Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19
06.02.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На двадесет и осми януари две хиляди
и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 412 по описа за 2019 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от К.Г.Д., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 119/25.09.2019г.
издадено от д-р **, на длъжност – Директор на Областна дирекция по безопасност
на храните – Стара Загора, с което на основание чл.
417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), за извършено
нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД, му е била наложена глоба в размер
на 1000 лева.
Жалбоподателят
моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно, алтернативно да намали
наложената му глоба до минималната такава в размер на 500 лева.
Въззиваемата
страна, Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора (ОДБХ) оспорва
жалбата, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 48-ЗЖ/10.09.2019 г. съставен от д-р В.П.С., на длъжност „главен инспектор“, отдел ЗЖ при ОДБХ - Стара Загора, жалбоподателят К.Г.Д., ЕГН ********** е бил санкциониран на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВМД („Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.“), за твърдяно нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД („Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи“), изразяващо се в това, че на 03.09.2019 г. в с. Изворово, община Чирпан, като собственик на животновъден обект (по смисъла на т. З6, от §1 от ДР на Закона за ветеринарномедицинската дейност), лично стопанство тип „заден двор“, находящо се в с. Изворово, община Чирпан, е отказал да осигури достъп на проверяващите контролни органи от ОДБХ - Стара Загора и представител на РУ на МВР - Чирпан до животновъдния обект и животните 2 (два броя прасета) в него.
Съдът
счита, че нарушението е недоказано.
В
показанията си актосъставителят д-р В.П.С. сочи, че във връзка с прилагането на
мерки за ограничаване разпространението на заболяването „африканска чума по
свинете“ на територията на Община Чирпан са искали да връчат предписания на К.Г.Д.
и на две други лица, които по данни на кметския наместник, отглеждали прасета в
с. Изворово, общ. Чирпан, да заколят прасетата, които отглеждат в личните си
стопанства. Посочените лица били силно афектирани и отказали да получат и подпишат
предписанията. Същият ден проверяващите от ОБДХ, в присъствието на полицейския
служител св. М.В.К., отново поискали да връчат предписания на жалбоподателя Д.,
което последния отказал да получи и подпише. Свидетелката твърди, че не са
ходили до животновъдния обект в къщата на Д. (л. 42 от делото).
В
показанията си свидетелят А.В.А. сочи, че К.Г.Д. и две други
лица, които по данни на кметския наместник, отглеждали прасета в с. Изворово,
общ. Чирпан, отказали да получат и подпишат предписания за умъртвяване на прасетата,
които отглеждат. Свидетелят твърди, че след разговор с директора на ОБДХ –
Стара Загора е дал срок една седмица за заколване на прасетата, както и че с полицейския
служител св. М.В.К. са ходили до дома на едно от лицата, но не може да
конкретизира кое, като същото е отказало да получи и подпише предписанието.
Твърди също така, че едно от лицата е подписало предписанията, но не
конкретизира кое (л. 42 – 43 от делото).
От
показанията на свидетелката **(кметски наместник в селото тогава) се
установява, че в нейно присъствие органите на ОДБХ – Ст. Загора са поискали да
връчат предписания за умъртвяване на прасетата на **, които последните са
отказали да получат и подпишат (л. 43 от делото).
В
показанията си свидетелят **Г. (син на жалбоподателя) сочи, че в деня на
проверката кметския наместник им се е обадил, че ще има проверка за прасетата,
поради което трябвало да слязат до кметството. По пътя спрял лек автомобил от
който излезли мъж и жена, които носели папка с документи, като поискали от
свидетеля, баща му К.Г.Д. и съседа им **да подпишат протоколи за доброволно
клане на прасета. Свидетелят твърди, че отказали да подпишат протоколите, попитали
дали има заповед, но не получили отговор, след което поискали отсрочка, тъй
като времето било много горещо. Свидетелят твърди, че никой от проверяващите не
е поискал да види прасетата, след което си тръгнали. Проверяващите се върнали
след около 15-20 минути с полицай К., като отново поискали от свидетеля и баща
му К.Г.Д. да подпишат протоколите, и получили отказ. Свидетелят твърди, че са
заклали прасетата преди съставянето на акта (л. 44 от делото). В този смисъл са
и показанията на свидетеля ****(л. 44 от делото).
В
показанията си полицейският служител св. М.В.К. твърди, че К.Г.Д. им отказал
достъп до дома си, както и да подпише протокол, като свидетеля уточнява, че
познава от девет години жалбоподателя, но никога не го е виждал толкова
афектиран, което обстоятелство му направило впечатление. Свидетелят твърди, че
поради нежеланието на Д. да разговаря и да съдейства, никой от проверяващите от
ОДБХ, не е правил опит да влезе в дома му, за да извърши проверка на
животновъдния обект (л. 51 от делото).
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема, че органите
на ОБДХ не са поискали да им бъде предоставен достъп до животновъдния обект от
проверяваното лице, поради което не е бил осъществен състава на чл. 417, ал. 1
от ЗВМД, от жалбоподателя Д.. Обстоятелството, че санкционираният Д. е отказал
да подпише предписание на ОДБХ, може и да осъществява друго нарушение на ЗВМД,
но не представлява нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД.
На
второ място, съдът констатира, че при съставянето на АУАН е било допуснато
съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на
издаденото въз основа на АУАН, наказателно постановление.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя, като изключенията от този принцип са
регламентирани в ал. 2 на посочената норма.
В
АУАН № 48-ЗЖ/10.09.2019 г. издаден от д-р В.П.С., на длъжност „главен
инспектор“, отдел ЗЖ при ОДБХ - Стара Загора е посочено, че нарушителят не се е
явил за съставяне на АУАН, за което е бил уведомен лично с констативен протокол
№ 21/03.09.2019 г., поради което на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, акта е
съставен в отсъствие на нарушителя. Цитираната разпоредба допуска съставянето
на АУАН и в отсъствие на нарушителя, ако същия не се яви или не може да бъде
открит, като за да е приложима тази разпоредба се изисква, на първо място да
има отправена надлежна покана за съставянето на АУАН (Така Решение № 197 от
15.07.2010 г. на АдмС - Стара Загора по к.н.а.х.д. № 170/2010 г., докладчик
съдията **).
В
случая в АУАН е посочено, че такава покана представлява - констативен протокол
№ 21/03.09.2019 г. който не е бил подписан от жалбоподателя. По делото е
приложен констативен протокол № 021/03.09.2019 г., който не е подписан от
жалбоподателя (л. 12 от делото), като не е приложен протокол с № 21/03.09.2019
г., посочен в АУАН.
В
показанията си актосъставителят В.П.С. сочи, че тя лично е съставила
констативния протокол, който бил подписан от нея, д-р А. и М.К., като
свидетелката изрично заявява, че протокола не е бил връчен на санкционираното
лице К.Г.Д. (л. 42 – 23 от делото).
В
показанията си свидетелят А.В.А. сочи, че жалбоподателя не е подписал никакви
документи. Свидетелят твърди също така, че той не е уведомявал жалбоподателя –
къде и кога да се яви за да му бъде съставен АУАН, като действията в тази
връзка е предприела д-р С.. Свидетелят твърди също така, че не са направили
опит да връчат този протокол на жалбоподателя (л. 43 от делото).
Показанията
на свидетелите С. и А., напълно кореспондират с показанията на св. М.В.К.,
полицейски служител указал съдействие на служителите на ОДБХ - Стара Загора.
По
делото не е приложена също така отправена надлежна покана до К.Г.Д. за
съставянето на АУАН.
Водим
от горното, съдът намира, че в случая АУАН е бил съставен в отсъствие на
нарушителя, като не са били спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
надлежното му известяване за дата на съставянето му - 10.09.2019 г. Процедурата
по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на
наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в
дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства.
Констатираното от съда нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените,
които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и
представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
На
следващо място, настоящият съдебен състав не възприема извода на АНО, отразен в
обстоятелствената част на обжалваното НП, че в случая не са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК,
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.
28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В чл. 28
от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Следователно
по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на
понятието „маловажен случай” и критериите за определянето му, следва да бъдат
извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК. По аргумент от тази разпоредба
„маловажен случай“ на административно нарушение ще е налице тогава, когато
нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от съответния вид.
Установените
по делото факти, сочат наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които
определят деянието на жалбоподателя К.Г.Д., като такова с по-ниска степен на
обществена опасност и обуславят квалифицирането на допуснатото административно
нарушение като „маловажен случай”.
При
преценка степента на обществената опасност, съдът прецени на първо място
личността на санкционираното лице – пенсионер (навършил 67 години, към момента
на проверката), получаващ пенсия - 281.03 лева (л. 7 от делото), която е под
размера на линията на бедност за страната - 348 лв. определен от 1 януари 2019
г. с Постановление № 170 на МС от 17.08.2018 г. за определяне размера на
линията на бедност за страната за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 70 от 24.08.2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.), който не е бил санкциониран за други нарушения от този
вид, видно от изисканата от АНО справка (л. 50 от делото). АНО не е отчел
посочените обстоятелства, както и факта, че тези животни 2 (два броя прасета)
са били отглеждани от жалбоподателя за храна на семейството му, която е от
съществено значение за неговото оцеляване и това на семейството му, с оглед
установените доходи от пенсия, под размера на линията на бедност за страната за
2019 г.
На
следващо място, съдът прецени, че от деянието не са произтекли и не биха могли
да настъпят вреди, тъй като беше установено по несъмнен начин, че прасетата са
били умъртвени преди съставяне на АУАН, за което органите на ОБДХ са били
уведомени.
В
случая предвид липсата на накърнени обществени интереси и при съблюдаване на
критериите по чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, следва да се
приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска
в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е
възприел при регламентирането на нарушението по чл. 417, ал. 1 от ЗВМД, като в
случая освобождаването от административно-наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН, не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Тъкмо
обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на
такова нарушение ще му бъде наложена санкция, е било адекватното такова за
наказващия орган. Неприлагането от административнонаказващия орган на нормата
на чл. 28 от ЗАНН, при наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата
отмяна.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
При
този изход от делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена ОДБХ - Стара Загора да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение на упълномощения от него защитник.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 119/25.09.2019 г. издадено от д-р **, на длъжност –
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 19,
представлявана от директора д-р **, да заплати на К.Г.Д.,
ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощен защитник.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: