П Р О Т О К О Л
Административен съд гр. Варна
XХV състав 15 юли 2020 г.
В публично заседание
в състав:
Съдия: Таня Димитрова
Секретар:
Виржиния Миланова
сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик
адм. дело № 1482 по описа за 2020 година
При спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК, вр. чл.
144 АПК,
на поименното повикване в 9.30
часа се явиха:
Жалбоподателят - В.А.Х., редовно призован, се явява чрез видеоконферентна връзка със Затвора
Варна.
Ответникът - Началникът на Затвора – Ловеч, редовно
призован, не се явява. Представлява се чрез видеоконферентна връзка със Затвора
Ловеч от ст.юриск. Г.Г, редовно упълномощена
и приета от съда от днес.
Жалбоподателят: Да се даде ход на делото.
Юриск. Г.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът, на въпрос към жалбоподателя:
Бихте
ли изразили становището си във връзка със задължението, което Ви бе вменено от
съда с Разпореждане № 7014/07.07.2020 г., с което бяхте задължен да внесете
държавна такса в размер на 10.00 лв. в седмодневен срок, който срок изтече на
14.07.2020 г.
Жалбоподателят: На 13.07.2020 г. съм
изпратил молба до Административен съд – Варна и служебна бележка от Затвора, че
нямам никакви пари по сметката, не притежавам никакви имоти и не работя. Писал
съм молба за освобождваане от държавната такса. Не зная дали съдът е получил
копие от тази молба.
Съдът констатира, че понастоящем в
Административен съд – Варна не са постъпили посочените от жалбоподателя молба
за освобождаване от държавна такса, към която да е приложена служебната бележка,
удостоверяваща липса на доходи от страна на оспорващия.
На въпрос на съда към жалбоподателя: Бихте
ли показали на камерата тези документи – молбата и служебната бележка?
Жалбоподателят показва, респ., на монитора се визуализира Служебна бележка
с изх.№ 147/20 от 13.07.2020 г., издадена на В.А.Х. с ЕГН ********** в уверение
на това, че …
В 9,35 часа видеоконферентната
връзка със Затвора Ловеч и Затвора Варна прекъсна по технически причини.
В 9,41 часа видеоконферентната
връзка със Затвора Ловеч и Затвора Варна бе възстановена.
На монитора се визуализира Служебна бележка с изх.№ 147/20 от 13.07.2020
г., издадена на В.А.Х. с ЕГН ********** в уверение на това, че е постъпил в
Затвора Варна на 09.05.2020 г. за изтърпяване наказание лишаване от свобода.
Същият от постъпването си до настоящия момент не работи и не получава доходи от
трудова дейност.
Към служебната бележка е изписано приложение: изготвена справка-извлечение
от личната партида на В.А.Х. за периода от 13.07.2019 г. до 13.07.2020 г.
Служебната бележка е издадена от Началника на Затвора Варна – ст.комисар Й.Й.
Съдът, доколкото заплащането на дължимата държавна такса е въпрос по редовността
на оспорването и предвид молбата на оспорващия, която е подадена на 13.07.2020
г., т.е. в срока за отстраняване нередовността на оспорването, намира че са
налице основания за освобождаване на оспорващия от държавна такса с оглед
следните съображения:
Служебната
бележка, издадена от Затвора Варна удостоверява липсата на доходи и средства на
оспорващия. От извършената служебно справка в НБД по отношение семейното
положение на оспорващия, се установява, че същият е неженен. Съдът
съобрази и че оспорващият е постъпил в Затвора Варна на 09.05.2020 г. след като
е бил приведен от Затвора Ловеч, като по делото има данни от 2011 г., че
оспорващият е лишен от свобода.
Искането
за освобождаване от държавна такса е допустимо и основателно.
Съдът взе предвид възрастта на оспорващия – 29 години, липсата на доходи,
непритежаването на недвижимо и движимо имущество, семейното му положение, както
и обстоятелството, че дългосрочно пребивава в Затвора.
С
оглед горните съображения следва оспорващият да се освободи от заплащане на
държавна такса по делото, като на основание чл. 83, ал.2 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Освобождава В.А.Х. с настоящ адрес ***, ІІІ група, от задължението за заплащане
на дължимата държавна такса за разглеждане от Административен съд - Варна на
жалбата му срещу Заповед № Л-697 от 25.06.2020 г., постановена от Началника на
Затвора Ловеч, с която оспорващият на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1
и ал. 2 от ЗИНЗС е наказан с „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14
денонощия.
Определението не подлежи
на обжалване.
С оглед редовното
призоваване на страните и редовността на жалбата, съдът намира, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва
С Определение № 631 от
03.07.2020 г. по адм. дело № 301/2020 г. на АдмС – Ловеч, е прекратено
производството, образувано по жалба на В.А.Х. с настоящ адрес:
***, ІІІ група, срещу Заповед № Л-697 от 25.06.2020 г., постановена от
Началника на Затвора Ловеч, с която оспорващият е наказан с „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 14 денонощия, и е изпратено делото по подсъдност
на АдмС – Варна, предвид местоизпълнението на наказанието.
На 10.07.2020 г. е
представена преписката във връзка с издаване на оспорваната заповед, като в
придружителното писмо Началникът на Затвора Ловеч изразява становище за
неоснователност на жалбата. Заявява се, че оспорващият е системен нарушител на
реда и дисциплината, за което са му наложени множество дисциплинарни наказания,
за който факт е приложено заверено копие от извадка от електронното
затворническо досие на оспорващия.
Предствавените материали
от ответника включват: обжалваната заповед № Л-697/25.06.2020 г., издадена от
Началника на Затвора Ловеч; писмо, рег.№ 147/2020 от 15.06.2020 г. от Началника
на Затвора – Варна за връщане на докладна записка ведно с материалите към нея и
протокол от 15.06.2020 г. за изслушване на жалбоподателя; докладна записка от
мл.инсп. М.Я при Затвора – Ловеч ведно с 6 бр. обяснения на лишените от
свобода: З.С.С, В.А.Х., С.М.Л., Х.А.Х., Л. А. А. и С.Б.(Б; докладна записка от
д-р Ц.Т. – Директор МЦ към Затвора Ловеч; жалба от З.С.С с дата 21.05.2020 г.;
становище от С.Л – ИСДВР ІІІ и ХІ гр. при Затвора – Ловеч; справка за нарушения
и дисциплинарни наказания на оспорващия към дата 08.07.2020 г.
С Разпореждане № 7316/13.07.2020
г., с което е насрочено производството по делото, на страните е указана
доказателствената тежест, която носят.
На 14.07.2020 г. по
делото от ответника е постъпило писмо (с.д.№ 8216), с което се представя
Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на министъра на правосъдието и акт за
встъпване в длъжност от 28.11.2016 г. с оглед доказване компетентността на
органа, издал оспорения акт; копие на формуляр за досие на В.А.Х. от
Информационната система „Изпълнение на наказанията“ /ИСИН/, вкл. справка за
наложените на оспорващия дисциплинарни наказания; пълномощно, издадено от
Началника на Затвора Ловеч – ст.комисар Р.Г.
Жалбоподателят: Поддържам жалбата и
направените с нея искания. Да се приемат доказателствата.
На въпрос на съда към жалбоподателя: Кои
твърдения на Началника на Затвора Ловеч считате за лъжливи и че Ви клеветят?
Жалбоподателят: Твърдението, че съм системен
нарушител.
Това
не е вярно. Последното ми наказание е от 26.08.2019 г. Ето го, пред мен е, едно-единствено
наказание имам /показва на камерата/.
Наличието на едно дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2 от ЗИНЗС не може да обоснове
системност.
Юриск. Г.: Оспорвам жалбата. Моля да се приемат
представените по делото писмени доказателства. Нямаме други доказателства.
Жалбоподателят: Може ли да Ви покажа едно
решение на Административен съд, че началникът на Затвора Ловеч не за първи път
прави такива работи. Показвам Ви /показва
на камерата/ решение, което касае друг лишен от свобода, който има две
дисциплинарни наказания и му отменят 7-дневен карцер, защото не обосновава
системност.
Съдът
по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
Приема
и прилага като писмени доказателства по делото, приложената към жалбата обжалвана
заповед № Л-697/25.06.2020 г., издадена от
Началника на Затвора Ловеч, представената
административна преписка, съдържаща постъпилите с писмо (с.д.№ 8039/10.07.2020 г.) от ответника: писмо, рег.№ 147/2020 от 15.06.2020 г. от Началника на
Затвора – Варна за връщане на докладна записка ведно с материалите към нея и
протокол от 15.06.2020 г. за изслушване на жалбоподателя; докладна записка от
мл.инсп. М.Я при Затвора – Ловеч ведно с 6 бр. обяснения на лишените от
свобода: З.С.С, В.А.Х., С.М.Л., Х.А.Х., Л. А. А. и С.Б.(Б; докладна записка от
д-р Ц.Т. – Директор МЦ към Затвора Ловеч; жалба от З.С.С с дата 21.05.2020 г.;
становище от С.Л – ИСДВР ІІІ и ХІ гр. при Затвора – Ловеч; справка за нарушения
и дисциплинарни наказания на оспорващия към дата 08.07.2020 г., както и представените от
ответника с писмо (с.д.№ 8216/14.07.2020 г.), в
изпълнение на съдебно разпореждане: Заповед №
ЧР-05-223/24.11.2016 г. на министъра на правосъдието и акт за встъпване в
длъжност от 28.11.2016 г.; копие на формуляр за досие на В.А.Х. от
Информационната система „Изпълнение на наказанията“ /ИСИН/, вкл. справка за
наложените на оспорващия дисциплинарни наказания; пълномощно, издадено от
Началника на Затвора Ловеч – ст.комисар Р.Г.
Жалбоподателят: Нямам други искания.
Юри г.ск. Г.: Нямаме искания по
доказателствата.
Съдът, с
оглед изразените становища от страните, намира делото за изяснено от фактически
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Жалбоподателят: Моля съдът да отмени обжалваната
заповед по изложените в жалбата съображения и да бъда наказан с по-малко наказание.
Мисля, че наказанието ми е прекалено голямо и не мога да започна да провеждам
курс, обучение.
Не
казвам, че не съм виновен. Признавам си, че съм го набил, но мисля, че
наказанието е прекалено високо. Наказван съм само един-единствен път преди една
година.
Юриск. Г.: Уважаеми Административен съдия, моля да
оставите в сила оспорваната заповед като законосъобразна, издадена от
компетентен орган в предвидената от закона форма, при съобразяване с
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което в
9,53 часа се оттегля на кратко съвещание и обяви, че ще се произнесе с решение
в 10,00 часа, като решението ще бъде обявено чрез настоящата видеоконферентна
връзка.
В 10.00 часа, съдът, в присъствието на страните, на
видеоконферентна връзка обяви постановяването на следното решение,
Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Варна,
В И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
адм. дело № 1482/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл.
111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Оспорването е по
жалба на В.А.Х. с настоящ адрес ***, ІІІ група, срещу Заповед № Л-697 от
25.06.2020 г., постановена от Началника на Затвора Ловеч, с която оспорващият
на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС е наказан с
„изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.
С жалбата се
настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна и не е съобразено, че
оспорващият не е системен нарушител на вътрешния ред на затвора. Изтъква се, че
едно или две дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 2 от ЗИНЗС не могат да
обосноват системност. Искането е да се отмени заповедта. Неправилно според
оспорващия му е вменено нарушение и най вече твърденията на Началника на
Затвора Ловеч за системност на нарушенията са много лъжливи и го клеветят, като
неправилно е приложен законът. Твърди се, че наказанието е много тежко, а и
оспорващият ще започва да се обучава в Затвора Варна по една специалност, за да
може да работи, като изолирането му ще провали обучението и работата.
В съдебно
заседание оспорващият поддържа изложените доводи с жалбата и направените
искания като счита, че наказанието му е много тежко и иска по-леко наказание,
като признава вината си – „че е набил друг лишен от свобода“.
С
придружителното писмо, с което на 10.07.2020 г. (петък) ответникът – Началникът
на Затвора Ловеч, представя в съда съответните материали по административната
преписка, се сочи, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Заявява се, че оспорващият е системен нарушител на реда и
дисциплината, за което са му наложени множество дисциплинарни наказания, в
потвърждение на който факт се прилага извадка от електронното му затворническо
досие. В съдебно заседание, чрез видеоконферентна връзка ответникът, чрез ст.
юрисконсулт Г.Г поддържа становището за неоснователност на оспорването и прави
искане за отхвърляне на жалбата.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е редовна
и допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването -
адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС заповедта за дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й, т.е. налице е годен за оспорване акт. Оспорената заповед е
обявена на В.А.Х. на 30.06.2020 г., а
жалбата е подадена на 01.07.2020 г. (видно от клеймото върху пощенския плик –
л. 5 от делото на АдмС – Ловеч), поради което не е просрочена.
С оспорената в
настоящото производство Заповед № Л-697 от 25.06.2020 г., постановена от Началника
на Затвора Ловеч, за извършено от оспорващия нарушение на чл. 96, т. 3 и чл.
97, т. 4 от ЗИНЗС, с което е изпълнен съставът на чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 и
т. 7 от ЗИНЗС, на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС е
наложено наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.
Според заповедта
нарушението се изразява в това, че на 21.05.2020 г. в 15:50 ч., в корпуса на
Затвора Ловеч, лишеният от свобода В.А.Х. е ударил в лицето лишения от свобода З.С.С,
като с тези си действия В.Х. не е спазил установените правила и е упражнил
физическо насилие спрямо З.С.
Началникът на
Затвора Ловеч посочва в оспорената заповед, че е взел под внимание характера и
тежестта на извършеното нарушение, отношението на Х. към него, както и
поведението на Х. на системен нарушител до момента.
По отношение
компетентността на органа, издал оспорения акт:
Съгласно чл. 104,
ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от
началника на затвора. Видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра
на правосъдието и акта за встъпване в длъжност от 28.11.2016 г., оспорената
заповед е издадена от териториално и материално компетентно лице – Р.И.Г.,
която е Началник на Затвора Ловеч.
По отношение на
спазването на установената форма:
Актът е писмен и е
мотивиран - в съответствие е с изискуемия обем съдържание, определен в чл. 59,
ал. 2 от АПК.
От посочените в
заповедта фактически и правни основания, се установят юридическите факти,
обосноваващи упражненото публично субективно право на органа, т.е. не е налице
неспазване на установената форма.
Съдът намира, че
не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основания за отмяна на заповедта.
Преди налагане на
наказанието в съответствие с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС нарушителят е изслушан –
Протокол от 15.06.2020 г.
Изяснени са
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са приобщени към
материалите Докладна записка от мл. инсп. М.Д.Я. – надзирател, установил
извършването на нарушението на 21.05.2020 г., обяснения от 6 бр. лишени от
свобода, становище от С.С.Л. – ИСДВР ІІІ и ХІ гр., който е извършил проверка
във връзка с докладната записка на надзирателя, докладна записка от д-р Т. –
директор на МЦ, във връзка с установеното при извършения медицински преглед на З.С,
жалба от 22.05.2020 г. от З.С до Началника на Затвора Ловеч и извадка от
електронното досие на оспорващия.
Спазени са
регламентираните в чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС срокове за налагане на дисциплинарни
наказания, доколкото нарушението, за което е наказано лицето се сочи, че е
извършено на 21.05.2020 г., а оспорената заповед е издадена на 25.06.2020 г.,
т.е. в двумесечния срок от откриване на нарушението и преди да изтече една
година от извършването му.
Не се установява и
противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, предвид
следните съображения:
Съгласно чл. 100,
ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарното нарушение е деяние (действие или бездействие),
извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред,
уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно
отношение към служители или лишени от свобода. Неизпълнението на задълженията
или не спазването на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, както и физическата
саморазправа с лишени от свобода, разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 5 и т. 7
от ЗИНЗС изрично регламентира, че се смятат за дисциплинарно нарушение.
Спазването на
установените правила е въведено като задължение за лишените от свобода – чл.
96, т. 3 от ЗИНЗС, а с разпоредбата на чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС е въведена забрана
лишените от свобода да упражняват физическо и психическо насилие, включително
за решаване на възникнали конфликти помежду им.
От доказателствата
по делото безспорно се установява, че на 21.05.2020 г., в 15:50 ч. в корпуса на
Затвора Ловеч, в Клуба по интереси, оспорващият е ударил З.С.С (този факт не се
отрича, напротив даже се признава от оспорващия в дадените от него писмени
обяснения и пред съда). С деянието си оспорващият не е спазил установените
правила, което е в нарушение на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС и е упражнил физическо
насилие спрямо З.С в нарушение на забраната по чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, с което
не е изпълнил задължението си да спазва ограниченията, предвидени в ЗИНЗС и е
осъществил физическа саморазправа с друг лишен от свобода. Изложеното
обосновава извод за установеност на извършеното дисциплинарно нарушение по чл.
100, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС. Изводите на ответника в този аспект са
правилни – в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
По същество
оспорващият не отрича извършването на процесното нарушение.
Оспорващият
настоява, че не е системен нарушител, тъй като наличието на едно или две
дисциплинарни нарушения не може да обоснове системност, респ. твърди се, че
неправилно му е наложено наказанието.
Нормата на чл.
102, ал. 2 от ЗИНЗС регламентира, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7
могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8,
както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Съгласно
чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения
от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.
Същевременно
според нормите на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, ако в продължение на една
година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е
извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван, а когато
лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се
смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след
изтърпяване на последното наказание.
От приложената
извадка от затворническото досие на оспорващия не се установява период от една
или от две години, считано от 11.03.2011 г. до 21.05.2020 г., в които
оспорващият да не е извършвал дисциплинарни нарушения по чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което не са налице основания оспорващият да се смята за
ненаказван.
Несъмнено и
категорично се установява, че оспорващият е системен нарушител, предвид
извършените от него нарушения, посочени в извадката от електронното му затворническо
досие. Напълно несъстоятелно и голословно е твърдението на оспорващия, че
неправилно Началникът на Затвора Ловеч приема, че поведението му не е на
системен нарушител.
От електронното
затворническо досие на жалбоподателя се установява, че преди налагане на
наказанието с оспорваната заповед, В.Х. е извършил следните нарушения: на
18.08.2019 г., 15.07.2019 г. и на 18.02.2019 г. – по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС; на 31.10.2018 г. и на 04.03.2016 г. – по чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС;
на 26.02.2016 г. - по чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС; на 25.08.2015 г. – по чл.
100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС; на 19.01.2015 г. - по чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС;
на 05.12.2014 г., 19.11.2014 г., 11.09.2014 г. и на 17.07.2014 г. - по чл. 100,
ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС; на 29.06.2014 г. и на 24.06.2014 г. - по чл. 100, ал. 2,
т. 1 от ЗИНЗС и по същия начин до първата година от справката - 2011 г.
Правилно
ответникът приема, че оспорващият е с поведение на системен нарушител. Следва
да се посочи, че налагането на наказанието „изолиране в наказателна килия за
срок от 14 денонощия“ в случая се явява обосновано и само предвид извършеното
нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, независимо дали оспорващият има
системни нарушения (каквито безспорно се установява по делото, че са налице).
Наложеното
процесно наказание е законосъобразно определено като вид и размер.
Правилно и в
съответствие с материалния закон ответникът е съобразил характера и тежестта на
извършеното нарушение – физическа саморазправа с друг лишен от свобода. Следва
да се има предвид и че обясненията на лишения от свобода и поведението му преди
това не обуславят налагане на по-малко като размер наказание, не показват
отношение на лишения от свобода, което да е насочено към спазване на реда и
дисциплината, изпълнение на задълженията и зачитане на ограниченията по време
на престоя му в затвора. Напротив трайно оспорващият пренебрегва установените
ред и правила.
Негативното
засягане на оспорващия се явява съразмерно спрямо преследваната легитимна цел.
С поведението си оспорващият сам се е поставил в невъзможност да бъде обучен и
да работи в затвора.
Оспорената заповед
се явява в съответствие и с целта на закона – да се осигури максимално зачитане
на правата и свободите на лишените от свобода по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, като дисциплинарни наказания да се налагат при
спазване на разписаните за това правила в ЗИНЗС.
С
оглед направените изводи за липсата на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна
на оспорената заповед, жалбата срещу нея се явява неоснователна.
На основание чл.
111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-697 от 25.06.2020 г., постановена от
Началника на Затвора Ловеч, с която оспорващият на основание чл. 101, т. 7 и
чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС е наказан с „изолиране в наказателна килия“ за
срок от 14 денонощия.
Решението не
подлежи на обжалване.
Съдия:
Разглеждането на
делото приключи в 10.17 часа.
Протоколът е изготвен
в съдебно заседание.
Секретар:
Съдия: