№ 671
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20253100500027 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго – про продажби“ АД, ЕИК
*********, срещу Решение №3778/25.10.2024г. по гр. дело №14309/2023г. на
ВРС, 9-ти състав, с което са отхвърлени исковете на „Енерго – про продажби“
АД, с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на ЕТ „Роси 99 Руска Мирчева“, ЕИК103297045, да плати
на ищеца следните суми:
- сумата от 1 252.84лв., представляваща главница за стойността на (с
оглед направените уточнения пред ВОС) консумирана ел. енерия, мрежова
услуга достъп и акциз за м.04.2023г., посочена във фактура №********** от
15.05.2023г., както и междинно плащане за м.05.2023г. според консумираната
ел. енергия през м.04.2023г., посочено във фактура №**********/15.05.2023г.,
за обект с абонатен номер *** и клиентски номер ***, находящ се в гр. Варна,
ул. „Ц.Б. III” № 57, 2, ведно със законната лихва върху посочената главница от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
задължението;
- сумата от 71.80лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата от 1 252,84 лева за периода от деня следващ деня на падежа на
всяка една от горепосочените фактури до датата на предявяване на иска;
- сумата от 42.98лв., представляваща главница за стойността на
незаплатената мрежова услуга за обект с абонатен номер ***, клиентски
1
номер ***, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.Б. III” ***, за която са
издадени фактури № **********/15.05.2023 г. и № **********/15.05.2023 г.,
за отчетен период месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване на задължението; и
- сумата от 2.47лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата от 42,98 лева за периода от деня следващ деня на падежа на
фактурата до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и в разрез
със събрания по делото доказателствен материал. Основанието за начисляване
на задълженията на ответника е сключения от него на 20.08.2021г. договор за
доставка за ел. енергия с доставчик от последна инстанция (ДПИ). Издадените
фактури №**********/15.05.2023г. и №**********/15.05.2023г. и справките
за потребление от двата обекта на абоната съдъжат комонентите и размерите
на задълженията на ответника, включващи консумирана ел. енергия за
м.04.2023г. и съпътстващата цена за достъп до ел. мрежата до ниско/средно
напрежение. Като доставчик от последна инстанция ищецът има право да
получи от абоната и цената за достъп до ел. мрежата, за което въззивникът
развива съображения с позоваване на ПТЕЕ. Счита дължими и
претендираните лихви. По същество моли за отмяна на решението, уважаване
на предявените искове и за разноски за две инстанции, а в о.с.з. с молба
поддържа исканията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС. Решението
на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения.
Акцентира върху изясненото от СТЕ, че начисленото количество ел. енергия е
било доставено не за фактурирания м.04.2023г., а за предходния м.03.2023г., с
оглед на което потребителят не дължи нито цена за ел. енергия, нито за достъп
до мрежата за различен период. Моли за потвърждване на решението и за
разноски пред ВОС, а в о.с.з. с молба поддържа позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на „Енерго – про
продажби“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ЕТ „Роси 99 Руска
Мирчева“, ЕИК103297045, да плати на ищеца следните суми:
- сумата от 1 252.84лв., представляваща главница за стойността на (с
оглед направените уточнения пред ВОС) консумирана ел. енерия, мрежова
услуга достъп и акциз за м.04.2023г., посочена във фактура №********** от
2
15.05.2023г., както и междинно плащане за м.05.2023г. според консумираната
ел. енергия през м.04.2023г., посочено във фактура №**********/15.05.2023г.,
за обект с абонатен номер *** и клиентски номер ***, находящ се в гр. Варна,
ул. „Ц.Б. III” № 57, 2, ведно със законната лихва върху посочената главница от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
задължението;
- сумата от 71.80лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата от 1 252,84 лева за периода от деня следващ деня на падежа на
всяка една от горепосочените фактури до датата на предявяване на иска;
- сумата от 42.98лв., представляваща главница за стойността на
незаплатената мрежова услуга за обект с абонатен номер ***, клиентски
номер ***, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.Б. III” ***, за която са
издадени фактури № **********/15.05.2023 г. и № **********/15.05.2023г., за
отчетен период месец април 2023г., ведно със законната лихва върху
посочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване на задължението; и
- сумата от 2.47лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата от 42,98 лева за периода от деня следващ деня на падежа на
фактурата до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.
№9386/2023г. на ВРС, като с необжалвано разпореждане по него заявлението е
било отхвърлено, което е обусловило правния интерес от осъдителни искове с
по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК.
Твърди още, че на 20.08.2021г. между страните бил сключен договор за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция (ДПИ)
и абонатът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД, както и че ответникът е ползвател на
обекти на потребление, находящи се в гр. Варна, ул. „Ц.Б. III” № 57, 2 с
абонатен номер *** и обект, находящ се на ул. „Ц.Б. III” *** с абонатен номер
***. В посочения в исковата молба период – м.април 2023г. ищцовото
дружество е предоставяло електрическа енергия на ответника в качеството си
на ДПИ. Според чл.29 от ПТЕЕ клиентите, които са присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго-Про Продажби“ АД
освен цена за потребена електрическа енергия, така и цени за мрежови услуги
измежду които достъп и пренос на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа. Поддържа се, че основанията за дължимост
на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни
клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е
нормативно овластен да ги събира от крайните клиенти, какъвто е и ищецът.
Цената по която продава ДПИ се определя по методика за определяне на
цените на електрическа енергия на доставчика от последна инстанция, приета
от КЕВР. Начинът на ценообразуване е посочен в чл.4 от Методиката, където
средната продажна цена на електрическа енергия, предназначена за продажба
3
на клиенти от ДПИ се образува по специална формула. Съгласно чл.120 от ЗЕ
„Енерго-Про Продажба“ АД няма отношение към дейностите по измерване на
електрическа енергия, които са в правомощията на оператора на
електроразпределителната мрежа, като доставчикът от последна инстанция
определя размера на задълженията на своите клиенти въз основа на данните от
измерването, предоставени му от оператора на съответната мрежа, който е
отговорен за измерванията. По същество се моли за уважаване на исковете и
за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищеца са страни по облигационно правоотношение, породено
от сключен на 20.08.2021 г. договор за доставка на електрическа енергия за
обект, находящ се на адрес: в гр. Варна, ул. „Ц.Б. III” № 57, с клиентски номер
*** и абонатни номера *** и ***, като посочва, че процесният обект
представлява един имот, като потребяваната в него енергия се отчита от два
електромера.
Предявените искове обаче оспорва. Възразява ищцовото дружество да е
доставило реално през месец април 2023г. електрическа енергия в размер на
3.286,00 кВтч., отчетена по абонатен номер ***. Посочва, че подходът на
ищцовото дружество при определяне на количеството доставена
електроенергия и неговата парична стойност е неясен, което е причината
ответникът да възрази срещу начисленото му задължение. Оспорва плащане
от абоната да е било причината за намаляване на стойността на фактурата от
15.05.2023г. Счита, че е без значение дали в счетоводството на дружеството по
партидата на клиента са налице така описаните в исковата молба задължения,
както и техния размер, вкл. и определената лихва за забава, защото същите
следва да бъдат доказани, а те не са. По същество моли за отхвърляне на
исковете и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.
След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищецът
– въззивник внася следните уточнения по исковете: Вземането от общо
1252.84 лева за обект с аб. №*** съставлява стойността консумирана ел.
енерия, мрежова услуга достъп и акциз за м.04.2023г., посочена във фактура
№**********/15.05.2023г., както и междинно плащане за м.05.2023г. според
консумираната ел. енергия през м.04.2023г., посочено във фактура
№**********/15.05.2023г. Задължението по първата фактура било намалено
след частично плащане от абоната (непосочено кога и в какъв размер). Сумата
от общо 42.98 лева за обект с аб. №*** съставлява стойността на мрежова
услуга достъп на този обект до ел. мрежата за м.04.2023г. Моли за уважаване
на исковете и с оглед изложеното.
По така направените уточнения насрещната страна поддържа своите
възражения пред първоинстанционния съд за недължимост, с оглед различния
период на реална консумация. За недължимо счита и начисленото междинно
плащане за м.05.2023г. при последна консумация през м.03.2023г. Оспорва и
4
твърдението за частично плащане при недоказаността и неяснотата на същото.
Моли за отхвърляне на исковете и с оглед изложеното.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на
страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от
фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства
на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към него.
Въз основа на приетата фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство са искове относно дължимостта на
начислени от ищеца суми за стойността на реално доставена и потребена в
обекта на потребителя през процесния период ел. енергия и на съпътстващите
доставката услуги. Този предмет произтича както от издадените фактури,
които обективират претенцията на ищцовото дружество за заплащане от
ответника на исковите суми с основанията „електрическа енергия за месец
април 2023г.“ и „междинно плащане за месец 05.2023г.“, така и от твърденията
и уточненията, включително и пред ВОС, относно основанията и периода на
вземанията на ищеца.
От горното следва, че съобразно чл.154, ал.1 от ГПК ищецът дължи
пълно и главно доказване на: съществуването на твърдяната облигационна
връзка между страните (за доставка / продажба на ел. енергия), по която той е
имал соченото качество (доставчик на ел. енергия от последна инстанция,
респ. „продавач“ на такава), а ответникът бил потребител; че в изпълнение на
своите задължения дружеството е доставило до обекта на абоната,
респективно той е потребил реално, твърдяното количество ел. енергия през
процесния период; че срещу това има парично вземане от потребителя в
търсения размер – цена на предоставените услуги по редовния отчет и на
междинното плащане спрямо нея за следващия месец.
При разрешаване на тези въпроси първоинстанционният съд е изложил
обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав,
като законосъобразни, правилни и съобразени с конкретиката на случая въз
основа на правилно установена фактическа обстановка по делото, поради
което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях. В тази връзка
следва да се посочи, че процесуалната дейност на въззивния съд не съставлява
повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение,
поради което втората инстанция не дължи повтаряне на коректно извършените
процесуални действия на първата, а само надгражда върху тях (в този смисъл
и мотивите по т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС). В изпълнение на задължението си да даде разрешение по възведените
пред него спорни въпроси настоящият въззивен състав намира следното:
От приобщената справка за потреблението в имота на абоната е видно,
че за м.04.2023г. обект с абонатен номер *** е била начислена активна енергия
в размер на 3286 квт/ч, като в същото време показанията на дневна и нощна
5
тарифа са нулеви; респ. за м.04.2023г. обект с абонатен номер *** са вписани
нулеви показания на обща активна енергия, а показанията на върхова, дневна,
нощна тарифа също са нулеви. От приетата СКТЕ и обясненията на вещото
лице в о.с.з. по нея се изяснява, че начисленото количество ел. енергия е било
доставено и потребено през м. март 2023г., а не през месец април, както е
фактурирано, като в същото време не е била осигурена от ищеца възможност
на експерта да прочете паметта на СТИ за преценка на момента на
действително потребление. В заключението по първата СТЕ се посочва, че по
записвания би следвало потреблението да е за м.04.2023г., но в о.с.з. вещото
лице В. изразява съмнения „кои са истинските“ показания на СТИ. При тези
данни и липсата на други в подкрепа на тезата на доставчика следва да се
приеме за недоказана реалната консумация на твърдяното количество ел.
енергия на заявената стойност, конкретно за сочения и фактуриран м.04.2023г.
А това е достатъчно за отхвърляне на иска за заплащане на нейната стойност и
на стойността на съпътстващите доставката услуги.
Относно мрежовите услуги действително съгласно чл.29, ал.1 от ПТЕЕ,
те се заплащат от небитови клиенти и от производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата на измерване,
определени според правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и договорите по чл.11 по
утвърдените от комисията цени. Анализът на разпоредбата води до извода, че
услугата „достъп“ се дължи съобразно потребената ел. енергия, а в случаите, в
които изобщо е преустановена доставката на такава (поради неизпълнение от
потребителя на предходни задължения, по общо съгласие и други) може да се
дължи с оглед предоставената до обекта мощност. В настоящия случай обаче
услугите са изрично претендирани като компонент при формиране на цената
на фактурираното от доставчика от последна инстанция редовно и ежемесечно
отчитано количество ел. енергия и в този смисъл като обуславящи реалното
потребление (недоказано), поради което те не следва да бъдат разглеждани
отделно от общия дълг. Няма как да бъде задължен потребителят да заплаща
само отделни части и елементи от начислен общ дълг за месечно потребление,
поради противоречие и с принципите за яснота, прозрачност и предвидимост
при упражняване на лицензионната дейност от ЕРП и ДПИ. Отделно от това
по делото не са налице конкретни данни и за реалната ангажирана за обекта на
потребителя мощност през исковия период и за съответствието й с уговорена
между страните такава, което потвърждава извода за недължимост на сумата.
Съгласно чл.12, ал.2 от договора за доставка на ел. енергия от последна
инстанция ДПИ има право да издаде фактура за междинно плащане за текущ
календарен месец в размер на 50% от стойността на фактурата за предходния
месец. При недоказана дължимост на начислените суми за предишния месец
обаче това право няма как да бъде упражнено, както поради неизправността на
кредитора относно задължението му за ежемесечно отчитане и фактуриране
на суми за реално доставена ел. енергия, така и поради липсата на основа,
според която да бъде определено и междинното плащане. Ето защо и това
вземане на ДПИ, начислено в представената фактура, се явява недължимо в
конкретиката на настоящия случай.
6
В допълнение на всичко изложено следва да се отчете, че неколкократно
в хода на делото, след указанията и на двете съдебни инстации за изясняване
на точния начин на формиране на исковите вземания, ищцовото дружество се
позова на извършено частично прихващане между страните. Доказателства за
момента и условията на извършването му, както и за размера и ликвидността
на насрещното вземане обаче така и не се ангажираха, при което възраженията
на абоната срещу въпросното „прихващане“ са основателни, което подкрепя
крайния извод за недължимост на исковите суми, доколкото има отношение
към сочения от ищеца начин и размер на тяхното формиране по делото.
В заключение по изложените съображения и по другите такива на ВРС,
споделени от ВОС и по реда на чл.272 от ГПК, предявените искове се явяват
недоказани и подлежащи на отхвърляне, а решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
По разноските: Предвид изхода по спора разноските пред ВРС не следва
да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по спора на въззиваемата страна се дължат сторените от
нея разноски за адв. хонорар за защита пред ВОС от 500лв. Възражението за
прекомерността му не се споделя, доколкото платеното възнаграждение в
полза на пълномощника на възразяващата страна е в по-висок размер.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3778/25.10.2024г. по гр. д.№14309/2023г.
на ВРС, 9-ти състав.
ОСЪЖДА на „Енерго – про продажби“ АД, ЕИК *********, да
заплати ЕТ „Роси 99 Руска Мирчева“, ЕИК103297045, сумата от 500.00лв. –
адвокатски хонорар за защита пред ВОС, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7