РЕШЕНИЕ
№ 3535
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110203364 по описа за 2024
година
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-004141 от 16.10.2023г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище
София към ГД „ИТ“, с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание
чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от КТ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин)
лева на дружеството „Р.“ ЕООД, с ЕИК: ................... за административно
нарушение по чл.142, ал.6 от КТ вр. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ вр. с ДР
от § 1, т.1 от КТ.
Въззивният жалбоподател обжалва наказателното постановление. Излага
във въззивната жалба и в молба чрез защитник инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“, редовно призована, се
представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред
съда доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна
жалба. Претендират се разноски.
I. Въззивната жалба е депозирана на 23.02.2024г. - виж разписка на
1
пощенски оператор за приемане на пратка на л.97 от делото, в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, връчено на 09.02.2024г. (петък) с разписка,
инкорпорирана в НП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На свидетелите Г. Ц. Г. и на К. Г. К. на длъжност главни инспектори към
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към
ГД „ИТ“ била възложена извършването на административна проверка, при
която се установило следното:
Дружеството-жалбоподател „Р.“ ЕООД се явявал да е работодател на
основание §1, т.1 от ДР на КТ. Проверката спрямо дружеството-жалбоподател
се извършила от свидетелите Г. и К. на 29.06.2023г.; на 02.08.2023г. и на
03.08.2023г. в обект - денонощен охраняем платен автопаркинг, находящ се в
гр.София, ж.к. „Овча Купел“, бул. „М.“ № .......... Проверката продължила и по
документи на 10.08.2023г.; на 14.08.2023г. и на 16.08.2023г. Дружеството-
жалбоподател „Р.“ ЕООД в качеството си на работодател е ползвал работната
сила на работника В. И. И., с ЕГН: ********** на длъжност „пазач-портиер“ с
продължителност на работната му смяна, надвишаваща 12 (дванадесет) часа,
без прекъсване, при сумирано изчисляване на работното време. Работникът И.
е работел 01.06.2023г. на паркинга цял ден повече от 12 (дванадесет) часа,
като е продължил да работи и на 02.06.2023г., след което на 02.06.2023г. е бил
сменен от друг работник - Т. Т.. В предприятието на дружеството-
жалбоподател работникът И. е работел често между 36 часа и 48 часа без
прекъсване.
Въз основа на съставения АУАН с № 23-004141/16.08.2023г., на
16.10.2023г. е било издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
23-004141 от 16.10.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от
КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на дружеството „Р.“ ЕООД, ЕИК:
............ за административно нарушение по чл.142, ал.6 от КТ вр. чл.416, ал.5
вр. чл.414, ал.1 от КТ вр. с ДР от § 1, т.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от събраните по делото множество от писмени
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН,
както и от показанията на свидетелите Г. Ц. Г. и на К. Г. К. на длъжност
главни инспектори към Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със
седалище София към ГД „ИТ“. Съдът кредитира изцяло писмените
2
доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка. Съдът не установява противоречия в доказателствените матерали.
Спорът по делото не е по фактите или доказателствата, а по правото и
приложението на закона. Показанията на разпитаните по делото свидетели са
еднопосочни, точни, конкретни, достоверни, логични, хармонични и
взаимодопълващи се от писмените доказателства. Предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива в събраните писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. По делото липсват други неизяснени факти. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по
закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от
ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и
подробно описано в акта за установяване на административното нарушение,
като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния
закон.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права и правото му на защита.
3
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете
по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
В разглеждания случай е установено, че на 01.06.2023г. в гр. София на
обект - денонощен охраняем платен автопаркинг, находящ се в гр.София, ж.к.
„Овча Купел“, бул. „М.“ № ........, работникът В. И. И., с ЕГН: ********** на
длъжност „пазач-портиер“ е престирал работната си сила с
продължителност на работната му смяна, надвишаваща 12 (дванадесет)
часа, без прекъсване, при сумирано изчисляване на работното време. Доказа
се по безспорен начин, че работника И. е работел 01.06.2023г. на паркинга цял
ден повече от 12 (дванадесет) часа, като е продължил да работи и на
02.06.2023г., след което на 02.06.2023г. е бил сменен от друг работник - Т. Т.. В
тази насока, съдът се позова изцяло на показанията на свидетелите Г. и К.,
които са посочили, че пряко са комуникирали със самия работник И., а
отделно - същите изложиха възприятията си за установените обстоятелства от
хода на проверката им. Съдът намира, че възприятията на свидетелите Г. и К.
се потвърждават и от писмените доказателства, тъй като административното
нарушение по чл.142, ал.6 от КТ се установява и от въззивния съд.
Съгласно чл.142, ал.6 от КТ максималната продължителност на работна
смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа,
като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа,
а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време.
При така възприетата практика на отчитане на работното време за един
календарен месец, то не може да надвишава нормативно установената
продължителност по смисъла на чл. 136 от КТ, нито да се полага
допълнителен труд над 12 часа дневно и 56 часа седмично. В противен случай,
работникът няма да може да възстанови работната си сила с почивка, при
което ще възникват рискове за него и за здравето му, а това от своя страна ще
рефлектира и върху липсата на здравословни и безопасни условия на труд за
него. При такъв начин на отчитане на работното време, работодателят е
длъжен в края на отчетния период да отчете времето отработено от
конкретния работник, като часовете получени над определената норма часове,
се квалифицират като извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ и
следва да се отчетат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко
4
полугодие - пред Инспекцията по труда.
Според чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 лева до 15 000.00 лева, а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000.00 лева до 10 000.00 лева.
Доколкото деянието е извършено от юридическо лице, касае се за
обективна (безвиновна) отговорност и не следва да се обсъжда.
Определеният в процесното НП размер на имуществената санкция на
дружеството-жалбоподател съвпада със законоустановения размер на
минимума на това наказание от 1500.00 лева, при което не са налице
законовите основания за изменението му.
СРС приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява
законосъобразно, обосновано, правилно и при справедлив размер на
наказанието, отговарящо на целите на административното наказание.
Съдът приема, че процесното нарушение не следва да се третира като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива значителни
отлики спрямо нарушенията от същия вид. С оглед особения характер на
защищаваните обществени отношения и поради степента на обществена
опасност на нарушението, настоящата инстанция намира, че деянието не може
да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Отделно от това, се касае за неинцидентен случай на възникване на рискове за
работника на дружеството-жалбоподател, който е престирал труд повече от 12
(дванадесет) часа дневно без прекъсване и над законоустановените в КТ
прагове, без да е била гарантирана почивката му с възможност работникът да
възстанови работната сила. Противното би създало и създава сериозни
рискове за увреждане на здравословното състояние на работника, който бива
принуждаван от работодателя си да работи без прекъсване над
законоустановените прагове.
В заключение, съдът не споделя останалите изводи на въззивния
жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното
административно-наказателно обвинение, като счита, че с приемане на
неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда
изводи от фактическа и правна страна се опровергават обратните по
съображения доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с цел процесуална
икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
5
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-004141 от 16.10.2023г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
със седалище София към ГД „ИТ“, с което на основание чл.53 от ЗАНН и на
основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00
(хиляда и петстотин) лева на дружеството „Р.“ ЕООД, с ЕИК: .....................
за административно нарушение по чл.142, ал.6 от КТ вр. чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.1 от КТ вр. с ДР от § 1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД, ЕИК:
................. ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“
чрез законният й представител с адрес гр.София, бул. „Витоша“ № 6 на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.63д от ЗАНН,
сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6