РЕШЕНИЕ
№ 381
град Плевен, 21.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Поля Цанева и с участието на
прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по
касационно административно дело №20237170600449/2023 г.по описа на АС-Плевен и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с
вх.№10832/24.04.2023г. по описа на РС–Плевен на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр.Плевен, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
ул.“Сан Стефано“ № 25, представлявано от управителя К.Т., чрез адв. М.М.М. –
САС, адрес: ***, против Решение
№180/06.04.2023г. по АНД №20234430200192 по описа за 2023г. на РС-Плевен, с
което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) №87/20.12.2022
г., издадено от Кмета на Община Плевен. Твърди се, че процесното наказателно
постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Сочи се, въззивният съд не е обсъдил всички
доказателства по делото вкл. не се е произнесъл по наведените възражения за
противоречие на чл. 7, ал.3 и чл.21, т.3 от Наредба № 32 на Община Плевен със
Закона за устройството на територията. Твърди се още, че в наказателното
постановление не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и липсва описание на нарушението. Сочи се, че АУАН не отговаря на изискванията
на чл.42, т.4 от ЗАНН, а НП-то – на чл.57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, не е ясно
посочено изпълнителното деяние и в какво се изразява то, както и времето на
извършване на нарушението. Твърди се, че в жалбата, че необосновано и в
противоречие с доказателствения материал РС Плевен е приел за дата на
извършване на нарушението 30.08.2022г.,
а в НП-то е посочено като дата 04.11.2022г. , като по същество същото
следва да е извършено на 10.09.2022г. Иска се от съда да отмени Решение
№180/06.04.2023г. по АНД №20234430200192 по описа за 2023г. на РС-Плевен, като
незаконосъобразно и неправилно, а вместо него да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено НП №87/20.12.2022 г., издадено от Кмета на Община
Плевен. Претендират се деловодни разноски.
В
съдебно заседание касаторът - „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен,
редовно призован, не се представлява. С молба с вх.№ 3788/23г. по делото е
депозиран списък на разноските.
Ответникът
– Кметът на Община Плевен, редовно призован, не явява и не се представлява. Страната взема становище в молба с вх.№
4262/23г.
Окръжна
прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Иван Шарков,
който взема становище правилност и законосъобразност на решението на въззивната
инстанция, като моли съда да го потвърди.
Административен
съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът,
като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално
допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
С
Решение №180/06.04.2023г. по АНД №20234430200192 по описа за 2023г. на
РС-Плевен е потвърдил Наказателно постановление
(НП) №87/20.12.2022г.,
издадено от Кмета на Община Плевен, с което на „Водоснабдяване и канализация„
ЕООД с ЕИК 82410658, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Сан
Стефано“ №25, представлявано от управителя К.Х.Т. на основание чл.21, т.3 от Наредба №32/2016г.
на Общински съвет гр.Плевен за
изграждане на елементите на техническата структура на територията на Община
Плевен е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба №32/2016г. на Общински съвет
–гр.Плевен.
Районен съд - Плевен е приел за
установено, че на 07.11.2022г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № СК-20 е
съставен на 07.11.2022г. против „Водоснабдяване и канализация - Плевен“ ЕООД,
представлявано от инж. К.Т. - управител, за това че при възстановяване на
възникнала авария на водопровод на ул. „Петко Р.Славейков“ №19, гр. Плевен, не
е възстановена настилката в 10 — дневен срок от извършване на аварийния ремонт,
определен с чл.7, ал.З от Наредба №32 на Общински съвет. Горното било
установено от извършена проверка на 12.10.2022г. и на 04.11.2022г. от
длъжностни лица от отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен, за която е
съставен констативен протокол, с което са нарушени чл.7, ал.З от Наредба №32 за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на
Община Плевен. Въз основа на съставения АУАН било издадено оспореното НП №87/20.12.2022г.
от Кмета на Община Плевен, за това че при извършена на 12.10.2022г. проверка,
относно ремонтни работи на водопроводната мрежа на територията на гр. Плевен,
компетентни длъжностни лица от общинската администрация са установили, че „ВиК“
ЕООД е извършило отстраняване на авария в гр. Плевен, ул. „Петко Р.Славейков“
№19, чрез разкопаване на пътната настилка на горепосочения адрес.
Съдът приел за установено, че при
отстраняване на възникналата авария засегнатата пътна инфраструктура не е
възстановена в състоянието, в което е била преди ремонта, с което „ВиК“ ЕООД
гр. Плевен е нарушило разпоредбите на чл.7, ал.З от Наредба №32/2016г. на
Общински съвет-Плевен за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура на територията на Община Плевен. Съдът приел за установено, че аварията
е била отстранена към 30.08.2022г., а пътната настилка е следвало да бъде възстановена
до 09.09.2022г. включително. Съдът приел, че считано от тази дата е налице
бездействие на дружеството извършило ремонта да изпълни задължението по чл.7,
ал.З от Наредбата, продължено включително към датата на извършената проверка -
04.11.2022г.
Съдът приел за установено, че АУАН № СК
- 20/07.11.2022г. е съставен в отсъствие на нарушителя, като до юридическото
лице „ВиК“ е изпратена покана за предявяване и подписване на същия сер.№ ТСУ
26-2725-125/18.10.2022г., получена на 20.10.2022г. В указания в поканата срок,
в общинска администрация не се е явил представител на дружеството -
жалбоподател. Установено било, че актът
е надлежно връчен на нарушителя на 09.11.2022г., видно от писмо №ТСУ
26-2725-125/07.11.2022г. и известие за доставянето му.
Изложената фактическа обстановка съдът
приел за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства,
както и въз основа на показанията на свидетелите Й. П. П., В. Б. Г. и Д. Г. С.,
които кредитирал изцяло с доверие.
С оглед на установеното от фактическа
страна, РС-Плевен стигнал до извода, че при издаването на НП-то са спазени
разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, както и същото е
издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Аналогично АУАН е съставен от главен инспектор „СК“ при
Община Плевен в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
след нарочно отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя,
но същият не се отзовал, поради което приел, че актът е връчен по надлежния
ред. Съдът приел, че предвид обстоятелството, че поканата за съставяне на АУАН
е връчена на административния адрес по седалището на същата, както и с оглед депозирането
на жалба по недвусмислен начин се установява, че АУАН и НП-то са сведени да
знанието на управителя на дружеството и не е нарушено правото на защита на
юридическото лице. Съдът приел още, че в
АУАН и НП-то са посочени мястото на извършване на нарушението и датата на
нарушението, а именно 30.08.2022 година, като е налице единство между
словесното описание на нарушението и в акта и наказателното постановление и
цифровото изразяване на същото с посочването на нарушената норма на поведение -
тази на чл. 7 ал. 3 от Наредба № 32 на Общински съвет Плевен. Приел, че НП-то е
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е в съответствие и с
материалния закон. От събраните по делото доказателства достигнал до извода, че
е доказано по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение, както и
правилно административно наказващият орган е санкционирал нарушителя, като
потвърдил изцяло НП-то.
Предвид горното, обжалваното
наказателното постановление било потвърдено, а на основание чл. чл. 63д, ал. 3
от ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата
за изплащане на правната помощ „ВиК“ ЕООД било осъдено да заплати на Община
град Плевен, представлявана от Кмета на Община гр. Плевен, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо но неправилно.
Основателно е възражението в ответника
по касационната жалба, че e допуснато съществено
нарушение на материалния закон, като за
твърдяното нарушение е приложена Наредба №32/2016г. на Общински съвет – гр.Плевен,
а не нормативния акт, изрично определен
от българския законодател, който е от
по-висока степен, а именно Закона за устройство на територията.
Съгласно чл.
72, ал 2 от ЗУТ,
при повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното
дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната
общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти. А в чл.
74, ал. 1, т. 8
и т.
9 от ЗУТ
е предвидено задължение за строителя на съоръжения на техническата
инфраструктура да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в
срокове, определени от общинската администрация и да отстрани нанесените
повреди, констатирани от общинската администрация и отразени в констативен
протокол, в срокове, определени от общинската администрация. За неизпълнение на
последното задължение в чл.
232, ал. 5, т. 6 от ЗУТ е предвидено административно наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лв. за лице, което не извърши възстановителните работи и
не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд недвижим имот във връзка
с осъществяван от него строеж в срока, определен от органите на общината или от
органите на ДНСК. А за юридическите лица и едноличните търговци е предвидено
изрично по чл. 237а от ЗУТ за други нарушения на този закон, на приетите от
МС, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и
предписанията, основани на тях, да се налага имуществена санкция в размер от
1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
С Решение № 424/22.12.2016
г. Общински съвет Плевен е приел Наредба № 32 за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура на територията на Община Плевен, публикувана на
официалната електронна страница на Общински съвет Плевен. Съгласно чл. 7, ал. 3
от Наредбата, в приложимата към 2022 г. редакция, след приключване на аварийния
ремонт, засегнатите от него общински пътища и улици, пътна инфраструктура и
озеленени площи се възстановяват в срок от 10 (десет) дни от лицата, извършили
аварийния ремонт до състояние, съответстващо на това, преди извършването на
ремонта, като ако възстановяването е невъзможно поради обективни причини,
лицата, извършили прокопаването, възстановяват повредите по пътното платно и
тротоарите, за да осигурят проходимостта им, а качеството на извършените
възстановителни работи се удостоверява с протокол, съставен от длъжностно лице,
определено от Кмета на Община Плевен. За нарушение на това задължение в чл. 21,
ал. 3 от Наредбата е предвидено налагане на административно наказание
имуществена санкция в размери от 500 до 5000 лв. на възложител, който не
извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените
повреди на общинско имущество във връзка с осъществявани от него СМР в срока,
определен от органите на Общината.
При сравнение на
разпоредбите на чл. 74, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗУТ и чл. 237а от ЗУТ от една страна,
и разпоредбите на чл. 7, ал. 3 и чл. 21, ал. 3 от Наредба 32/2016 г. на
Общински съвет Плевен от друга страна, се установява, че имат за предмет на
регулация едни и същи обществени отношения, т. е. в противоречие с чл.8 от
Закона за нормативните актове (ЗНА) разпоредбите на Наредба 32/2016 г. на Общински съвет Плевен
преурежда отношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока
степен. За да достигне до този извод, касационната инстанция съобрази, че
съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен, а чл. 8 от ЗНА предвижда възможност всеки общински
съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от
по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Според чл. 12 от ЗНА, актът по прилагане на закон може да
урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаде т. е. изисква
се изрична законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен акт за
доуреждане на конкретна материя.
Съгласно императивната норма
на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА, нормативният акт трябва да
съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен и ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт. В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал. 1 от АПК, която регламентира основния принцип
в административното производство, а именно че когато постановление, правилник, наредба,
инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от
по-висока степен, се прилага по-високият по степен акт. А според чл. 2, ал. 3 от ЗАНН общинските съвети при издаване на
наредби определят съставите на административните нарушения и съответстващите на
тях наказания, предвидени в ЗМСМА т.е. в компетентността на общинските съвети е
да определят административни нарушения за обществени отношения, които не са в
изключителната компетентност на друг орган. Но обществените отношения свързани
със строителството са уредени със специален Закон за устройство на територията, в който са налице изрични
разпоредби, уреждащи задълженията на строителя на съоръжения на техническата
инфраструктура (какъвто безспорно се явява "Водоснабдяване и канализация
Плевен" ЕООД в случаите, когато извършва отстраняване на повреди на
подземната водопроводна мрежа) да извърши за своя сметка необходими
възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация и да
отстрани нанесените повреди, както и разпоредба, уреждаща изрично
административно-наказателната отговорност на юридическите лица в случай, че
това задължение по закон не бъде изпълнено – чл. 237а от ЗУТ.
От изложено по-горе се
налага извода, че общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт,
който следва да детайлизира или доурегулира отделни разпоредби или
подразделения на закон (нормативен акт от по-висока степен), поради което
нейните разпоредби следва да са съобразени със закона, въз основа на който се
издава, като стриктно се придържа към неговата рамка и е в съответствие с
неговото съдържание. Уредбата, която може да се дава с общинска наредба, следва
да е след изрична законова делегация, да уточнява и конкретизира определена
законова уредба съобразно местните условия, без обаче да установява положения,
които да са в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече
уредени от закон обществени отношения.
В случая е налице изрична
уредба в ЗУТ на задължението строителят да извърши възстановителни работи в
срокове, определени от общинската администрация по реда на чл. 74 от ЗУТ, и да отстрани нанесените повреди на
чужди имоти, в случая на настилката на общинската улица, както и изрични
разпоредби, регламентиращи административно-наказателната отговорност при
неизпълнение на това задължение – за физическите лица по чл. 232, ал. 5, т. 6 от ЗУТ и за юридически лица по чл. 237а от ЗУТ.
Предвид гореизложеното,
касационният състав счита, че при квалификацията на процесното нарушение и
определянето на санкцията е следвало да се приложат нормите на ЗУТ, а не тези
на Наредба № 32/2016г. на Общински съвет Плевен, която преурежда същата материя
по различен начин. При съставяне на АУАН и издаване на НП неправилно са
приложени разпоредбите на Наредба № 32/2016г. на Общински съвет Плевен, вместо
изричните разпоредби на ЗУТ, които са приложими в случая и уреждат процесните
обществени отношения изчерпателно и не предвиждат законова делегация за
уреждането им с наредба от общинските съвети. Последното е довело до неправилна
квалификация на установеното нарушение и налагане на санкция по неприложима в
случая санкционна норма. Като е потвърдил НП-то РС-Плевен е постановил
неправилно като краен резултат решение, което следва да бъде отменено, а вместо
него бъде постановено друго, с което оспореното НП да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото и
своевременно направено искане за разноски, следва в полза на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Плевен да се присъдят
направените по делото разноски по представения списък, а именно сумата от 480
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция,
на основание чл. 63д от ЗАНН, както и за въззивната инстанция по
списък на л.41 от АНД № 192/23г. , или общо сумата от 960 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №180/06.04.2023г. по АНД №20234430200192 по описа за 2023г. на
РС-Плевен, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №87/20.12.2022г., издадено от Кмета на Община
Плевен, с което на „Водоснабдяване и канализация„ ЕООД с ЕИК 82410658, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №25, представлявано
от управителя К.Х.Т. на основание чл.21,
т.3 от Наредба №32/2016г. на Общински
съвет гр.Плевен за изграждане на елементите на техническата структура на
територията на Община Плевен е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба №32/2016г. на
Общински съвет –гр.Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен, с Булстат *********, адрес:
гр.Плевен, пл.“Възраждане“ № 2, представлявана от Кмета Г. Л. С., да заплати на
„Водоснабдяване и канализация „ ЕООД с ЕИК 82410658, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №25, представлявано от управителя К.Х.Т.,
сумата от
960 (деветстотин
и шестдесет) лева, направени общо разноски за адвокатско
възнаграждение по №20234430200192
по описа за 2023г. на РС-Плевен и Адм.дело №20237170600449
по описа за 2023 на
АС-Плевен.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/