Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр.Хасково, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на шести януари, през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Елеонора И.а от ОП -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД /К/ №1049 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.А.Х.,
гражданин на Р.Гърция, подадена чрез пълномощник адв. И.С. ***, против Решение
№260019/02.10.2020г., постановено по АНД №294/2020г. по описа на Районен съд –
Димитровград, с което е потвърдено наказателно постановление №
20-0254-000528/25.06.2020г. на Началник РУ към ОДМВР – Хасково,
РУ-Димитровград, с което на Г.А.Х., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца.
В касационната жалба се сочи, че
решението било неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че в
хода на административно наказателното производство не било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и по-конкретно във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владеело български език. Сочи се, че
противно на приетото в оспореното решение от въззивния съд липсата на назначен
преводач на нарушителя, за който безспорно било установено, че не владее
български език, съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила при
съставянето на АУАН, което е основание за незаконосъобразност и за отмяна на
издаденото НП. Във връзка с развитите съображения се сочат и приложимите в случая,
според касатора разпоредби на НПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да бъде отменено изцяло наказателното
постановление.
Ответникът – Районно управление -
Димитровград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП – Хасково
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационният съд, след проверка на оспореното
решение, констатира следното:
Касационната жалба e подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в пределите
на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Хасково,
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С Решение №260019/02.10.2020г.,
постановено по НАХД №294/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград е
потвърдено наказателно постановление № 20-0254-000528/25.06.2020г. на Началник
РУ към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград, с което на Г.А.Х., за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Г.А.Х. е наказана за това, че на
30.05.2020г., в 00.30 часа, в гр. Димитровград на ул. „Е. С.“ до № ***, посока стадион „Химик“, управлява
лек автомобил Тойота Аурис с рег. №***, след употреба на алкохол. При проверката контролните органи изпробвали водача
с алкотест Дрегер 7510, с номер 0055, скалата на който отчел 0.82 промила на
хиляда. Показанията били показани на водача и свидетеля по установяване на
нарушението И. И.. Св. В. В.съставил на водача акт за установяване на
административно нарушение №204115/30.05.2020г., в който описал нарушението на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Водача Х. подписал връченият му акт без възражение.
Наред със съставения му АУАН, на водача Х. бил връчен и талон за медицинско
изследване № 0058089 с 8бр. стикери, в 00.40 ч., като му били предоставени 30
минути за явяване в ЦСМП-Димитровград- за даване на кръвна проба. Издаденият
протокол за химическа експертиза №302/02.06.2020г. установява наличие на
алкохол в кръвта на водача Х. 0.84 промила.
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че при образуването и провеждането на
административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като извършеното от Х. нарушение е безспорно установено и доказано,
както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от събраните
гласни доказателства.
Решението на въззивната инстанция е
правилно, като съображенията за това са следните.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание.
От анализа на доказателствата по
делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил
всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства.
От показанията на полицейските служители в проведеното съдебно заседание се
установява, че касатора е управлявал МПС, след употреба на алкохол.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с
приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я
възприема изцяло.
Неоснователно е
възражението на касатора, че е нарушено правото му на защита, тъй като е гръцки
гражданин, а не е осигурен преводач при издаване на АУАН и НП и същите са
издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е, че нарушителят е гръцки
гражданин и не разбира в пълнота български език. Правото на безплатен превод на
разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б.
"е" на ЕКПЧ.
Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)
чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да
се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият има
право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на
обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на
обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната
инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не
представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване
на престъпление. В Закона
за административните нарушения и наказания, който регламентира
производството по установяване и санкциониране на административните нарушения,
каквото е процесното санкционирано с оспореното пред РС - Димитровград НП, не
се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на
нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може
да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са
приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред
съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК, с която в българското
законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Настоящата инстанция намира, че при
установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани,
така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да
разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото
български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на
преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление
представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави
формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от
Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на гръцкия гражданин.
Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление
нарушение, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания, засегнати от наложеното наказание, развитието
на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение"
по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на
всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf
16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер -
част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред
съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в
наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за
леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
В конкретния случай, с оглед
събраните по делото доказателства може да се направи извода, че касаторът,
макар и гръцки гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което
му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление.
Извод затова настоящата касационна инстанция прави, като взе предвид показанията
на разпитаните свидетели В. и
И., които категорично и без колебание съобщават, че наказаното лице е разговаряло
с тях в немалка степен на български език, още повече, че Х. се е интересувал за
колко време ще му бъде отнето свидетелството за управление на МПС, т.е съвсем
ясно е разбирал за какво нарушение ще бъде санкциониран. Отделно от това
термините, които Х. не разбирал му били превеждане от спътницата му У.. В тази
връзка неоснователно е твърдението в касационната жалба, че като не е назначил
преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушението, което е
извършил водачът, му е било съвсем ясно още в момента на проверката и на съставяне
на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за него език.
На следващо място, нарушителят
своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на
НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Следователно, дори да се приеме
липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това не е попречило на
наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП,
защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на въззивна
инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице
е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за
нарушение и в защита на своите права, което не е било сторено. Освен това,
настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В
тази връзка следва да се има предвид и чл. 1, §3 от ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод
в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен
от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия
случай, сочената директива се прилага единствено за производството по обжалване
пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно
заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска назначаване
на преводач, който да извърши превод на НП, което не е сторил, респективно - да
упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му, последното от
което е сторил.
С оглед горепосоченото настоящия
състав на съда намира, че в рамките на проведеното административнонаказателно
производство не е допуснато соченото от касатора нарушение, тъй като наказаното
лице е разбрало какво административнонаказателно обвинение му се вменява,
съответно е успял да реализира правото си на защита в пълна степен пред съда.
Вмененото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е съставомерно и доказано от
събраните по делото доказателства и за него законосъобразно е определена
санкции предвидена в закона.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№260019/02.10.2020г., постановено по АНД № 294/2020г. по описа на Районен съд
Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.