РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Монтана, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500440 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 310 от 21.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1041/2021 г.
Районен съд-Лом е отхвърлил като неоснователени предявените от К. Л. Е.
искове с правно основание чл. 93 от ЗС за заплащане на суми,
представляващи обезщетение за стойността на добивите от ниви с
идентификаторххх и 12543.32.190 по КККР на гр. Вълчедръм за стопанските
години от 2016/2017 до 2019/2020 г. срещу ответниците „С.и 2016“ ЕООД с
ЕИК ********* за сумата 11129,67 лв и хххх“ ООД с ЕИК ********* за
сумата от 5209,39 лв Като неоснователен е отхвърлен и предявеният от К. Л.
Е., в условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 93 от ЗС срещу
ответника И. Н. С. за сумата 16 339,07 лв, представляваща обезщетение за
стойността на добивите от гореописаните ниви за същия период.
Недоволен от постановеното решение е К. Л. Е., който го обжалва, чрез
процесуален представител адв. Й. К., с доводи за неправилност. В жалбата се
твърди, че искът по чл. 93 от ЗС е предявен срещу ответните дружества, тъй
като същият може да се насочи срещу лице, което не е собственик на вещта и
освен това е придобило добиви от нея. В тази връзка се сочи, че дори да се
приеме, че искът по чл. 93 от ЗС може да бъде предявен единствено срещу
съсобственик, то е налице съществено процесуално нарушение, тъй като
първоинстанционният съд не е дал указания за това в доклада по делото. В
допълнение жалбоподателят сочи, че ответникът И. С. е съсобственик по
1
отношение на процесните имоти, предвид факта, че неговата съпруга Юх С.а
е придобила идеални части от тях. Изложени са също съображения, че
доколкото искът е предявен срещу лица, които не са съсобственици,
районният съд е следвало да го преквалифицира и да приеме, че е предявен на
правно основание чл. 59 от ЗЗД. Отделно от гореизложеното жалбоподателят
твърди, че сключените договори за аренда и за наем са му
непротивопоставими, тъй като съсобственикът Васил Редански, който е отдал
под аренда процесните имоти, не притежава повече от половината идеални
части от тях. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се уважи исковата претенция, както и да се
присъдят сторените в двете производства разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от хххх ЕООД и И. Н. С. чрез пълномощника адв. С. Ц., с който същата
се оспорва като неоснователна. Твърди се, че в договорът за аренда е породил
правоотношение единствено между арендодателя и арендатора, а останалите
съсобственици на процесните имоти нямат права срещу арендатора. В тази
връзка сочи, че арендодателят е длъжен да разпредели полученото между
останалите съсобственици съобразно дяловете им, поради което иск следва да
се предяви срещу съсобственика, сключил договора за аренда. Излага доводи
за противопоставимост на сключените договори за аренда по отношение на
останалите съсобственици, предвид действащата към датата на сключването
им разпоредба на чл. 3 от ЗАЗ.
Окръжен съд - Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване, а по същество е основателна.
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
разпоредбата на чл. 93 от ЗС е неприложима, тъй като ищецът и евентуалният
ответник И. С. са обвързани по силата на сключени договори за аренда. ЛРС
приел, че към момента на сключване на договорите за аренда не е имало
законово изискване същите да бъдат сключени от съсобственик, притежаващ
повече от 50% ид. ч. от общата вещ, поради което договорите валидно са
обвързали както страните по тях, така и наследодателя на ищеца, който към
момента на сключването им е притежавал 1/24 идеална част. Последващото
отдаване на процесните имоти под наем също било валидно, тъй като такава
възможност изрично е предвидена в чл.7 от договорите за аренда, поради
което ответниците ххх“ ЕООД и ххх“ ООД са задължени единствено към И.
С. по силата на договора за наем, но не и към ищеца, а претенцията на
последния към ответника С. може да бъде единствено за рентно плащане, но
не и за обезщетение за стойността на добивите. В заключение е прието, че
плащанията по арендните договори са извършвани на арендодателя Васил
Редански, като именно към него ищецът би могъл да предяви иск с правно
2
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за съответната част от цената.
Окръжен съд - Монтана, като взе предвид доказателствената
съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:
След смъртта си Г Н Р (починал на ххх.) е бил наследен от двамата си
сина: Б Г Р (починал на ххх г.) и Ц Г Р (починал на ххххг.), съответно от
техните наследници по закон (и двамата са имали по шест деца).
Въззивникът е наследник (внук) на общия наследодател от коляното на
К. Ц Е., а лицето В В Р също е внук на общия наследодател, но от коляното
на сина му Б Р
С Решения № 378А/12.09.1995 г. и № 378/12.09.1995 г., двете на ПК В
по преписка № хххх/19.02.1992 г., на наследниците на Г Н Р са
възстановени общо три земеделски имота, два от които са процесните.
Въззивникът Е. е придобил собствеността на процесните имоти по
наследство от неговия баща Л К. Е., който на свой ред е придобил по
наследство 1/24 ид.ч. (9/216) от своя наследодател Г Н Р и по силата на
следните правни сделки:
С Нотариален акт за продажба на земеделски имоти № ххх, т. ХХ рег. №
хх д. № хх/11.12.2018 г. на нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, р-н
на действие ЛРС – 1/24 ид.ч. (9/216) от съсобственика си В Г Р
С Нотариален акт за продажба на земеделски имоти № хх, т.хх, рег. №
хх, д.№ хх/13.06.2019 г. на нотариусххх, рег. № хх в РНК, р-н на
действие ЛРС – 1/24 ид.ч. (9/216) от съсобствениците си Р Х Х и Ц Х
А
С Нотариален акт за продажба на земеделски имоти №ххх т.хх, рег. №
хх, д.№ хх/30.08.2019 г. на нотариус Ст. Сх рег. № 577 в РНК, р-н на
действие ЛРС – 1/18 ид.ч. (12/216) от съсобствениците си Н Д Й.ова,
Елза К.а Гх и Илиян К. Гх
С Нотариален акт за продажба на земеделски имоти № ххт. хрехг. № хх,
д. № 1798/23.12.2019 г. на нотариус Ст. С , рег. № хх в РНК, р-н на
действие ЛРС – 11/216 ид.ч. от съсобствениците си Цх С К Р В Т и Г
Й Л
С Нотариален акт за продажба на земеделски имоти № ххх т.хх, рег. №
хх д.№ 86/06.02.2020 г. на нотариус Ст. С рег. №ххв РНК, р-н на
действие ЛРС – 1/36 ид.ч. (6/216) от съсобствениците си А Л. Ч и К
Л.а Г и 1/12 ид.ч. (18/216) от съсобственика си Х Г Х
С Нотариален акт за продажба на земеделски имоти № хх. X, рег. № хх
д. № 903/16.09.2020 г. на нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, р-н на
д34ействие ЛРС – 1/24 ид.ч. (9/216) от съсобственика си Вх Бх
От така приетото се установява, че Лх К. Е. е бил собственик на 83/216
ид. ч. от процесните имоти. Негов единствен наследник е въззивникът К. Л.
Е.. Последният с Нотариален акт за продажба на земеделски имоти № хх,
т.ххрег. № ххх д. № 666/ 22.12.2020 г. на нотариус Б. Кх, рег. №хх в РНК, р-н
на действие ЛРС придобил 1/72 ид. ч. (3/216) от съсобствениците си Н Юх Т
3
и К В Т
От изложеното се установява, че общо притежаваните (наследствени и
закупени) от въззивника идеални части от двата процесни имота са 86/216 ид.
ч.
С договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по
Вписванията – гр. Л на 29.06.2011 г., съсобственикът В В Р отдал под аренда
на ответника И. Н. С. (въззиваем пред настоящата инстанция) цялата нива от
60829 дка съставляваща ПИ с идентификатор ххх по КККР на гр. В за срок от
10 стопански години, считано от 01.10.2011 г., на цена 15 лв./дка, като в чл.7
от договора изрично е предвидено правото на арендатора да преарендова
имота на трети лица без писменото съгласие на собственика.
С договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по
Вписванията – гр.ххх на 26.09.2013 г. съсобственикът В ВхР отдал под
аренда на ответника И. Н. С. (въззиваем пред настоящата инстанция) цялата
нива от 121 750 дка., съставляваща ПИ с идентификаторххххпо КККР на гр.
В за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2013 г., при цена от 10
лв./дка, като тук отново в чл.7 от договора изрично е предвидено правото на
арендатора да преарендова имота на трети лица без писменото съгласие на
собственика.
С договор за наем от 06.07.2016 г., вписан в Служба по Вписванията –
гр. хх на 18.07.2016 г. ответникът И. Н. С. отдал под наем за една стопанска
година – 2016/2017 г. на ответника „хххх ООД 13 броя имоти, от които - под
№ ххх и процесната Н от 60,829 дка. с идентификатор хххх по КККР на гр. В
а 50 лв./дка.
С договор за наем без дата, вписан в Служба по Вписванията на
25.07.2016 г. ответникът И. Н. С. отдал под наем на ответника ххх ЕООД, за
една стопанска година – 2016/2017 г. множество имоти, от които (на стр.5 от
договора) и процесната Нива отххдка. с идентификатор хххпо КККР на гр. В
за 50 лв./дка.
С договор за наем от 10.07.2017 г., вписан в Служба по Вписванията –
гр. Л на 11.07.2017 г., ответникът И. Н. С. отдал под наем на ответника ххх
ЕООД за една стопанска година 2017/2018 г., множество имоти, между които
и процесните (на стр.1 от договора) Нива от 60,829 дка. ПИ с идентификатор
хххх и (на стр. 6 от договора) Нива от 121,730 дка. с идентификатор 1хххпо
КККР на гр. Вълчедръм, за 50 лв./дка.
С договор за наем от 17.07.2017 г., ответникът хххх ЕООД отдал под
наем на „хххх ООД, за една стопанска година – 2017/2018 г., 17 бр. имоти, от
които – под № хххх и процесната Нива от 60,829 дка с идентификатор ххх по
КККР на гр. В за 1 лв./дка.
С договор за наем от 13.07.2018 г., ответникът „ххх ЕООД отдал под
наем на ответника ххххх“ ООД за една стопанска година – 2018/2019 г., 18
бр. имоти, от които – под № 11 и процесната Нива от 60,829 дка с
идентификатор ххх по КККР на гр. В за 1 лв./дка.
4
С договор за наем без дата, вписан в Служба по Вписванията – гр.Лом на
16.07.2018 г. ответникът И. Н. С. отдал под наем на ответника „хххх ЕООД, за
една стопанска година – 2018/2019 г., множество имоти, от които и
процесните (стр. 1 от договора) Нива отхх дка с идентификатор хи (на стр.6
от дхоговора) Нива от 1ххдка с идентификаторхх100 по КККР на гр. В за 50
лв/дка.
С договор за наем без дата, вписан в Служба по Вписванията – гр. Л на
21.06.2019 г., ответникът И. Н. С. отдал под наем на ответника ххЕООД, за
една стопанска година – 2019/2020 г. множество имоти, от които и
процесните (стр.1 от договора) Нива от 60,829 дка с идентификатор х (на
стр.5 ххот договора) Нива от 121,730 дка., трета категория, ПИ с
идентификаторхпо КККР на гр. Вххълчедръм за 70 лв/дка.
С договор за наем от 08.07.2019 г. ответникът „хЕООххД отдал под наем
на ответника х ООД за едхх на стопанска година – 2019/2020 г., 26 бр. имоти,
от които – под № 2 процесната Нива от 60,829 дка с идентификаторхххпо
КККР на гр. В за 50 лв/дка.
С договор за наем от 15.07.2020 г., вписан в Служба по Вписванията –
гр.Л на 16.07.2020 г., ответникът И. Н. С. отдал под наем на ответника „ххх“
ЕООД, за една стопанска година - 2020/2021 г., множество имоти, от които и
процесните (на стр.1 от договора) Нива от 60,829 дка с идентификатор и (на
стр.4 от дхоххговора) Нива от 121,730 дка ПИ с идентификатор ххххпо КККР
на гр. В за 60 лв/дка.
С договор за пренаем от 20.07.2020 г. ответникът ххх ЕООД отдал под
наем на ответника „ “ ООД за една стопанска година – 2020/2021 г., 25 бр.
имоти, от които – под № 2 и процесната Нива от 60,829 дка с идентификатор
ххх по КККР на гр. В за 60 лв/дка.
С нотариална покана, рег.№ 1529, т.1, акт. 79 от 02.03.2020 г. на
нотариус Ст. С рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС, осем от
съсобствениците на процесните имоти: Л К. Е. (наследодател на въззивника),
И Р Е., Х Р Е., С С Г , И С Георгиева, М П Е а, Й.ка Б Е и Е Е.
уведомили арендатора на процесните имоти – ответника И. Н. С., а също
така третото лице Ю Д С.а и ответниците „С.и 2016“ ЕООД и ххххх ООД, че
като собственици, притежаващи общо 119/216 ид.ч. или 55,09 % от двете
ниви, са сключили за тях Договор за аренда на земеделска земя от
21.02.2020 г., вписан в Служба по Вписванията – гр. Лом с акт № хх т. хх, вх.
рег. № 1104/25.02.2020 г., с арендатора Л. К. Е. в качеството му на земеделски
производител и ги поканили да освободят и предадат владението върху тях
в двуседмичен срок от получаването на поканата, а също така в двуседмичен
срок от получаването на поканата да им се заплати парично обезщетение от
119/216 ид. ч. или 55,09% от добивите от нивите, равняващо се на сумата от
100 544 лв за периода от стопанската 2013/2014 г. до момента на връчване
на поканата.
Поканата е връчена на ответника И. Н. С. на 05.03.2020 г., на Ю Д С.а –
5
на 05.03.2020 г., на ответника хххх ЕООД – на 05.03.2020 г., а на ответника
ххх ООД – на 11.03.2020 г.
От представения писмен отговор на Областна дирекция х се
установява,хх че средните добиви от основни земеделски култури за
землището на гр. В за стопанските години от 2016/2017 до 2019/2020 е както
следва:
1. 2016/2017 г. – царевица – 458 кг/дка ; слънчоглед 256 кг/дка.
2. 2017/2018 г. – царевица – 908 кг/дка ; слънчоглед – 298 кг/дка.
3. 2018/2019 г. – царевица – 580 кг/дка.
4. 2019/2020 г. – слънчоглед – 288 кг/дка ; пшеница – 540 кг/дка.
От приложените по делото извлечения от сметки се установява, че на
03.02.2021 г. въззиваемият хх ЕООД е превел по банков път на въззивника
К. Е. сумата от 4210 лв. – рента за 2019/2020 г. за 70,150 дка – земл. В , ид. ч.
от имот 215.100 и 032.190.
На 11.03.2021 г. въззивникът върнал сумата обратно на въззиваемия
„С.и 2016“ ЕООД.
От съдебно-агротехническата експертиза се установява, че пазарната
стойност на добивите на съответните зърнени култури (царевица, слънчоглед
и пшеница) от процесните ниви, съобразно притежаваните от К. Е. идеални
части е както следва:
Отххх“ ООД:
1. за 2016/2017 стоп.год. – 284,45 лв.;
2. за 2017/2018 стоп год. – 400,37 лв.;
3. за 2018/2019 стоп год. – 720,45 лв.;
4. за 2019/2020 стоп год. – 3804,12 лв.
Общо: 5209,39 лв.
ОтххххЕООД:
1. за 2016/2017 стоп.год. – 681,80 лв.;
2. за 2017/2018 стоп.год. – 1174,58 лв.;
3. за 2018/2019 стоп.год. – 1441,72лв.;
4. за 2019/2020 стоп.год – 7831,57 лв.,
Общо: 11129,67 лв.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Правото на собственост е призната от закона възможност едно лице да
владее, да ползва и да се разпорежда с опредЕ. вещ и да иска от всички други
лица да се въздържат от въздействие върху нея. Със същите правомощия
разполага и съсобственикът на една вещ. Правомощието ползване се изразява
в това, че на собственика е предоставена правната възможност да извлича
полезните свойства на вещта, като това включва и възможността да
придобива доходите от своята вещ като плодове, прираст от добитък, а също
и граждански плодове. Израз на това правомощие е разпоредбата на чл. 93 от
ЗС, съгласно която добивът от вещта като плодове, прираст от добитък, наем
и други такива принадлежи на собственика й. Важно е да се отбележи, че така
6
формулирана разпоредбата има предвид хипотезата, когато вещта не е
обременена с вещни права или дълготрайни договори. Това довежда до
спорния въпрос по делото, а именно дали сключените от съсобственика В В
Р през 2011 г., съответно през 2013 г. договори за аренда са
противопоставими на останалите съсобственици.
В тази връзка МОС намира, че действително разпоредбата на чл. 3, ал.
4 от Закона за арендата в земеделието към момента на сключване на
договорите е предвиждала, че когато договорът за аренда е сключен само от
някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се
уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Въпреки това
същата не следва да се приема, че е специална и изключва приложението на
чл. 32, ал. 1 от ЗС, съгласно който общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината
от общата вещ. Поради това, ако съсобственик сключил договора не
притежава повече от половината от вещта, този договор е непротивопоставим
на всеки един от останалите съсобственици, освен ако са го приели изрично
или мълчаливо (в този смисъл са Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 73 от 8.12.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 2929/2019 г., II г. о., ГК и Определение № 60384 от 2.12.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2719/2021 г., IV г. о., ГК). В настоящия случай не е спорен фактът,
че съсобственикът В В Р е отдал изцяло двата процесни имота, без да
притежава повече от половината идеални части, от което следва, че
сключените от него договори за аренда са непротивопоставими както на
въззвиника К. Е., така и на останалите съсобственици.
Съгласно Тълкувателно решение № 85 от 2.12.1968 г. по гр. д. № 149/68
г., ОСГК отношенията на държател със собственика (респ. в случая
съсобственика) по отношение на добивите, получени от имота се уреждат в
съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно
правилото на чл. 93 от ЗС. Доколкото настоящият състав прие, че договорите
за аренда са непротивопоставими на въззивника, разпоредбата на чл. 93 от ЗС
намира приложение. Освен това, в случая е неприложима разпоредбата на чл.
17, ал. 1 от ЗАЗ, която предвижда, че наследниците, съответно
правоприемниците заместват арендатора като страна в договора за аренда,
тъй като бащата на въззивникът е закупил идеални части от имотите от
лицето В Г Р , а договорите за аренда са сключени от В В Р
Фактическата обстановка по делото не е оспорена от страните. Не е
спорно също, че К. Е. е съсобственик с дял 86/216 ид. ч. от процесните две
ниви. На следващо място, видно е, че въззиваемият И. Н. С. е отдавал под
наем срещу възнаграждение процесните имоти на ООД и „ “ ЕООД.
Предвид, че тези договори са сключени от арендатора, то същите са
непротивопоставими на въззивника К. Е.. По делото несъмнено се установи,
че през стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г.
ответните дружества са ползвали процесните имоти, респ. са придобивали
плодовете. За прецизност следва да се отбележи, че за посочените стопански
години Нива с идентификатор ххх е ползвана от въззиваемия ххх ЕООД,
докато хООД е ползвалхх Нива с идентификатор хх
Изхождайки от горното, както и съобразно установената от съдебно-
агротехническа експертиза пазарната стойност на добивите от процесните
ниви, настоящата инстанция намира предявените искове за основателни, като
ответното дружхххЗора-ххх ООД - общо 5209,39 лв.
Съобразно изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него да бъде постановено
7
ново, с което искът бъде уважен. Съдът не дължи произнасяне по претенцията
към И. Н. С., доколкото последната е предявена в условията на евентуалност:
в случай, че бъдат отхвърлени главните искове срещу „ххх“ ЕООД и хООД.хх
При този изход на делото ответниците „С.и 2016“ ЕООД и „х“ ОххОД,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да заплатят на К. Е. направените
разноски и пред двете инстанции съразмерно с уважената част от иска.
Сторените от Е. разноски са както следва: 1782,57 лв. пред настоящата
инстанция и 2845,14 лв. пред първоинстанционния съд или общо сумата в
размер на 4627,71 лева. Съобразно това всеки от двамата въззиваеми следва
да заплати сумата от по 2 313,85 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 310 от 21.10.2022 г. на Районен съд - Лом,
постановено по гр. дело № 1041/2021 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.и 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В Област М , ул. „хххх“ № 3, да плати на К. Л. Е., ЕГН
********** с адрес: гр. В , Област М ул. „хххх №ххх, сумата от 11 129,67
лева, представляваща обезщетение за стойността на добивите от недвижим
имот, представляващ Нива с площ от 121 750 кв.м., категория трета, с
идентификатор ххх по КККР на гр. Вхх, за стопанските години 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от завеждане на иска (25.05.2021 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА х“ ООД, ЕИКхх *********, със седалище и адрес на
управление гр. В Област М ул. ххх№хх да плати на К. Л. Е., ЕГН **********
с адрес: гр. В Област М , ул. ххх № х суххмата от 5209,39 лева,
представляваща обезщетение за стойността на добивите от недвижим имот,
представляващ Нива с площ от 60 840 кв. м., категория трета, с
идентификатор хххпо КККР на гр. В за стопанските години 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от завеждане на иска (25.05.2021 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „хххх ЕООД, ЕИК *********, да плати, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на К. Л. Е., ЕГН **********, сумата 2313,85 лв разноски пред
двете инстанции.
ОСЪЖДА ххх ООД, ЕИК *********, да плати, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на К. Л. Е., ЕГН **********, сумата от 2313,85 лева разноски пред
двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9