Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 15 681 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 50 000 лв.
В исковата молба на С.Т.Т. се твърди, че на 29.11.2014 г., около 20.50 ч. по бул. „******,
посока от гр. Сливен, в близост до „Мебеллукс“, при
управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, управляван от Б.Т.Т. е причинено ПТП, при което загинал пътникът на дясна
предна седалка А.Т.Т.. Твърди се, че ищцата е сестра
на починалия. Твърди се, че връзката между двамата, приживе, била изключително
силна и внезапната му смърт я съкрушила.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на лек автомобил „Ауди А4”, да й заплати сумата от 50 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на А.Т.. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
По делото като трето лице – помагач на
страната на ответника е конституирана Община Сливен, заявява оспорване на иска
чрез процесуален представител – адв. Д., в открито
съдебно заседание.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Н.Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Я.Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 685
на ОД на МВР – Сливен, от който се установява, че на 29.11.2014 г. на ул. „******
– „Мебеллукс“ в гр. Сливен е осъществено ПТП от
водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****** – Б.Т.Т.,
който при движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия губи
контрол над МПС-то и се блъска в електрически стълб, при което е починал А.Т.Т..
По делото е представено удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №
9400-19091, издадено от Община Сливен, от което се установява, че С.Т.Т. е сестра на А.Т.Т., починал на
29.11.2014 г.
По делото е изслушана САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е обосновало извод, че причина за настъпване на
ПТП-то са субективните действия на водача на МПС с органите за управление като
същият е имал техническа възможност да управлява с максимално разрешената
скорост на движение в населени места, при която автомобилът не би загубил
устойчивост. Обоснован е извод, че при настъпване на ПТП, скоростта на
автомобила е била около 97 км/ч. Обоснован е и извод, че при суха пътна
настилка автомобилът не би загубил устойчивост и би преодолял кривата
безпрепятствено.
Изслушана е и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р А.Т.М.. Съгласно
заключението на експертизата, причината за смъртта е съчетана травма с водеща
гръдно-коремна такава. Посочено е, че между уврежданията, получени при процесното ПТП и причината за смъртта съществува пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка. Обоснован е извод, че при осъществения
механизъм на ПТП, наличието или не на поставен предпазен колан не би повлияло
на леталния изход.
В съдебно заседание на 01.02.2021 г. са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Б.Б.И..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „Ауди А4” с ДКН ****** е налична валидна застраховка, покриваща риска «гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя, противоправността на деянието респ. причинно-следствената
връзка между деянието и настъпилите вреди – факта на смъртта на А.Т. са установени с оглед изводите на САТЕ и СМЕ.
Ищцата е роднина по съребрена линия /сестра/
на починалия в ПТП. Съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, а по
изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално
легитимираните лица се допуска по изключение, при наличие на установена връзка
на привързаност между лицата /в случая между брат и сестра/, която поради конкретни житейски
обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи
за получаването на обезщетение не е достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с това следва да
се установят морални болки и страдания, надхвърлящи
присъщите такива за съответната връзка, разгледана в контекста на традиционните
за българския бит и традиции взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по
делото гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че между ищцата
и починалия в ПТП, неин брат е съществувала изключителна като интензитет
връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционни такива за българския бит
и традиция. В процесния
случай по несъмнен начин, според настоящия съдебен състав е установена
силна и трайна взаимна близост и обич между сестрата и брата, които до 2013
година са живеели в общо домакинство, а ищцата е полагала изключителни грижи за
брат си, съгласно показанията на свидетелката И.– „С. му беше като майка“ и
смъртта на по-малкия от тях се е отразила изключително тежко в психоемоционален план на ищцата. Същата е преживяла изключително
тежко загубата на брат си, отказала е да направи плануваната си сватба, кръстила на брат си първото си дете, като тези й изживявания са й причинили морални страдания
с интензитет, надхвърлящ обичайния.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира заявеният иск за основателен до размера на 30 000
лв., за която сума същият следва да се уважи и отхвърли за горницата до пълния
предявен размер.
С оглед заявеното искане следва
да бъде присъдена и законната лихва върху обезщетението. Същата се следва от датата
на деликта, но по отношение на нея е заявено
своевременно възражение за изтекла погасителна давност. По отношение вземанията
за лихви е релевантна кратката тригодишна такава, поради което законната лихва
следва да се присъди от 29.11.2016 г.
С оглед изводите на СМЕ,
настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за съпричиняване
за неоснователно.
На основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се
следва възнаграждение в размер на 1461, 60 лв. с включен ДДС, съразмерно с
уважената част от иска, съблюдаване размерите на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба 1/2004 г. респ. наличието на процесуалните предпоставки за
присъждане на възнаграждение по горецитирания ред и
данните по делото, че процесуалният представител на ищеца е лице, регистрирано
по ЗДДС. Възражението на ответника за липса на доказателства, че
представителството на ищеца е осъществено по горепосочения ред се опровергават
от пълномощното, представено по делото /стр. 120/, в което изрично се сочи чл. 38 ал.1 от ЗА.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 1 134,
40 лв. – разноски. При определяне на сумата е взето предвид своевременно
заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника, заявено в нарочната молба на ищцовата
страна от 27.05.2021 г. респ. обстоятелството, че се претендира глобален размер
на адвокатското възнаграждение при несъобразяване с обстоятелството, че
производството по делото по отношение на двама от ищците е разделено и
изпратено на ОС – Сливен, съобразно определение 1709/27.01.2020 г. /стр. 76/.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 350 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно уважената част от иска.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.Т.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис 4 – адв. Н.Д. сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на А.Т.Т., в резултат на
ПТП, реализирано на 29.11.2014 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.11.2016 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 350 лв. – дължима ДТ и разноски за
депозит за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Н.Д.
сумата от 1 461, 60 лв. с включен ДДС– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, полуетаж
4, офис 4 – адв. Н.Д. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 1 134, 40 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника –
Община Сливен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: