№ 197
гр. Варна, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яна Панева
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора Б. А. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Частно наказателно дело
№ 20213100201186 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Осъденото лице М. К. Б., редовно призован, уведомен чрез адв. С. за днешно с. з.,
не се явява. За него се явява адв. А.С., назначен за служебен защитник от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпил по делото изготвен превод на решението на съда в Белгия,
отделение МОЛС, предоставено от осъденото лице Б. на неговия защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме като доказателство по делото.
АДВ. С.: Да се приеме като доказателство.
Съдът намира, че така постъпилите документи следва да бъдат приобщени към
доказателствата по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото лицензиран превод от френски
език на решение на съда в Белгия на осъденото лице М.К..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Да се даде ход по
същество.
АДВ. С.: Нямам искания по доказателствата. Да се даде ход по същество.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо окръжен съдия, считам, че от изисканите по
настоящото ЧНД допълнителни материали от компетентните белгийски власти се установява
наличието на период, през който М. К. Б. фактически е изтърпял наказание лишаване от свобода
по двете наказателни производства водени в Белгия срещу него за двете престъпления, за които му
е наложена една единна санкция, което по предходно ЧНД по описа на ВОС вече е призната и
приета за изпълнение в Р България, чийто общ размер е 4 години. Новите материали дават
основание да се приеме, че според белгийския наказателен закон в размера на тази санкция, освен
посочените времеви периоди на задържане се включва и периода от 5 години, т. е. 60 месеца,
който по отношение на едно от наказанията е бил определен като изпитателен срок за част от
задържането на това наказание. Така, че според белгийския закон общия размер, видно е от
посочените начална и крайна дата на наказанието, че то възлиза на около 102 месеца, което е 8
години и 6 месеца, реално подлежащото и според българския наказателен закон наказание обаче в
размер на 4 години, видно е, че М.Б. е изтърпял тези 4 години, дори и един по-дълъг период,
защото явно според белгийския закон може да се търпи и част от определения изпитателен срок,
който влиза в наказанието на санкцията така, че ВОС по настоящото производство следва да
приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като зачете това време и на
практика, тъй като още с това произнасяне ще се окаже, че тези 4 години реално са изтърпени
впоследствие очевидно ВОС ще бъде уведомен от Окръжна прокуратура, че това наказание реално
няма да бъде привеждано в изпълнение, защото се явява предварително изтърпяно. Ако
производството беше възобновено изцяло от ВКС тия нови данни биха обусловили отказ да се
признае и приеме за изпълнение решението на белгийския съд, защото на практика няма остатък,
който да се търпи в България но тъй като производството е възобновено само по приложението на
чл. 12, ал. 9, то следва да се направи съответното зачитане. Изрично посоченото в постъпилия от
белгийските власти документ, който беше докладван в предходно заседание в периода от
16.02.2015 г. до 3.08.2019 г., само този период възлиза на 4 години и над 5 месеца, като преди него
е имало прекъсване на наказанието, което няма как да се приспада. Преди 25.11.2014 г. има още
два дни, лицето е било задържано на 23 и 24.11.2014 г. – 2 дни и както и периода от 16.02.2015 г.
до 03.08.2019 г., които предлагам да се приспаднат. След 03.08.2019 г. категорично удостоверяване
на някакъв период фактически изтърпяно няма в този документ, няма и в предходно
представеното удостоверение, макар и в материалите и в производството по подновяване и в
цялата комуникация е видно, че М.К. се е намирал в затвора в Белгия, но друг период, след
03.08.2019 г. не е посочен.
Също една друга задача, която стои пред настоящия съдебен състав е да се произнесе
относно режима. Предвид факта, че с представянето на чл. 12, ал. 9 на вече изтърпяната част
наказание лишаване от свобода и липсата на реално търпим остатък в Р България от това
наказание в общ размер на 4 години мисля, че при това положение режим не би следвало да се
определя, но все пак тъй като не се установява нито едно от основанията той да бъде строг,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А, Б, и В, то на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС режима
следва да бъде определен като общ. В този смисъл предлагам да се произнесете с акта си.
АДВ. С.: Уважаема г-жо окръжен съдия, нямам какво да посоча като нови доказателства.
Изцяло съм съгласен и поддържам становището на прокуратурата, което беше изложено
достатъчно подробно и аргументирано, като считам, че е в интерес на подзащитния ми.
Съдът обяви решението си, като разясни на страните срока и реда за обжалване пред
Апелативен съд - Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14.00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
2
3