Решение по дело №722/2016 на Районен съд - Ботевград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No 4

гр. Ботевград, 11.01.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело Nо 722 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът- В.П.В. твърди, че с постановление, одобрено от прокурор на 09.07.2009 г. по досъдебно производство No ЗМ 99/2008 г. по описа на ГД “Досъдебно производство” на МВР, пр. пр. 9387/2008 г. по описа на Софийската градска прокуратура, му било повдигнато обвинение за две престъпления безстопанственост по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършени съответно от 04.01.2000 г. до 26.06.2000 г. и от 22.11.2001 г. до 20.02.2002 г., с щета в особено големи размери и представляващо особено тежък случаи, извършени умишлено и в съучастие с други лица. С постановлението му била взета мярка за неотклонение “подписка”. След повдигане на обвинението му била направена полицейска регистрация и в Централната информационна система на следствените служби. С обвинителен акт делото било внесено в съда, като било образувано НОХД No 2560/2010 г. по описа на СГС. След множество проведени съдебни заседания, конкретно описани в исковата молба като дати, продължителност на заседанията и извършени процесуални действия, на 12.01.2012 г. съдът обявил оправдателна присъда срещу ищеца. По протест на Софийската градска прокуратура било образувано ВНОХД No 244/2012 г.  по описа на Софийския апелативен съд, като по делото били проведени множество съдебни заседания в периода от 28.05.2012 г. до месец май 2014 г., когато с решение No 464/2013 г. от 25.06.2014 г. САС потвърдил оправдателната присъда. Наказателното производство срещу него приключило на 20.11.2014 г. с влизане в законна сила на оправдателната присъда. Сочи, че за защита в наказателното производство заплатил адвокатски хонорари общо в размер на 6200 лв. Поддържа, че в резултат на неоснователното обвиняване в извършване на две умишлени тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, били накърнени честта, достойнството му и доброто му име за продължителен период от време - повече от пет години, а именно от 09.07.2009 г. до 20.11.2014 г. В този период му бил създаден непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията, произтичащи и от мярката за неотклонение “подписка”, създаваща му задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на прокурора или на съда. Излага, че многократно бил ангажиран да се явява пред разследващите органи и впоследствие в многобройните съдебни заседания по делото - 15 пред първата съдебна инстанция и множество в продължение на две години пред въззивната инстанция. Твърди, че търпял и множество неудобства от непредвидеността на това колко ще продължи съдебното заседание, както и продължителните престои в съдебни заседания, като му се налагало да планира ангажиментите си, съобразявайки се с насрочването на съдебните заседания и с множеството резервни дати. Налагало се и често да пътува от гр. Ботевград, където живее, до гр. София във връзка явяване пред органите на разследването и съдилищата, както и за организиране на защитата му, поради обстоятелството, че ангажирал защитник от гр. София. Поддържа, че случващото се му се отрази емоционално - бил под постоянен стрес, изнервен и притеснен. Сочи, че предвид здравословното си състояние, а именно няколко години преди да започне наказателното дело му била установена исхимична болест на сърцето, претърпял  операция в началото на м. ноември 2003 г. и му бил поставен интракоронарен стенд, то преживявал тежко негативните емоции от наказателното  преследване.

Твърди, че обвинението в престъпления във връзка с длъжностното му качество предизвикало и срив на професионалната му кариера, като от изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Общинска банка, преминал на длъжности на по-ниско ниво и с по-ниско заплащане, които нямали представителни и ръководни функции. След повдигане на наказателното обвинение в цялата банкерска гилдия се създало силно отрицателно мнение спрямо него, коментиран бил като престъпник, много от хората спрели да го поздравяват, което му причинило силно неудобство, притеснение, потиснатост, срам и чувство за собствена непълноценност. През месец май 2011 г., след като му било поискано обяснение за воденото срещу него наказателно производство, бил освободен от заеманата от него длъжност като член на Съвета на директорите на ******

Сочи, че много негови познати се отдръпнали от него, бил принуден непрекъснато да обяснява, че не е извършвал престъпления, което продължава и до настоящия момент, бил сочен като престъпник. Широко в множество медии било отразено воденото срещу него наказателно производство. Излага, че  изпитвал силни притеснения и по повод това, че синът му, заради обвиненията срещу него, взел решение да не се завръща в България и останал да живее в  чужбина, което му причинява болка от невъзможността да общува непосредствено с него и с внуците си. Силни притеснения изпитвал и във връзка с отражението на случващото се върху семейството му – съпругата му и възрастната му майка.

Твърди, че след привличането му към наказателна отговорност му било отнето разрешителното за притежаване на оръжие, което имал като ловец. През времетраенето на наказателното производство срещу него бил лишен от възможността да упражнява хобито си, което, освен че му доставяло удоволствие, било от изключителна важност за здравето му, като преходите сред природата по време на лов му били препоръчани от лекарите във връзка с претърпяната сърдечна операция. Заявява, че за срока от привличането му като обвиняем на 09.07.2009 г. и до предявяване на иска - вече 7 години, е лишен от възможността да ловува, заради незаконното обвинение, протестирането на оправдателната присъда и неизпълнението на задълженията за изпълнение на присъдата на прокуратурата.

Сочи, че от воденото наказателно производство претърпял и имуществени вреди за разноските, които направил за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита, които са в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение от прокуратурата, като за адвокатска защита в наказателното производство заплатил възнаграждение в размер общо на 6 200 лв.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигането на обвинение спрямо него за две престъпления: по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 - за две престъпления безстопанственост, извършени съответно от 04.01.2000 г. до 26.06.2000 год. и от 22.11.2001 г. до 20.02.2002 г., всяко от тях, с щета в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, извършени умишлено и в съучастие първото - с пет лица, второто с четири лица,  като престъпленията са извършени като е допуснато, чрез неупражняване на контрол върху изпълнителния директор, сключването на неизгодна сделка - продажба на акции на ****** на цена по-ниска от пазарната, с което е причинена щета в особено големи размери, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2014 г. – датата на влизане в законна сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6200 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, включваща сумата от 2000 лв. по д. пр. No 99/2008 г. по описа на ГД “ДП”, пр. пр. No 9387/2008 г. по описа на СГП, сумата от 3000 лева по НОХД No 2560/10 г. на СГС и сумата от 1200 лв. по ВНОХД No 244/2013 г. на САС, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

Ответната страна- Прокуратура на Република България, в депозирания по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор и в съдебно заседание чрез представляващия я прокурор оспорва изцяло така предявените искове като недоказани по основание и размер. Заявява, че оспорва като недоказан произхода на твърдените неимуществени вреди, както и размера им, който е силно завишен. Сочи, че наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок, с оглед протичането му и в двете фази на наказателния процес – досъдебна и съдебна, броя на подсъдимите лица и фактическата и правна сложност на делото. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца, че е търпял постоянен стрес, че било очернено доброто му име, че се е стигнало до коренна промяна на отношението към него на колеги и познати, както и твърденията му, че бил ангажиран многократно в наказателното производство да се явява пред разследващите органи, а впоследствие и в многобройните съдебни заседания по делото. Оспорва твърденията на ищеца, че бил принуден да търпи дискомфорт и да се съобразява с взетата му мярка за неотклонение “подписка”, като сочи, че същият е търпял най-леката предвидена мярка за неотклонение, а същевременно други мерки за процесуална принуда или ограничения не са му били налагани. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца, че синът му е взел решение да живее в чужбина именно заради воденото спрямо него наказателно производство, а не поради други социално-икономически причини, както и твърденията, че претърпял негативни последици в сферата на професионалното му развитие и реализация в резултат на процесуалното му положение по наказателното производство, както и за пряко отражение върху здравословното му състояние. По отношение на претърпените неимуществени вреди вследствие на сочените публикации в средства за масова информация, относно твърдените неимуществени вреди, претърпени от отнемането на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, оспорва и наличието на пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. 

Относно иска за имуществени вреди излага становище за неоснователност, поради наличие специален ред за присъждането на разноските в наказателния процес с крайния съдебен акт, поради което същите не следва да се претендират отново и в производството за обезщетяване по ЗОДОВ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото не се спори между страните, че с постановление от 07.07.2009 г., одобрено от прокурор на 09.07.2009 г. по досъдебно производство No ЗМ 99/2008 г. по описа на Главна дирекция “Досъдебно производство” на МВР, пр. пр. 9387/2008 г. по описа на Софийската градска прокуратура, ищецът е привлечен като обвиняем за извършени от него две престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършени съответно в периода от 04.01.2000 г. до 26.06.2000 г. и от 22.11.2001 г. до 20.02.2002 г., всяко от тях с щета в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, извършени умишлено и в съучастие първото - с пет лица, второто с четири - членове на Съвета на директорите на ******, като умишлено не е упражнил контрол върху работата на лице, на което е възложено управлението и разпореждането с обществено имущество – изпълнителния директор на ******, който е сключил неизгодни сделки, като не е инициирал свикване на заседание на Съвета на директорите на ****** с оглед вземане на решение за упражняване на контрол по отношение на по отношение на цената на пакета продадени акции и от това са произлезли значителни щети за ****** в особено големи размери. Със същото постановлението на ищеца е взета мярка за неотклонение “подписка”.

С Обвинителен акт по досъдебно производство No 99/2008 г. по описа на ГД “ДП” на МВР, пр. пр. No 9387/2008 г. по описа на Софийска градска прокуратура, обвинението срещу ищеца и общо девет други лица е внесено в съд, като с разпореждане от 15.06.2010 г. на съдия-докладчика по образуваното по него н.о.х.д. No 2560/2010 г. по описа на СГС, НО, 12 състав, делото е насрочено в открито съдебно заседание на 09.07.2010 г.

От представените заверени копия на Протоколи от съдебно заседание от 17.11.2010 г., от 03.12.2010 г., от 04.02.2011 г., от 14.02.2011 г., от 25.02.2011 г., от 06.04.2011 г., от 07.04.2011 г., 02.05.2011 г., от 10.06.2011 г., от 22.06.2011 г., от 19.09.2011 г., от 14.10.2011 г., от 09.11.2011 г., от 28.11.2011 г. и от 12.01.2012 г. по н.о.х.д. No 2560/2010 г. на СГС, НК, 12 състав, е видно, че в първоинстанционното производство по делото са проведени 15 открити съдебни заседание на посочените дати с различна продължителност, като присъдата е обявена на 13.01.2012 г.

Не е спорно по делото, а същото се установява и от заверено копие на Присъда No 3 от 13.01.2016 г., постановена по НОХД No 2560/2010 г. по описа на СГС, че със същата ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени две престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Така постановената оправдателна присъда по отношение на ищеца е влязла в сила на 20.11.2014 г., видно от приложената към присъдата забележка, издадена от СГС.

От представения Протест на Софийска градска прокуратура с изх. No ПД-235/10 от 26.01.2012 г. е видно, че срещу първоинстанционната присъда, включително в частта й по отношение на ищеца В.В., е подаден протест от прокурори при СГП, по който е образувано ВНОХД No 244/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав.

Представени са и заверени копия на 3 броя Протоколи от съдебни заседания от 28.05.2012 г., 07.12.2012 г. и 07.06.2013 г. по ВНОХД No 244/2012 г. на САС, НК, видно от които на посочените дати не е даден ход на делото.

Видно от заверено копие на писмо с рег. No И-34500 от 15.10.2015 г. от Национална следствена служба до ищеца, със същото на последния е отговорено по негова молба за заличаване от информационните масиви на Н.Сл.Сл. за незавършени наказателни производства срещу него, че към момента на справката в Централизираната информационна система на следствените служби няма данни за образувани и неприключени досъдебни производства за него.

С писмо peг. No 21290/09.06.2016 г. от Национална следствена служба в отговор на молба на ищеца същият е уведомен, че е извършена актуализация в Централизираната информационна система на следствените служби и е заличена информацията по пр.пр. No 9387/2008 г. на СГП и към посочения момент за ищеца няма данни за неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения.

От приложените извадки от търговски регистър (архив) на Общинска банка АД е видно, че към 25.09.1998 г. ищецът е заемал длъжност Изпълнителен директор на дружеството, а към 26.02.2007 г. е заемал длъжността Прокурист, като към 07.05.2007 г. не фигурира сред управляващите дружеството лица. От извадките от търговски регистър (архив) на ****** е видно, че към 07.04.2008 г. ищецът е бил член на Съвета на директорите на това дружество, а към 22.06.2011 г. не е бил такъв.

С писмо изх. No 26/25.05.2011 г. от Председателя на съвета на директорите на УД ****** на ищеца, в качеството му на член на Съвета на директорите е поискана информация във връзка с публикувани материали в пресата по повод наказателно дело за злоупотреби в ******, в които се споменава, че е привлечен като един от подсъдимите по делото лица.

От заверени копия на Договор с търговски пълномощник от 07.05.2007 г. и анекси към него е видно, че по силата на така сключения договор ищецът е бил търговски пълномощник на ******, считано от посочената дата, като видно от заверено копие на Споразумение за прекратяване на договора от 30.01.2009 г., същият е прекратен, считано от 01.02.2009 г.

От заверено копие на Трудов договор No 012 от 30.01.2009 г. се установява, че на посочената дата между ****** и ищеца е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност “Съветник на УС” на дружеството с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 5600.00 лв.

Видно от заверено копие на Заповед No 204/19.12.2011 г. на изп. директор на ******, считано от 19.12.2011 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено.

От заверено копие на договор No 1246 от 31.01.2011 г. се установява, че между ищеца и ****** е сключен договор за правно съдействие и защита, изразяващи се в процесуално представителство по НОХД No 2560/2010 г. на СГС, 12 състав, срещу договорено възнаграждение в размер на 2500.00 лв. плюс 500.00 лв. ДДС, като сумата от 3000.00 лв. е платена от ищеца, за което са съставени ПКО No 036/03.02.2011 г. и е издадена фактура от същата дата.

Между ищеца и ****** е сключен и договор No 2239 от 05.12.2013 г. за осъществяване на процесуално представителство на ищеца във въззивното производство по в.н.о.х.д. No 244/2013 г. по описа на САС с договорено възнаграждение в размер на 1000.00 лв. и 200.00 лв. ДДС, която сума от 1200.00 лв. е платена от ищеца в полза на адвокатското дружество на същата дата, видно от заверено копие на ПКО No 509/05.12.2013 г.

От заверени копия на Фактура No ********** от 18.06.2009 г. и фискален бон от 18.06.2009 г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на ****** сумата от 2000.00 лв., като във фактурата са посочени следните услуги, за които е издадена същата: “ЗМ No 82/08, ГД “ППООРП”, Дог. 789/17.06.2009 г.”

Видно от заверено копие на Епикриза от кардиологична клиника, Болница Лозенец, гр. София, ищецът е постъпил на 03.11.2003 г. и е изписан на 05.11.2003 г. от лечебното заведение, като в хода на лечението му е поставен интракоронарен стент.

От заверено копие на Членска карта на ищеца в Национално ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България” е видно, че същият е член на посочения съюз, като е заплащал членски внос за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер от по 40 лв. за всяка година.

Приложени са и разпечатки от електронни издадения на вестници и от електронни информационни източници с публикации за наказателното производство във връзка с делата, свързани със ******, видно от които името на ищеца не е цитирано в нито една от тези публикации.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ****** - син на ищеца, ****** и ******, от които се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило много на професионалната му кариера, като същият поетапно преминал от по-високи, управителни позиции, в по-ниски такива, като на края напълно напуснал банковата система.

От показанията на свид. ****** се установява, че воденото срещу баща му – ищецът В.В., наказателно производство му се отразило както на поведението му вкъщи, така и на кариерното му развитие. Сочи, че във връзка с воденето на дела срещу него ищецът бил освободен от работа в ****** Делото било публично, отразявало се в медиите, имало репортажи по телевизията. Ищецът изпитвал неудобство, страх, неяснота, бил много притеснен. Притеснявал се и за семейството си, за съпругата си и най-вече за майка си, която е възрастна и със здравословни проблеми. Изпитвал притеснения и относно мярката си за неотклонение “подписка”, както и предвид обстоятелството, че е обвинен за взето решение на заседание, на което не е присъствал, което създавало неяснота и притеснение, че всеки може да му заведе дело, без да има основание за това. От показанията на свид. П. се установява, че ищецът се променил, нямал настроение, мислите му били насочени само към наказателното производство срещу него, имал сериозни проблеми. Самочувствието, което имал след 20 години в банковата сфера, включително като директор на банка, името му, реномето му изведнъж се сринали, станал по-малко мотивиран в кариерното му развитие, затворил се в себе си. Спрял да общува с приятели, тъй като нямал желание да общува и да се среща с приятелите и познатите си, постоянно мислел за обвинението срещу него, което видимо го тормозело, нямал спокойствие. Свидетелят П. сочи, че през 2005 г. той завършил УНСС, гр. София и заминал за Швейцария да учи там магистратура, като това съвпаднало със започването на делата срещу баща му. Твърди, че затова решил да не се прибира в България, виждайки как може човек неоснователно да е обвинен. От показанията му се установява още, че ищецът се притеснявал и отказвал да му ходи на гости в Швейцария, тъй като не знаел дали няма да получи призовка и да го извикат на дело, за което трябвало да чака, като за целия период е ходил два или три пъти. Също така имал притеснения по повод публичен арест на летището на друг от подсъдимите по делото - да не му се случи и на него подобното нещо и да попадне по телевизията. Свидетелят П. излага, че единственото хоби на баща му бил ловът, като поради обвиненията му било отнето правото да има оръжие, както и ловният билет, като това продължило 10 години – до 2016 година, тъй като две години делата не били заличени в Н.Сл.Сл.

От показанията на свид. ****** се установява, че с ищеца се познават от 1992-1993 г., когато последният бил директор на регионален клон в гр. Ботевград на ****** а той бил служител в централното й управление. Твърди, че през 2005 г., когато започнали разпитите на ищеца във връзка с ******, това веднага проличало на работата му, като започнала драстична промяна в поведението му. Преди това ищецът бил много активен, подреден, инициативен, човек, който е принципен и стриктно си проследява нещата, безспорен професионалист, а след като започнали проблемите му с делата цялата му енергия била насочена към тях, драстично се оттеглил от работата, станал нерешителен, неустойчив, като разпитите, притесненията страшно много му повлияли на работата, а и на съвместната работа, което било видимо за всички негови колеги. Твърди, че ищецът бил председател на Управителния съвет на “Общинска банка”, като след започване на проблемите му с делата същият съвсем се изгубил като функционалност и ефективност да ръководи Управителния съвет, преминал на длъжност с по-ниска представителност – търговски пълномощник, което съставлява според свидетеля “професионално обезличаване”, като накрая станал съветник на Управителния съвет, което е нещо като почетна функция и при която заплащането е символично. Излага, че ищецът изживявал вътрешна битка и непримиримост със случващото му се, а в кариерно отношение претърпял голям срив. В дъщерното дружество на банката – ******, в което ищецът бил назначен като изпълнителен директор поради наличните му познания за пазарите и съответния тип търговия, през 2011 година също бил отстранен, а именно, когато делата срещу него станали медийно известни, тъй като това повлияло и на облика на банката, на авторитета й с комуникацията с клиентите, които не искали да поверят парите си на дружество, за чийто ръководител има такава публична информация. Свидетелят сочи, че банковите пазари са пазари на доверие, на познанство и авторитет, което е несъвместимо с накърненото име на ищеца тогава. Десетки клиенти отказвали да работят с банката, докато ищецът работи там. Твърди, че много хора от гилдията рязко се дистанцирали от ищеца. Същевременно и ефективността на работата му намаляла, започнал да не ходи на събрания на Управителния съвет и постоянно се оправдавал със срещи с адвокати и разпити.

От показанията на свид. ****** се установява, че с ищеца са имали дългогодишни служебни контакти. В един момент започнали разпити, впоследствие и дело. Това се отразило на ищеца, като от лъчезарен, винаги усмихнат и положително настроен човек, станал неспокоен, лицето му станало сивкаво, прегърбил се. Свидетелят излага, че когато ходел при него по служебни въпроси, ищецът постоянно му говорел за делата и как са го викали на разпит за някаква сделка, по времето на която той въобще не е бил член на Управителния съвет, и недоумявал защо го обвиняват. Сочи, че от водеща фигура в “Общинска банка”, един от първите заместник- изпълнителни директори, към когото всички са се обръщали, тъй като отлично познавал банката, ищецът бил освободен от ръководството й. Твърди, че ищецът не бил в състояние да върши работата си пълноценно. Делата оказали огромно влияние и на имиджа му в банкерското съсловие, като това било и краят на неговата кариера. Много хора от тези среди се отдръпнали от ищеца, не искали да общуват с такива хора, тъй като в банките доверието е най-важно и висящо наказателно дело на член на висшето ръководство безспорно дава отражения.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като логични непосредствени, непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Макар и заинтересувана от изхода на спора като син на ищеца, показанията на свидетеля П. не се опровергават от други събрани по делото доказателства, поради което няма основания съдът да не даде вяра и на този свидетел, като същевременно именно поради тези му близки роднински отношения с ищеца същият има преки впечатления от физическото и емоционално състояние на ищеца през процесния период и начинът, по който му се е  отразило проведеното срещу него наказателно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

По претенцията за неимуществени вреди.

Предмет на иска е обезщетение за действие на държавен орган - обвинение в извършване на престъпление, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Р. България срещу ищеца, за което същият е оправдан с влязла в сила присъда.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на посоченото основание, която отговорност възниква като пряка и непосредствена последица от постановената срещу ищеца оправдателна присъда. По делото са събрани доказателства относно фактите, съдържащи се в хипотезата на цитираната правна норма - повдигнато и поддържано от органите на прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът по-късно е оправдан от съда с влязла в сила присъда, от което действие на прокуратурата същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживените негативни емоции и срив в професионалната му кариера, установени чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Предвид това съдът намира за безспорно доказано по делото, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и поддържано срещу него обвинение от ответника, при което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се явява по същество основателен.

Доколкото се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, то съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът му следва да се определи от съда по справедливост. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди - тежестта на престъплението, за което е бил обвинен ищецът /две престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, за всяко от които се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, определящи ги като тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК/, продължителността на наказателното производство /почти пет години и половина/ и на постановената мярка за неотклонение /“подписка”/, броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия – а именно петнадесет открити заседания само в първоинстанционното съдебно производство, с различна продължителност, и конкретното им отражение върху здравето, психиката, самочувствието, честта и достойнство на ищеца, върху името му в обществото, върху кариерата и професионалната му реализация и върху взаимоотношенията му със семейството и приятелите му. Безспорно се установява посредством свидетелските показния, включително при липса на доказателства в обратен смисъл, че за времето от образуване на наказателното производство и до постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда, ищецът е претърпял неимуществените вреди, изразяващи се в преживени от него негативни емоции и психически състояния, така както са посочени в исковата молба – постоянен стрес, чувство на несигурност, притеснения от образуваното и воденото срещу него наказателно производство, дискомфорт от мярката за неотклонение “подписка”, с която се съобразявал и не смеел да гостува на сина си извън страната, където същият живее и работи (съгласно показанията на последния, само два или три пъти за целия около 10-годишен период е ходил при него, като отказвал, за да чака ако бъде призован), както и от многократната му ангажираност в наказателното производство – за провеждане на разпити, срещи с адвокати и за участие в провежданите многобройни съдебни заседания. Установи се по несъмнен начин и соченото от ищеца накърняване на честта и достойнството, на доброто му име и конкретно в професионалните му среди, както и пагубното отражение, което наказателното производство е оказало на неговата кариера. Предвид това съдът намира и за неоснователни възраженията на ответника за липса на доказателства за причинната връзка между наказателното преследване срещу ищеца и срива в професионалната му кариера, доколкото от събраните по делото гласни доказателства и конкретно от тези, съдържащи се в показанията на свидетелите ****** и ******,  категорично се установява двоякото отражение на воденото наказателно производство върху работата на ищеца – от една страна, привеждайки го в състояние на невъзможност да изпълнява адекватно и пълноценно служебните си задължения предвид изцяло ангажираното му от това съзнание, чести отсъствия във връзка с разпити, срещи с адвокати и съдебни заседания, а от друга – несъвместимостта на имиджа, който е имал с оглед публичната известност на факта, че е подсъдим по делата ******, с изключителната важност на факторите доверие и авторитет в банковите среди, в които именно професионално се е изявявал ищецът към онзи момент, и което е резултирало в отстраняването му от заеманата от него ръководна длъжност. От показанията на посочените свидетели по делото се установява, че както в банкерските среди, така и сред клиентите е имало отдръпване от ищеца и нежелание да се работи с него с оглед воденото срещу него наказателно производство, което довело, по думите им, и до пълен “срив” и “края на неговата кариера”. Същевременно се установи от събраните по делото гласи доказателства и смазващото въздействие върху личността и емоционалната сфера на ищеца – същият се затворил в себе си, нямал желание да общува с приятели и познати, изпаднал в безтегловност, изпитвал чувство на непримиримост от несъстоятелното и безпочвено обвинение срещу него, от лъчезарен, винаги усмихнат и позитивен човек, станал неспокоен, като психическото и емоционалното му състояние се отразило и на външността му – лицето му станало сиво, прегърбил се, като сочената физическа промяна съдът приема за несъмнено проявление и израз на тежкото емоционално преживяване от ищеца на случващото му.

На следващо място по делото се безспорно се доказа, че ищецът е член на ловно-рибарско сдружение, като от показанията на свид. П. се установи, че ловът е единственото му хоби. Доколкото през времетраенето на наказателното производство ищецът е бил лишен от възможността да упражнява това си хоби предвид отнемане на ловното му оръжие, то същият е търпял вредни последици и от възпрепятстването му да осъществява тези свои занимания, източник на положителни емоции за него.

Съдът намира, че от претендираните от ищеца неимуществени вреди следва да се изключат твърдените от него такива, изразяващи се в изпитвани силни притеснения по повод на това, че синът му, който учи в чужбина, заради обвинението решил да не се завръща в България, където устроил живота си и до днес, и което му причинява болка от невъзможността да общува непосредствено с внуците си. Действително, от събраните гласни доказателства се установи, че синът на ищеца – свидетелят ******, живее и работи в Швейцария заедно със семейството си, като е заминал да учи магистратура там по време, съвпадащо с началото на разследването срещу баща му. Свидетелят също така заявява, че наказателното преследване срещу баща му до голяма степен определило избора му да не се връща в България. Съдът счита, обаче, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между наказателното производство срещу ищеца и така твърдените от него вреди, в която насока възраженията на ответника се явяват основателни в тази им част. В случая наказателното преследване срещу ищеца, доколкото въобще е било от значение за житейския избор на неговия син относно държавата, в която да устрои живота си, би могло да се приеме само като един от факторите за това, но не и пряко да стане причина за това синът му да живее извън страната, респ. да доведе до невъзможност ищецът да общува непосредствено с внуците си – като обстоятелства с вредоносен за ищеца ефект, а последното се дължи именно на личния избор на неговия син.  

 При това съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 22 000.00 лв., до който размер искът се явява основателен, като за разликата до пълния му предявен размер от 24 000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Посоченото обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2014 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като оттогава държавният орган е в забава съгласно т. 4 от ТР No 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, и следователно дължи лихва върху обезщетението.

 

По искането за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

При наличие на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, то същата включва както претърпените неимуществени, така и имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Безспорно се установява, че ищецът е направил разходи за правна защита по д. пр. No 99/2008 г. по описа на ГД “ДП”, пр. пр. No 9387/2008 г. по описа на СГП, по НОХД No 2560/10 г. на СГС и по ВНОХД No 244/2013 г. на САС в размер общо на 6200.00 лв., които разходи се явяват причинена му имуществена вреда от незаконното обвинение, с оглед на което искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на стойност 6200.00 лв. се явява основателен до пълния му предявен размер. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху сумата от 20.11.2014 г., по посочените по-горе съображения.

Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на така предявения иск, поради наличие на специален процесуален ред за присъждането на разноските в наказателния процес, изключващи претенцията за същите по ЗОДОВ. Действително, част от въпросите, свързани с разноските в наказателния процес, са регламентирани в НПК -досежно първоначалното им посрещането, определянето и възлагането им от съда и др. Така съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане, а по силата на чл. 190, ал. 1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Липсва обаче законодателно предвидена възможност за присъждане на разноски в полза на оправдан подсъдим в рамките на наказателното производство. Следователно липсва и специален ред в рамките на същото, по който оправданият подсъдим да осъди държавата да му заплати направените от него разноски в наказателното производство, а редът за това е именно този, предвиден в ЗОДОВ за обезщетяване на вредите, причинени от незаконни действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда. По въпроса относно реда за присъждане на посочените разноски, явяващи се имуществени вреди от наказателното производство, съдебната практика е непротиворечива, като дори съществува такава, намерила израз в Решение No 442 от 08.04.2016 г. по гр. д. No 1643/2015 г., ІV г. о. на ВКС, според която при предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или при прекратено наказателно производство, съдът не може на основание чл. 78, ал. 5 от  ГПК по искане на насрещната страна дори да определи по-нисък размер на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, а следва да присъди пълния размер на направените разходи.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 1690.12 лв., от които сумата от 9.33 лв. за държавна такса за производството и сумата от 1680.79 лв. за адвокатско възнаграждение.  

Предвид гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на В.П.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 22000.00 лв. /двадесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в извършване на две престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда, влязла в сила на 20.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 24 000.00 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на В.П.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 6200.00 лв. /шест хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от обвинение в извършване на престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда, влязла в сила на 20.11.2014 г., и представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за представителство и защита по д. пр. No 99/2008 г. по описа на ГД “ДП”, пр. пр. No 9387/2008 г. по описа на СГП, по НОХД No 2560/10 г. на СГС и по ВНОХД No 244/2013 г. на САС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на В.П.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1690.12 лв. /хиляда шестстотин и деветдесет лева и дванадесет стотинки/ за направените разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :