РЕШЕНИЕ
гр. С., 10 Февруари
2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 7748 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Р.Т.Ш. твърди, че при пътнотранспортно
произшествие на 19.04.2014г., предизвикано от водача на лек автомобил с рег.№ *******
Г.С.В. поради нарушение на правилата за движение и изгубване управлението на
автомобила, е починал синът ѝ Й.И.Ш., пътуващ на предната седалка в същия
автомобил с поставен предпазен колан. Твърди, че вина за произшествието има
водачът Г.В., чиято гражданската отговорност като водач на лек автомобил е била
застрахована при ответника ЗД „Л.И.“ АД.
Ищцата поддържа, че като майка на починалия Й.Ш. е претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на сина си, изразяващи се в изключителни морални
страдания, силна мъка и шок, затворила се е в себе си. Предявява иск за
изплащане на обезщетение от 150 000лв. за неимуществени вреди. Претендира също
и законна лихва от датата на произшествието и разноски.
Ответникът ЗД „Л.И.“ АД оспорва иска изцяло като
неоснователен, а също и размерът на претенцията. Твърди, че не е установено
наличие на противоправно и виновно поведение на водача В., както и че липсва
причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите вреди. При
условията на алтернативност поддържа довод за съпричиняване на вредите, като
твърди, че загиналият при произшествието Й.Ш. е бил без поставен предпазен
колан и се е качил в автомобил, управляван от лице без свидетелство за управление
на МПС. Смята размерът на иска за завишен и намира, че справедливо обезщетение
към 2014г. би била сумата 120 000лв. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Г.С.В.
оспорва иска и твърди, че не е доказана причинна връзка между неговото
поведение като водач на катастрофиралия лек автомобил и настъпилата смърт.
Алтернативно твърди съпричиняване на вредите, без да сочи конкретни
обстоятелства и смята, че претендираното обезщетение е в завишен размер.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 19.04.2014г. в гр. С., на Околовръстен път е настъпило
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № *******,
управляван от Г.С.В.. Автомобилът е самокатастрофирал в земен скат вдясно от пътя, като от пътуващите
в колата общо 8 души двама са починали на място, сред тях и Й.И.Ш., а
останалите са били ранени.
Според извършена медицинска експертиза на труп в УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, смъртта на Й.Ш. се дължи на съчетана черепно-мозъчна,
гръбначна и гръдна травма, съпроводена с мозъчен кръвоизлив и оток на мозъка. Тези травми могат да бъдат
получеи по време на произшествието. Към момента на смъртта Й.Ш. е бил в средна
степен на алкохолно опиянение.
Ищцата е майка и наследник по закона
на починалия Й.Ш..
Между страните е безспорно, че ответникът е бил
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на водача
на лек автомобил с рег.№ ******* към датата на произшествието.
Водачът на лекия автомобил Г.С.В. не
е имал свидетелство за управление на МПС към датата на произшествието.
Според заключението на
автотехническата експертиза пътнотранспортното произшествие се далжи на
движение на водача Г.В. със скорост не по-малка от 80 км/ч при разрешена
скорост за конкретния участък 30 км/ч, на неспазването на изискванията на
пътните знаци и на непрофесионални
действия на водача, довели до напускане на пътното платно и удар в земен скат.
Комплексната медицинска и автотехническа експертиза
дава заключение, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани и е бил
предназначен за превоз на 5 броя пътници. Претоварването на автомобила с трима
души повече е оказало съществено влияние върху сигурността на всички, пътуващи
в него. Починалият Й.Ш. е пътувал на ппредната дясна седалка и е бил с поставен
предпазен колан, за което свидетелстват и част от травматичните увреждания по тялото му.
Получените от Й.Ш. травматични увреждания не са в зависимост от поставения
предпазен колан и дори обстоятелството, че такъв колан е бил поставен не би предотвратило настъпилия летален изход.
Съдебно медицинската екпрертиза дава заключение, че
смъртта на Й.Ш. се дължи на комбинирана
мозъчна, гръдна и шийна травма и настъпилият от това оток на мозъка. Смъртта е
в пряка причинно-следствена връзка с
травмите от произшествието.
Свидетелката М.Ш., дъщеря на ищцата, дава показания, че починалият Й.Ш. е живеел в една къща с ищцата и я е гледал и
се е грижел за нея. При съобщението за смъртта на сина ѝ ищцата е
припаднала и се е наложило да се вика линейка. Ищцата понастоящем постоянно се
сеща за сина си и постоянно плаче за него. Когато отиде на гробищата вдига
високо кръвно и ѝ прилошава. Смъртта на Й.Ш. ѝ тежи много.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата,
съдебно-медицинската и комплексната медицинска и автотехническа експертизи,
приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил с рег.№ ******* към 19.04.2014г.
В това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача
за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди
и наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, са установени по делото.
Представените доказателства установяват по несъмнен
начин настъпването на застрахователно събитие, причинено при управление на
застрахования при ответника автомобил, както и смъртта на Й.Ш. като последица
от това събитие. За формирането на извод за противоправно и виновно поведение
на водача на лекия автомобил Г.С.В. е достатъчно обстоятелството, че той е
управлявал автомобила без да има право на това, т.е. без валидно свидетелство
за правоуправление. Посоченото действие противоречи на конкретни императивни
разпоредби на ЗДвП – чл.150, 150а и следващите. В допълнение, по делото се
установява и обстоятелството, че водачът на лекия автомобил В. не се е
съобразил и с пътните знаци, ограничаващи скоростта в участъка на
произшествието.
Разглежданото противоправно поведение на водача на
автомобила В. е и виновно. Презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД не е
оборена.
По несъмнен начин се установява и причинната връзка
между смъртта на Й.Ш. и произшествието.
Родствените
връзки между ищцата и починалия също е доказана, което легитимира ищцата да
търси обезщетение за причинените ѝ от смъртта на Й.Ш. неимуществени вреди от ответнтика.
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на загиналия при произшествието Й.Ш. поради
пътуване без предпазен колан и с неправоспособен водач са неоснователни.
Заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза опровергава
твърдението, че Ш. не е пътувал с поставен предпазен колан. От друга страна,
макар и да се установява по категоричен начин, че водачът В. е бил
неправоспособен, не е доказано това обстоятелство да е било известно на
загиналия Й.Ш.. Доказателствената тежест
за това обстоятелство лежи върху ответника и в тази насока са му дадени
съответни указания с доклада по делото. При липса на доказателство, че Й.Ш. е
знаел, че водачът В. е неправоспособен, не може да се направи извод за
съпричиняване на вредите на това основание.
Основателно обаче ответникът
поддържа довод за съпричиняване на вредите поради обстоятелството, че Й.Ш. е
пътувал заедно с още 7 души в автомобил, който е фабрично предвиден да превозва
не повече от 5 човека. Съдът приема, че дори и за човек, който не е специалист
по автомобили, не познава в детайли правилата на ЗДвП и е в средна степен на
алкохолно опиянение, в каквато е бил ищеца в момента на произшествието, е
очевидно, че превозването на 8 души в лек автомобил, предназначен да превозва
не повече от 5 души, е противоправно действие и че такова действие потенциално
може да предизвика сериозна опасност за пътуващите по такъв начин хора, както и
да повлияе върху способността на водача на автомобила да го управлява и да
реагира своевременно при промяна в пътната обстановка. Като е приел да пътува в
автомобила, управляван от В. при такива обстоятелства, Й.Ш. съзнателно се е
поставил в условия на риск, който е значително по-висок от риска, обичайно
съпътстващ движението с лек автомобил. Съдът приема, че това действие на
загиналият Й.Ш. е допринесло за настъпването на вредоносния резултат най-малко
в същата степен, в която и действията и бездействията на виновния водач В.. Ето
защо следва да се приеме наличие на съпричиняване на вредите по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД в размер на 50%.
Събраните доказателства установяват,
че ищцата действително е претърпяла мъка и страдания в резултат от смъртта на
сина ѝ. Безспорно загубата на близък човек поражда силна тъга и
отрицателни емоции, каквито се установяват и от свидетелските показания.
Същевременно доказателствата по делото не са достатъчни, за да обусловят извод
за извънредност или изключителност на мъката и отрицателните емоции, изживявани
от ищцата. Не се доказват изложените в исковата молба твърдения, че след
смъртта на Й.Ш. ищцата се е затворила в
себе си и смята, че живее в кошмар. Като съобрази тези обстоятелства, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла
на чл.52 от ЗЗД би била сумата 100 000лв. С оглед формирания извод за
значителна степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Й.Ш.,
този размер следва да бъде намален на половина. Така предявеният иск за
обезщетение следва да бъде уважен за сумата 50 000лв. и отхвърлен в останалата
част.
В полза на ищцата трябва да се
присъди и законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
произшествието до окончателното изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска – 2
000лв., както и разноски от 100лв. съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата, ответникът дължи да заплати на пълномощника ищцата – адвокат В.О.
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Определено на основание Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
задължението възлиза на сумата 2430 лева.
Предвид отхвърлянето на иска в една част ищцата също
следва да заплати на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Дължимите разноски възлизат на 200лв. Юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи по правилата на чл.78, ал.8 от ГПК
вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100
лева. Този размер на юрисконсултското възнаграждение съдът определя предвид
факта, че делото е било разгледано сравнително бързо, в две съдебни заседания,
а фактическата и правна сложност на делото не налагат определяне на по-висок
размер на възнаграждението.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, гр.С., бул. „******* да заплати
на Р.Т.Ш. ЕГН **********,***, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с
чл.45 от ЗЗД, сумата 50 000лв. (петдесет
хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й.И.Ш. в резултат
от пътнотранспортно произшествие на 19.04.2014г., заедно със законната лихва от
тази дата до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, гр.С., бул. „*******
да заплати на адвокат В.В.О., на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
2430 (две хиляди четиристотин и тридесет) лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, гр.С., бул. „*******
да заплати на в полза на Софийски градски съд сумите 2 000лв (две хиляди лева)
държавна такса и 100лв (сто лева) разноски.
ОСЪЖДА Р.Т.Ш. ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „Л.И.“ АД,
гр.С., бул. „******* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 200лв (двеста лева)
разноски, направени пред Софийски Градски съд, а на основание чл.78 ал.8 от ГПК
сумата 100лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето
лице-помагач на страната на ответника Г.С.В..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: