О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 19.02.2021 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На 19.02. Година две хиляди двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
гражданско дело номер 5242 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по искова молба на „БВА И СИЕ“ ООД – гр. Стара Загора против Г.М.Д.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи. С оглед разпоредбата на чл.237 ГПК следва да бъде указано на ищеца да заяви дали желае постановяване на решение при признание на иска. След запознаване са становището на ищеца по този въпрос съдът ще прецени необходимостта от допускане на останалите доказателства, поискани от ищеца.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото заверени ксерокопия от страници Трудов договор № 121/17.08.2020г.; Молба от ответника Д. от 02.10.2020г.; Заявление от ответника Д. от 02.10.2020г.; Заповед № 124/02.10.2020г. на Управителя на дружеството работодател за прекратяване на тр.правоотношение; Ведомост за заплати за месец септември 2020г., банково извлечение.
УКАЗВА на ищеца, че следва да заяви дали желае постановяване на решение при признание на иска.
ОБЯВЯВА, че съдът ще се произнесе по останалите доказателствени искания на ищеца след запознаване със становището му относно признанието на иска, заявено от ответника.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 17.03.2021 г. от 10,50 ч., за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „БВА И СИЕ“ ООД – гр. Стара Загора против Г.М.Д.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 17.08.2020г. сключил с ответника Г.М.Д. трудов договор № 121/17.08.2020г. по чл.67, ал.1, т.1 от КТ - за неопределено време, съгласно който бил назначен на работа при работодателя „БВА И СИЕ" ООД на длъжност „демонстратор", при нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Като допълнителна клауза в трудовия договор било посочено, че същият се сключва и на основание чл.70, ал. 1 от КТ - със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. В трудовия договор бил уговорен и срокът на предизвестието, което страните дължат при прекратяване на трудовото правоотношение - 30 дни (чл.5 от договора). След сключването на трудовия договор ответникът постъпил на работа при работодателя „БВА И СИЕ" ООД и започнал реалното изпълнение на договора, в хода на което липсвали някакви особени проблеми, свързани с работата на ответника, освен обичайните трудности при обучението на всеки новопостъпил служител. Внезапно на 02.10.2020г., петък - последен работен ден от седмицата, постъпила молба от ответника Д., с която същият заявявал искането си да бъде освободен от работа „по взаимно съгласие”, считано от 05.10.2020г. (понеделник), т.е., на практика искането му било да бъде освободен веднага, тъй като датите 03.10. и 04.10.2020г. били почивни дни (събота и неделя). Твърди, че не удовлетворил молбата на ответника за освобождаване „по взаимно съгласие”, за което го уведомил незабавно, като му обяснил и причините за това — че незабавното му освобождаване означавало, че неговата работа трябва да бъде възложена на неговите колеги, което изключително би затормозило организацията на работа в предприятието. Помолил го да остане, докато успее да намери друг служител на мястото, което освобождава. Ответникът обаче бил непреклонен в желанието си да бъде освободен незабавно. По-късно същия ден - 02.10.2020г., постъпило заявление от ответника Д., с което същият заявявал, че желае трудовият му договор да бъде прекратен на 02.10.2020г., като посочвал, че това заявление следва да се счита за подадено предизвестие на основание чл.326, ал.1 от КТ и че е запознат с чл.220, ал.1 от КТ - че страната, която не спази срока на предизвестието, дължи на другата страна обезщетение за неспазения срок на предизвестието. След така подаденото от ответника Д. заявление той си тръгнал още същия ден / 02.10.2020г./ и повече не дошъл на работа, което негово поведение съответствало на записаното в заявлението му - че подава предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ и че няма да спази срока на предизвестието, който срок, съгласно чл.5 от трудовия договор между страните бил 30 дни. С така подаденото заявление от ответника Д. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1 от КТ, и с изявлението му, че желае трудовият договор да бъде прекратен на 02.10.2020г., както и с изричното заявление, че няма да спази предизвестието, трудовото правоотношение се считало прекратено на посочената от ответника дата - 02.10.2020г. В потвърждение на горното от страна на работодателя бил издаден и формален акт за прекратяване на трудовото правоотношение - заповед № 124/02.10.2020г. Вън от всяко съмнение било, че работникът има правната възможност да прекрати едностранно тр.правоотношение, като отправи за целта съответното предизвестие, както в случая. Налице била и възможността страната, подала предизвестието, да не спази срока на същото. Законодателят обаче предвидил в чл.220, ал.1 от КТ, че в този случай се дължи обезщетение. За това неспазеното предизвестие следвало на основание чл.220, ал.1 от КТ ответникът Д. да обезщети работодателя си „БВА И СИЕ" ООД, като му заплати обезщетение в размер на една брутна работна заплата, тъй като неспазеният срок на предизвестието в случая бил 30 дни. До настоящия момент вече освободеният работник не заплатил това дължимо от него обезщетение. В случая като база за определяне размера на дължимото обезщетение следвало да се вземе брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месец септември 2020г. През този месец работникът отработил 17 дни от общо 20 работни дни и му било начислено брутно трудово възнаграждение за тези 17 дни в размер на 518.50 лева. При тези данни среднодневното брутно трудово възнаграждение било в размер на 30.50 лева (518.50 лева : 17 дни = 30.50 лева), а месечното брутно трудово възнаграждение в размер 610.00 лева (30.50 лева X 20 дни = 610.00 лева). Размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ бил 610.00 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г.М.Д., да му заплати сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на една брутна работна заплата на работника за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, отправено от ответника до ищеца на дата 02.10.2020г. Моли съда да осъди ответника да му заплати и законната лихва върху присъдените суми от момента на завеждането на иска до окончателното издължаване на сумите. Моли съда да му присъди и направените в производството разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че признава предявения иск. Прилага банково бордеро за извършено плащане на дължимото обезщетение от 03.02.2021год. Възразява само по факта, че бил дал повод за образуване на настоящото дело. В приложената заповед за прекратяване на трудовия договор № 124 от 02.10.2020год не било изписано дължимото обезщетение от работника по чл.220, ал.1 от КТ. Отделно от това не била представена покана, с която да бъде уведомен за дължимото плащане по размер и основание. С оглед на тези факти, счита, че с поведението си не е дал повод за образуване на настоящото дело. Моли съда да постанови решение при признание на иска и извършено плащане. Моли на основание чл. 78, ал.2 от ГПК платените разноски по делото да бъдат възложени върху ищеца. В случай, че прецени разноските да бъдат присъдени за плащане от него-ответника, прави възражение за тяхната прекомерност.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ – за обезщетение за прекратяване на трудовия договор без спазване срока на предизвестие от страна на работника. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за възникване на правото на обезщетение се носи от ищеца, който следва да установи факта на прекратяването на трудовото правоотношение на твърдяното основание. В случая ответникът е направил изявление за признание на иска, което по дефиниция включва признание на фактите, на които се основава исковата претенция.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: