Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 1809 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 301060 от 13.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 53446/2018 г. на СРС, 128 състав, К.М.Б. е осъден да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, следните суми по договор за издаване и обслужване на кредитна карта –
револвиращ кредит за физически лица от 23.01.2014 г., а именно – сумата от 4 546, 32 лв. главница, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 10.08.2018 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 514,
47 лв. и заемни такси в размер на 102,
04 лв. Отхвърлени са искът за присъждане на договорна лихва за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 516, 36 лв. и искът за сумата
от 6, 30 лв., представляваща санкционираща лихва за периода 20.02.2018 г. –
09.08.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 474, 50 лв. разноски по делото, съобразно уважената част
от исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника К.М.Б. чрез
назначения особен представител адв. Х.П.. Счита, че решението в обжалваната
част е неправилно, тъй като е необосновано. Счита, че от представените по
делото доказателства не се установява основанието на ищцовата претенция.
Навежда оплакване, че по делото не са ангажирани доказателства за надлежно
отчитане на постъпилите суми от ответника, както и че неправилно е било
кредитирано заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, в която
са посочени различни банкови сметки, останали от предишни експертизи, което
сочело на извод, че заключението не следва да се кредитира. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като вместо това постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Б.Д.“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба. Счита,
че решението в обжалваната част е правилно, постановено в съответствие с ангажираните
по делото доказателства, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Претендира направените по делото разноски.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.1 ТЗ; чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен
договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 23.01.2014 г. с
револвиращ кредит на физически лица в размер на 5000 лв., при уговорено между
страните задължение за заплащане на възнаградителна лихва от страна на
кредитополучателя. След отпускане на кредита са постъпвали суми за погасяването
му, като обслужването му е преустановено от м.02.2018 г. Към датата на
предявяване на иска ответникът не е платил 6 бр. падежирали минимални суми в
общ размер на сумата от 2 901, 06 лв., като с връчване на препис от
исковата молба се обявява предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че има вземане към ответника за сумата
от 4 546, 32 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, сумата от 516, 32 лв. договорна лихва за
периода 20.02.2018 г. – 09.08.2018 г., сумата от 6,30 лв. санкционираща лихва за
периода 20.02.2018 г. – 09.08.2018 г. и сумата от 102, 04 лв. заемни такси.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника К.М.Б. чрез назначения особен представител адв. Х.П., с
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че от ангажираните по
делото доказателства не се установява надлежно отчитане на постъпили от
ответника суми, нито са ангажирани доказателства за законосъобразно отчитане и
осчетоводяване на задълженията съгласно изискванията на договора и общите условия.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Не е спорно по делото,
че между „Б.Д.“ ЕАД и К.М.Б. е сключен договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 23.01.2014 г.,
представен по делото. Договорът има за предмет уреждането на взаимоотношенията
между банката и клиента във връзка с издаването и ползването на кредитна карта Visa Galaxy при спазване на Условията за този
вид карта и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на „Банка ДСК“, които представляват неразделна част
от договора и се приемат с подписването му (чл.1, ал.1). Последните са
представени по делото и подписани от кредитополучателя. По силата на договора банката
предоставя на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван
чрез кредитна карта, в размер на 5000 лв., като последният се задължава да
спазва Условията на издадената му карта съгласно Общите условия по договора,
представляващи неразделна част от него, като уговореният лихвен процент по
договора е в размер на 17.95% или 0.05% на ден, а допълнителната надбавка за забава
е 17.95% + 5%, т.е. 22.95%, при годишен процент на разходите 16,02%. За месечна
падежна дата е уговорено 20-то число на месеца (чл.1, ал.5).
В чл. 6 от общите условия са посочени начините за
плащане с предоставената на ответника кредитна карта, като съгласно чл. 26,
ал.2 от общите условия за усвоената част от кредитния лимит чрез транзакции от
чл. 6, ал. 1, т.1 - 7 клиентът заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита,
посочен в Условията /17.95%/, която се начислява ежедневно върху фактически
ползваната сума. Съгласно чл.26, ал.3 от общите условия за усвоената част от
кредитния лимит чрез инстолмънт транзакции клиентът заплаща променлива лихва съгласно
Условията, която се начислява при извършването на транзакцията, като кредитният
лимит се намалява със сумата по транзакцията и начислената лихва. По силата на
чл.26, ал.4 лихвеният процент по ал.2 и ал.3 се променя по реда и при
условията, предвидени в чл.71 от общите условия. От своя страна чл.71, ал.1
предвижда, че лихвеният процент по договора е зависим от БЛП, определян по
одобрена от кредитора методология, както и че лихвеният процент се променя при
промяна на БЛП по решение на кредитора.
Съгласно чл. 29 от общите условия по договора е
уговорена поредността на погасяване на задълженията на длъжника по издадената
му кредитна карта, като в чл. 30, ал. 3 от общите условия е посочено, че в
случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиента не
револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните за
револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се
преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се
олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна
надбавка за забава.
Съгласно чл. 31 от общите условия по договора за
кредит, ако клиента не погаси в срока по чл. 30, ал. 5 от същите общи условия,
вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина,
по който е формиран, става окончателно изискуемо.
Съгласно чл.9 от договора за издаване и ползване на
кредитна карта клиентът заплаща такси съгласно действащата към датата към
датата на събиране на съответното плащане Тарифа за лихвите таксите и
комисионите, които „Банка ДСК“ прилага при извършвани услуги на клиенти.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по
делото, изготвена от вещото лице Силвия Свиленова, се установява, че в
изпълнение на задълженията си по договора банката е предоставила на ответника
да ползва револвиращ кредит в уговорения размер, като кредитополучателят е
ползвал на части сумите по кредитната експозиция до разрешения лимит.
Отразените в Приложение 1 към ССЕ транзакции по сметката на ответника, подробно
конкретизирани по дати, суми и основание, са ползвани суми за плащания на
покупки в търговски обекти на терминално устройство ПОС, служебно начислени
платежни операции по дължими суми за такси и лихви. Констатира се, че
последното извършено плащане от страна на кредитополучателя е от 29.01.2018 г.,
като са останали непогасени вноски с падеж 20.02.2018 г. и всички останали
вноски до 10.08.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. При отчитане на
извършваните плащания от страна на кредитополучателя се констатира че към
м.07.2018 г. сметката за целите на картата е отрицателно салдо в размер на
5 162, 83 лв., формирана от: сумата от 4 546, 42 лв. непогасена
главница, 514, 47 лв. договорна лихва и 102, 04 лв. дължими такси.
В проведеното на 10.12.2019 г. открито съдебно
заседание пред СРС вещото лице е пояснило, че при отговора на задача 3 на стр.
8 от заключението погрешно е посочило номера на сметката на кредитополучателя,
като верният номер на сметката е посоченият такъв в задача 1 на стр. 3, който
видно от заключението на ССЕ е ****и който
съвпада с посочения в договора номер на сметка за целите на картата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Между страните не е спорно, а и от ангажираните по
делото писмени доказателства се установява, че помежду им валидно е възникнало
облигационно правоотношение по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта, сключен при Общи условия. Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че ищецът не е доказал основанието на претенциите си, доколкото
вземанията на ищеца произтичат от сключения между страните при общи условия
договор за издаване и обслужване на кредитна карта, който извод се подкрепя от
ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. От последната се установява и размерът на
вземанията на ищеца, както следва: в размер на сумата от 4 546, 42 лв.
непогасена главница, 514, 47 лв. договорна лихва и 102, 04 лв. дължими такси.
Неоснователно се явява наведеното с въззивната жалба
възражение, че не са били представени доказателства за надлежното отчитане на
постъпили от ответника суми. От заключението на ССЕ се установи, че ищецът е
погасявал задълженията си до 29.01.2018 г., на която дата е извършено
последното му плащане, като при съобразяване на постъпилите погашения, вещото
лице е дало заключение за непогасения остатък от вземанията на ищеца.
Неоснователно се явява оплакването, че заключението на ССЕ не следва да бъде
кредитирано, тъй като в него са посочени различни банкови сметки. Действително,
в проведеното на 10.12.2019 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е
пояснило, че при отговора на задача 3 на стр. 8 от заключението погрешно е
посочило номера на сметката на кредитополучателя, като верният номер на
сметката е посоченият такъв в задача 1 на стр. 3. Последният, видно от
заключението на ССЕ, е ****, като този
номер съвпада с посочения в договора номер на сметка за целите на картата,
поради което следва да се приеме, че се касае за отстранена в проведеното пред
СРС открито съдебно заседание техническа грешка в заключението, която по
никакъв начин не обуславя извод, че последното е необосновано.
От страна на жалбоподателя не са релевирани доводи във
връзка с настъпване предсрочната изискуемост на кредита, поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
На
ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3. вр. ал.8 ГПК, сумата от 650 лв. разноски по делото, от която: сумата от 350 лв. внесен
депозит за особен представител на жалбоподателя и сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.7 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният
представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и
разноски, а представляваната от него страна, която не е освободена от
заплащането им. Дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се
присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна,
съобразно изхода на делото. По изложените съображения жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата
от 103, 26 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
301060 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 53446/2018 г. на СРС, 128
състав, в ЧАСТТА, с която К.М.Б.,
ЛНЧ ********** е осъден да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, следните суми по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта – револвиращ кредит за
физически лица от 23.01.2014 г., а именно – сумата от 4 546, 32 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 10.08.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 514, 47 лв. и заемни такси
в размер на 102, 04 лв.
ОСЪЖДА К.М.Б., ЛНЧ **********
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 450 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К.М.Б., ЛНЧ ********** да заплати по сметка на СГС, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 103, 26
лв., представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.