ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
гр. Бургас , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500401 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Иван Недков, против Разпореждане от
13.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. №7626/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отхвърлено заявлението с правно основание чл.410 от ГПК,
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Е. П. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., к/с,,З.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, за следните суми:
128.10лева- договорна лихва за периода от 15.01.до 14.11.2018г., както и
сумата от 223.30 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
16.01.2018г.-26.11.2020г., които суми произтичат от Договор за паричен
заем№159328 от 14.12.2017г., сключен със ,,Сити кеш“ООД, вземането по
който е цедирано на заявителя, както и за разноски в заповедното
производство в претендирания размер.
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законния
срок по чл.275,ал.1 от ГПК вр.чл.413,ал.2 от ГПК и като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
1
жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли
съда да го отмени и върне делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение за претендираните суми за договорна лихва и обезщетение за
забавено плащане. Излага съображения. В подкрепа на изложеното, цитира
съдебна практика. На длъжника не е връчен препис от частната жалба,
съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, оплакванията в жалбата и приложеното
ч.гр.д.№7626/2020г. по описа на Районен съд- Бургас намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК против длъжника Е. П. Х., ЕГН **********, с адрес:гр.Б.,
к/с,,З.“,бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, за следните суми: 500 лева- главница за периода
05.01.2018г. до 14.11.2018г.; договорна лихва за периода 15.01.2018г. до
14.11.2018г. 128.10 лева; 223.30 лева- обезщетение за забава за периода от
16.01.2018г. до датата на подаване на заявлението; законнна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
заявлението.
Вземането произтича от Договор за паричен заем№159328 от
14.12.2017г., сключен със ,,Сити кеш“ ООД, по който на длъжника е
предоставена сума при договорените между страните условия в размер на 500
лева. По силата на Приложение№1 към Договор за покупко- продажба на
вземания(цесия)от 24.09.2019г. между ,,Сити кеш“ООД и ,,Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено
вземането на цедента към длъжника.
Към заявлението са приложени: пълномощно; копие от Договор за
паричен заем №159328 към искане№131789, сключен на 14.12.2017г.; копие
от погасителен план към договор за заем; ОУ към договор за заем.
Сключеният между страните договор за паричен заем от 14.12.2017 г. е
за сумата от 500 лева при размер на погасителна вноска 3 х 16,700 лв. и 8 х
72.25 лв., при падеж на вноската на 15-то число на месеца и фиксиран
2
годишен лихвен процент 40,08%, при уговорено ГПР от 48,24%.
Районният съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните
вземания за главница в размер на 500 лева, ведно със законната лихва,
считано от 27.11.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 14.68
лева- разноски по делото за държавна такса, съразмерно с уважената част от
заявлението и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедният съд е констатирал, че не става ясно от посочените данни в
заявлението, как точно е формирана претендираната сума за обезщетение за
забава в размер на 223.30 лева, поради което е дал указания на заявителя да
отстрани посочените нередовности в тридневен срок от получаване на
съобщението. Съобщението е получено на 11.12.2020г.
Молба с уточнения, с оглед дадените указания за изправяне
нередовности е подадена от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на
15.12.2020г., т.е. извън посочения тридневен срок по чл.411,ал.2,т.1 от ГПК.
За да постанови обжалвания резултат по делото, първоинстанционният
съд е приел, че искането за заплащане на договорна лихва в размер на 128.10
лева, за периода от 15.01.до 14.11.2018г., е в противоречие с добрите
нрави/чл.411,ал.2,т.2 от ГПК/, тъй като ГЛП от 40.08 процента, надвишава
трикратния размер на законната лихва, съответно, клаузата, с която се уговаря
такава, се явява нищожна. Съдът е посочил, че не следва да бъде уважено и
искането за сумата от 223.30лева- обезщетение за забавено плащане, тъй като
съгласно чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, заявителят не изпълнил дадените указания
по отстраняване на нередовности по заявлението в срок, а именно- да посочи
начина на формиране на претендираната сума.
Настоящият състав не споделя становището на районния съд,че
клаузата от договора, определяща размера на годишния лихвен процент
/възнаградителната лихва/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.
Обсъжданата договорна клауза по договор за кредит, предлагана от
търговец по занятие и с оглед правилата на поведение на субектите на
конкретното правоотношение се уреждат по специален закон – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон е
3
предвидено, че годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги
е меродавен, тъй като към него може да се насложат допълнителни разходи
като такси, комисионни и други разноски и те да влошат положението на
кредитополучателя. Именно затова е наложен максимален размер на ГПР
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с постановление №426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора, се налага заключение, че договорения ГПР не надвишава 50%.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните
са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в
които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на
закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен
процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита,
не надвишава пет пъти законната лихва,както изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-
голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната
лихва.
Поради това съдът счита, че следва да се издаде заповед за изпълнение
против длъжника за сумата 128.10 лева, представляваща неизплатено
задължение за възнаградителна /договорна/лихва за посочения в заявлението
период- 15.01.2018.до 14.11.2018г.
Основателна е жалбата против разпореждането и в частта, в която е
отхвърлено заявлението за сумата от 223.30лева, представляваща
обезщетение за забава от датата на първата неплатена вноска до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В чл.7 от договора е уговорено, че
при забава на коя да е погасителна вноска, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от
датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.
4
Следва да се присъдят исканите разноски от жалбоподателя в
заповедното производство изцяло, с оглед основателността на заявлението,
т.е. следва да се присъдят още 10.32лева, тъй като районният съд е уважил
искането за разноски за сумата 14.68 лева, а общо направените такива за
държавна такса са в размер на 25 лева.
С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, делото върнато на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесните
суми.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 13.01.2021 г., постановено по ч. гр.
дело №7626/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е
отхвърлено заявление по чл.410 ГПК, предявено от,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,
чрез юрисконсулт Иван Недков срещу Е. П. Х., ЕГН **********, с
адрес:гр.Б., к/с,,З.“,бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 от ГПК в
полза на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Иван Недков, за следните
суми: 128.10 лева, представляваща договорна лихва за периода от
15.01.2018г.до 14.11.2018г.; сумата от 223.30лева- обезщетение за забавено
плащане, на основание Договор за паричен заем№159328 от 14.12.2017г.,
5
сключен между Е. П. Х., ЕГН **********, с адрес:гр.Б., к/с,,З.“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.* и ,,Сити кеш“ООД, вземането по който са били прехвърлени
на,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение№1 към Договор за
покупко- продажба на вземания(цесия)от 24.09.2019г, както и за сумата от
10.32лева- разноски за д.т. в заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6