№ 14135
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110169627 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу М. Й. Д., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае
за установено, че ответницата дължи на ищеца суми за топлоснабден имот, представляващ
апартамент ****, находящ се в адрес, с аб. № ****, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39896/2021 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: 3 276.05 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до
окончателното плащане; 408.90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
25.06.2021 г.; 63.25 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното
плащане; 12.11 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 25.06.2021 г.
Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, към което са приложими Общите
условия на ищцовото дружество от 2016 г., без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че е доставил за периода на ответницата топлинна енергия за имот с абон. №
****, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени от „фима“ ООД по реда за дялово разпределение. Излага,
че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответницата оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на
1
договорно отношение с ищеца при твърдения, че тя няма качеството на негов
потребител/клиент. Оспорва годността, редовността и изправността на измервателния уред,
монтиран в абонатната станция на сградата. Сочи, че претендираните суми са произволно
начислени, като отчетите не са подписани от нея, а са изготвени без присъствието на
председателя на етажната собственост или на собствениците. Оспорва законосъобразното
разпределяне на количеството доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Възразява, че съобщенията към фактури не представляват счетоводни документи и не могат
да обосноват заплащане на сумите. Оспорва дължимостта на вземанията за услугата дялово
разпределение при твърдения, че срокът на договора с „фима“ ООД е изтекъл, както и че
услугата е извършвана от фирмата за дялово разпределение, а не от ищеца. Възразява, че не
й е отправяна покана за заплащане на това задължение, поради което не е изпаднала в забава
по отношение на него и не дължи мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на ищеца „фима“ ООД изразява становище, че отчитането и
разпределянето на топлинна енергия е извършено в съответствие с действащата през
периода нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39896/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума;
вземането да е станало изискуемо. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването
на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия
предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза
на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се
касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на
топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
2
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от Нотариален акт за продажба на недвижим имот на л. 15-16 се установява,
че през 1996 г. ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот.
Следователно тя притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, респ. тя е страна по валидно договорно отношение с доставчика на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, където се намира имотът й, възникнало по силата
на посочената разпоредба.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „фирма“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
следния обект: апартамент ****, находящ се в адрес, с аб. № ****. Имотът е топлофициран и
се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към
топлопреносната мрежа, което се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза и не се оспорва от ответницата.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия на ответницата през процесния период, са
представени по делото от ищеца съобщения към фактури /л. 21 – 23/, писмени доказателства
от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия, сред които са и
формулярите за отчет и изравнителните сметки /л. 79 – 93/, както и е прието заключение на
съдебно-техническата експертиза.
Ответницата оспорва автентичността на формулярите за отчет при твърдения, че те
не са подписани от нея в графата за клиент. От заключението на съдебно-графическата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
подписите, положени във формулярите в мястото за „Подпис на клиента“, са ксерокопия на
подписи, които не са изпълнени от М. Й. Д., като вещото лице Ц. уточнява в открито
заседание, че след изготвяне на заключението се е запознала и с оригиналите на
изследваните документи, което не променя заключението й. Независимо от това съдът
намира, че не се касае за неистински документи, тъй като в действителност във формулярите
за отчет ответницата не е посочена като автор на оспорените подписи. В подкрепа на този
извод е заявеното от вещото лице Ц., че става въпрос за напълно различни подписи на
различни лица, т.е. не е налице дори опит за имитация на подписа на ответницата.
Същевременно нито нормативната уредба, нито сключеният между страните договор
изискват формулярите за отчет да са подписани лично от клиента. Съгласно чл. 70, ал. 2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
3
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях, като един път годишно се осигурява достъп
за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет, а според чл.
7, т. 7 от приложимите Общи условия клиентът има право да участва лично или чрез
упълномощен представител при отчитането на средствата за дялово разпределение.
Очевидно е, че в случая се касае за подписи на представител на клиента, осигурил
фактически достъп за извършване на отчета, като е противно на житейската логика да се
очаква представителят на „фима“ ООД да прави проверка дали присъстващото на място
лице в действителност се явява клиент на „фирма“ ЕАД. По изложените съображения съдът
намира, че формулярите за отчет не следва да бъдат изключени от доказателствената маса,
поради което правилно са съобразени при формирането на експертните изводи на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза и следва да бъдат взети предвид при формиране
на изводите на съда при решаване на делото.
От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на
ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Общият разход на
топлинна енергия в абонатната станция е посочен в справката на л. 102 от делото,
представляваща неразделна част от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил
изправен, тъй като е преминавал проверки, които винаги са приключвали със заключение за
съответствие. Изяснява се от неговото заключение, че дяловото разпределение на топлинна
енергия през исковия период е извършвано от „фима“ ООД, като остойностяването на
потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно
изравняване от посоченото дружество. Установява се, че в процесния имот през исковия
период е осигурен достъп за проверка и отчет на индивидуалните разпределители на
разходите за отопление и на водомерите, като записаното в изравнителните сметки отговаря
на отразеното в главните отчети относно топлинната енергия за отопление на имота, а
относно топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване дори е намалено спрямо
данните в главните отчети, защото отчетният период е до 30.04., а главните отчети са
направени по-късно. Вещото лице Т. посочва, че в имота през исковия период е имало три
радиатора с индивидуални разпределители на разходите за отопление и една лира с
изтощена батерия, т.е. без работещ уред, за която е начислявана служебна топлинна енергия
по максимален специфичен разход за сградата като за отоплително тяло без уред, като е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислявана по
нормативно установена формула и разпределяна между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, както и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване съобразно показанията на два водомера за топла вода. Според
заключението на съдебно-техническата експертиза дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби. Тези изводи намират опора и в представените от
ищеца и от „фима“ ООД писмени доказателства, които са били съобразени при
4
извършването на експертизата.
В обобщение следва да се посочи, че от заключението на съдебно-техническата
експертиза и от писмените доказателства, представени от ищеца и от „фима“ ООД, се
установява действителното доставяне на топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на ответницата
през процесния период, а възраженията в отговора за неизправност на общия топломер,
произволно начисляване на суми и незаконосъобразно разпределяне на количеството
доставена топлинна енергия са неоснователни. Ирелевантно е наличието или не на издадени
фактури от ищеца, защото основание на вземането е реално извършената доставка на
топлинна енергия, а не нейното счетоводно отразяване.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по
основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на
ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалите през
различни части от процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./ и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването
/oбн. в ДВ, бр. 25/20.03.2020 г./. В конкретния случай дяловото разпределение е извършвано
от „фима“ ООД, като обстоятелството дали е бил налице към исковия период валиден
договор с това дружество за извършване на тази услуга не може да обоснове
неоснователност на претенцията на ищцовото дружество за цената на доставената топлинна
енергия при наличие на доказателства за реално доставена такава. В съответствие с чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от „фима” ООД. При това положение с
изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо, като на
заплащане от клиента подлежи реално изразходваната от него енергия за целия отчетен
период, изчислена на база реален разход. Според заключението на вещото лице –
топлотехник стойността на потребената топлинна енергия през исковия период възлиза на
3 217.11 лв.
По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
5
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
подадено на 07.07.2021 г., поради което погасено по давност би било вземане за стойността
на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 07.07.2018 г., но
такова не е включено в исковия период, тъй като падежът на вземането за първия месец от
него – м. 05.2018 г., е настъпил на 15.07.2018 г., респ. погасителната давност за него е
прекъсната с подаването на заявлението. Следователно възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на суми за процесния период.
Следователно искът за стойността на доставената топлинна енергия през заявения
период следва да бъде частично уважен – за сумата от 3 217.11 лв., върху която ответницата
дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.07.2021 г., до окончателното плащане, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3 276.05 лв. следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия през исковия период, както и забава в плащането й предвид
липсата на извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази главница е
6
доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., и 16.10.2020 г. – за изравнителната сметка за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., тъй като изравнителните сметки са съответно от м.
07.2019 г. и м. 08.2020 г., което се установява от представените от ищеца съобщения към
фактури и от представените от „фима“ ООД документи. Дължимата мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 25.06.2021 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 419.32 лв. Ищецът
претендира мораторна лихва в по-малък размер, поради което акцесорният иск е изцяло
основателен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от „фима“ ООД. Наличието или липсата на действащ договор е
ирелевантно, тъй като за ответницата при всички случаи е възникнало задължението за
заплащане на стойността на извършената по отношение на нейния имот услуга. Таксата се
дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради
това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по
основание. Ответницата не оспорва размера на задължението. Затова съдът приема, че
дължимата стойност на услугата дялово разпределение е 63.25 лв., както е посочено в
исковата молба, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от 07.07.2021 г.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за исковото
производство в общ размер на 1 028.07 лв., както следва: 201.71 лв. – държавна такса; 245
лв. – депозити за експертизи; 483.36 лв. – депозит за особен представител; 98 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ размер на
122.71 лв., както следва: 73.71 лв. – държавна такса; 49 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 77 ГПК ответницата дължи по сметка на СРС сумата от 245 лв. –
съразмерна на уважената част от исковете част от платеното от бюджета на съда
възнаграждение за допуснатата по нейно искане експертиза.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, ****, дължи на „фирма“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, следните суми за топлоснабден имот,
представляващ апартамент ****, находящ се в адрес, с аб. № ****, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39896/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
сумата от 3 217.11 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018
г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 408.90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019
г. до 25.06.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 63.25 лв. – стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
от 07.07.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената
топлинна енергия – за разликата над 3 217.11 лв. до пълния предявен размер от 3 276.05 лв.;
изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12.11 лв. – мораторна лихва за
периода от 31.07.2018 г. до 25.06.2021 г. върху стойността на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, ****, да заплати на „фирма“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК сумата 1 028.07 лв. – разноски за исковото производство, и сумата 122.71 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, ****, да заплати на Софийски
районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 245 лв. – разноски за експертиза.
Решението е постановено при участието на „фима“ ООД – трето лице – помагач
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8