Решение по дело №296/2013 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 126                                          17.01.2014 год.                              град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                      ХXXVIІ – ми граждански състав

на шести декември                                               две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав

                                                                           Районен съдия: Асен Радев

 

                               при секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 296 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

                                    Делото е образувано по искова молба на Е.Д.В., действаща чрез своята майка и законен представител – С.И.Г., с която претендира осъждане на ответника Г.Д.В. да заплати сумата от 11 333.33 лв. – припадащата се на ищцата наследствена част от сума в размер на 34 000 лв., притежавана приживе от наследодателя на страните – Д.В. ***, починал на ... год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

                             Ищцата твърди, че тя и ответника са наследници на Д.В. ***, починал на ... год., след смъртта на който ответникът, ползвайки пълномощно, се е разпоредил със сумата от 34 000 лв. от банковата сметка, открита на името на наследодателя в „ПИБ” АД. Посочва, че част от тази сума, в размер на 11 333.33 лв., с оглед смъртта на титуляра на сметката и наследственото правоприемство, е принадлежала на малолетната ищца, но ответникът се е обогатил неоснователно с нея и дължи връщането й.

                             Ответникът оспова като неоснователни предявените искове в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Предявява насрещни искове срещу ищцата за осъждането й да му заплати сумата от 9 666 лв., представляваща припадащата й се 1/3 от сума в размер на 29 000 лв. – стойността на заеми на наследодателя към близки и роднини, сумата от 106 лв. – припадащата й се 1/3 от сума в размер на 320 лв., платена по договор от 03.10.2012 год., сключен между Х.Ц.Е. – гр. В. за престоя на наследодателя, както и сумата от 390 лв. – припадащата й се 1/3 от разноски за погребение на наследодателя, възлизащи общо на 1 170 лв. Твърди, че приживе бащата на страните е заемал пари по различно време от седем човека, като заеманите суми са били в размер на 3 000 и 5 000 лв. и без уговорени падежи. Поддържа, че с посочената сума е върнал заемите след смъртта на баща си, заплатил е и за престоя му в болнично заведение, както и е покрил разноските за погребението, поради което претендира припадащата се част от стойността им от първоначалната ищца. 

                             Насрещните претенции са оспорени от първоначалната ищца.  

                             Първоначалните и насрещни искове са с правно основание чл.59 от ЗЗД. В съдебно заседание се поддържат от процесуалните пълномощници на страните, които ангажират доказателства и претендират деловодни разноски.   

                             След анализ на доказателствения материал по делото и изявленията на страните, съдът приема за установени следните факти:

                             Не са спорни между страните обстоятелствата, а това се установява и от приложените писмени доказателства, че са наследници на Д.В. ***, поч. на ...год. в гр.В., както и че покойният е бил титуляр на банкова сметка *** „ПИБ” АД.

                             Към 02.10.2012 год. наличноста по сметката, съгласно приетото банково извлечение, е била 34 000 лв., а към ... год. (датата на смъртта на наследодателя на страните) – 31 141.01 лв. От тях 3000 лв. са изтеглени на тази дата в 11.05 часа, а останалите 28 138.81 лв. – също на 13.10.2012 год. в 11.10 часа. Смъртта на Д.В. е констатирана на ... год. в 11.00 часа., според отразеното в препис – извлечение от акта за смърт. След смъртта си, Д.В. е оставил трима низходящи наследници – Е. и Г. – страни по делото, както и дъщеря – В.

                             Не е спорно също, че паричните средства са изтеглени от банковата сметка от ответника, както и че извършване на операциите той се е легитимирал с пълномощно, дадено му от наследодателя – титуляр и овластяващо го да извършва такива действия.

                             Приживе, в периода непосредствено преди смъртта си, Д.В. е бил на два пъти приеман за лечение във ВМА – гр. София, като за периода от 17.09.2012 год. до 30.09.2012 год. на името на ответника, като придружител, е бил издаден пропуск за лечебното заведение.

                               Ответникът е сключил с „Х.Ц.Е. – В.” ЕООД договор за предоставяне на подходящи условия и грижи за баща му – Д.В..

                               Показанията на разпитаните по делото седем свидетели са еднозначни, че приживе наследодателят на страните е взел на заем от всеки един от тях различна сума пари, със задължение за връщане в по – късен момент и при наличие на възможност. Уговорката на Д.В. с всеки един от свидетелите е била такава, понеже са били в близки отношения. Според тях всеки един от заемите е бил върнат от ответника Г.В., след смъртта на баща му, а именно: на св.Б. – 3 000 лв., на св. Ч. – 5 000 лв., на св.Т. – 5 000 лв., на св.К. – 3 000 лв., на св. С. – 5 000 лв., на св. П. – 3 000 лв., на св. С. – 5 000 лв. Така, според показанията на свидетелите, общият размер на заемите, взети от Д.В. и върнати от Г.в., е възлизал на 29 000 лв.

                               По правото: Мнението на настоящия състав е, че правното основание на първоначалните искове (доколкото срещу него е възразено), е в чл.59 от ЗЗД. В хипотезата на чл.55 от ЗЗД попадат случаите на неоснователно обогатяване, при които разместването на блага е вследствие на получаване на нещо без основание от обогатилия се, което предполага предхождащо го даване. Но това даване не е престиране, тъй като няма облигационно правоотношение между страните, което да служи за основание за разместване на благата, а е всяко друго активно поведение у даващия, водещо до пряко имуществено разместване, при което той се обеднява (акад. Ч.Г., Неоснователно обогатяване; С.С., Неоснователното обогатяване по чл.55 от ЗЗД и проблемът за нравствения дълг; З.С., Извъндоговорни облигационни правоотношения). И оттук – за разлика от специалинте състави на чл.55 от ЗЗД, при които правното основание се търси в отношенията между лицето, което е дало нещо и лицето, което го е получило, то при общия състав на неоснователното обогатяване – чл.59 от ЗЗД, основанието се търси в отношенията между обогатилото се и обеднялото лице, без значение от обстоятелството, че действията от които произтичат тези последици –обогатяване и обедняване, може да са извършени от трето лице – в случая от банката, предала сумата. ( в този смисъл Р. 114/68 г. V г.о., Р.142/04 г. ІІ г.о.).

                               Въз основа на така приетото по фактите и правната квалификация, съдът намира предявените първоначални искове за частично основателни.

                               Смъртта на физическото лице води до прекратяване на дадените от него пълномощни, а имуществото му преминава в патримониума на неговите наследници, според техните наследствени права по закон. В конкретния случай наследодателят е починал на ... год. в 11.00 часа, от който момент насетне наследниците са станали носители на правата и задълженията, включени в наследствената маса, в т.ч. паричните средства и задълженията за връщане на заеми, ползвани от покойния. От този момент следва да се счита, че е било прекратено и пълномощното, с което ответникът се е легитимирал при последващото разпореждане с парични средства. Т.е. от една страна към 11.05, респ. 11.10 часа, когато са извършени тегленията, процесната сума, намираща се в банковата сметка на името на наследодателя, вече е била притежание на всички наследници на Д.В. – В., Г. и Е., а от друга страна – ответникът не е разполагал с представителна власт.

                               Очевидно е, че получавайки цялата сума за себе си, незачитайки наследствените квоти на останалите сънаследници, той се е обогатил, увеличавайки своето имущество. В резултат на това, имущественият актив на малолетната Е. е намалял – същата се е обеднила. Но тъй като се установи, че към момента на настъпване на смъртта на Д.В., в сметката му е имало парични средства на стойност 31 140.01 лв., то при спазване правилото на чл.5, ал.1 от ЗН, всеки от низходящите му, в т.ч. и Е., е наследил сума в размер на 10 380 лв. Ответникът се е разпоредил със сумата от 31 138.81 лв., поради което обедняването на ищцата е с 1/3 от тази сума или 10 379.60 лв. При непрестационния състав на кондикцията обаче, на обеднилия се следва по – малката измежду двете суми – тази на обедняването и тази на обогатяването. Припадащата се на ищцата част от задълженията на наследодателя възлиза на 9666.67 лв. (1/3 от 29 000 лв.) и заплащайки ги с част от получената сума, макар и без изрично овластяване в тази насока, Г.В. не се е обогатил, доколкото не ги е ползвал за себе си. Липсват доказателства, годни да установят твърденията на последния за извършени от него плащания на разходи за погребение и за болничен престой. Тогава обогатяването на същия е в размер на 712.93 лв. (разликата между получените 10379.60 лв. и платените 9667.63 лв.), до който размер се явява основателен предявеният първоначален иск.

                               Върху основателния размер на този иск, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се следва и законната лихва от предявяването му до окончателното плащане.

                               Що се отнася до насрещните искове, то те са изцяло неоснователни. За да има насрещно вземане към ищцата, в настоящия случай ответникът следва да се е обеднил, изплащайки задълженията на наследството със свои средства, а ищцата – да е получила, респ. да е във възможност да получи в пълен размер своя дял. Едва тогава тя би се обогатила неоснователно, получавайки ползите от наследството, без да е покрила припадащата й се част от задълженията. И ако те са платени от ответника – насрещен ищец с лични, негови средства, то той би имал право да ги получи. Но в самата искова молба са наведени твърдения, че с наследственото имущество, а не с лично, Г.В. е покрил задълженията на наследството, т.е. самият той не се е обеднил по никакъв начин, нито е обогатил ищцата, предприемайки тези действия. По отношение на претенциите за заплащане на припадащите се части от платените суми за погребение и лечение, освен казаното по – горе, което е в сила, следва да се допълни също, че за тях няма данни да са заплатени именно от Г.В.. Тези изводи обуславят неоснователността на насрещните искове, което налага тяхното отхвърляне.

                               На основание чл.78, ал.1 и чл.3 от ГПК, съобразно изхода на делото, на страните се полагат и деловодни разноски, които при липса на списъци съдът определя на 29 лв. за ищцата и 637 лв. – за ответника.

                    

                               Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

 

                             ОСЪЖДА Г.Д.В. ***, ЕГН – ********** да заплати на Е.Д.В. ***, ЕГН – **********, действаща чрез нейната майка и законен представител – С.И.Г. ***, ЕГН – **********, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата от 712.93 лв. (седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки), с която се е обогатил неоснователно и представляваща припадащата се на ищцата част от наследствена сума, притежавана приживе от наследодателя на страните – Д.В. ***, починал на ... год., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 16.01.2013 год. до окончателното плащане.

                            

                             ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Д.В. ***, ЕГН – **********, действаща чрез своята майка и законен представител – С.И.Г. ***, ЕГН – ********** против Г.Д.В. ***, ЕГН – ********** за осъждането му, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцата припадащата й се част от наследствена сума, притежавана приживе от наследодателя на страните – Д.В. ***, починал на ... год., с която се е обогатил неоснователно, за горницата над уважения размер от 712.93 лв. (седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 11 333.33 лв. (единадесет хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки).

 

                             ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.Д.В. ***, ЕГН – ********** против Е.Д.В. ***, ЕГН – **********, действаща чрез нейната майка и законен представител – С.И.Г. ***, ЕГН – ********** за осъждането й да заплати на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата от 9 666 лв.(девет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева), представляваща припадащата й се част от стойността на заеми на наследодателя Д.В. ***, починал на ... год. към близки и роднини, възлизащи общо на 29 000 лв., сумата от 106 лв. (сто и шест лева), представляваща припадащата й се част от стойността на престоя на наследодателя в Х.Ц.Е. – гр. В., възлизаща на 320 лв. и платена по договор от 03.10.2012 год., както и сумата от 390 лв. (триста и деветдесет лева) – припадащата й се част от разноски за погребение на наследодателя, възлизащи общо на 1 170 лв.

 

                             ОСЪЖДА Г.Д.В. ***, ЕГН – ********** да заплати на Е.Д.В. ***, ЕГН – **********, действаща чрез нейната майка и законен представител – С.И.Г. ***, ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 29 лв. (двадесет и девет лева).

 

                             ОСЪЖДА С.И.Г. ***, ЕГН – **********, в качеството си на законен представител на малолетната Е.Д.В. ***, ЕГН – ********** да заплати на Г.Д.В. ***, ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 637 лв. (шестстотин тридесет и седем лева).

                               Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:     /п/

Вярно с оригинала: НД