№ 91
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20211100507175 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 27332/26.04.2021 г. на Столична община
срещу извършеното с протокол от 21.04.2021 г. разпределение по
изпълнително дело № 20148410402041 на ЧСИ Н.М..
Доводите в жалбата са, че в нарушение на закона при извършване на
разпределението не е удовлетворено вземането на Столична община за такса
„битови отпадъци“ за имота , от осребряването на който е получена
разпределената сума, тъй като това вземане се ползва с привилегията по
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. И постъпилата от публичната продан сума е била
достатъчна за удовлетворяването му, но вместо това съдебният изпълнител и
разпредели сумата на взискател от следващ ред. Жалбоподателят поддържа,
че разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД е остаряла и не отговаря на
съвременните условия, поради което и следва да се тълкува разширително в
смисъл, че с привилегия се ползва и вземането за местни такси за имота, тъй
като двете вземания са публични, общината е присъединен по право
взискател и се касае за разпореждане с имота, което е допустимо само
изплащане на публичните вземания, като счита, че тълкуването на
разпоредбата следва д е аналогично по съдържание на разпоредбата на чл.722
1
ТЗ, където не се прави разлика между публичните задължения за данъци и
такси. Позовава се на съдебна практика в същия смисъл.
Първоначалният взискател Агенция за събиране на вземания ЕАД оспорва
жалбата, като поддържа становище за законосъобразност на разпределението
и счита,че привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД с отнася само за публичните
вземания за данъци върху конкретен имот , а останалите публични вземания,
включително тези за такси, се удовлетворяват ред шести.позовава се на
съдебна практика в смисъла на поддържаната от него теза.
Длъжникът по изпълнение ММК ООД също оспорва жалбата и счита
разпределението за законосъобразно, като поддържа, че няма основание за
тълкуване на привилегиите по ЗЗД в смисъла, които имат норми от
търговския закон.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателите и прецени представените доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и в
законоустановения срок,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Изпълнителното дело е образувано по молба на Уникредит Булбанк АД
срещу длъжниците ММК ООД и М.М.К., като в хода на изпълнителното дело
първоначалният взискател е заместен по силата на настъпило частно
правоприемство чрез прехвърляне на вземания от Агенция за събиране на
вземания ЕАД, като изпълнението е насочено върху недвижим имот – офис –
изложбена зала, находящ се в гр.София, на сутеренния етажна жилищната
сграда на ул.****, гр.София, върху който е учредена договорна ипотека в
полза на първоначалния взискател.
Като взискатели са се присъеднили Топлофикация София ЕАД и по право
Държавата, чрез НАП, като от Столична община е изискана информация за
дължимите от длъжника местни данъци във връзка с продадения недвижим
имот, а в отговор е предоставена информация както за данъците за
конкретния имот в размер на 5885,03 лв., така и за таксите битови отпадъци,
както и по отношение на другия длъжник.
2
Недвижимият имот – офис –изложбена зала, находящ се в гр.София, на
сутеренния етажна жилищната сграда на ул.****, гр.София е осребрен на
публична продан, като постъпилата от това осребряване сума от 94101 лв. е
разпределена с оспорваното разпределение, като в първи ред са разпределени
суми на взискателя Агенция за събиране на вземания ЕАД за разноски по
изпълнението в общ размер на 6537,40 лв., такси по изпълнението –
пропорционална и за изготвяне и предявяване на разпределението в общ
размер на2011,75 лв., във втори ред са разпределени 5885,03 лв. на Столична
община за местни данъци върху недвижимия имот и останалите 79666,82 лв.
са разпределени на Агенция за събирания на вземания ЕАД в трети ред въз
основа на учредената ипотека в негова полза върху продадения имот.
При тези факти съдът намира, че извършеното разпределение е
законосъобразно като е спазена посочената в чл.136 ЗЗД поредност на
удовлетворяване на вземанията, които са предмет на принудително
изпълнение.
Съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение
се ползват вземанията за данъци върху определен имот или превозно средство
от стойността на този имот или моторно превозно средство, както и
вземанията за концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни
договори.
Разпоредбата е ясна и единственото необходимо тълкуване, което следва от
неточността на съдържанието й е, че вземанията за данъци върху определен
имот или моторно превозно средство са в полза на общината, а не на
Държавата. Няма основание за разширително тълкуване и приравняване на
местните такси с местните данъци, тъй като основанието за начисляването им,
реда и начина на определянето им са различни. Целта на разпоредбата е да
даде привилегия на дължимите данъци във връзка с притежанието на
конкретно имущество при осребряването му за погасяване на задължения към
кредитори, което е логично, тъй като именно собствеността е основание за
възникване на данъчните задължения, за разлика от таксите, които се дължат
за извършена публична услуга. Разпоредбата предвижда изключение от
установеното общо правило по отношение на останалите публични вземания,
което няма основание да се тълкува разширително.
3
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че редакцията е стара и не
отговаря на съвременните условия, тъй като последното изменение конкретно
на т.2 от чл.136, ал.1 ЗЗД е от ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.,
когато законодателят не е намерил за необходимо да разшири приложното й
поле.
Няма основание да се прилага по аналогия и разпоредбата на чл.722 ТЗ или
от нея да се извлича тълкуване, тъй като двете разпоредби са отнасят като
обща към специална и няма основание специалната разпоредба да изпълва
съдържанието на общата, като връзката е тъкмо обратна. Двете разпоредби
имат различно съдържание и приложно поле и уреждат по различен начин
правата на кредиторите именно защото волята на законодателя е да се действа
различно при индивидуалното и универсалното изпълнение.
По изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 27332/26.04.2021 г. на
Столична община срещу извършеното с протокол от 21.04.2021 г.
разпределение по изпълнително дело № 20148410402041 на ЧСИ Н.М..
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4