Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.01.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 1379 по
описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Б.Д.Е. – длъжник по
изпълнително дело № 20177810400424 по
описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781, срещу действия
на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижимо имущество, което
жалбоподателя счита за несеквестируемо – апартамент № 36, находящ се в гр.
София, ул. „******. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваните действия на ЧСИ. В тази връзка моли съда да отмени обжалваните действия
на ЧСИ по изпълнителното дело, както и прави искане за спиране на изпълението
по изпълнителното дело по реда на чл.438 от ГПК.
Ответникът
по жалбата и взискател по изпълнението – Община гр.Перник, не взема становище
по жалбата.
ЧСИ Г.Д.е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по изпълнително дело № 20177810400424
по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 е образувано по молба на Кмета на Община
Перник срещу Б.Д.Е., в качеството му на ЕТ „Б.Е. – А.Б.Е.Е.“, въз основа на Акт
за установяване на задължения по декларация № 19/27.01.2009 г., издаден след
извършена проверка от Община Перник, с който е установен размер на задълженията
за патентен данък и лихви за просрочие към тях на длъжника в общ размер на
сумата от 742,52 лв.
На 28.11.2017 г. е връчена на
длъжника призовка за принудително изпълнение, с която е уведомен длъжника Б.Д.Е.,
че на 11.01.2018 год., ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение, чрез опис
на недвижим имот- апартамент № 36, находящ се в гр.София, район „ Витоша“,
кв.“Манастирски ливади“, ул.“ ******.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
В настоящия случай, противно на
изложеното във въззивната жалба, жалбоподателят не е трето лице по
изпълнителното дело, а е длъжник по същото.
Съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице - от длъжник срещу подлежащо на обжалване
действие по чл.435, ал.2 от ГПК - насочване на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Описът е именно такова действие по насочване на
изпълнението към определено имущество на длъжника и може да бъде атакувано с
оплаквания за несеквестируемост.
Депозираната
жалба изхожда от длъжника по изпълнителното дело, насочена е срещу опис на
недвижимо имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо и е подадена в
законоустановения едноседмичен срок от извършване на действието. Предвид
гореизложеното съдът счита, че е сезиран с допустима жалба, която следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г на ОСГТК на ВКС, принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или
възбрана върху този обект. 3апорът и възбраната като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се
обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или
възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава
жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и
да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими
с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези
действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът
отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са/ с несеквестируемостта и
без да е отправено изрично искане за това. Несеквестируемостта на непотребимите
вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях
обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на
длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.
Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК, несеквестируемо е жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой
от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл.39, ал.2 от ЗС. От друга
страна съдът приема, че когато длъжникът притежава жилище в съсобственост с
друг съсобственик, независимо от големината на жилището и от възможността за
обособяването му в два дяла по реда на чл.39, ал.2 от ЗС, неговата собствена
идеална част е несеквестируема, само ако той не притежава друго жилище или
идеална част от друго жилище/ в този смисъл решение № 104 от 09.03.2011 г. на
ВКС по гр.дело № 160/ 2010 г., І г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
В случая жалбоподателят Б.Д.Е. не установява твърдението си, процесния недвижим имот/ апартамент/, върху който е насочено
изпълнението по изп.дело, да е
несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. Предпоставките на
цитираната разпоредба не се установяват от
представените по делото писмени доказателства. От представените с депозираната
до съда жалба писмени доказателства, също
не може да
се направи
извод, че процесния апартамент върху
който е насочено изпълнението е несеквестируем.
С оглед на което правилно и законосъобразно, ЧСИ е насочил изпълнението върху
процесния недвижим имот.
С оглед на изложеното, жалбата на Б.Д.Е. се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и искането на жалбоподателя
за спиране на изпълнението, основано на нормата на чл.438 от ГПК, се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на Б.Д.Е., с ЕГН- **********,*** – длъжник по изпълнително дело №
20177810400424 по описа на ЧСИ Г.Д.,
срещу действия предприети от частен съдебен изпълнител / ЧСИ/Г.Д., с рег.№
781, с район на действие СГС, изразяващи се в насочване на изпълнението върху
недвижим имот, а именно: апартамент № 36, находящ се в гр. София, ул. „******,
за който жалбоподателят Б.Д.Е., с ЕГН- ********** счита, че е несеквестируем.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането по реда на чл.438 от ГПК, на жалбоподателят Б.Д.Е., с ЕГН- **********,
за спиране на изпълнението по изп.дело № 20177810400424 по описа на ЧСИ Г.Д., с
рег.№ 781, с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.