№ 225
гр. гр. Лом, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102602 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с правно
основание чл. 92 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен положителен установителен иск от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , с ЕИК ****, понастоящем „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК **** , адрес на управление: гр. ****,
пълномощник: адв. В. П. Г., САК, със съд. адрес: гр. ****, срещу Н. Б. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****.
Ищецът твърди, че между страните е имало сключен договор за
мобилни услуги от дата 22.12.2018 г., по който ответникът е неизправна
страна.
Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е
фактурирал.
Твърди се, че за отчетния период на потребление 25.11.2018 г. -
24.02.2019 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор
България“ ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от
него услуги, в общ размер на 274,35 лева.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, договорът за
мобилни услуги бил прекратен предсрочно по вина на абоната и била
начислена и неустойка в размер на три месечни абонаментни такси - 97,47
лева, за която е издадена крайна фактура с № ********** от дата 25.04.2019 г.
Неустойката е формирана, по следния начин: 3 месечни абонаментни
1
такси за мобилен № **** по тарифен план „Тотал 38,99“, като стойността на
всяка такса е в размер на 32,49 лева без ДДС, или общо задължение за
неустойка, представляваща 3 абонаментни такси, дължима при прекратяване
на договорен абонамент по вина на абоната в размер на 97,47 лева.
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК. След като длъжникът по
заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за
изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяването на установителен иск.
Иска се: да бъде признато за установено съществуването на вземането
на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 27/2021 г. по описа на Районен съд - Лом, против длъжника -
ответник Н. Б. П., ЕГН **********, както следва:
сумата от общо 97,47 лева (деветдесет и седем лв. и 47 ст.),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги **** от дата 22.12.2018 г., ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.01.2021 г. - до
окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и
исковото производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява.
Подадена е Молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово
отсъствие, взема се становище по същество, излага се молба съдът да уважи
исковите претенции и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения
представител, който не признава иска и навежда възражение за изтекла
погасителна давност. Не се претендират разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Служебно е известно на настоящия съдебен състав, че, с от Решение №
23 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 2486/2021 г., влязло в сила на 25.02.2023 г., е
признато за установено, че Н. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
****, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД /„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от
Д. К. К. и М. С., сумата от 274,35 лв. /двеста седемдесет и четири лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща главница за дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по издадени фактури № **********/25.12.2018 г., № **********/25.01.2019 г.
и № **********/25.02.2019 г., за периода от 25.11.2018 г. до 24.02.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.01.2021 г., до окончателното
плащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр. д. № 28/2021 г. по
описа на Районен съд – Лом. Задълженията произтичат от Договор за
мобилни услуги от 22.12.2018 г., сключен между мобилния оператор и
ответника, като последният е абонат с клиентски номер № **** и титуляр на
мобилен номер **** по избрания абонамент „Тотал 38.99“ със срок на
действие 24 месеца до 22.12.2020 г.
По делото безспорно се установява, че страните се намират в договорни
отношения на основание сключен Договор за мобилни услуги от 22.12.2018
г., сключен между мобилния оператор и ответника, като последният е абонат
с клиентски номер № **** и титуляр на мобилен номер **** по избрания
абонамент „Тотал 38.99“ със срок на действие 24 месеца до 22.12.2020 г.
В приобщеното заповедно производство са приложени 4 бр. фактури с
номера: **********/25.12.2018 г., **********/25.01.2019 г.,
**********/25.02.2019 г. и крайна фактура № ********** от 25.04.2019 г.,
издадени от „Теленор България“ ЕАД, от които е видно, че на ответника са
начислени дължими суми. За потребени от абоната-ответник услуги за
отчетен период на потребление 22.12.2018 г. - 25.12.2018 г. е издадена
фактура № **********/25.12.2018 г., с дължима стойност 64,22 лв., от които:
35,63 лв. без ДДС за пропоционален месечен абонамент и потребление извън
месечния абонамент - 26,00 лв. без ДДС за Услуги добавена стойност (SMS).
Дължимата сума е платима в срок 09.01.2019 г. Към фактурата е приложено
извлечение потреблението на ползваните мобилни номера.
Фактура № **********/25.01.2019 г. е издадена за отчетния период на
потребление от 25.12.2018 г. - 24.01.2019 г. с дължима стойност 171,14 лв., от
които: 32,49 лв. без ДДС за месечен абонамент и потребление извън месечния
абонамент - 2,86 лв. без ДДС: за Кратки текстови съобщения; 1,66 лв. без
ДДС за Международни разговори; 0,16 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа
за клиента“; 78,12 лв. без ДДС за Роуминг таксуване общо; 24,00 лв. без ДДС
за Услуги добавена стойност. Дължимата сума е платима в срок 09.02.2019 г.
Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на ползваните
мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от
предходния отчетен период в размер на 73,96 лв., при което общо дължимото
задължение възлиза на сума в размер на 235,66 лв.
Фактура № **********/25.02.2019 г. е издадена за отчетния период на
потребление от 25.01.2019 г. - 24.02.2019 г. с дължима стойност 38,99 лв.
Дължимата сума е платима в срок 12.03.2019 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата
е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер
на 235,66 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в
размер на 274,35 лв.
Ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 274,35 лв., фактурирани за три отчетни месеца - за месец 10/2018 г.,
за месец 01/2019 г. и за месец 02/2019 г.
Издадена е и крайна фактура № **********/25.04.2019 г. за отчетен
период от 25.03.2019 г. до 24.04.2019 г., в която са начислени суми в размер,
3
както следва: 97,47 лв. за дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти и 274,35 лв. (която не е предмет на
спора) задължения от предходен период /за незаплатени далекосъобщителни
услуги, видно от горепосочените фактури/. Общата сума по издадената
крайна фактура възлиза в размер на 371,82 лв., като претендираната обща
сума съгласно исковата молба е само за месечни абонаментни такси за
ползвани далекосъобщителни услуги – 274,35 лева. Срокът за плащане по
тази крайна фактура е 10.05.2019 г.
От приложеното ч. гр. д. № 27/2021 г. по описа на РС - Лом се установи,
че ищецът е подал, по реда на чл. 410 от ГПК, Заявление на 05.01.2021 г., по
което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260038 от 13.01.2021 г. за сумата, предмет на предявения в
настоящото исково производство установителен иск, в размер на 97,47 лв.,
представляваща неизпълнени задължения по договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските
от 180 лева, направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
В заповедното производство по ч. гр.дело № 27/2021 г. по описа на РС -
Лом са приложени Договор за мобилни услуги от 22.12.2018 г., сключен
между мобилния оператор и ответника, като последният е абонат с клиентски
номер № **** и титуляр на мобилен номер ****; Фактура №
**********/25.12.2018 г., Фактура № **********/25.01.2019 г., Фактура №
**********/25.02.2019 г. и крайна фактура № ********** от 25.04.2019 г.,
справки за общо потребление и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от „Йеттел България“ ЕАД - гр. София (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на страните
по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в Заповедта за
изпълнение. Ето защо настоящият състав, предвид единството на настоящото
и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на иска:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидни
двустранни облигационни правоотношения, във връзка със сключване на
горепосочените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и
договори за лизинг, приложени по делото. По силата на същите, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги
4
от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния
да заплаща цената на тези услуги.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури с №№
**********/25.12.2018 г., **********/25.01.2019 г., **********/25.02.2019 г.
и крайна фактура № ********** от 25.04.2019 г. и справки за общо
потребление, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответника, доказват предоставените му услуги.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
В сключените между ищеца и ответника договори е предвидена
дължима от абоната неустойка в случай на прекратяване на договора по вина
или по инициатива на потребителя или при неизпълнение на задълженията
му.
В случая ищецът твърди, че е имал правото да прекрати всеки договор с
ответника на основание чл. 19б, б. „в“ от Общите условия, според която
разпоредба „Теленор България“ ЕАД има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е
платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по тези Общи условия.
В процесния договор за мобилни услуги, т. 11, е предвидено, че, в
случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина или
по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката
по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат
виновно неизпълнение от страна на длъжника, като, предвид правилата на чл.
20 от ЗЗД и чл. 87 от ЗЗД, може да се направи извод, че действителната воля
на страните е била да уговорят неустойка за разваляне на договора.
Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които кредиторът
търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е
отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно
задължението за заплащане на този вид неустойка възниква с
осъществяването на уговорения между страните правопораждащ юридически
факт, а в процесния случай това е развалянето на договора, настъпило преди
5
изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че, след
изтичането на срока, ще счита договора за развален, като предупреждението
трябва да се направи писмено когато договорът е сключен в писмена форма.
Така законът предвижда, че, за да породи своето конститутивно правно
действие, волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор
следва да бъде обективирано в писмена форма (за действителност, а не за
доказване) и да достигне до своя адресат – длъжника. Както се посочи,
предупреждението следва да се направи писмено, след като договорът е
сключен в писмена форма, каквото е изискването на закона. По същността си
описаните хипотези в чл. 75 от ОУ и в чл. 19б и 19в покриват изцяло
хипотезата на правната норма на чл. 87 от ЗЗД, независимо дали в договора е
използван израза „прекратяване“ вместо „разваляне“. Разваляне на двустранен
договор без предизвестие би се явило в противоречие с правната норма на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД. Т. е. развалянето на договора следва да се осъществи така,
както е очертала тази правна норма, включваща в състава си достигане
волеизявлението на кредитора до длъжника. По делото липсват
доказателства писмено изявление на кредитора да е изпращано и,
съответно, достигнало до неизправния длъжник – ответника, поради което
съдът приема, че договорните отношения между страните не са прекратени
поради виновно неизпълнение на потребителя – ответник. Поради това не се
дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги. В този смисъл е постановено и Решение по в. гр. дело № 403/2021 г.
по описа на МОС, Решение по гр. д. № 254/2022 г. по описа на МОС, Решение
по в. гр. дело № 1506/2022 г. по описа на БОС, Решение по в. гр. дело №
372/2023 г. по описа на БОС и др.
Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна,
поради което намира приложение само доколкото в особената част на ЗЗД
или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за
разваляне на конкретния вид договор или страните не са уговорили други
условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи
условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали
договора при незаплащане на дължими суми след изтичане сроковете за
плащане, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в
общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. По делото не се установява, че, преди
подаване на Исковата молба, ищецът е упражнил надлежно потестативното си
право да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено
от длъжника.
Тоест, в настоящия случай е налице сключен между ищеца и ответника
договор, в който е предвидена дължима от абоната неустойка в случай на
прекратяване на договора по вина на потребителя; по делото, обаче, не са
6
налице никакви доказателства, че процесният договор е бил прекратен от
страна на ищеца. Не са налице доказателства, обективиращи подобно
волеизявление, поради което не са налице предпоставките за възникване на
задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се
развали чрез връчването на Исковата молба, с която се претендират
последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе
предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК. В процесния случай обаче препис от Исковата молба с
приложенията е връчен на особения представител на ответника - длъжник на
10.05.2022 г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на
процесните договори за мобилни услуги, поради което не е налице
предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди
изтичане на срока, за който е сключен.
Следва да се упомене, че нито в индивидуалния договор, сключен
между страните, нито в Общите условия е предвидено по какъв начин може
да стане едностранното прекратяване на договора при наличие на
предпоставките за това. В този смисъл, доколкото става дума за писмен
договор, сключен между страните, то и прекратяването му /дори и
едностранно/ предсрочно, при наличие на определени предпоставки, следва
да бъде в същата форма. Съгласно текста на чл. 31а от Общите условия
мобилният оператор се задължава предварително и по подходящ начин /чрез
кратко текстово съобщение, писмо с обр. разписка, записващ се телефонен
разговор, чрез ел. поща и т. н./ да информира абоната, че ще предприеме
действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения. Следователно предвидени са и други начини за информирането
на абоната, че ще се пристъпи към събиране на неплатените сметки, но
всички те имат за цел уведомяването му, че е неизправен длъжник /че е в
забава/ и ще бъдат предприети действия по събиране на дължимите суми.
Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се прилага само при
прекратяване на договора – такова е предвидено и в хипотезите по чл. 53 от
ОУ /в случаите на неплатени изискуеми вземания или при допълнителни
условия или ограничения за сключен индивидуален договор/, чл. 54 /в случай
на постъпване на писмена жалба за извършени неправомерни действия/, чл.
55 /когато с поведението си потребителят застрашава или пречи на
нормалното ползване на услуги от страна на други потребители/. Във всички
тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя, което
означава, че спирането на достъпа до услугите не е равнозначно на
прекратяване на договора. В настоящия случай нито чрез издаване на
процесните фактури, нито по друг начин ответникът е бил предизвестен за
едностранно прекратяване на договора, поради което не са осъществени
предпоставките за плащане на неустойка.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в общ размер на 97,47 лева се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
7
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноските, направени от ищеца, ще останат в
негова тежест.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски. Съгласно задължителната практика на съдилищата т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 , т. 2 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая няма данни ответникът да сторил разноски в хода на
заповедното и исковото производство, поради което съдът не следва да се
произнася в посочения смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , с ЕИК
****, понастоящем „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК **** , адрес на
управление: гр. ****, против Н. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, иск
за сумата в размер на 97,47 лева, начислена по Фактура №
**********/25.04.2019 г., представляваща договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 22.12.2018 г., за мобилен
номер ****.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизане в сила на Решението, да се отдели ч. гр. д. № 27/2021 г. по
описа на Районен съд - гр. Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8