Р Е Ш Е Н И Е
№ 3289 29.11.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 3562
по описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от С.Щ.С. против И.П.Н., с която са
предявени два иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.
С
определение № 6339/14.08.2019 г. съдът приложи по делото съобщението до ответника
И.П.Н., с което са му изпратени
препис от исковата молба и от приложенията към нея
за депозиране на отговор, и му назначи
особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за такъв е определен
адв. С., която депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 21.11.2017 г. е сключен договор за наем (за краткост
Договора) между С.Щ.С., наемодател, и И.П.Н., наемател, по силата на който
наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване
апартамент, находящ се в гр. *** (за краткост Имота). Срокът на Договора е 6 месеца,
считано от 21.11.2017 г. Според чл.5 от Договора наемателят заплаща на
наемодателя или упълномощено от него лице месечен наем в размер на 250 лева,
платим от първо до пето число на текущия месец (чл.7 от Договора). Съгласно
чл.12 от Договора наемателят е длъжен да заплаща в срок уговорения месечен наем
и консумативните разходи (електрическа енергия, вода, парно отопление и други).
Наемателят дължи обезщетение в пълен размер за виновно нанесените щети,
причинени от него или от други лица, които той е допуснал до Имота през време
на действието на Договора, с изключение на вредите, причинени в резултат на
естественото износване – чл.14 от Договора. Наемателят е длъжен да върне на
наемодателя Имота веднага след прекратяване на Договора в същото състояние, в
което е бил предаден, като се отчита обичайното изхабяване. Връщането на Имота и
евентуалните възражения на наемодателя се удостоверяват с писмен двустранно
подписан приемо-предавателен протокол – чл.16 от Договора. При подписване на
Договора наемателят предава на наемодателя сума в размер на 250 лева („кауцион“),
която да служи за обезпечение, в случай на извършване на нарушения от страна на
наемателя, а именно: откаже да върне държането на Имота в уговорения срок и/или
предаде същия не в съответното за това състояние и/или заедно с нанесени върху
него щети; при наличие на неуредени суми за консумативни разходи за Имота до
момента, в който наемателят ги плати; когато не плати в срок един или повече
месечни наема; напусне жилището преди изтичане на шест месеца от подписване на
Договора – чл.17 и чл.18 от Договора. При извършване на някое от изброените
нарушения от страна на наемателя, наемодателят има право да задържи кауциона
или част от него, която покрива претърпените загуби. При нанесени от наемателя
щети върху имота и/или наличие на неплатени консумативни разходи, които
надхвърлят размера на кауциона, наемодателят има право да задържи пълния размер
на кауциона и да търси обезщетение за горницата по общия ред – чл.19 от
Договора.
На същата дата, 21.11.2017 г., е подписан
приемо-предавателен протокол, с който се удостоверява, че наемодателят е предал
на наемателя Имота, като в него към същия момент има обзавеждане, в което се
включват две табуретки в хола и готварска печка с фурна на терасата. В
протокола е отбелязано, че апартаментът е цялостно боядисан.
На 04.05.2018 г. ищецът заплаща в гр. Ямбол, където
живее, режийни разходи за апартамента – консумирана електрическа енергия, които
не са платени от наемателя, в общ размер от 199,34 лева.
Последният наем, който е платен, е за месец март 2018 г.
На 05.05.2018 г. ищецът влиза в имота, като не заварва в
него наемателя. Установява, че пътеки и килими липсват, табуретките в хола са
счупени, има мухъл по стената зад дивана, в банята е боядисано само там, където
е била поставена печка за отопляване, а готварската печка е счупена.
Електрозахранването е прекъснато, като служители на оператора го възстановяват
същия ден.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията
на свидетеля М. В. В.).
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Доказа се по делото, че е сключен срочен договор за наем
и че наемодателят ищец е предал на наемателя ответник владението на
апартамента, предмет на Договора. Прекратяването на правоотношението подлежи на доказване от
страната, която се позовава на последиците от това действие – в случая от
ответника и това му е указано с доклада по делото. Според
ЗЗД и клаузите на Договора, последният се прекратява с изтичане
на срока, за който е сключен, а ако е без определен срок – по реда на чл. 238 ЗЗД с едномесечно предизвестие. Вярно е, че Договорът
предвижда отправяне на едномесечно предизвестие, но след като са изтекли 6
месеца, т.е. след като се е превърнал в безсрочен със съгласието на страните.
Договорът предвижда право, а не задължение за наемодателя да прекрати правоотношението
с предизвестие, в случай на неплащане в срок на наема, от което ищецът не се е
възползвал.
Връщането на вещта по
смисъла на чл.
233, ал. 1 от ЗЗД следва
да се изразява в предоставяне на държането й от наемателя на
наемодателя, като конкретните обстоятелства относно предаването се определят
съобразно с договора и вида на вещта. От съдържанието на
Договора следва, че връщането на жилището при прекратяване на наема подлежи на
удостоверяване с протокол, подписан и от двете страни. Няма твърдения, нито
доказателства такъв протокол да е съставян. Сам по себе си фактът,
че наемателят не ползва предадената му по
договора вещ, не обуславя извод за прекратяване на наемното правоотношение и за
връщането на вещта – в този смисъл Решение
№ 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т. о. Ето защо, макар на 05.05.2018 г. наемодателят да не е
заварил в апартамента наемателя, това не означава, че договорът е прекратен.
Наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия
недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният договор не е
бил прекратен на основания, посочени в договора, или уредени от закона –
в този смисъл цитираното по-горе решение на ВКС. Следователно ответникът дължи
наем за месец април и месец май 2018 г. общо в размер на 500 лева.
Неоснователно
е възражението на особения представител на ответника, че от Договора не става
ясно дали наемателят следва да заплати консумативните разходи на кредитора или
на наемодателя, който, от своя страна, да погаси вземането на кредитора. Според
чл.20 от ЗЗД при
тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните.
Обичайното правило е наемателят да заплаща сумите на кредитора (в случая на
доставчика на електроенергия). Ето защо, ако страните са искали да се отклонят
от „обичайното“, то биха включили клауза в Договора, че наемателят заплаща
консумативите на наемодателя, най-малкото защото Н. няма как да знае какви суми
и кога ги дължи, ако С., като собственик на имота, не му ги съобщи. Такава
клауза липсва. Уточнение на кого се предава дължима сума по Договора, страните
са предвидили само за плащането на наема – сумата може да бъде предадена и на
упълномощено лице, а не задължително лично на наемодателя. В този смисъл
задължението на наемателя е да плати лично на кредитора разходите за доставена
електроенергия. След като ищецът (наемодател) е погасил вземането на доставчика
на електроенергия, т.е. изпълнил е „чужд“ дълг, той има право да иска тази сума
от ответника (наемател).
По въпроса за
значението на „кауциона“:
Установи се, че в Имота има вреди, за които ответникът
отговаря (не се събраха доказателства за противното), които вреди не са
свързани с естественото износване на вещите, а именно – счупени две табуретки в
хола, счупена готварска печка, необходимост от боядисване в банята. Към тези
вреди не следва да се прибавя липсата на пътеки и килими, защото такива не са
предадени на наемателя (липсват в приемо-предавателния протокол от 21.11.2017
г.), и мухълът по стената в хола, защото не е доказана причинната връзка между виновно
поведение на наемателя и появата му. Тъй като няма доказателства за стойността
на имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване от наемателя, съдът я
определя по своя преценка (чл.162 от ГПК) на сумата от 250 лева.
Установи се също така, че има неизплатени от наемателя
консумативни разходи. Ето защо, наемодателят има право да задържи кауциона и да
търси обезщетение за горницата по общия ред. Тъй като стойността на кауциона
покрива само стойността на вредите в имота, то ищецът има право да получи наема
за месеците април и май 2018 г. и заплатените разходи за електроенергия в пълен
размер, поради което исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
ищецът, които са в размер на 651,41 лева, съобразно списък по чл.80 от ГПК, и
следва да бъдат възложени на ответника.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.П.Н., ЕГН – **********, да заплати на С.Щ.С., ЕГН – **********,
следните суми: 500 (петстотин) лева, представляваща дължим наем за месеците
април и май 2018 г. по договор за наем от 21.11.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 08.05.2019 г. до окончателното й изплащане;
199,34 лева (сто деветдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща стойност на дължима от Н., но заплатена от С., консумирана електрическа
енергия в отдадения с договор за наем от 21.11.2017 г. апартамент, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 08.05.2019 г. до окончателното
й изплащане; 651,41 лева (шестстотин петдесет и един лева и четиридесет и една
стотинки), разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас
в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Вярно с
оригинала!
ММ