№ 6144
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110140277 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК, при която съдът установи,
че исковата молба е редовна, като предявените с нея скове са допустими, като
възраженията на ответника относно материалноправната легитимация на
ищеца касаят основателността им.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо.
Следва да бъде допусната поисканата с исковата молба ССчЕ за отговор
на поставените в исковата молба задачи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр.д. № 46500/23г. на СРС, 69с-в.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА ССчЕ , която да даде отговор на
поставените с исковата молба от ищеца задачи, както и да посочи налице ли
са постъпили от ответника плащания , в какъв размер и срок, погасени ли са
процесните задължения с постъпилите плащания и в какъв порядък.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата експертиза В. С. , при
депозит в размер на 480лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.03.2025 г. – 10,45 часа, за
1
когато да се призоват страните чрез връчване на препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на
незаплатени задължения за главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен с ищеца
като кредитор.
Ищецът твърди, че на 23.05.2019 г. между него и ответницата Р. Р. е
сключен договор за потребителски кредит №79615/23.05.19г., по силата на
който ищецът предоставил кредит за текущо потребление в размер на
980лева със срок на издължаване 12 месеца. Поддържа, че
кредитополучателят Р. Р. е кандидатствала за кредит посредством интернет
страницата www.kinti.bg , на която е създала потребителски профил.
Кредиторът изпратил на кредитополучателя електронно съобщение,
съдържащо необходимата преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр , както и ОУ. След като искането било
одобрено от кредитора, последният изпратил ел. съобщение с договора за
потребителски кредит и всички приложения , като в съобщението до
длъжника било указано да въведе номера на договора в потребителския си
профил на посочената интернет страница, с което да потвърди , че се е
запознал с него и изразява съласие за сключванена договора. На 23.05.19г.
кредитодателят извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума
към „****“АД, като кредитополучателят усвоил кредита на касата на
*******“АД срещу документ за самоличност на сата 23.05.19г. от 12.17ч.
Ответникът не погасил в срок дължимите суми по кредита, като съгл. чл. 2 от
Договора и погасителния план към него крайният срок за погасяване на
кредита бил 23.05.20г.
Предвид изложеното моли за постановяване на решение , с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
2
ч. гр.д. № 46500/23г. на СРС, 69с-в.
В условията на евентуалност предявява осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД
срещу ответника за сумата от 320лева , получена от ответника на каса на
*******“АД, без основание / представляваща разлика между усвноена сума в
р-р на 980лева и върната сума до търсения размер от 320лева/, с която
ответникът се обогатил без основание за сметка на ищеца.
Ответникът Р. З. Р. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на
исковата молба . Подала е възражение срещу издадената заповед за
изпълнение с твърдение , че е извършвала плащания , поради което е
оспорила размера.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
сключен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който
за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума заедно с
възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на
сумата, че е налице валидна уговорка, като ответникът е изпаднал в забава за
връщане на заетата сума.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава – настъпил падеж на задължението.
При доказване на горните положителни факти, в тежест на ответника е да
установи погасяване на задълженията чрез плащане.
Указва на ответника , че не сочи доказателства за погасяване на
задълженията чрез заплащането им.
По евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на
ощиеца по него е да установи обогатяването на ответника/ увеличаване на
имуществото му/ спестяване на разходи/ дож размер на сумата от 320лева,
което да е станало за сметка на ищеца / на неговото обедняване/.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
наличието на правно основание за разместване на имуществени блага.
`Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4