РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр. Велико Търново, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110101355 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. М., в която се излагат твърдения, че
се намира в договорни отношения с ответника относно доставената електроенергия по
партида с клиентски №********** *. Изтъква се, че въз основа на констативен протокол *
ответникът е начислил електрическа енергия по партидата на потребителя за периода от
09.12.2015г. до 11.07.2019г. на стойност от 6012,58 лв., за което е издадена фактура*. Твърди
се, че сумата по фактурата е платена на 06.11.2019г., както и че същата е недължима тъй
като не съответства на потребеното от ищеца количество електроенергия. Навеждат се
доводи, че с решение * е отменено решение *, и е уважен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 1250 лв., представляваща частична претенция от 6012,58 лв., за връщане на
платена без основание цена за коригирано количество електрическа енергия по процесната
фактура, поради което разликата от 4762,58 лв. също е недължима. С оглед гореизложеното,
се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да възстанови
на ищеца сумата от 4762,58 лв., която неоснователно е заплатил по процесната фактура,
както и да го осъди да заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск. Заема становище, че съдържащите се данни в съставения от служителите
му констативен протокол от 11.07.2019г. и в Констативен протокол * са отразени правилно и
безспорно установяват неправомерната манипулация на електромера отчитащ
потреблението за имота ползван от ищеца, която е довела до неправилно отчитане на
консумираната от него електрическа енергия. Изтъква, че в съдебното решение не са
1
изложени мотиви за незаконосъобразност на корекционната процедура като е налице
нормативно основание за извършването й съгласно чл. 47 и 48 от Правилата за измерване на
количеството електроенергия, в резултат на което е издадена и фактурата за оспорваната
сума. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот, намиращ се в *, която е
следвало да заплаща на *. На 11.07.2019г. служители на ответника проверили монтираното
средство за търговско измерване /СТИ/ на доставяната за имота електрическа енергия, след
което го демонтирали и предоставили за метрологична експертиза. От констативен протокол
*, съставен при извършване на експертизата, се установява че процесното СТИ съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност, но не
съответства на техническите характеристики тъй като през тарифа Т3, която не се
визуализира на дисплея, са преминали 35096 kWh електроенергия. В резултат на това, на
основание чл. 55 от Правилата за измерване на електрическата енергия /ПИКЕЕ/, приети от
КЕВР на 24.04.2019г., ответникът извършил корекция на сметката на използваната от ищеца
електрическа енергия с 35096 kWh за периода от 09.12.2015г. до 11.07.2019г., за което издал
фактура *на стойност 6012,58 лв., със срок за плащане – 10.10.2019г. След уведомяване на
ищеца за корекцията, на 06.11.2019г. той платил на ответника сумата по фактурата.
Последвало предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу * за сумата от 1250 лв.,
представляваща частична претенция от 6012,58 лв., за връщане на платена без основание
цена за коригирано количество електрическа енергия по процесната фактура, за което е
образувано гражданско дело *. С решение * първоинстанционният съд отхвърлил като
неоснователна исковата претенция, което е отменено с решение * като ответникът е осъден
да заплати на ищеца претендираната сума.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на
иска за разликата и не подлежат на пререшаване. Изложеното важи и за настоящия случай
тъй като е налице идентичност на основание и страни по разглеждания иск с тези по
исковата претенция, във връзка с която е постановено решението по въззивно гражданско
дело *. С последното е прието, че не е доказано по безспорен начин ищецът реално да е
2
потребил отчетените количества електроенергия по тарифа Т3, за да дължи заплащане на
тяхната цена по издадената от ответника фактура съгласно чл. 55 от ПИКЕЕ, поради което
сумата от 1250 лв. е платена без основание и подлежи на връщане. Ищецът е платил изцяло
стойността на фактурата и след като е установено със сила на пресъдено нещо, че не е
потребил посочените в нея количества електроенергия, разликата от 1250 лв. до 6012,58 лв.
също е недължима и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Поради изложеното
предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4762,58 лв. е основателен и следва да
бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 990,52 лв., представляващи направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на М. П. М. с ЕГН: ********** *, сумата от 4762,58 лв. /четири хиляди
седемстотин шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща
част от извършено без основание плащане на 6012,58 лв. за цена на коригирано количество
електрическа енергия за периода от 09.12.2015г. до 11.07.2019г. по фактура *, издадена по
партида с клиентски №********** за обект с*, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 05.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
990,52 лв. /деветстотин и деветдесет лева и петдесет и две стотинки/, представляващи
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3