Присъда по дело №1507/2010 на Районен съд - Враца

М  О  Т  И  В  И

към присъда, постановена на 01.02.2011 г. по НОХ дело № 1507 по описа за 2010г. на ВРС

Против подсъдимия Ц.И.Х. е внесен обвинителен акт на ВРП за това, че на 29.03.2000 г. срещу 30.03.2000 г. през нощта от магазин за хранителни стоки, находящ се в центъра на с. *** при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с подсъдимите Г.Т.Г. и В.И.Х., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупване на катинар на входната врата), използване на моторно превозно средство (л.а. “Сеат Марбела” с рег. № 46 21 СК, собственост на „****” ЕООД-гр. София) и техническо средство (отверка) е отнел чужди движими вещи: 1 бр. кафе машина “Кортина” на стойнсот 140,00 лв., 10 кг. наденица варена на обща стойност 25,00 лв., 4 кг. кренвирши на обща стойност 10,00 лв., 6 бр. салам “Камчия” на обща стойност 15,00 лв., 4 бр. салам “Телешки” на обща стойност 10,00 лв., 2 бр. салам “Хамбургски” на обща стойност 5,00 лв., 1 кг. шпек салам на стойност 6,50 лв., 15 бр. кафе зърна от 100 гр. на обща стойност 13,50 лв., 30 бр. кафе “Нова Бразилия” на зърна от 100 гр. на обща стойност 30,00 лв., 1 бр. парфюм “Графит” на стойност 8,00 лв., 2 бр. парфюм “З-30” на обща стойност 13,00 лв., 1 бр. парфюм “Плейбой” на стойност 6,50 лв., 2 бр. дезодоранти на обща стойност 8,00 лв., 4 бр. крем “Нивея” на обща стойност 7,20 лв.,  6 бр. дезодоранти на обща стойност 9,00 лв., 4 бр.,  шоколадови бонбони “Сезони” на обща стойност 7,20 лв., 6 бр. шок. бонбони “Простор” на обща стойност 7,20 лв., 6 бр. шок. бонбони “Кафе” на обща стойност 7,20 лв., шок. бонбони “Амфора” на обща стойност 7,20 лв., 90 бр. кутии цигари “Средец” на обща стойност 54,00 лв., 50 бр. кутии цигари “Арда” филтър на обща стойност 21,00 лв., 30 бр. кутии цигари “Мелник” на обща стойност 16,50 лв., 70 бр. кутии цигари “Верея” на обща стойност 29,40 лв., 30 бр. кутии цигари “Шипка” на обща стойност 12,00 лв., 20 бр. кутии цигари “Трезор” на обща стойност 13,80 лв., 30 бр. кутии цигари “Виктори” на обща стойност 25.80 лв., 10 бр. кутии цигари “Скоч” на обща стойност 5,00 лв., 2 бр. консерви “Скумрия” на обща стойност 2,40 лв., 3 бр. “Пастет” на общя стойност 3,00 лв., 4 бр. дискове за ъгошлайф на обща стойност 10,00 лв., 12 бр. чорапи дамски на обща стойност 30,00 лв., 6 кг. замразена риба “Хек” на обща стойност 18,00 лв., 6 кг. пилешки бутчета на обща стойност 18,00 лв.,  2 кг. кайма смесна обща стойност 6,00 лв., 1 кг. кашкавал “Витоша” на стойност 6,50 лв., 6 бр. шоколади “Своге” от 100 гр. на обща стойност 6 ,00 лв., 20 бр. шоколади “Своге” от 40 гр. на обща стойност 10,00 лв., 35 бр, шоколади “Своге” от 24 гр. на обща стойност 10,50 лв., 30 бр. телчета на обща стойност 9,00 лв., 6 бр. боя за коса на обща стойност 9,00 лв.,  или вещи на обща стойност 662,95 лв. от владението на Ц.И.Г.-управител на ЕТ “Т.-Ц-Ц.И.”***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен-престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б” от НК; Същият обвинителен акт е внесен и против подсъдимите В.И.Х. и Г.Т.Г. за това, че на 29.03.2000 г. срещу 30.03.2000 г. през нощта от магазин за хранителни стоки, находящ се в центъра на с. ***, след предварителен сговор с подсъдимия Ц.И.Х., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупване на катинар на входната врата), използване на моторно превозно средство (л.а. “Сеат Марбела” с рег. № 46 21 СК, собственост на „****” ЕООД-гр. София) и техническо средство (отверка) са отнели горепосочените чужди движими вещи от владението на Ц.И.Г.-управител на ЕТ “Т.-Ц-Ц.И.”***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случая не е маловажен - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

         Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства за установяващи по безспорен начин  обвинението. Относно определяне на наказанието, което се следва на подсъдимия Ц.И.Х. счита, че същото следва да е под три години лишаване от свобода, а относно определяне на наказанието, което се следва на подсъдимите В.И.Х. и Г.Т.Г. счита, че то следва да е под една година лишаване от свобода, и иска от съда наказанието, което предлага за Ц.И.Х. да бъде наложено в рамките на година и половина или две години, а на другите подсъдими-по преценка на съда шест или девет месеца.

           Подсъдимите не оспорват фактическата обстановка и правна квалификация  на деянията и молят съда производство да се развие по реда на Глава 27 от НПК. Същите се признават за виновни по така повдигнатите обвинения, признават всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт и дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на това съдът даде ход на производството по реда на чл. 370 и следващите от НПК.

Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото гласни и писмени  доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Ц.И.Х., В.И.Х. и Г.Т.Г. се познавали. В края на месец март 2000 г. се срещнали в гр. София, като по това време пребивавали там. На 29.03.200 г. те пристигнали в с. Алтимир, обл. Враца и отседнали при лице, назовано от тях като В.. От гр. София до с. Алтимир се придвижили с л.а. “Сеат Марбела” с рег. № 46 21 СК, собственост на „****” ЕООД-гр. София, който бил нает от обв. В.Х.. Вечерта на същата дата тримата се сговорили да отидат до с. *** и да извършат кражба от намиращия се в центъра на селото смесен хранителен магазин стопанисван от Ц.И.Г.-управител на ЕТ “Т.-Ц-Ц.И.”***. Около 23,00 часа тримата тръгнали за с. *** с автомобила като носели със себе си отверки и сакове за вещите, които щели да откраднат. Стигнали до центъра на селото и в близост до намиращата се там чешма оставили автомобила и се отправили към магазина. След като стигнали до входната му врата В.Х. счупил катинара й с отверката, която носел и подсъдимите проникнали в магазина. След това започнали да вземат гореописаните стоки и след като напълнили саковете ги натоварили в автомобила и около 03,00 часа на 30.03.2000 г. се прибрали в с. Алтимир в дома на В. и легнали да спят. На сутринта откарали част от вещите (касов апарат, кантар цигари и кафе) в гр. Козлодуй при лице, назовано от подсъдимия Г. като Л.. Останалите вещи тримата ги откарали в гр. София и ги дали на свидетеля П.С., който имал смесен магазин в ж.к. „***”, ул. „Гоце Делчев” № 2, като за тях той им дал сумата от 150 лв.

Съдът счете за установена гореописаната фактическа обстановка като взе предвид пълните самопризнания на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и обстоятелството, че същите се подкрепят напълно и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно: самопризнанията на обвиняемите в досъдебното производство, показанията на свидетелите, дактилоскопната експертиза, съдебно-оценителната експертиза, протоколите за очните ставки и другите материали по делото.

Предвид гореизложеното съдът счете авторството на процесното деяние за безспорно доказано и направи следните правни изводи :

Налице са всички съставомерни елементи, квалифициращи деянието на подсъдимите от обективна страна като “Кражба” по смисъла на чл. 194, ал.1 от НК. На първо място налице е годен предмет – инкриминираните вещи са движими / по аргумент от чл. 110, ал. 2 от ЗС /. На следващо място същите са чужди – собственост на пострадалия Ц.И.Г. и към момента на деянието са се намирали в негово владение. Подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението като са прекъснали фактическата власт  на пострадалия върху инкриминираните вещи и са установили такава в своя полза. Престъплението е довършено с оглед настъпилия вредон*** резултат, а именно завладяване на инкриминираните вещи от подсъдимите вследствие отнемането им от пострадалия.

От субективна страна подсъдимите са извършили  деянието виновно, под формата на пряк умисъл. Същите са съзнавали, че отнетите вещи са се намирали в чуждо владение и липсва съгласие за тяхното отнемане. На следващо място подсъдимите са имали намерение да ги присвоят, т.е. желаели са след деянието да се разпореждат с тях в свой интерес, каквото са сторили като продали на трето лице част от тях.

Видно от приложения по делото бюлетин за съдимост преди осъществяване на процесното деяние подсъдимият Ц.И.Х.  е осъждан за тежки умишлени престъпления, за които му е налагано наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване не е било отлагано по реда на чл. 66 НК. С присъда по НОХД № 27/1996 г. на РС-Луковит Ц.И.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 361, ал. 1 от НК и е осъден на две години лишаване от свобода. С присъда по НОХД № 48/1996 г. на РС-Луковит е осъден за извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и е осъден на две години лишаване от свобода. С присъда по НОХД № 9/1997 г. на РС-Луковит е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 е осъден на три години лишаване от свобода.

При тези обстоятелства процесното деяние се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла както на б.”а” на чл. 29, ал. 1 от НК, така и на б.”б” от същия текст.

Водим от гореизложените съображения съдът се произнесе с присъда, с която призна подсъдимия Ц.И.Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК като по този текст му наложи наказание.

С оглед приключване производството по реда на Глава 27 от НПК, съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК, при определяне на наказанието на подсъдимия приложи нормата на чл. 58а от НК, действаща към момента на деянието.

При индивидуализация на размера на наказанието, което се следва на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното самопризнание и изразеното съжаление за стореното, както и относително дългия период от време, изминал от осъществяване на деянието до приключване на процеса с настоящия съдебен акт, а като отегчаващи – лошите характеристични данни.

Гореизложеното мотивира съда размера на наказанието по настоящото осъждане да бъде под средния размер на редуцираното с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо с настоящата присъда съдът осъди подсъдимия Ц.И.Х. на една  година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание последният да изтърпи при първоначален строг режим в съответствие с разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.  Съдът счете, че наказанието е справедливо и достатъчно за постигане на целите, възведени в чл. 36 НК.

Видно от приложения по делото бюлетин за съдимост преди осъществяване на процесното деяние подсъдимият В.И.Х. и Г.Т.Г. са осъждани за тежки умишлени престъпления.

Водим от гореизложените съображения съдът се произнесе с присъда, с която призна подсъдимите В.И.Х. и Г.Т.Г. за виновни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК като по този текст им наложи наказание.

С оглед приключване производството по реда на Глава 27 от НПК, съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, при определяне на наказанието на подсъдимите приложи нормата на чл. 58а от НК, действаща към момента на деянието.

При индивидуализация на размера на наказанието, което се следва на двамата подсъдими съдът отчете като смекчаващи отговорността им обстоятелства направеното самопризнание и изразеното съжаление за стореното, както и относително дългия период от време, изминал от осъществяване на деянието до приключване на процеса с настоящия съдебен акт, а като отегчаващи – лошите им характеристични данни.

Гореизложеното мотивира съда размера на наказанието по настоящото осъждане да бъде под средния размер на редуцираното с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо с настоящата присъда съдът осъди подсъдимите В.И.Х. и Г.Т.Г. на шест месеца лишаване от свобода, което наказание последният да изтърпят при първоначален строг режим в съответствие с разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Съдът счете, че наказанието е справедливо и достатъчно за постигане на целите, възведени в чл. 36 НК.

С оглед приключване на производството и на основание чл. 189 НПК съдът възложи подсъдимите да заплатят по равно направените по делото разноски в размер на 20,70 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                  Районен съдия :