№ 115 / 12.03.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1372 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.И.Д.
*** против Решение №187/01.11.2019г., постановено по АНД №302/2019г. на РС Харманли.
Решението било незаконосъобразно и необосновано, постановено при наличие на
съществени процесуални нарушения. Съдът не взел предвид, че при издаването на
акта и НП били допуснати съществени нарушения, които били абсолютни основания
за отмяна на НП. Съдът не взел предвид, че актът за установяване на
административно нарушение бил съставен от некомпетентен контролен орган.
Актосъставителят не бил компетентен да съставя АУАН, тъй като нямал качество на
контролен орган по ЗДвП, а бил полицай към РУ и не бил определен за такъв по
реда на чл.647, ал.1, пр.2 от КЗ във вр. с чл.165 от ЗДвП, като не бил
определен от министъра на вътрешните работи за такъв. Това не било обсъдено от
съда и не били изложени мотиви, а в този смисъл и решението следвало да бъде
отменено поради липса на мотиви. НП било издадено от некомпетентен орган
съгласно КЗ, тъй като нямало данни издалият заповедта да е заемал длъжността
към датата на издаване на НП. Било посочено, че НП било издадено от ВПД
Началник РУП, който не бил сред оправомощените в заповедта, а според нея това
оправомощаване било за Началник РУ Харманли, а не РУП. Освен това била
разместена доказателствената тежест и именно административнонаказващият орган
следвало да докаже по безспорен и несъмнен начин всички релевантни факти и
обстоятелства от фактическия състав. Твърдението, че автомобилът е без
застраховка ГО не било доказано от ответника и той не представил никакви
писмени доказателства за това. Така съдът направил необосновани изводи за
липсата на застраховка въпреки липсата на писмени доказателства за това. Иска
решението да бъде отменено, като съдът отмени и обжалваното наказателно
постановление изцяло.
Ответникът РУ
Харманли, ОД на МВР Хасково, не взема становище по касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
Въззивният съд, за да потвърди
процесното наказателно постановление, е приел, че касаторът извършил нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като е лице, което не е собственик, но управлява МПС,
във връзка с чието притежаване и използване не е сключен и няма действащ
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Съдът
приел още, че правилно това нарушение било санкционирано, като била наложена
глоба в размер на 400,00 лева на същото посочено основание. Въззивният съд приел за доказано пред него
извършване на нарушението, като обсъдил, че изложената фактическа обстановка се
установявала от показанията на разпитаните свидетели и извършената от тях
проверка, както и от събраните писмени доказателства. Обсъдено е и че АУАН и НП
са издадени от компетентни лица видно от представената Заповед №…..-56/21.03.2018г.,
както и че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, а също и императивните
изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН. Отразени били достатъчно факти относно
датата, мястото и начина на извършване, като обективните признаци на
извършеното нарушение напълно съответствали на посочената нарушена правна норма
и приложимата санкционна разпоредба. Изрично е обсъдено и че между страните
няма спор относно обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на
управлявания автомобил, както и че има допусната техническа грешка в
изписването на наименованието на търговското дружество, както и че не се
представят доказателства за сключена застраховка ГО.
Касационната инстанция намира решението
за правилно и напълно споделя изводите на въззивната инстанция.
Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочената фирма на
дружеството е неточно изписана, но действителното наименование се установява от
правилно изписания и в АУАН, и в НП Булстат.
Неоснователно е възражението за
некомпетентност на актосъставителя. Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1 от КЗ в случаите на
установено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ актовете за
установяване на административно нарушение се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по Закона за движението по пътищата. По делото няма спор,
че към момента на съставяне на акта Мл.и-р Я. Я.в е Мл.автоконтрольор в РУ
Харманли, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Поради това същият
безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП. Лицето, подписало НП, е заемало към момента
на издаването длъжността Началник РУ Харманли, а обстоятелството, че е временно
изпълняващ длъжността, не ограничава правомощията на съответната длъжност,
които са установени с представената Заповед №1253з-56/21.03.2018г. на Директор
ОД МВР Хасково. В тази връзка неоснователно е
твърдението на касатора, че АУАН и НП са издадени от некомпетентен орган.
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП нарушение,
регламентирано в разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Съгласно последната,
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лева. Напълно се споделят изводите на районния съд за правилно определена
правна квалификация на нарушението. При подробен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства и относимата в случая правна уредба, съдът е
достигнал до правилен извод, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е законосъобразно ангажирана. Настоящият състав изцяло се
солидаризира с изложените в тази насока съображения и не е необходимо да ги
преповтаря.
Настоящият състав намира, че случаят не е
маловажен. Нормата на чл.28 от ЗАНН регламентира маловажност
на случаите на извършени административни нарушения, като те се обуславят от
наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за
извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са
комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици,
наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения
от извършителя и други. Нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател, е
свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите,
юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени
вреди. Нормата на КЗ е императивна – управление на МПС следва да бъде
извършвано след сключване на застраховка Гражданска отговорност. За да е налице
маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая
обаче, в хода на производството не са сочат конкретни доводи и не са ангажирани
доказателства, указващи на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Следва да се има
предвид и обясненията, изложени при съставяне на АУАН, при които се сочи като
причина за несключването на застраховката неуведомяване от застрахователя, че е
изтекла съответната. Последното не е нормативно уредено задължение на
застрахователя, нито има данни за договорно поето такова от същия, поради което
е напълно неотносимо при обсъждане на нарушението, за което е съставено
обжалваното наказателно постановление.
С оглед
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №187/01.11.2019г., постановено
по АНД №302/2019г. на РС Харманли.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.