Р Е
Ш Е Н
И Е
№
103
Добрич, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 370/ 2021
год.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.
26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба от Р.В.Г., ЕГН **********,***, чрез
адв. М.Ч.,*** срещу Разпореждане № 4505 – 40 – 1036/ 07.07.2021 г. на Директора
на Фонд „ГВРС“ към Националния осигурителен институт.
Според жалбоподателя Разпореждането е незаконосъобразно. Сочи,
че от 06.02.2013 г., въз основа на сключен на 05.02.2013 г. трудов договор, е
бил в трудови правоотношения с „*/****“ ЕАД – в несъстоятелност, като добавя,
че трудовото му правоотношение е прекратено на 25.01.2019 г. по негова
инициатива, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда КТ) – поради
неплащане на трудови възнаграждения, дължими от работодателя. Твърди, че
дружеството му дължи все още начислени, но неизплатени трудови възнаграждения
за месеците от август до декември 2018 г. и за месец януари 2019 г., както и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Описва начислените, но неизплатени според
Справка с изх. № 86 от 29.04.2021 г. (всъщност справката е от 29.03., но ръкописното
изписване на цифрата „3“ прилича на цифра „4“, поради което някъде тази справка
е посочена с месец април), издадена от синдика на дружеството, адресирана до
Директора на ТП на НОИ – Добрич, с копие до него, по месеци и суми, трудови
възнаграждения и обезщетение. Сочи, че с Решение № 29 от 11.03.20 г. по т.д. №
15 по описа на Окръжен съд – Добрич „*/****“ ЕАД е обявено в
неплатежоспособност, с начална дата 26.07.2016 г. и е открито производство по
несъстоятелност. Решението е обявено в Търговския регистър на 13.03.2020 г. С
оглед на така изложеното счита, че са налице материалноправните предпоставки,
установени в чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Прави оплакване, че
определеното му гарантирано вземане в обжалваното Разпореждане е в противоречие
с нормата на чл. 22 от ЗГВРСНР, що се касае до размера, а и с оглед факта, че
не му е включено обезщетението по чл. 221 от КТ. Иска отмяна на Разпореждането
и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира съдебно – деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, не се представлява. С вх. № 2797/ 20.09.2021 г. процесуалният му
представител, адв. Ч.,***, представя молба, с която поддържа жалбата и оспорва
съдържанието (верността) на представената Справка с изх. № 86 от 29.03.2021 г.,
като твърди, че не е предоставена на доверителя ѝ, както и че със същия
номер има издадена друга от 29.04.2021 г. (б.моя - 29.03.2021 г.), чието
съдържание отговаря на действителното и прилага същата. (л. 73, т. 1, л. 78).
Няма искане за откриване производство по оспорване на Справката от 29.03.2021
г. Прави искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с поставени в
жалбата задачи. Претендира разноски. С вх. № 1017 от 11.03.2022 г. са
представени Писмени бележки от Р.В.Г., чрез адв. Ч., с които моли да бъде
отменено Разпореждане № 4505-40-1036 от 07.07.2021 г. на Директора на Фонд
„ГВРС", като издадено при неспазване на определената форма, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
разпоредбите на чл. 22 от ЗГВРСНР и да бъде върната преписката на
административния орган за ново произнасяне. Настоява, че административният акт
е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
като се позовава на чл. 3 от ЗГВРСНР и сочи, че в случая и съгласно обжалваното
разпореждане изплащането на гарантираното вземане за процесните месеци
практически е отказано, не защото условията по закона не са изпълнени, а защото
липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на
заявителя Р.Г.. В тази връзка прави оплакване, че преди да издаде обжалваното Разпореждане
административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение
за случая, като според жалбоподателя проверката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за
реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя на
практика не е била извършена по същество поради бездействие на административния
орган. Добавя, че не е спазено изискването, установено в чл. 9, ал. 1 от
Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация на база съпоставяне
на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър
„Трудови договори". Излага становище, че дори да се предположи, че към
датата на издаване на обжалваното Разпореждане ведомостите за заплати на жалбоподателя
да са липсвали, то административният акт е издаден и в нарушение на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗГВРС, съгласно която директорът на фонда издава
разпореждане за спиране на производството, когато не могат да бъдат събрани
доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане. На
следващо място, се позовава на заключението на вещото лице, за да изведе
заключението, че е доказан стажът на жалбоподателя за целия претендиран период.
Оспорва и размерите на определеното обезщетение. Счита, че административният
орган е нарушил принципите на законност и добросъвестност, както при издаване
на обжалваното Разпореждане, така и в хода на съдебното производство. Адв. Ч.
настоява, че е нарушен и принципът на абсолютна процесуална забрана, установена
в разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК, че никой друг орган няма право да приеме
за разглеждане дело (в смисъл преписка, случай), което вече се разглежда от
съда, с оглед на което подчертава, че издаването на Задължително предписание №
ЗД-1-24-01033146/ 08.11.2021 г. за заличаване на данни за осигуряването на
доверителя ѝ, издадено в хода на висящ съдебен спор, е недопустимо, а
самото задължително предписание е незаконосъобразно до степен на нищожност.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита
жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Обръща внимание,
че двете справки, макар и с един и същ номер, касаят различни месеци и се
придържа към справката за месеците от ноември до януари. С вх. № 1191 представя
Писмена защита, с която настоява, че административният акт отговаря на всички
изисквания, визирани в АПК, като при издаването му са спазени
административнопроизводствените правила и материалният закон е приложен
правилно. Съобразена е неговата цел. Оспорва възражението, че административният
орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е
събрал всички необходими доказателства за определяне размера на вземанията,
които са му дължими за гарантирани вземания. Счита за неоснователно възражението
за неспазване изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане заявлението
на база съпоставяне на данните от констативния протокол, регистъра на
осигурените лице и регистъра на трудовите договори, като изтъква, че на
основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата от контролните органи на НОИ е извършена
проверка за начислени, но неизплатени от работодателя трудови възнаграждения и
обезщетения, по която е издаден Констативен протокол № КГ-5-24-00937064/ 14.06.2021
г. Сочи, че административният орган изцяло се е съобразил с разпоредбата на чл.
3 от ЗГВРСНР. Спира се на всеки един размер от обезщетението и съобразявайки
начина на изчисляване, оспорва възражението за неправилно определен размер на
обезщетението. Оспорва и възражението за наличие на предпоставките по чл. 26,
ал. 2 от ЗГВРС, като изразява становище, че в случая са събрани доказателства
за определяне на правото и размера на гарантираното вземане чрез ведомостите за
заплати, представени по надлежния ред от
синдика на дружеството на контролните органи на НОИ, видно от приемо - предавателен
протокол и опис на документите. Изтъква, че след като за жалбоподателя е
определен периодът по чл. 22 от ЗГВРСНР от м. август 2018 г. до м. януари 2019 г.,
като липсва информация за месеците август, септември и октомври 2018 г. във
ведомостите за заплати, следва логичният извод, че работодателят не е начислил
възнаграждения за лицето за тези периоди, за да е приложима разпоредбата на чл.
3 от ЗГРСНР. Признава, че в Разпореждане
№ 4505-40-1036 от 07.07.2021 г., издадено от Директора на Фонд „ГВРС",
липсват мотиви относно размера и периода на непризнатите вземания, но в случая
за претендираните месеци, доколкото не са начислени суми по ведомостите за
заплати за жалбоподателя, те не попадат в обхвата по чл. 3 от ЗГВРСНР, поради
което счита, че Разпореждането не е постановено в нарушение на процесуалните
правила, извършени са всички изискуеми проверки от органите на НОИ, както и са
съставени всички нормативноопределени документи, с оглед на което настоява, че същото
се явява в съответствие с материалния закон и неговата цел.
По делото е приложена административната преписка по
издаване на оспорения акт.
Назначена е съдебно – икономическа експертиза (л. 94, т.
1). Заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание на 15.11.21 г. (л.
135, т. 1)
От Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич са представени
протоколи за извършени проверки на „*/****“ ЕАД (в несъст.) по спазване на
трудовото законодателство. (л. 144 – 268, т. 1 – 2; л. 475 – 605, т. 3) С писмо
вх. № 461/ 04.02.2022 г. (л. 475, т. 3) Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич
уведомява съда, че при извършените през периода 01.06.2018 г. – 08.02.2019 г.
проверки на „*/****“ ЕАД (в несъст.) е заварвано да престира труд лицето Р.В.Г.,
но от мениджър администрация и маркетинг в дружеството, Тереза Данкова, е
отказано да се предоставят на проверяващите ведомости за заплати или други
документи, касаещи начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения на
инженерно – техническия персонал, от който е Р.Г., като представените ведомости
и преводни нареждания се отнасят само за неинженерния персонал, поради което
това лице и други ръководни длъжности не фигурират в протоколите с констатирани
нарушения по заплащането на труда.
С молба вх. № 900 от 04.03.2022 г. адв. Ч. представя
копие на трудовата книжка на Р.Г. и справка за движението по банковата му
сметка с история на транзакциите (л. 624 – 645, т. 3)
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Р.В.Г. е бил в трудовоправни отношения с "*/****"
ЕАД, ЕИК *********, с. Църква, общ. Балчик, от 05.02.2013 г. на длъжност „главен
инженер“ (л. 48, т. 1), като трудовият му договор е прекратен на 25.01.2019 г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. (л. 49) Спор по тези факти няма.
С решение № 29 от 11.03.2020 г. по т.д. № 15/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич (л. 21), поправено с решение № 39 от 18.05.2020
г., е открито производство по несъстоятелност на дружеството - работодател,
като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност, видно от
решението за поправка и е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал. 2
от ТЗ. Решението е публикувано в ТР на 13.03.2020 г., а решението за неговата
поправка - на 19.05.2020 г. По тези факти също не се спори.
Със заявление - декларация с вх. № Ц4502 – 09 - 01 от 13.03.2020
г. на ТП на НОИ - Кюстендил (л. 40) Р.В.Г. е поискал отпускане на гарантирано
вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Към заявлението е декларирано, че
заявителят е работил при конкретния работодател от 06.02.2013 г. до 25.01.2019
г. Посочил е, че не може да представи справка от работодателя.
В едната Справка
(л. 12), където изх. номер и датата са изписани ръкописно, поради което е
налице объркване относно месеца на издаването ѝ по начина на изписване на
цифрата за месеца, е отразено, че Р.В.Г., ЕГН **********, на длъжност „главен
инженер добив“, първа категория труд, с дата на постъпване на работа – 06.02.2013
г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение – 25.01.2019 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, има начислени за м. август 2018 г. 4192.68
лв. трудови възнаграждения, от които са останали неизплатени 4192.68 лв.; за
месец септември 2018 г. начислени 4192.69 лв., които са останали неизплатени;
за месец октомври 2018 г. начислени 4002.50 лв., неизплатени; за месец ноември
начислени и неизплатени 3640.50 лв.; за месец декември 2018 г. начислени и
неизплатени 439.51 лв.; за месец януари 2019 г. начислени и неизплатени 2809.02
лв. и обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 3536.20 лв. Няма доказателства
по делото кога тази Справка е получена от жалбоподателя, но е приложена към
жалбата, по която е образувано съдебното производство.
От ответника е представена изпратена с изх. № 86/ 29.03.2021
г. от „*/****“ ЕАД до Директора на ТП на НОИ – Добрич с копие до Р.Г. Справка
за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни
актове (л. 41), в която изх. номер, датата и годината на издаване са изписани с
печатни цифри. В тази Справка са отразени като начислени и неизплатени трудови
възнаграждения в посочения по – горе размер, но само за месеците ноември и
декември 2018 г. и януари 2019 г., съответно и обезщетението по чл. 221 от КТ.
На работодателя е извършена проверка през периода от
10.10.2020 г. до 14.06.2021 г. за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от него по Кодекса на труда и
други нормативни актове, при която въз основа на данните от Търговския
регистър, данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени
търговски сделки, удостоверение от банките за финансова активност, ведомостите
за заплати и други документи е установено, че с Решение № 29 на Добрички
окръжен съд от 11.03.2020 г., вписано в Търговския регистър на 13.03.2020 г., е
открито производство по несъстоятелност на работодателя. Работодателят е
осъществявал дейност най – малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността.
В срока по чл. 4, ал. 1 от Наредбата работодателят е издал 153 броя справки за
размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения,
приложение № 1 към Наредбата. На работодателя са дадени задължителни предписания
за отстраняването на констатирани нередности, свързани с определяне правото и
размера на гарантираните вземания, отнасящи се до указание за корекция на 16
броя справки относно размера на брутното трудово възнаграждение – увеличение и
добавяне на месеци с неизплатени възнаграждения, както и задължителни
предписания за корекция на 8 броя справки в посока намаление на гарантирано
вземане поради неправилно включени възнаграждения – вече платени такива или
части от тях, както и възнаграждения за месеци, в които лицето не фигурира във
ведомостите за заплати. За всички тези констатации е изготвен Констативен
протокол № КГ – 5 – 24 – 00937064/ 14.06.2021 г. (л. 125 – 126)
Приложени са по делото компютърни разпечатки от
ведомостите за заплати относно жалбоподателя, Справка – данни от регистъра на
осигурените лица (л. 127 – 131), Задължителни предписания № ЗД – 1 – 24 –
01033146/ 08.11.2021 г. за неправилно подадени данни с декларация обр. 1 за Р.В.Г.
(л. 473, т. 2), Приемо – предавателен протокол от 09.10.2020 г. между синдика
на дружеството – работодател и представител на ТП на НОИ – Добрич (л. 133) с
Опис на делата – начална и крайна дата на включените дела от 01.01.2017 г. до
31.01.2020 г. (л. 134)
На 07.07.2021 г. е издадено оспореното Разпореждане №
4505 – 40 - 1036 на Директора на Фонд "ГВРС" при НОИ, с което на
основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 4 и чл. 22 от ЗГВРСНР в полза на
жалбоподателя е отпуснато гарантирано вземане за начислени, но неизплатени
брутни трудови възнаграждения за периода 01.11.2018 г. - 24.01.2018 г. в общ
размер на 6889.03 лв. - гарантирано вземане за трудово възнаграждение в размер
на 3 689.51 лв. и начислени, но неизплатени парични обезщетения по КТ и
др. норм. актове за периода от м. януари 2019 г. до м. януари 2019 г. вкл. от
3 536.20 лв. – гарантирано вземане за парични обезщетения – 0 лв., като
след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък върху дохода
му е определена сума за изплащане в размер на 2802.64 лв. (л. 6)
Според заключението на вещото лице (л. 94 – 105, т. 1) общо
дължимата сума е в размер на 2831.98 лв. По отношение разликата в сумата за
гарантирано вземане по Разпореждането и по заключението на вещото лице, в
съдебно заседание при изслушването вещото лице обяснява, че има разлика в
първата част на заключението, тъй като по фиш за заплата за месец януари 2019
г. сумата за обезщетението по чл. 221 КТ е 3635.20 лв. (л. 109, т. 1), а не
3536.20 лв., както е посочено в Справката на синдика, като добавя, че
обезщетението е коректно начислено в периода, в който е прекратено трудовото
правоотношение. По отношение разликата със сумата от Разпореждането, счита, че
се дължи на удръжките върху базата, тъй като базата съвпада с тази, изчислена
от административния орган. Заключението е оспорено от ответника в първата част
с оглед разликата от 30 лв., но не е направено искане за нова експертиза, като
от процесуалния представител на ответника е изтъкнато, че изчисленията се
правят с програма, а базата съвпада. В този смисъл заключението е приобщено към
доказателствения материал по делото, с оглед факта, че сумите, от които се
извлича базата за изчисление, съвпадат с приложените и приети като
доказателство фишове за заплати. В заключението е даден и принципен отговор на
гарантираното вземане, ако се изчисли за шестмесечния период, който претендира
жалбоподателят.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, адресат на обжалваното Разпореждане, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от
ЗГВРСНР, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани
вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени
трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори
(т. 1), както и начислени и неизплатени парични обезщетения, дължими от
работодателя по силата на нормативен акт (т. 2), като правото на гарантирано
вземане възниква при кумулативното наличие на предпоставките по чл. 4 и чл. 6
от закона. Съгласно чл. 22, ал. 1 от
ЗГВРСНР гарантираните вземания на работниците и служителите са в размер на
последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и
парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в
който е вписано решението по чл. 6, като размерът им се определя по правилата
на ал. 2 и ал. 3 от същия текст.
По делото не е спорно, че Р.В.Г. има право на гарантирано
вземане по ЗГВРСНР и го е упражнил в законоустановения срок по чл. 25 от
ЗГВРСНР. Спорът се свежда единствено до размера на гарантираното вземане и
налице ли са други вземания на жалбоподателя по чл. 3 от ЗГВРСНР, които не са
признати с Разпореждането по чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР, а именно и за месеците
от август – до октомври 2018 г.
От съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 3 и чл.
22 от ЗГВРСНР е видно, че в приложното им поле се включват единствено
начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ и
то само за периода и в размерите по чл. 22 от ЗГВРСНР. От представените писмени
доказателства и от изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно
- счетоводна експертиза не се установява наличието едновременно на начислени и
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на работника, които да
не са включени в размера на гарантираното от фонда вземане. Така, на л. 4 от
заключението си вещото лице е отразило, че в дело № 10 с общо 160 листа – от 1
до 76 са фишове за работни заплати за м.август 2018 г., от 77 до 160 – за м.юли
2018 г., като не се съдържа фиш за РЗ за м.август за Р.В.Г.; в дело № 11 с общо
146 листа – от 1 до 66 са фишове за РЗ за м.10.2018 г., от 67 до 146 са фишове
за РЗ за м.09.2018 г., като не се съдържат такива за жалбоподателя; в дело № 12
с общо 53 листа – от 1 до 21 са фишове за РЗ за м.12.2018 г., от 22 до 53 са
фишове за РЗ за м.11.2018 г., като се съдържат съответно за м.11 и м. 12 и
фишове за РЗ за Р.Г., приложени към заключението като Приложение 1 и Приложение
2 (л. 97 – 98; 107 – 108, т. 1) Вещото лице изрично сочи, че в счетоводните
документи на дружеството – работодател, съхранявани от синдика на същото, са
налице данни, които съвпадат с установените от административния орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд. Същото се отнася и за паричните обезщетения по КТ. Следователно
начисляването на трудовото възнаграждение и паричните обезщетения следва да
намери израз във ведомости за заплати, което в случая не е така. Както беше
посочено по – горе, от изслушаното заключение се установява безспорно, че
единствените начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения по КТ за
релевантния период по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНС са наличните в оспореното Разпореждане
суми и няма начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения извън тях.
Вярно е, че в персоналните регистри на НОИ за осигурените лица се съдържат
данни за начислен облагаем доход на жалбоподателя за август, септември и
октомври 2018 г., а в трудовата книжка е отразен трудов стаж от 05.02.2013 г.
до 25.01.2019 г., като е записано, че данните са извлечени от изплащателните
ведомости и осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж, но тези данни
и това отразяване не съответстват на записванията в разплащателните ведомости,
видно от заключението на вещото лице, приложените по делото доказателства и
последващите задължителни предписания за заличаването на данни по декларация
обр. 1 за жалбоподателя, поради което правилно и законосъобразно не са взети
предвид при определяне на гарантираното вземане на работника. В тази насока е и
противоречието, че в декларация обр. 1 е отразена сума от 2600 лв. (максимален
месечен размер на осигурител доход за съответната година), а в Справката, в
която са отразени същите тези три месеца от август до октомври вкл., сумата е
съвсем различна.
При това положение следва да се приеме, че не са налице
надлежни доказателства, които да оборват фактическите констатации в обжалвания
акт. В хода на производството пред съда процесуалният представител на
жалбоподателя излага твърдение за извършено престъпление и укриване ведомостите
за жалбоподателя, но не е представил, каквито и да е годни доказателства, от
които да се установи, че разплащателните документи са били обект на манипулации
и неправомерни корекции от страна на работодателя. Няма образувано дело от
жалбоподателя пред РС във връзка със задълженията на работодателя към
работника. Сочи, че е подаден сигнал до прокуратурата, но само твърденията в
сигнал не са достатъчни, за да обосноват извод за престъпни действия по
отношение ведомостите и то само по отношение на това лице. Представената от
жалбоподателя справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, която се различава по
съдържание от приложената към административната преписка справка със същия
номер и дата на издаване, не води до друг по – различен извод, още повече при
указаното по – горе противоречие. От данните по делото е видно, че в хода на
административното производство е извършена изискуемата по чл. 5, ал. 1 от
Наредбата проверка по изготвените справки, по време на която са открити
нередности, свързани с определяне на правото и размера на гарантираните
вземания на работниците и служителите, поради което на работодателя са дадени
указания за корекция на 16 бр. справки в посока увеличение и 8 бр. справки в
посока намаление. От съдържанието на Констативния протокол от извършената
проверка, както и от изявленията на процесуалния представител на ответника в
съдебно заседание, че справка с това съдържание му е станала известна едва с
подаване на жалбата, може да се направи извод, че едната справка е изготвена
преди проверката, а другата е изготвена след проверката, което обяснява
различията в тях. В резултат на изпълнение указанията на контролните органи
работодателят е променил съдържанието на справката съобразно данните в
разплащателните ведомости. Действително втората справка е следвало да бъде
издадена с друг номер и дата, но това не разколебава нейната достоверност, нито
тази на ведомостите за заплати, въз основа на които е изготвена тя. По
административната преписка липсват доказателства за връчване, както на първата,
така и на втората справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата на работника. Очевидно
тази справка е била предмет на проверка от страна на контролните органи, които
в изпълнение на правомощията си по чл. 5 и чл. 6, ал. 4 от Наредбата са дали
указания за нейното правилно оформяне и изготвяне. Обстоятелството, че нито
работодателят, нито контролните органи са информирали работника за новата
справка по чл. 6, ал. 3 от Наредбата не представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и
незаконосъобразност на оспореното Разпореждане на това основание. За разлика от
първата справка по чл. 4, ал. 1, втората справка е издадена в хода на
осъществената по чл. 5 от Наредбата проверка, което предполага, че тя е
съставена в съответствие с прегледаната от контролните органи счетоводна
документация на дружеството, а и никъде в Наредбата не се съдържа задължение за
връчване на екземпляр от новата справка, каквото е предвидено при изготвяне на
първоначалната справка съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Ако жалбоподателят
не е бил съгласен с отразените в справката и разплащателните ведомости факти и
обстоятелства, е имал пълната възможност да ги опровергае в хода на съдебното
производство, което той не е сторил. Напротив, от всички събрани по делото
доказателства се установява безспорно, че претендираните от Р.Г. вземания за
трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, не са начислени, поради което не
попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР и правилно и
законосъобразно не са включени в начислените суми. Вярно е, че в заключението
си вещото лице е изчислило размер на гарантирано вземане и при включване на
спорните три месеца, но това изчисление и изводите на вещото лице за
документална обоснованост за това, противоречат на останалите доказателства по
делото, поради което съдът не кредитира заключението в тази му част и счита за
неоснователно позоваването на него от жалбоподателя.
Както и процесуалният представител на ответника признава,
от съдържанието на обжалваното Разпореждане не е видно защо тези вземания не са
част от гарантираното вземане на работника, но мотивите за това могат да се
извлекат от приложените към административната преписка документи, което е
допустимо съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. В разпоредбата на чл. 9, ал.
1 от Наредбата е предвидено, че териториалното поделение на НОИ разглежда
подаденото заявление-декларация и приложените към него документи, като ги
съпоставя с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица
и от Регистър “Трудови договори”. Според чл. 9, ал. 2 от Наредбата въз основа
на направената преценка ТП на НОИ изготвя проект на разпореждане за изплащане
или отказ за изплащане на гарантирани вземания, като документите по ал. 1 и ал.
2 се изпращат на директора на фонда съобразно разписаното в чл. 9, ал. 3 от
Наредбата. В този смисъл всички събрани и проверени от контролните органи
документи и регистри в хода на проверката по чл. 5 от Наредбата са неразделна
част от фактическите и правни мотиви за издаването на акта и не е налице
неяснота на волята на административния орган, която да опорочава оспореното Разпореждане
до степен на незаконосъобразност.
С оглед изложеното съдът намира, че Директорът на фонда е
спазил регламентираните в Наредбата условия и ред за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания, въз основа на което правилно е определил полагащите се
на работника суми по чл. 3 от ЗГВРСНР, отчитайки нормативните ограничения по
чл. 22 от ЗГВРСНР, видно и от заключението на вещото лице. В този смисъл
гарантираното вземане правилно е определено, като е съобразена нормата на чл.
22, ал. 2 от Закона, съгласно която максималният месечен размер на
гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина
минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на
решението в търговския регистър.
Освен относно изчисления размер за пълния претендиран 6 -
месечен период, съдът не кредитира заключението на вещото лице и за разликата
от 30.00 лв. Сумата по оспореното Разпореждане отговаря на сбора от сумите по
ведомостите за заплати за установената част от шестмесечния период – ноември,
декември и януари, а именно: начислени, но неизплатени възнаграждения и
обезщетения в размер на 6889.03 лв., от които 3689.51лв. - отпуснато
гарантирано вземане, при съобразяване на предвиденото ограничение с оглед максималния
размер на гарантирано вземане за 2021 г. от 1625.00 лв., съответно размер на сума
за изплащане на лицето от 2802.64 лв. Видно от отразеното в Разпореждането,
обезщетението по чл. 221 от КТ е взето предвид, но е съобразено ограничението
по чл. 22, ал. 2 от Закона, поради което е посочен размер 0.00 лв. Доколкото по
ведомостите за заплати липсват данни за жалбоподателя за месеците август, септември
и октомври 2018 г., а за месеците ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г. сумите
са, както следва: м. ноември 2018 г. всичко начислени 3890.50 лв., от които 250.00
лв. са ваучери за храна. и от разликата 3640.50 лв. е определена сумата за
гарантирано вземане, ограничена на 1625.00 лв., което е максималният размер (л.
107, т. 1); за м. декември 2018 г. всичко начислени 689.51 лв., от които отново
има 250.00 лв. ваучери за храна, при което разликата 439.51 лв. след
изваждането им е определена като сума за гарантирано вземане (л. 108, т. 1); за
м.януари 2019 г. са начислени 6637.22 лв. (вкл. и обезщетението по чл. 221 от КТ), от които 193.00 лв. ваучери за храна. От разликата в размер на 6444.22 е
определена сумата за гарантирано вземане, ограничена на 1625.00лв. Така и от
заключението на вещото лице, в частта на втора задача, първи вариант, който съдът
кредитира като еднопосочен с доказателствата по делото и предпоставките по
закона, се установяват същите суми, каквито са по оспореното Разпореждане (л.
102, т. 1), с изключение на това, че вещото лице не е отчело, че макар и
осигурителният доход за жалбоподателя за месец декември да е 439.51 лв. (689.51
лв. – 250 лв. ваучери), то осигурителните вноски се изчисляват върху минималния
осигурителен доход за страната за съответната година и за съответната професия,
като по НКИД за икономическа дейност, в която е полагал труд жалбоподателят,
добив на метални руди, за ръководители е 926.00 лв. (изрично отбелязано и във
фиша за РЗ), при което се налага изводът, че изчисленият от административния
орган размер на гарантираното вземане е правилен, а разликата между
определената сума в заключението на вещото лице за м.декември 2018 г. и тази от
административния орган, се получава вследствие неправилно определен размер от
вещото лице на осигурителната вноска за сметка на лицето.
Според настоящия състав неоснователно е възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че административният орган не е
извършил пълна и всестранна проверка за установяване на действителния размер на
дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. Разпореждането е издадено след
извършен преглед и анализ на всички относими и необходими документи в
съответствие с изискванията на чл. 5, чл. 8 и чл. 9 от Наредбата, в резултат на
което са направени законосъобразни и обосновани фактически и правни изводи
относно вида и размера на гарантираното от Фонда вземане на работника. Не са
представени от жалбоподателя в хода на административното производство, а не се
събраха такива и в съдебното производство, доказателства, които да налагат
различен извод от този по Разпореждането, а именно за по - големи суми и за още
месеци по ЗГВРСНР, като административният орган правилно се е съобразил с
ведомостите за заплати на работодателя и е взел предвид само начислените в тях
трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ. Не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон или
неговата цел, които да налагат отмяна на процесното Разпореждане като
незаконосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Неоснователно е с оглед гореизложеното и възражението, че
административният орган е следвало да спре производството на основание чл. 26,
ал. 2 ЗГВРС, съгласно която директорът на фонда издава разпореждане за спиране
на производството, когато не могат да бъдат събрани доказателства за определяне
на правото и размера на гарантираното вземане. По делото се събраха достатъчно
доказателства, от които се установява, че административният орган е извършил
задълбочена проверка, надлежно е образувал преписки (административни дела под
номер, относими към спора - № 10, 11 и 12), в които се съдържа наличната
информация, данните от която са му послужили да определи правото и размера на
гарантираното вземане, поради което не са били налице основания за спиране на
административното производство. Този размер е съобразен същевременно с
изискванията на ЗГВРСНР.
За пълнота, неоснователно е и възражението спрямо
дадените задължителни предписания. Тяхното
издаване и обжалване представлява отделно производство. Все пак, настоящият
състав дължи да отбележи, че издаването им не е извършено в нарушение на
чл. 130, ал. 2 от АПК, тъй като длъжностните лица при ТП на НОИ - Добрич, на
които е била възложена проверката на основание чл. 21, ал. 1 от ЗГВРСНР и чл. 5
ал. 1 от Наредбата, са констатирали, че са налице различия между ведомостите за
заплати за месеците юли, август, септември и октомври 2018 г. и данните в
Персоналния регистър на НОИ, което е наложило издаването на задължителни
предписания № ЗД-1-24-01033146/ 08.11.2021 г. от гл. инспектор по осигуряването
Красимира Георгиева за коригиране на данните в Регистъра. Задължителните
предписания са връчени на синдика на дружеството, адв. Лъчезар Бажлеков, на 17.11.2021
г., не са обжалвани в законоустановения срок, поради което са влезли в законна
сила. Не ги прави нищожни фактът, че жалбата на Р.Г. е подадена преди
издаването им. Те са издадени на база проверка, обективирана в Констативен
протокол № КГ-5-24-00937064/ 14.06.2021 г., с оглед на което с тях е
приключена законосъобразно процедурата по извършване на задължителните проверки
по ЗГВРСНР и Наредбата, а длъжностното лице е действало в съответствие със
задължението си по закон в условията на обвързана компетентност.
С оглед изхода от спора, изрично стореното в тази насока
искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на последния следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева), определено на
основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.В.Г., ЕГН **********,***,
срещу Разпореждане № 4505 – 40 – 1036/ 07.07.2021 г. на Директора на Фонд
„ГВРС“ към Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА Р.В.Г., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ –
София сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща съдебно – деловодни разноски
за първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: