от ЗМВР, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената в настоящото производство Заповед № № 442з
- 587/02.07.2019г. на Началника на Четвърто РУ при Областна дирекция на МВР гр.
Варна е издадена от компетентен орган – началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР
гр.Варна. Съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от
служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197,
ал.1, т.1-3.
Дисциплинарното производство е започнало със заповед
на дисциплинарнонаказващият орган № 442з-510/05.06.2019г. за извършване на проверка,
за която противно на твърденията, жалбоподателя е уведомен на 07.06.2019г. От
данните по делото е видно, че дисциплинарното производство е проведено, а Л. е
бил запознат с изготвената в тази връзка справка. Извършилите проверката
длъжностни лица са изразили становище относно наличието на основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност.
Заповедта е издадена в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР –
не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния закон.
Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
От оспорената заповед е видно, че
дисциплинарнонаказващият орган е посочил извършителят, мястото и времето на
извършване на деянието, прието за дисциплинарно нарушение, посочил е, че изпълнявайки дейността си като част от
съвместния наряд по осъществяване на
патрулно постова дейност, действията на Л. /премествайки личния автомобил на А./
не попадат в хипотезата на чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-929 от 2014г. за
патрулно постова дейност. Според административнонаказващият орган, извършеното от Л. представлява нарушение на
служебната дисциплина – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2,
т.1, предложение първо и пето от ЗМВР. Позовал се е на приложените по делото
типови характеристики и по-конкретно типова длъжностна характеристика с рег. №
3286р-19660/12.11.2015г. / с която Л. е бил запознат с протокол рег. №
442р-4692/17.03.2016г./ според която всеки полицейски служител на длъжност
полицай-ст. полицай, е длъжен да „работи по осигуряване на обществения ред; да
предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на
обслужваната територия“.
Съдът с оглед събраните доказателства намира за
безспорно установено по делото, че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания в МВР, както от гледна точка на спазване на процесуалните
срокове, така и от гледна точка на механизмите за осигуряване реално право на
защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с
материалите по преписката, да заяви своето становище преди да му бъде наложено
наказанието. Събраните по преписката писмени доказателства приложени към делото
на основание чл.171 от АПК, подкрепят установената в хода на дисциплинарното
производство фактическа обстановка.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, изложени
в жалбата и преповторени в депозираните писмени бележки с.д. №
17984/04.12.2019г. относно липсата на основание за издаване на оспорения
административен акт и липсата на мотиви.
На първо място неоснователно е възражението за
наличието на порок в оспорената заповед, касаещ формата и липсата на
задължителни реквизити. От приложената по делото заповед, предмет на настоящото
производство е видно, че тя съдържа всички реквизити, предвидени в чл.210, ал.1
от ЗМВР, както беше посочено по-горе - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
В заповедта се
съдържат обстоятелства, описващи конкретно поведение на жалбоподателя, което да
се квалифицира като неизпълняващо изискванията на разпоредбите на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи. Изводите на
дисциплинарнонаказващият орган предвид фактическите обстоятелства и констатации
са довели до правилно определяне вида и размера на наложеното наказание,
съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата.
Съдът намира за неоснователни твърдяните от
жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
допуснати при издаване на обжалваната заповед. Видно от доказателствата по
делото е, че от страна на дисциплинарнонаказващия орган стриктно е спазена
цялата процедура по налагане на дисциплинарно наказание “мъмрене”. Безспорно
установено е, че Л. е бил запознат с материалите по преписката, възползвал се е
от правото си да не дава обяснения, не е представил доказателства, с които да
обори констатациите изложени в справката, не е направил и възражения спрямо
тези констатации. Нещо повече. Изложените от административнонаказващият орган
факти се потвърждават и от обясненията на свидетеля А., които съдът кредитира
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Съдът счита, че при определяне на
дисциплинарното наказание на служителя „мъмрене за срок от един месец“, не са
били превишени очертаните в закона рамки за упражняване на предоставената на
административния орган дисциплинарна власт. Оспорената заповед е издадена след
надлежно установяване на извършеното дисциплинарно нарушение, за което на
основание чл.198, ал.1, във връзка с чл.198, ал.2 от ЗМВР е наложено
предвиденото по вид най-леко дисциплинарно наказание „мъмрене“. Изяснените по
делото факти са достатъчни, за да се обоснове извод за определяне на процесното
дисциплинарно наказание в съответствие с правилото на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Предвид
изложеното съдът счита, че оспорената заповед на Началника на Четвърто РУ при
Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която на младши инспектор Ж.С.Л. – старши
полицай /ВПА/ в група ООР на сектор ОП е наложено дисциплинарно наказание
“Мъмрене” за срок от 1 /един/ месец е законосъобразна, издадена от компетентен
орган в предвидената от закона форма, съобразена е с целта на закона и жалбата
срещу нея, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на
спора основателна и своевременна се явява претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143,
ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр.
с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Съгласно чл.211 от ЗМВР, настоящото решение не подлежи
на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.С.Л., ЕГН: **********,***,
против Заповед № 442з - 587/02.07.2019г. на Началника на Четвърто РУ при
Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която на основание чл.194, ал.1, чл.194,
ал.2, т.1, предложение първо и пето и чл.194, ал.1, т.2, чл.197, ал.1, т.1,
чл.198, ал.1, във връзка с чл.198, ал.2, чл.204, т.4 и чл.206, ал.1, 2, 3 и
ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено
дисциплинарно наказание “Мъмрене” за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Ж.С.Л., ЕГН: **********,***, да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от 100 /сто/ лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: