Р
Е Ш Е
Н И Е № 260090
Град Несебър, 16.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
с участието
на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
579/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.99, чл.79 и чл.86 от ЗЗД – установителен иск, и по чл.430-432 от ТЗ, във връзка с чл.99, чл.79 и
чл.86 от ЗЗД – осъдителен иск.
Ищецът “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***-р П.Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис
*, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С., твърди в исковата молба, че
по силата и в изпълнение на Договор за потребителски паричен кредит № ****,
одобрен на 12.03.2016г. и сключен на 14.03.2016г., “У.К.Ф.” ЕАД, в качеството
му на кредитор, е предоставил на кредитополучатeля – първия ответник – Т.К.Б. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, сумата в размер на 50 000 лева, която от
своя страна се е задължила да върне кредита като заплати общо сумата в размер
на 99 649,62 лева, платима на 120 месечни анюитетни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 830,83 лева, през периода от 21.03.2016г. до
21.02.2026г. според погасителния план. Вноските включват сумата по отпуснатия
кредит, такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500 лева, месечна
застрахователна премия в размер на 47,15 лева и възнаградителна лихва в размер
на 42 491,62 лева. В чл.13, ал.1 от Общите условия към договора е
предвидено при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми,
последният дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за
всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. По силата на
договор за поръчителство вторият ответник М.Т.И. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, е обезпечил изпълнението на задължението по договора от
страна на кредитополучателя и по отношение на него на това основание е
възникнала солидарната му отговорност. Твърди се, че на 19.09.2017г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение
№ 1 от същата дата, сключен на основание Рамков Договор за продажба на
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., които договори са сключени
между “У.К.Ф.” ЕАД и “А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на които вземането на “У.К.Ф.”
ЕАД срещу солидарните длъжници Т.К.Б. и М.Т.И., произтичащо от договора за
потребителски паричен кредит, е прехвърлено в собственост н. “А.з.с.н.в.” ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор. Съгласно
чл.4.3. от рамковия договор за цесия, цесионерът “А.з.с.н.в.” ЕАД се е задължил
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което цесионерът има изрично пълномощно от цедента. Наред с това,
предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си
за заплащане в срок на погасителните вноски – поради неплащане на две
последователни погасителни вноски, целият размер на кредита е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл.13, ал.2, б.”а” от Общите условия към
договора за кредит. “А.з.с.н.в.” ЕАД е изпратил до ответниците уведомление за
цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, с което им е съобщено и че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, неплатеният остатък от
кредита е обявен за предсрочно изискуем и ги е поканил да изплатят или
разсрочат задължението си, и че ако не сторят това, ще бъдат предприти действия
по принудително събиране на вземанията по кредита, които уведомления са връчени
на ответниците от ЧСИ Т. Мажарова с рег.№ 803 на КЧСИ чрез залепване на
04.05.2018г. по реда на чл.47 от ГПК, съответно получени на 18.05.2018г. За вземането
си ищецът, в качеството му на заявител, е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.д.№ 1098/2018г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил
искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която Т.К.Б. и М.Т.И. следва да заплатят солидарно н. “А.з.с.н.в.”
ЕАД сумата в размер на 23 539,83 лева – главница по договора за кредит,
сумата в размер на 1 183,63 лева – обезщетение за забава, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на главницата. Ищецът моли да бъде признато за установено, че Т.К.Б., като кредитополучател,
и М.Т.И., като поръчител, дължат солидарно н. “А.з.с.н.в.” ЕАД следните суми,
произтичащи от задължения по Договор за потребителски паричен кредит № ****,
одобрен на 12.03.2016г. и подписан на 14.03.2016г., и за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1098/2018г. по описа на
Несебърския районен съд: сумата в размер на 23 539,83 лева, представляваща
неизплатена главница, включваща
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2023г. до
21.02.2026г., сумата в размер на 1 183,63 лева, представляваща обезщетение
за забава, дължима за периода от 19.09.2017г. до датата на подаване на
заявлението до съда, ведно със законната лихва върху главницаа, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски в заповедното
производство. При условията на евентуалност моли ответниците да бъдат осъдени
да му заплатят солидарно сумата по главницата, ведно със законната лихва,
считано от 10.06.2019г. Във връзка с иска, предявен при условията на
евентуалност, заявява, че с исковата молба уведомява ответниците за
предсрочната изискуемост към 10.06.2019г. на погасителни вноски по кредита с
падежни дати от 21.02.2023г. до 21.02.2026г., равняващи се на сумата в размер
на 12 278,47 лева, която е част от претендираната с осъдителния иск
главница от 23 539,83 лева. Претендират се разноски и в настоящото
производство.
В отговора на исковата молба
ответникът Т.К.Б. заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Счита, че
уведомлението за извършената цесия не е връчено съобразно изискванията на
процесуалния закон, поради което не може да породи целените от ищеца правни
последици. ЧСИ не е компетентен да уведомява за извършената цесия, а отделно от
това уведомлението не е било фактически връчено. Ако действително съдебният
изпълнител е целял да връчи уведомлението за извършена цесия, е следвало, след
като е установил, че ответникът не живее на адреса, да установи постоянния и
настоящия му адрес и местоработата за да се извършат действията по връчването,
което обаче не е сторено. Връчването на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от съда също не представлява надлежно уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита и извършената цесия, защото тя не изхожда
от кредитора и в нея не се съдържа негово изявление за тези обстоятелства.
Характер на такова уведомяване може да има в исковата молба с връчването на препис
от нея, но то не може да обуслови основателност на установителния иск по чл.422
от ГПК и не може да промени момента на настъпването на предсрочната
изискуемост. Ответникът счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила,
поради което вноските с ненастъпил падеж към датата на предявяване на иска не
са изискуеми, а доколкото като основание на иска е посочено именно настъпването
на предсрочната изискуемост, то претенциите му са изцяло неоснователни,
включително и поради недоказаност на обстоятелсвото, че ищецът е страна по
спорното материално правоотношение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Отговор на исковата молба е подал
и ответникът М.Т.И., който също оспорва исковите претенции по основание и
размер и също счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит
и че не е извършено надлежно уведомяване на извършената цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, тъй като то не е извършено съобразно изискванията на закона
и не е могло да породи целените от ищеца правни последици. ЧСИ е извършил
връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, но то не е по изпълнително
производство, нито му е възлжено от съда или от друг съдебен изпълнител по
друго изпълнително дело. От значение в случая е, че съобщението за извършената
цесия не е било фактически връчено на ответника-поръчител, а това е било
причина, че съдебният изпълнител не е установил декларирания от ответника
постоянен и настоящ адрес, нито местоработата му според изискванията на чл.47,
ал.3 от ГПК, поради което не е изпращал за връчване уведомлението на адрес в
град Несебър. Връчването на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от съда също не представлява надлежно уведомяване за предсрочната
изискуемост на кредита и извършената цесия, защото тя не изхожда от кредитора и
в нея не се съдържа негово изявление за тези обстоятелства. Характер на такова
уведомяване може да има исковата молба с връчването на препис от нея, но то не
може да обуслови основателност на установителния иск по чл.422 от ГПК и не може
да промени момента на настъпването на предсрочната изискуемост. Ответникът
счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила, поради което вноските с
ненастъпил падеж към датата на предявяване на иска не са изискуеми, а доколкото
като основание на иска е посочено именно настъпването на предсрочната
изискуемост, то претенциите му са изцяло неоснователни, включително и поради
недоказаност на обстоятелството, че ищецът е страна по спорното материално
правоотношение. Длъжникът също не е уведомяван надлежно за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита и за цесията, като едва след изпълнение на
това изискване може да бъде ангажирана отговорността на поръчителя. Ответникът
прави възражение, че поради изтекъл 6-месечен срок по чл.147 от ЗЗД,
отговорността му като поръчител е отпаднала. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделно
писмено становище заявява, че поддържа предявените искове, като намира същите
за основателни и доказани от събраните по делото писмени доказателства, като
уточнява, че главницата е 51 500 лева, и в нея наред с отпуснатия кредит
от 50 000 лева, се включва и дължимата такса за разглеждане на кредита в
размер на 1 500 лева, която е прихваната от кредитора. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатените от ответниците
адвокатски възнаграждения.
Ответникът Т.К.Б. не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител.
Отвеникът М.Т.И. се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощен адвокат, който изразява становище за нищожност
на договора за кредит и договора за поръчителство по съображение, че не е
подписан от страните, а самият договор е със шрифт, различен от изискванията на
чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно по-малък от 12. Липсват реквизити и по чл.22 от ЗПК. Наред с това договорът за кредит не предвижда възможност кредиторът да
прехвърли вземането си в полза на трето лице, а разпоредбите на чл.13, ал.6 и
ал.7 от договора за кредит намира за неравноправни на основание чл.143, ал.2,
т.16 от ЗПК, води до намаляване гаранциите на потребителя. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Представя писмени бележки, в които поддържа становището си за
липса на сключен договор за кредит в изискуемата писмена форма, предвид, че
същият не е подписан от страните по него, независичо, че са подписали Общите
условия, а в договора не се съдържат данни за съществени негови условия,
включително и начина, по който е формиран годишния лихвен процент. По същите
съображения договорът за поръчителство също не е сключен в изискуемата писмена
форма. Поддържа довода за неравноправност на клаучите в чл.13, ал.6 и ал.7 от
Общите условия, тъй като е в противоречие на чл.143, ал.2, т.16 от ЗЗПт. Освен
това те са изготвени предварително и потребителят е нямал възможност да влияе
на съдържанието им, а въз основа на тези доводи обосновава твърдението си за
недействителността на договора за цесия. Счита за доказани твърденията за
липсата на редовно уведомяване за договора за цесия и за надлежното обявяване
на предсромната изискуемост на кредита.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 14.03.2016г. между “У.К.Ф.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, чрез търговски
пълномощник Николай Донев, от една страна като кредитодател, и Т.К.Б.,
от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № ****, по силата на който кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лева. От своя
страна кредитополучателят се е задължил да го върне чрез заплащането на 120
месечни погасителни вноски всяка от които в размер на 830,41 лева през периода
от 21.03.2016г. до 21.02.2026г. съгласно погасителен план, и които месечни
погасителни вноски включват главницата, таксата за разглеждане на кредита в
размер на 1 500 лева, месечна застрахователна премия в размер на 47,15
лева, при фискиран годишен лихвен процент 13,49% и годишен процент на разходите
17%, или общо сума за погасяване на кредита 99 649,62 лева. За
обезпечаване на кредита е бил сключен Договор за поръчителство между “У.К.Ф.”
ЕАД и поръчителят М.Т.И., инкорпориран в договора за потребителски кредит, като
по силата на чл.14 от Общите условия към договора за потребителски кредит поръчителят
поема задължение към “У.К.Ф.” ЕАД да бъде солидарно отговорен за изпълнението
на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя,
които възникват по силата на Общите условия; поръчителят декларира, че е
запознат и приема Общите условия, и поема задължение, в качеството си на
поръчител, да осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на
потребителя по Общите условия. Договорът
за поръчителство, както и Общите условия към договора за потребителския кредит
са подписани от представителя на кредитора, кредитополучателя и поръчителя,
като последните двама са декларирали, че са запознати с тяхното съдържание.
Съгласно чл.13, ал.1 от Общите уславия договора за потребителски кредит, в
случай на забава в плащанията на дължимите от потребителя и поръчителя суми,
освен договорените лихви, кредиторът има
право да получи от тях освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки
ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Съгласно чл.13,
ал.1, б.”а” от Общите уславия кредиторът има право да прекрати едностранно
кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер, ако потребителят и/или поръчителят са нарушили всички
или някоя от разпоредбите по договора и Общите условия, както и при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
(главница и лихви), при условие, че допуснатите нарушения и/или неизпълнения не бъдат погасени в двуседмичен
срок, считано от датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска. Съгласно чл.13, ал.3 и ал.4
от Общите условия, в 15-дневен срок от получаване на известието за предсрочна
изискуемост на кредита, потребителят и поръчителят трябва да изплатят на “У.К.Ф.”
ЕАД дължимите суми, в т.ч. по главницата, лихвите и всички допълнителни
разходи, а в случая на неплащане в срока, потребителят следва да заплати
обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки
ден забава, изчислена върху цялата дължима главница. При неизпълнение на тези
задължения на потребителя в посочения срок, кредитрът може да пристъпи към
принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите,
таксите, комисионните, разноските, неустойките, по реда, установен в ГПК.
С чл.13, ал.6 и ал.7 от Общите
условия страните са уговорили, че “У.К.Ф.” ЕАД може по всяко време да прехвърли
правата си по договора за кредит на трети лица или на част от него, заедно с
дължими лихви, такси, комисионни и други разноски, като уведоми потребителя
писмено за това, в съответствие със закона, а с подписване на договора за
кредит потребителят и поръчителят дават изричното си съгласие кредиторът да
прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица.
В деня на сключването на договора
за кредит – 14.03.2016г., уговорената сума по заема в размер на 50 000
лева е преведена по банковата сметка на кредитополучателя Т.К.Б., по който
начин кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора.
От заключението по извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което вещото лице в съдебно заседание
заявява, че поддържа, се установява, че кредитополучателят Т.К.Б. е извършвала
плащания по кредита до 21.02.2017г., когато е преустановила плащането. Размерът
на задължението по кредита, включващ анюитетните вноски през периода от
21.02.2023г. до 21.02.2026г. по договора за кредит, е в общ в размер на
30 725,59 лева.
На 20.12.2016г. между “У.К.Ф.”
ЕАД, като продавач, и “А.з.с.н.в.” ЕАД, като купувач, е сключен Рамков договор
за прехвърляне на вземания (цесия), с който цедентът – “У.К.Ф.” ЕАД, се е
задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно
срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени с
цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със
съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на
Цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение 1, към всеки
отделен месечен договор за цесия. Цедентът се е задължил да прехвърля
ежемесечно вземания за изплащане на парични суми, които са станали изискуеми и
са необслужвани от длъжниците за период от над 180 дни просрочие.
“У.К.Ф.” ЕАД е упълномощил “А.з.с.н.в.”
ЕАД да уведмява съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на “У.К.Ф.” ЕАД всички
длъжници (кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници), по всички
вземания, които дружеството е цедирало (прехвърлило) н. “А.з.с.н.в.” ЕАД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.
С Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2017г. цедентът “У.К.Ф.”
ЕАД е прехвърлил и продал съгласно Рамковия договор от 20.12.2016г. заедно със
съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците
вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл.2.2 от Рамковия договор
от 20.12.2016г., произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица, като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1
към индивидуалния договор, според което предмет на прехвърлянено са били
дължимите от Т.К.Б. суми по договора за кредит, с поръчител М.Т.И., а именно
53 119,13 лева, включваща 48 743,64 лева главница и 4 375,49
лева лихви.
В потвърждение на сключената
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД “У.К.Ф.” ЕАД е потвърдил извършената
цесия на всички вземания, цедирани от “У.К.Ф.” ЕАД на „Агениция за събиране на
вземания“ ЕАД, съгласно договора за прехвърляне на вземания от 19.09.2017г. с
подробно индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора за цесия.
С уведомителни писма, адресирани
до Т.К.Б. и до М.Т.И., ищецът, действайки като пълномощник на „У.К.Ф.“ ЕАД, е
направил изявления, че въз основа на Рамков Договор за прехвърляне на вземания
от 20.12.2016г., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.09.2017г. към него и Приложение 1 от 19.09.2017г., сключен между цедента „У.К.Ф.“
ЕАД и цесионера „А.з.с.н.в.“, е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № ****. Уведомителното писмо, предназначено за Т.К.Б.,
е изпратено за връчване на адреса й в град Несебър, улица Еделвайс № 3, вход 1,
етаж 5, ап.3, от ЧСИ Т. М.с рег.№ 803 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд –
Бургас, като по данни на връчителя, адресатът не живее в жилището, находящо се
на адреса, тъй като е придобито от друг собственик, поради което е залепил уведомление.
По делото не се съдържат данни уведомителното писмо да е изпратено на
поръчителя по договора М.Т.И..
На 08.11.2018г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 1098/2018г. по описа на Несебърския районен
съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 524 от 13.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която
длъжниците Т.К.Б. с ЕГН ********** ***, в качеството на кредитополучател, и М.Т.И.
с ЕГН ********** ***, в качеството на поръчител, двамата при условията на солидарност
да заплатят на кредитора „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***-р П.Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от
изпълнителния директор Н.Т.С., сумата от 23 539,83 лева, представляваща
част от дължимата главница по договор за потребителски паричен кредит № **** /
12.03.2016г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК **** и длъжниците – първия като
кредитополучател и договор от същата дата за поръчителство с втория длъжник,
вземането по който е прехвърлено чрез индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземане (цесия) от 20.12.2016г. в полза на заявителя; с
уведомления изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/****, връчени чрез ЧСИ Т. М.на длъжника и
поръчителя на 04.05.2018г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен
размер от 99 649,20 лева, считано от 19.09.2017г.; сумата от 1 183,63
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.09.2017г. до
07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.11.2018г. – датата на подаване на заявлението пред съда, както и сумата от
544,47 лева, представляваща разноски по делото, от които 494,47 лева за
заплатена държавна такса и 50 лева за юристконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника Т.К.Б. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а длъжникът М.Т.И.
е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, съдът в заповедното производство е указал на основание чл.415 от ГПК на
заявителя, че следва в едномесечен срок от съобщаването да предяви
установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение. Съобщението за
това е връчено на заявителя на 05.05.2019г.
Установителният иск и съединеният
с него при условията на евентуалност осъдителен иск, въз основа на които е
образувано настоящото производство, са предявени на 10.06.2019г. (първия
присъствен ден).
При така установенатна фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Приложените Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и последващия индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2017г., са валидно
сключени между кредитодателя по процесния договор за потребителски кредит – „У.К.Ф.“
ЕАД, в качеството му на продавач (цедент), и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството му
на купувач (цесионер). По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен
начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и
ищецът като титуляр на вземането се явява материалноправно легитимиран да
претендира заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от
Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД от
19.09.2017г., в което вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез
посочване на номера на договора, датата на сключването му, имената на длъжника
и поръчителя по него, техните ЕГН, размера на вземането, включваща дължимата
главница и договорната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата алинея
4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
В отговорите на исковата молба
ответниците отричат да са надлежно уведомявани за цедиране на вземането.
Настоящата инстанция приема, че
цесионерът не е уведомил надлежно, от името на цедента съгласно предоставената
му от последния представителна власт, преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както кредитополучателя така и поръчителя за
извършената цесия, тъй като уведомителното писмо до кредитополучателя Т.К.Б.,
изпратено от нея чрез съдебен изпълнител, не е получено от нея поради това, че
не е била намерена на адреса, а по делото липсват въобще данни изготвеното
уведомително писмо до поръчителя М.Т.И. да му е било изпращано.
Нито в договора за потребителски
кредит от 14.03.2016г., нито в Общите условия към него е предвидено, че
изявленията на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна
без фактически същото да е получено, а и такава клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и според договора
опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване. В настоящия случай не е налице уговорка между
страните по договора, нито разписани критерии в смисъла на предходното
изречение.
Няма пречка обаче длъжникът да
бъде уведомен за цесията с връчването като приложение на исковата молба на
уведомително писмо за извършена цесия. Съгласно Решение № 78/09.07.2014г. по
търг.д.№ 2352/2013г. на ВКС, ІІ т.о., цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения
цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 от ГПК. (Решение № 123 от 24.06.2009г. по търг. дело № 12/2009г.
на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 78/09.07.2014г. по търг. дело № 2352/2013г. на ВС,
ІІ т.о.). Затова следва да приеме, че изходящите от цесионера, упълномощен от
цедента, уведомления, приложени към исковата молба на цесионера и достигнали с
нея до длъжниците – кредитополучателя и поръчителя, съставлява надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжниците на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Ищецът доказа материалноправната
ли легитимация като кредитор по договора за потребителски кредит по силата на
договора за цесия, за който солидарните длъжници са надлежно уведомени.
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в плащанията при условията на чл.13, ал.2, б.“а“ от
ОУ към договора за кредит, цялото задължение по договора е станало предсрочно
изискуемо, а именно поради допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви). Ищецът не
твърди изрично кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, но
посочва, че уведомленията за това са получени от ответниците чрез ЧСИ на
18.05.2018г.
Правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една
от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжникът да е
уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
приетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по
тълк. Дело № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В
този смисъл е Решение № 123/09.11.2015г. по търг. дело № **61/2014г. на ВКС, ІІ
г.о., което разглежда въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника
за настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови
институции. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че
волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се
връчва на длъжника.
Ето защо предвид гореизложените
съображения клаузата от чл.13, ал.2 от Общите условия на договора за кредит, че
при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, т.е.
автоматично без задължението кредитодателят да уведомява длъжника, не може да
породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжниците – кредитополучателя и поръчителя, и от преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма данни кредиторът “У.К.Ф.” ЕАД да е уведомявал длъжниците за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Такива данни по делото липсват и от страна на ищеца – цесионера, а именно да е изпращал изобщо такива уведомления до длъжниците преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Съответно в двете изготвени до длъжниците уведомителни писма, за които е подчертано, че са за извършено прехвърляне на вземания (цесия), не се съдържат данни, че с тях се цели длъжниците освен за цесията да бъдат уведомявани за настъпила предсрочна изискуемост на кредита – съдържат се само предупреждения, че при неплащане на кредита, чийто размер към 26.04.2018г. е 55 939,77 лева, ще бъдат предприети действия по принудително събиране на сумите, но няма изрично волеизявление, че кредитът се обявява или че вече е обявен за предсрочно изискуем.
Редовно уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост е налице по настоящото дело, тъй като такова изявление е обективирано в самата искова молба (страница 5-а от нея), връчена на ответника Т.Б. при условията на чл.46 от ГПК и лично на ответника М.И.. В т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. изрично се предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало предявеното основание. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката/цесионера, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника – кредитополучател, и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В тази връзка следва да се посочи и т.1 от ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. От посоченото Тълкувателно решение следва и извода, че по отношение на вноските с ненастъпил падеж при наличие на уведомление с исковата молба за настъпилата предсрочна изискуемост, те могат да бъдат основание за предявяване на осъдителен иск, какъвто е предявен в настоящото производство в условията на евентуалност.
В случая са били налице условията за обявяване предсрочната изискуемост на неплатения остатък от кредита към датата на подаване на исковата молба, по който тази предсрочна изискуемост е обявена, тъй като тези условия са настъпили, а именно последните извършвани плащания по кредита са били на 21.02.2017г., след което плащанията са преустановени, съответно неплащане след това на две последователни месечни погасителни вноски (чл.13, ал.2, б.“а“ от ОУ).
В тази връзка намира за неоснователно възражението, че спрямо поръчителя не е спазен 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, защото изискуемостта на вземането на вноските с ненастъпил падеж е обявена с връчването на преписа от исковата молба, а искът за заплащането на тази част от вземането е предявен с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. искът е предявен преди настъпването на изискуемостта на вноските.
Ето защо предвид, че уведомление за предсрочната изискуемост не е било връчвано надлежно на кредитополучателя и поръчителя до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, установителният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на ответниците с връчването и получаването на исковата молба, съдът следва да се произнесе по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за заплащането на погасителните вноски по договора за кредит, чиито падеж все още не е настъпил, а именно същите са с уговорени падежи през периода от 21.02.2023г. до 21.02.2026г.
В тази връзка съдът следва да се произнесе по възраженията на ответниците за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, които обуславят или недействителност на целия договор за кредит на това основание или нищожност на тези клаузи. Тези възражения е допустимо да бъдат направени по отношение на цесионера с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗПК, поради което следва да се обсъдят от съда при решаване на спора.
Процесният договор е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗПт. Тази двустранна сделка по своята правна същност е формален договор, тъй като писмената форма е елемент от фактическия състав при сключването му – арг. от чл.10 от ЗПК, вр. чл.430 от ТЗ; може да бъде реален или консесуален в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства (реален), предмет на кредита, или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума (консесуален) – арг. от чл.9, ал.1 от ЗПК; възмезден, доколкото е уговорена възнаградителна лихва в полза на кредитодателя; двустранен и комутативен.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в този случай се дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита – арг. от чл.23 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, с които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е оспорено от ответника (аргумент в този смисъл може да се изведе от задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока доводи на ответниците, съдът констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител. От ОУ към договора, които на основание чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, вр. чл.11, ал.2 от ЗПК са неразделна част от правната сделка, доколкото потребителят писмено е заявил, че ги приема, се установява, че договорът съдържа всички реквизити, нормативно регламентирани в чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК. Доводите за нищожност поради липса на подписи са несъстоятелни. Законодателят не е обвързал липсата на подпис с нищожността на потребителския кредит, тъй като подписът е реквизит, уреден в чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК, а в разпоредбата на чл.22 от ЗПК изчерпателно са изброени реквизитите на договора, чиято липса обуславя недействителността на правната сделка, сред които не фигурира липсата на подпис. Договор е нищожен при липса на съгласие за сключването му – арг. от чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. Липсата на подпис, положен върху самия договор, представлява незавършен фактически състав, който обаче в конкретния случай е довършен след полагането на подписи не само върху последната, но и върху всички страници на ОУ на договора, тъй като потребителят изрично е декларирал, че приема и то безусловно написаното на всяка една от страниците на договора и общите му условия. Нещо повече, в конкретния случай видно от заключението на вещото личе по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, правилно и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че кредитополучателят в продължение на около година е погасявал своите кредитни вноски, което по категоричен начин доказва неговото съгласие да сключи оспорения като нищожен договор за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК не е приложима в настоящия случай. Съгласно нея като част от съдържанието на договора за потребителски кредит е посочване на стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане или услуга или при свързани договори за кредит. Настоящият договор за кредит не е стоков, нито за предоставяне на услуга, а за предоставяне на парична сума в заем, която следва да се върне на кредитора ведно с договореното възнаграждение.
Изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК е в договора да се съдържа лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Посоченото изискване е спазено – чл.7, ал.1 от ОУ на договора е посочено, че уговорената лихва е фиксирана за целия срок на договора за кредит от момента на отпускане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора да потребителски кредит следва да е посочен годишен лихвен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен лихвен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от съдържанието на самия договор ГПР е посочен като процентна величина – 17%. В достатъчна степен в договора се съдържа изискуемата от закона информация, като за потребителя се е създала яснота, каквато е целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК част от договорното съдържание на договора за потребителски кредит, какъвто безспорно е процесният, е наличието на условия за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими през различни лихвени проценти за целите на погасяването. От съдържанието на договора и погасителния план са ясни условията за издължаване на кредита, а именно посочени са броят на вноските (120 вноски при срок на погасяване 10 години), общият размер на задълженията, както и размерът на всяка погасителна вноска
Процесният договор не е
предоставен под формата на овърдрафт, поради което съдът намира за ненужно да
изследва съответствието на клаузите му с чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
Ответникът се позовава на
чл.143, т.16 от ЗПК, според който неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е тази, която дава възможност на търговеца или доставчика без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора,
когато това може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя. На първо
място това възражение би имало своето значение ако се приеме, че предмет на
настоящия спор е именно договорът за цесия. Доколкото предмет на спора е само
установяването на вземането в полза на кредитора, респ. на задълженията в
тежест на длъжниците, не би било необходимо съдът да се произснася по това
възражение. Все пак клаузата на чл.13, ал.6 от ОУ към договора за кредит не
съдържа ограничение за прехвърляне на вземането. Използваният в текста на
клаузата термин „може“ е с позволяващо значение, а не забрана за извършване на
определено действие. Следователно клаузата няма ограничителен характер и не
следва да се тълкува стеснително в смисъл, че небанковата институция няма право
да прехвърля вземанията си на други лица., които не са банки или финансови
институции. На второ място, това възражение на ответниците е неоснователно, тъй
като прехвърлянето на права по процесния договор без съгласието на потребителя
няма да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя, а и такива не се
твърдят да са нарушени. Наред с това в
случая не е осъществен съставът на чл.143, т.16 от ЗПК, тъй като потребителят и
поръчителят с подписването на договора и ОУ към него, които са приети от тях
без възражения, изрично са декларирали съгласието си кредиторът „У.К.Ф.“ ЕАД да
прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица.
Срещу тези клаузи – чл.13, ал.6
и ал.1 от ОУ към договора за кредит, ответникът Т.Б. пък е направила
възражение, че същите са неравноправни, понеже били изготвени предварително и
потребителят е нямал възможност да влияе на съдържанието им. Съгласно разпоредбата
на чл.146, ал.1 от ЗЗПт включените в потребителските договори неразноправин
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да
бъдат нищожни процесните клаузи, е необходимо наличието на две предпоставки:
договорните клаузи да бъдат неравноправни; същите да не са уговорени
индивидуално. В разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗПт са посочени критериите,
според които клаузи от договора не са индивидуално угговорени. Това са тези
клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Даденото легално определение за клаузи, които не са
индивидуално уговорени, се ползва с оглед на осъществяваната върху такава
клауза преценка от гледна точка на техния евентуално неравноправен характер. От
дефиницията на законодателя следва по аргумент на противното, че индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Клаузите на общите условия, към които препраща договорът, независимо, че са
приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са
индивидуално уговорени. По отношение на съгласието с общите условия на договора
и декларирането на получаването им от потребителя, включени като изявления в
индивидуалния договор, следва да се съобразява разпоредбата на чл.147а, ал.5 от
ЗЗПт. От една страна одобряването на общите условия от Комисията за защита на
потребителите по реда на чл.148, ал.3 и ал.3 от ЗЗПт не изключва съдебния
контрол за преценка на клаузите в тези общи условия относно неравноправния им
характер. От друга страна обаче, именно потребителят още преди сключването на
договора, когато се е запознал с тези общи условия, е могъл да поиска да бъдат
премахнати или преразгледани клаузите, според които кредитодателят да може да
прехвърли правата си по договора на кредит на трети лица, както и относно
съгласието на потребителя за това, а именно то да не бъде давано предварително,
а в по-късен момент, и ако не успее да постигне такова предоговаряне, да откаже
да сключи договора. Съдът намира обаче, че тези две клаузи не са неравноправни
само за това, че са били предварително и индивидуално уговорени.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците относно недействителността на процесния договор или на отделни негови клаузи, в т.ч. и в Общите условия. Последният е валиден и е обвързвал страните по него с цялото си договорно съдържание.
Осъдителният иск, предявен при условията на евентуалност, също се основава на предсрочната изискуемост, поради което с оглед настъпването й, а впоследствие след обявяването й с получаването на исковата молба, съответно на 18.09.2019г. за Т.Б., и на 25.09.2019г. за М.И., следва да бъде съобразена с него. Поради това осъдителният иск следва да бъде уважен за вноските, предмет на иска, чиито падеж все още не е настъпил, а именно за периода от 21.02.2023г. до 21.02.2026г., но е настъпила предсрочната им изискуемост, поради което този иск за сумата в размер на 23 539,83 лева следва да бъде уважен, като посочената сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство за платена държавна такса в размер на 497,12 лева, за депозит за вещо лице в размер на 400 лева, както и да му се присъди поисканото юристконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, или общо сума по разноските в размер на 1 247,12 лева, която ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят солидарно.
Предвид неоснователността на иска по чл.422 от ГПК, в резултат на недължимост на сумите по издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към момента на подаване на заявлението, следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство.
Ответниците не са правили разноски по делото, не са поискали присъждането на такива, поради което и съдът не сладва да се произнася по дължимост в полза на ответниците на основание чл.78, ал.3 от ГПК на разноски.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***-р П.Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявано
от изпълнителния директор Н.Т.С., иск за признаване за установено по отношение
на Т.К.Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, и М.Т.И. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, че същите му дължат солидарно сумата в размер
на 23 539,83 лв. (двадесет и три хиляди петстотин тридесет и девет лева и
83 ст.), представляваща част от главница по Договор за потребителски паричен
кредит № ****, одобрен на 12.03.2016г. и сключен на 14.03.2016г. между
кредитодателя “У.К.Ф.” ЕАД, ЕИК ****, кредитополучателя Т.К.Б., за изпълнението
по който договор е поръчителствал М.Т.И., и която сума включва изискуеми
месечни погасителни вноски с падежи от 21.02.2023г. до 21.02.2026г., като
вземането по договора за кредит е прехвърлено в полза н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *****,
по силата на Рамков договор за продажба на вземания от 20.12.2016г.,
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.09.2017г., ведно с Приложение № 1 към него, сумата в размер на 1 183,63
лв. (хиляда сто осемдесет и три лева и 63 ст.), представляваща мораторна лихва,
дължима за периода от 19.09.2017г. до подаване на заявлението до съда, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, до окончателното
погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед № 524 от 13.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство,
развило се по ч.гр.д.№ 1098/2018г. по описа на Несебърския районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.К.Б. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, и М.Т.И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***-р П.Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис *,
представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С., сумата в размер на 23 539,83 лв. (двадесет и три хиляди
петстотин тридесет и девет лева и 83 ст.), представляваща част от главница
по Договор за потребителски паричен кредит № ****, одобрен на 12.03.2016г. и
сключен на 14.03.2016г. между кредитодателя “У.К.Ф.” ЕАД, ЕИК ****,
кредитополучателя Т.К.Б., за изпълнението по който договор е поръчителствал М.Т.И.,
и която сума включва изискуеми месечни погасителни вноски с падежи от
21.02.2023г. до 21.02.2026г., като вземането по договора за кредит е
прехвърлено в полза н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *****, по силата на Рамков договор
за продажба на вземания от 20.12.2016г., Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2017г., ведно с Приложение № 1 към
него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.К.Б. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, и М.Т.И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***-р П.Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис *,
представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С., сумата в размер на 1 247,12 лв. (хиляда двеста
четиридесет и седем лева и 12 ст.), представляваща направени по настоящото
дело разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***-р П.Д. № **, офис-сграда
Л., ет.*, офис *, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С., за
осъждането на Т.К.Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, и М.Т.И.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да му заплатят сумата в
размер на 544,47 лв. (петстотин четиридесет и четири лева и 47 ст.),
представляваща направени по делото разноски в заповедно производство, развило
се по ч.гр.д.№ 1098/2018г. по описа на Несебърския районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: