Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе,
09.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ Д.
при участието на секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА сложи за разглеждане докладваното
от съдията гр. д. № 1024 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“№ 1, чрез адв. Д.Ц., с която са предявени
установителни искове срещу Г.Р.С., ЕГН **********,***, да се признае за
установено съществуването на вземанията по издадената по ч.гр.д. № 7044/2018 г.
по описа на РРС, както следва:
1/ иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, предл.1, вр. с
чл.9. вр. чл.258 от ЗЗД за съществуването на вземане в размер на 35,12 лв. - главница, представляваща
възнаграждение за ползвани далекосъобщителни услуги и такси, от които 32,98 лв.
за периода 28.09.2015 г. - 27.10.2015 г. по фактура № *********/02.11.2015 г.,
и 2.14 лв. за периода 28.10.2015 г. - 27.11.2015 г. по фактура №
*********/02.12.2015 г., начислени по силата на сключен между страните Договор
№ С1337559 от 02.08.2008 г. /рамков/,и подписан към негоДоговор за електронни съобщителни услуги/индивидуален/ № ********* от
09.09.2014 г., въз основа на които ответникът ползвал мобилни услуги с
телефонен номер **********, с месечна абонаментна такса 14.90 лв. (12.42 лв.
без ДДС), със срок на ползване на услугата 24 месеца, както и домашен телефон,
с телефонен номер ***, за адрес: гр. Русе. ***, вх. 1 и фиксиран номер посочен
в приложението *********, при условията на „Отдалечен абонатен пост", с
месечна абонаментна такса 2,95 лв. (2.46 лв. без ДДС) съгласно уговорена
отстъпка, със срок за ползване на услугата 24 месеца.
2/ иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.205 вр. чл.206 от ЗЗД за съществуването на вземане в общ размер от 209 лв. - неизплатени вноски, от които
20.90 лв. дължими за периода 28.09.2015 г. - 27.10.2015 г. по фактура №
*********/02.11.2015 г., и остатък 188.10 лв. платим съгласно погасителен план
до 02.11.2015 г., за което е издадена фактура № *********/02.11.2015 г., по Договор
за продажба на изплащане № ********* от 09.09.2014 г., с който ищецът-продавач
прехвърля на ответника-купувач правото на собственост върху мобилен телефон
SoniXperia SP Blak, сериен номер 357577054985334, срещу цена 501.59 лв. с вкл.
ДДС, чрез извършване на 24 месечни вноски по 20.90 лв. всяка.
3/ иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за
съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 136,50 лв., от което сумата 124.20 лв. (10 оставащи месечни вноски
х 12,42 лв.) за предсрочно прекратяване на предоставяната услуга за мобилен
номер ********** към Договор за електронни съобщителни услуги № ********* от
09.09.2014 г., за което е издадена Сметка № 5669240 от 02.11.2015 г., и сумата
12.30 лв. (5 оставащи месечни вноски х 2.46 лв.) за предсрочно прекратяване на
услугата домашен телефон с номер ***, към Договор за електронни съобщителни
услуги № ********* от 09.09.2014 г., за което е издадена Сметка № ********* от
25.03.2016 г.
4/ иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.86 от ЗЗД за общата сума
72,93 лв. - мораторна лихва върху
вземането за ползвани далекосъобщителни услуги и върху вземането за неизплатени
вноски за периода от 03.11.2015 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва
от 17.10.2018 г. - датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 7044/2018 г. на
РРС, до окончателното изплащане па вземането.
Моли
да му бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез адв. М.Д., като счита исковете за допустими, но оспорва тяхната
основателност и размер. Позовава се на изтекла 3 годишна погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница, неустойки
и лихви. Счита, че съгласно мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС с подаване на заявление по чл. 410 от ГПК давността за вземането не се прекъсва, тъй като длъжникът не участвал в
това производство. Моли да се отхвърлят предявените искове и
претендирасторените разноски.
В съдебно заседание
ищеца, редовно призован, не се представлява. В докладвана писмена молба, чрезадв. Д. Ц.,поддържа исковете
по съображенията изложени в исковата молба и моли да се уважат. Представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание
ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. В докладвана
писмена молба, чрез адв. М.Д., поддържа отговора на
исковата молба и моли да се отхвърлят исковете, като погасени по давност. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 18.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7044/2018 г. по описа на РС Русе
срещу длъжника Г.Р. Сотировда заплати сумата 380,62 лева главница, /от които
съгласно т. 12 от Заявлението: главниците са общо 244,12 лв. - 35,12 лв. дължима
по договор за електронни съобщителни услуги от 09.09.2014 г. и- 209 лв. дължими
по Договор за продажба на изплащане от 09.09.2014 г., а сумата 136,50 лв. е за
неустойки/, сумата 72,93 лева – мораторна лихва изчислена върху сумата 244,12
лв., за периода от 03.11.2015 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от
17.10.2018 г. до окончателното й изплащане; както и 25 лв. разноски по делото.
Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
При извършена служебна справка по партидата на ищеца в търговския регистър
се установи, че считано от 18.05.2018 г. „А1" ЕАД е новата фирма
(търговско наименование) на „ Мобилтел" ЕАД. Налага се извода, че по
същество се касае до същия правен субект, с когото ответникът сключил договор
за мобилни услуги.
На 09.09.2014 г. между страните по делото е сключен Договор за електронни съобщителни услуги/индивидуален/ № *********
от 09.09.2014 г. във връзка с Договор № С1337559 от 02.08.2008 г. /рамков/, въз
основа на които ответникът ползвал мобилни услуги с телефонен номер **********,
с месечна абонаментна такса 14.90 лв. (12.42 лв. без ДДС), със срок на ползване
на услугата 24 месеца, както и домашен телефон, с телефонен номер ***, за
адрес: гр. Русе. ***, вх. 1 и фиксиран номер посочен в приложението *********,
при условията на „Отдалечен абонатен пост", с месечна абонаментна такса
2,95 лв. (2.46 лв. без ДДС) съгласно уговорена отстъпка, със срок за ползване
на услугата 24 месеца.
Видно от представените по делото две фактури № *********/02.11.2015 г., и №
*********/02.12.2015 г., ответникът не е заплатил задължението си по посочения
договор в общ размер от35,12 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги /видно от Приложение А към всяка от фактурите/.
Установява се по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги. От него за ищеца е възникнало
задължението да предостави на ответника посочените в контракта услуги,което
ответника не оспорва. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това,
респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 35,12 лева, представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги поДоговор за електронни съобщителни услуги/индивидуален/ № *********
от 09.09.2014 г. във връзка с Договор № С1337559 от 02.08.2008 г. /рамков/.
На 09.09.2014 г. между страните по делото е сключенДоговор за продажба на
изплащане № ********* от 09.09.2014 г., с който ищецът-продавач прехвърля на
ответника-купувач правото на собственост върху мобилен телефон SoniXperia SP
Blak, сериен номер 357577054985334, срещу цена 501.59 лв. с вкл. ДДС, чрез
извършване на 24 месечни вноски по 20.90 лв. всяка.
Видно от представените по делото две фактури № *********/02.11.2015 г. и №
*********/02.11.2015 г.ответникът не е заплатил задължението си по посочения
договор в общ размер от209 лв., представляващи вноски за изплащане на стока 14
Апарат SoniXperia SP Blak Трансфер S 23 м./видно от Приложение А към всяка от
фактурите/. Установява се по безспорен начин, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договорза продажба на изплащане. От него за
ищеца-продавач е възникнало задължението да прехвърли на ответника-купувач
правото на собственост върху мобилен телефон SoniXperia SP Blak, сериен номер
357577054985334, което ответника не оспорва, че е получил. В тежест на ответника
е да докаже погасяване на насрещното си задължение за изплащане на уговорената
цена 501.59 лв. с вкл. ДДС, чрез извършване на 24 месечни вноски по 20.90 лв.
всяка. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е доказан
фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер209 лв.представляваща неплатени месечни вноски,платими
съгласно погасителен план до 02.11.2015 г.,по Договор за продажба на изплащане
№ ********* от 09.09.2014 г.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване задълженията му по
процесиите фактури по давност. От същите е видно, че от падежа на всяко вземане
до подаване на заявлението по чл.410 ГПК е изтекъл срок, по-кратък от три години.
Всички вземания са възникнали в периода 02.11.2015 г.- 22.12.2015 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано
в съда на 17.10.2018 г. Константната практика на ВКС установява, че с
подаването на заявление по чл.410 ГПК погасителната давност се прекъсва.Видно
от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК, на които се позовава ответника – давността се прекъсва
с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Само, ако иск не е предявен или ако е предявен
след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. В случая ищецът е спазил срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, като искът по
чл. 422 ГПК е предявен на 18.02.2019 г. /с плик по национална поща/ в законовия
едномесечен срок от съобщението с указания на съда по чл. 415 ал. 1 ГПК,
получено на 17.01.2019 г.Следователно предявявайки исковата си претенция със
заявление по реда на заповедното производство на 17.10.2018 г., ищеца е
упражнил предоставеното му от закона право в рамките на установения в ЗЗД
давностен срок, поради което правопогасяващото възражение на ответника за
изтекла давност се явява неоснователно.
Съдът не
приема за дължима претенцията за неустойката в общ размер 136,50 лв., поради
следните съображения:
Съдът приема, че тази
клауза в Договора за електронни
съобщителни услуги от 09.09.2014 г.е неравноправна и
съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.
143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец
говори, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице
индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.
68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще
получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. В
този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.
Предвид гореизложеното следва, че начислените впроцесната Сметка № 5669240 от 02.11.2015 г. и Сметка № ********* от 25.03.2016 г.неустойки се явяват недължими, поради това, че
клаузата, с която са уговорени е нищожна,за което съдът следи и
служебно. Ето защо ответника не дължи и претендираните неустойки.
Предявеният
установителен иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата72,93 лв. - мораторна лихва за забава върху вземането за ползвани
далекосъобщителни услуги и върху вземането за неизплатени вноски за периода от
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца само направените по настоящото дело разноски доказани в размер
175,00 лв., държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете сумата
122,33 лв., тъй като разноските по приложеното заповедно производство не се
претендират.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, но доказателства за такива не са представени.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца е неотносимо, тъй като такова не се претендира по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника
Г.Р.С., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на ,,А1” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден,
ул."Кукуш"1, с предишно наименование ”Мобилтел"ЕАД, следните суми:
I/на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1,
предл.1, вр. с чл.9. вр. чл.258 от ЗЗДсумата в общ размер35,12 лв. - главница, представляваща възнаграждение за
ползвани далекосъобщителни услуги и такси, начислени по силата на сключен между
страните Договор № С1337559 от 02.08.2008 г. /рамков/,и подписан към
негоДоговор за електронни съобщителни
услуги/индивидуален/ № ********* от 09.09.2014 г.,от която:
1/32,98 лв. за периода 28.09.2015 г.-27.10.2015 г. по фактура №
*********/02.11.2015 г., и
2/2.14 лв. за периода 28.10.2015
г.-27.11.2015 г. по фактура № *********/02.12.2015г.;
ведно със законната лихва върху главницата от 17.10.2018 г. - датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. 7044/2018 г. на РРС, до окончателното
изплащане па вземането.
II/ на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.205 вр. чл.206 от ЗЗД сумата в общ размер209 лв. - неизплатени вноски,по Договор за продажба на
изплащане № ********* от 09.09.2014 г., намобилен телефон SoniXperia SP Blak,
сериен номер 357577054985334, от която:
1/ 20.90 лв. дължими за периода
28.09.2015 г. - 27.10.2015 г. по фактура № *********/02.11.2015 г., и
2/188.10 лв. платими съгласно
погасителен план до 02.11.2015 г., за което е издадена фактура №
*********/02.11.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.10.2018 г. - датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. 7044/2018 г. на РРС, до окончателното
изплащане па вземането.
III/на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.86 от ЗЗД
сумата в общ размер72,93 лв. -
мораторна лихва върху вземането за ползвани далекосъобщителни услуги и върху
вземането за неизплатени вноски общо 244,12 лв., за
периода от 03.11.2015 г. до 17.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено по отношение на ответника
Г.Р.С., ЕГН **********,***, че дължи на ,,А1” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден,
ул."Кукуш"1, с предишно наименование ”Мобилтел"ЕАД, следните
суми:
IV/наоснование чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД
за сумата в общ размер136,50 лв., за
неустойки, от които:
1/ сумата 124.20 лв. (10 оставащи месечни вноски х 12,42 лв.) за предсрочно
прекратяване на предоставяната услуга за мобилен номер ********** към Договор
за електронни съобщителни услуги № ********* от 09.09.2014 г., за което е издадена
Сметка № 5669240 от 02.11.2015 г., и
2/ сумата 12.30 лв. (5 оставащи месечни вноски х 2.46 лв.) за предсрочно
прекратяване на услугата домашен телефон с номер ***, към Договор за електронни
съобщителни услуги № ********* от 09.09.2014 г., за което е издадена Сметка №
********* от 25.03.2016 г.
ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТИ на „А1" ЕАД,
гр.София, ЕИК *********,
направените разноски за настоящото производство съразмерно с уважената част от
исковете сумата 122,33 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |