№ 675
гр. София , 20.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.01.2021г., постановено по гр.д. № 1083/2018г. по описа на СГС, ГО, 19
с-в, е отхвърлен изцяло предявеният от Г. В. В. срещу „Ню Медия Груп“ АД, ЕИК
********* иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 300 000
лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени във връзка със статия,
поместена във вестник „Уикенд“, брой 2/739/, година XVI, 13- 19.01.2018г. със заглавие -
„Братът на бос от „***“ организирал убийството на П. Х.“ като неоснователен.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Г. В. В. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени
и да уважи претенцията му за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди, като
се присъди законна лихва, считано от 19.01.2018г. Изтъква факта, че в брой № 2 за 2018г., на
вестник „Уикенд", изд. от 13 - 19 януари, е публикувана статия, в която фактите и
обстоятелствата не отговарят на действителността. Фактите и обстоятелствата, отразени в
статията, съдържат обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца - „Г.В. е
основният заподозрян, като поръчител на екзекуцията на П. Х.", „Сенчестият бизнесмен
Г.В., осъден като бос на „***", бе сред най - големите врагове на П. Х.", „Представител на
силовата групировка „Клуб 777", В. бе....", „Гангстер - /има се в предвид Г.В.". Посочва, че
публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се
1
приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на
добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на
свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС. Цитираните по -
горе твърдения са неверни и позорят адресата, като са му нанесли морални вреди с голям
интензитет. Същите са потвърдени и от свидетелските показания на Х. А. Х., който бил
пряк свидетел на силния емоционалния шок, който е изпитал, след съобщаването му за
клеветническата статия. Преживял е срам и психическа болка от злепоставянето му, влошил
е здравословното си състояние, което се потвърждава от изписаните силни успокоителни от
страна на специалист психиатър, които потвърждават силния шок, стрес и дискомфорт,
който е претърпял. Счита, че е изградил име в обществото, което се руши вследствие на
безнаказаните порочни статии, като тази на ответното дружество. Факта, че в момента се
намира в затвора, не означава, че е лишен от законните си права и интереси, прокламирани в
чл. 4 ал. 2, чл. 6, чл. 24, ал. 2 и следващите от КРБ. Претендира обезщетение от 300 000 лв.,
ведно със законните последици.
Въззиваемата страна Ню Медия Груп“ АД, ЕИК *********, редовно призована при
условията на чл.50 ал.2 ГПК, не изразява становище по жалбата.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Г. В. В. твърди, че в брой 2/2018г. на вестник „Уикенд“, издание на „Ню
Медия Груп“ АД била поместена статия „Братът на бос от „***“ организира убийството на
П. Х.“.В статията били изнесени слухове, клевети и обиди, които го позоряли, като му се
приписва престъпление от общ характер. В уточнителна молба от 28.11.2018г., посочва, че
конкретните увреждащи изявления в статията, са: „бос на ***“, „сенчест бизнесмен“,
„представител на сиковата групировка „Клуб 777“, „Убийството /има се предвид това на П.
Х./ е било най-големия подарък на юбилея на боса на „***“ и „П. Х. е ликвидиран заради
апетита си към имотите и бизнеса на братя В.и“. Изтъква, че в текста на статията се
съдържали и редица неверни твърдения, за Т. В., негов брат, с което индиректно се позоряло
и името на ищеца, предвид близката им родствена връзка. Твърди, че публикуваната
информация е невярна, има клеветнически характер, били употребени обидни думи и
изрази, бил засегнат личния му живот, професионален авторитет, чест и достойнство, като
се създавала негативна представа за личността му. Твърденията, че бил свързан с
организираната престъпност се отразили на здравословното, психическото и емоционалното му
състояние. Разбрал за статията от телефонен разговор като научавайки за написаното паднал
на земята, загубвайки съзнание. Поради влошеното му психическо състояние от преживения
стрес и дискомфорт бил прегледан от психиатър от СВААЛС към затвора в Ловеч и му било
2
предписано медикаментозно лечение. За период от около месец бил на много силни
успокоителни. Претендира сумата от 300 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от статията, публикувана във вестник „Уикенд“, ведно със законните последици.
Ответникът „Ню Медия Груп” АД, редовно уведомен при условията на чл. 50 ал.2 от
ГПК, не заявява становище.
От фактическа страна се установява, че на първа страница на вестник „Уикенд“,
брой 2/739/, година XVI, 13-19.01.2018 г. и над заглавието на печатното издание са
поместени текстовете „Братът на бос от „***“ организирал убийството на П. Х.“ и
„Разследват Т. В. - Чирпанския за покушението, искал да спаси имоти за милиони във
Велико Търново“ респ. „Екзекуцията дошла след рекет за хотели“. Статията, релевантна към
горните текстове е поместена във вестник „Уикенд“ на стр. 4, 5 и 7. „Убийството /има се
предвид това на П. Х./ е било най-големия подарък на юбилея на боса на „***“ /ищецът В.
навършил 60г. на 09.01.2018г./ и „П. Х. е ликвидиран заради апетита си към имотите и
бизнеса на братя В.и“.
Представена по делото е частна консултация с психиатър от 15.01.2018 г., издадена
от ГДИН, МЦ - Затвора - Ловеч с посочена диагноза: „разстройство в адаптацията,
преобладаващо засягане на емоциите, тревожно-депресивно разстройство“. Това не е годно
доказателствено средство по смисъла на ГПК т.е. не е назначена от съда СПЕ.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. А. Х. в съдебно
заседание от 12.10.2020 г. Същият заявява, че познава ищеца, тъй като се намират в един и
същи затвор, изтърпяват заедно наложените им наказания лишаване от свобода. Посочва, че
в затвора Г. е абонират и получава вестници, вкл. в.Уикенд. Затова знае, че когато прочел
процесната статия в началото на 2018г. бил изключително разстроен и много тежко изживял
факта, че му се приписва престъпление, към което няма никакво участие. Чувствал се
обезверен и депресиран, поради факта, че го сочат за организатор и подбудител на
убийството на бизнесмен, въпреки че се намира в затвора и вече е осъден за друго
престъпление. Бил притеснен за своите деца и как това ще се отрази на техния авторитет в
обществото. Изтъква факта, че започнал да посещава психиатъра на затвора, който му
предписал успокоителни лекарства.
Ответникът „Ню Медиа Груп“ АД не оспорва факта, че е търговско дружество с
предмет на дейност издаване на вестници и списания и се явява издател на в.„Уикенд“.По
делото няма ангажирани доказателства за добросъвестно журналистическо проучване,
проведено при спазване на трайно установените правила в бранша, поради което и при
доказателствена тежест, възложена на ответника, сега въззиваема страна, съдът
намира че не е проведено добросъвестно журналистическо проучване, преди
публикуване на статията. Няма ангажирани пълно и главно доказателства в подкрепа
на изнесеното в статията твърдение, че именно Г.В. е "поръчител" на убийството на П.
3
Х. т.е. няма данни до момента да му е повдигнато обвинение от страна на
Прокуратурата на РБ конкретно за това убийство.
Видно от представеното свидетелство за съдимост жалбоподателят е осъждан
многократно, като първите два пъти през 1987г. и 1989г. е реабилитиран по право на
23.06.1993г.
І. През 2009г. е образувано НОХД № 30/2009г. по описа на РС-Велико Търново, по
която е постановена Присъда №: 1249/25.11.2009Г, в сила от 26.07.2011г. потвърдена с
решение №22/05.03.2010г. по ВНОХД №27/2010г. на ВТОС, отменена с решение
№452/09.11.2010г. по наказателно дело №414/2010г. по описа на ВКС и върната за ново
разглеждане от ВТОС, отменена с решение №27/09.02.2011г. по ВНОХД №691/2010г. по
описа на ВТОС, потвърдена с решение №288/26.07.2011г. по н.д.№1428/2011г. по описа на
ВКС - признат за виновен в това, че за времето от 11.11.2006г. до 11.04.2007г. в гр. Варна и
гр.В.Търново е извършил престъпление по чл.217 ал.4 вр.ал.2 вр.чл.36 и чл.54 НК -
ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. На осн. чл.66 от НК - ОТЛАГА
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
ІІ. От друга страна е образувано НОХД № 303/2011, по което е постановена Присъда
№ 29/20.12.2012г. на Окръжен съд Шумен, в сила от 15.06.2015г Извлечение от акта на съда:
ИЗВЛЕЧЕНИЕ от ЧАСТИЧНО ВЛЯЗЛА в СИЛА ПРИСЪДА № 29/20.12.2012г. по НОХД
№303/2011г. по описа на ОС-Шумен с Присъда №1/27.02.2014г. по ВНОХД №194/2013г. на
ВАпС присъдата е потвърдена в тази й части. С Решение №493/15.06.2015г. по НД
№1559/2014г. на ВКС присъдата на ВАпС в тази част е оставена в сила. Така Г.В. е признат
за виновен в това, че
1. през периода от неустановена дата на месец юни 2008г. до 18.07.2008г. в гр. София
и гр. Велико Търново в съучастие като подбудител с П. В. С. като подбудител, Г. Ц. Н. като
помагач и Д. В. Г. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и
даване на материална облага/ П. В. С. умишлено да склони друго лице да причини телесна
повреда на П. И. Л., след което П. В. С. на свой ред умишлено е склонил Д. В. Г. да причини
телесна повреда на П. И. Л., като телесната повреда е причинена на 18.07.2008г. от Д. В. Г. в
гр. Велико Търново, изразяваща се в: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
главата, сътресение на мозъка, обусловили болки и страдания с временно разстройство на
здравето, неопасно за живота със срок на оздравителния процес около 10 дни,
представляващо лека телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел и от лице,
което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.
В. С. и участници В. П. К., Я. Х. П., Г. Т. Г., В. П. Ф., Д. В. Г. и Г. Ц. Н., както и други
неустановени до момента лица, поради което и на осн. чл.131 ал.1 т.8 и т.10 във вр. с чл.130
ал.1 във вр. с чл.20 ал.З и чл,54 от НК го осъжда на 3 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
2. ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец октомври 2007г. в
гр.Велико Търново и с.Рибен /обл. Плевен/ в съучастие като подбудител с П. С. А., като
извършител, умишлено склонил А. /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална
облага/ да причини телесна повреда на А. С. А. С. /гражданин на Либия/, като телесната
повреда е причинена на 17.10.2007г. от П. С. А. в с. Рилен /обл. Плевен/, изразяваща се в:
счупване на капачката на левия крак, водеща до трайно затруднение на движението на левия
крак за период от два и половина до три месеца, представляваща средна телесна повреда,
като деянието е извършено с користна цел, поради което и на осн. чл.131 ал.1 т.10 във
вр.чл.129 ал.1 във вр.чл.20 ал.З и чл.54 НК го осъжда на 4 години ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
3. ЗА ВИНОВЕН в това, че от 23.02.2008г. до 21.10.2010Г. в гр. Велико Търново
държал боеприпаси - 37 бр. ловни патрони кал. 12 и от 07.06.2008г. до 21.10.2010г. в гр. В.
4
Търново държал боеприпаси - 4 бр. бойни патрони 9x18 мм./Макаров/, без да има за това
надлежно разрешение, поради което и на осн. чл.339 ал.1 и чл.54 от НК го осъжда на 4
години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл.304 НПК го оправдава по
първоначалното обвинение, че е придобил горепосочените боеприпаси и че е придобил и
държал до 21.10.2010г. - 350 броя боеприпаси кал. 5.6 мм с периферно възпламеняване, 8 бр.
боеприпаси кал. 22, 4 бр. боеприпаси 243 /уинчестер/, 1 бр. боеприпас кал. 6.35 мм /25 Auto/,
117 бр. ловни патрони кал. 12 и 32 бр. ловни патрони кал. 16.
4. ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от 2000г. - 2009г. в гр. Велико Търново без
съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършил по занятие банкови
сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл.1 ал.4 т.1 от Закона за
банките /отм. в сила до 31.12.2006г./; уведомяване на БНБ, съгласно чл.3 от Закона за
кредитните институции/ в сила до 30.03.2009г./, а именно като физическо лице, в качеството
си на заемодател, отпуснал парични заеми срещу лихва на физически лица както следва: на
Г. Ц. С.а - сумата от 33 000 лева, на К. П. К. - сумата от 65 000 лева, на Д. Ш. Ш. - сумата от
20 000 лева, на К. А. А. - сумата от 20 000 лева, на И. П. А. - сумата от 1 500 лева, като с
дейността си причинил другиму значителни вреди, а именно на: Г. Ц. С.а, в размер на 124
080 лева, К. П. К. в размер на 35 000 лева, И. П. А. в размер на 900 лева и получил
значителни неправомерни доходи - в размер на 159 980 лева, поради което и на осн. чл.252
ал.2 предл. 1 и 2 във вр.ал.1 и чл.54 НК го осъжда на ОСЕМ години ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, ГЛОБА в размер на 8000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото, а
именно 96 щатски долара, 15 991 лева, 97 000 евро, 5 канадски долара, 5 английски лири и
20 рубли, като на осн. чл.304 от НПК го оправдава по първоначалното обвинение, че
деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, както и че е отпускал
парични заеми на П. П. С., Н. Й. Н. и М. А. К., както и че е причинил значителни вреди на
П. П. С., Д. Ш. Ш., Н. Й. Н., К. А. А. и М. А. К., както и че е получил значителни
неправомерни доходи за сумата над 159 980 лв. до сумата от 305 790 лв.
С Присъда №1/27.02.2014г. по ВНОХД №194/2013г. на ВАпС присъдата е потвърдена
в тази и части. С Решение №493/15.06.2015г. по НД №1559/2014г. на ВКС присъдата на
ВАпС в тази и част е оставена в сила.
ІІІ. На трето място е образувано НОХД № 303/2011, по което е постановена Присъда №
29/20.12.2012г на ОС-Шумен, в сила от 01.12.2017г. Извлечение от акта на съда: ИЗВЛЕЧЕНИЕ
от ВЛЯЗЛА/О/ в СИЛА Присъда № 29/20.12.2012г. по НОХД № 303/2011г. по описа на
Окръжен съд - Шумен Изменена с присъда № 1/27.02.2014г. по ВНОХД № 194/2013г. на
ВАпс. С Решение № 493/15.06.2015г. по н.д. № 1559/2014г. на ВКС присъдата на ВАпС в
едната си част отменена и делото върнато за ново разглаждане. В друга част - е оставена в
сила. С присъда № 12/04.05.2016г. по ВНОХД № 184/2015г. на ВАпС Присъда по НОХД №
303/2011г. на ШОС потвърдена в отменените части. С Решение № 234/01.12.2017г. по н.д. №
407/2017г. на ВКС присъдата на ВАпС - оставена в сила в едната част и изменена в друга.
По същество Г.В. е признат за ВИНОВЕН в това, че
1. през периода от неустановена дата на месец юни 2008г. до 18.07.2008г. в гр. София
и гр. Велико Търново в съучастие като подбудител с П. В. С. като подбудител, Г. Ц. Н. като
помагач и Д. В. Г. като извършител, умишлено склонил/чрез увещание, чрез обещаване и
даване на материална облага/ П. В. С. умишлено да склони друго лице да причини телесна
повреда на П. И. Л., след което П. В. С. на свой ред умишлено е склонил Д. В. Г. да причини
телесна повреда на П. И. Л., като телесната повреда е причинена на 18.07.2008г. от Д. В. Г. в
гр. Велико Търново, изразяваща се в: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
главата, сътресение на мозъка, обусловили болки и страдания с временно разстройство на
здравето, неопасно за живота със срок на оздравителния процес около 10 дни,
представляващо лека телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел и от лице,
5
което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.
В. С. и участници В. П. К., Я. Х. П., Г. Т. Г., В. П. Ф., Д. В. Г. и Г. Ц. Н., както и други
неустановени до момента лица, поради което и на осн. чл. 131, ал.1, т. 8 и т. 10 във вр. с чл.
130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и чл. 54 от НК го осъжда на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА,
2. ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец октомври 2007г. в гр.
Велико Търново и с. Рибен/обл. Плевен/ в съучастие като подбудител с П. С. А. като
извършител, умишлено склонил А. /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална
облага/ да причини телесна повреда на А. С. А. С. /гражданин на Либия/, като телесната
повреда е причинена на 17.10.2007г. от П. С. А. в с. Рибен /обл. Плевен/, изразяваща се в:
счупване на капачката на левия крак, водеща до трайно затруднение на движението на левия
крак за период от два и половина до три месеца, представляваща средна телесна повреда,
като деянието е извършено с користна цел, поради което и на осн. чл. 131, ал. 1, т. 10 във вр.
с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и чл. 54 от НК го осъжда на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
3. ЗА ВИНОВЕН в това, че от 23.02.2008г. до 21.10.2010г. в гр. Велико Търново
държал боеприпаси - 37 бр. ловни патрони кал. 12 и от 07.06.2008г. до 21.10.2010г. в гр.
Велико Търново държал боеприпаси - 4 бр. бойни патрони 9x18 мм/Макаров/, без да има за
това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
4. ЗА ВИНОВЕН в това, че през перида от 2000г. - 2009г. в гр. Велико Търново без
съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършил по занятие банкови
сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл. 1, ал. 4, т. 1 от Закона за банките
/отм. в сила до 31.12.200бг./, уведомяване на БНБ, съгласно чл. 3 от Закона за кредитните
институции/ в сила до 30.03.2009г./, а именно като физическо лице в качеството си на
заемодател отпуснал парични заеми срещу лихва на физически лица както следва: на Г. Ц.
С.а - сумата 33000 лева, на К. П. К. - сумата 65000 лева, на Д. Ш. Ш. - сумата от 20000 лева,
на К. А. А. - сумата 20000 лева, на И. П. А. - 1500 лева, като с дейността си причинил
другиму значителни вреди, а именно на: Г. Ц. С.а, в размер на 124080 лева, К. П. К. в размер
на 35000 лева, И. П. А. в размер на 900 лева и получил значителни неправомерни доходи - в
размер на 159980 лева, поради което и на осн. чл. 252, ал. 2 предл.1 и 2 във вр. с ал. 1 и чл.
54 от НК го осъжда на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ГЛОБА в размер на
8000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото, а именно 96 щатски долара, 15991
лева, 97000 евро, 5 канадски долара, 5 английски лири и 20 рубли,
С ПРИСЪДА № 1/27.02.2014г. по ВНОХД № 194/2013г. на ВАпС присъдата е потвърдена
в тези й части. С РЕШЕНИЕ № 493/15.06.2015г. по н.д. № 1559/2014г. на ВКС присъдата на
ВАпС в тази част е оставена в сила. ПРИСЪДАТА в тази и част е влязла в законна сила на
15.06.2015г.
5. ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от неустановена дата на месец август
2008г. до 25.03.2009г. в гр. София, гр. Велико Търново и гр. Луковит, в съучастие като
подбудител с П. В. С. като подбудител, В. П. К. като подбудител и помагач и В. П. Ф. като
извършител, умишлено склонил чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална
облага/ П. В. С. умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви П. И. Л., след което
П. В. С. на свой ред умишлено е склонил В. П. К. умишлено да склони В. П. Ф. умишлено
да умъртви П. И. Л., като убийството е извършено на 25.03.2009г. от В. П. Ф. в гр. Велико
Търново, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение
на решение на организирана престъпна група с ръководител П. В. С. и участници В. П. К.,
Я. Х. П., Г. Т. Г., В. П. Ф., Д. В. Г. и Г. Ц. Н., както и други неустановени до момента лица,
поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 7, т.8 и т. 10 във вр.чл. 115 във вр.чл. 20 ал. 3 и чл. 54
от НК го осъжда на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА,
6
6. ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от неустановена дата от началото на 2009г.
до 03.07.2009г. в гр. София, гр. Велико Търново, гр. Шумен и гр. Луковит в съучастие като
подбудител с П. В. С. като подбудител, В. П. К. като подбудител и помагач, Я. Х. П., Г. Т. Г.
и Р. Г. С. като помагачи и В. П. Ф. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание,
чрез обещаване и даване на материална облага/ П. В. С. умишлено да склони друго лице
умишлено да умъртви Р. А. Р. , след което П. В. С. на свой ред умишлено е склонил В. П. К.
умишлено да склони В. П. Ф. умишлено да умъртви Р. А. Р., като убийството е извършено
на 03.07.2009г.от В. П. Ф. в гр. Шумен и деянието е извършено по начин, опасен за мнозина
/чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от
лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с
ръководител П. В. С. и участници В. П. К., Я. Х. П., Г. Т. Г., В. П. Ф., Д. В. Г. и Г. Ц. Н.,
както и други неустановени до момента лице, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6
предл. 1-во т. 7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115 във вр.с чл. 20, ал. 3 и чл. 54 от НК го осъжда на
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА,
На осн. чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ
ЗАМЯНА при първоначалан специален режим на изтърпяване на наказанието в затвор от
закрит тип. С ПРИСЪДА № 1/27.02.2014г. по ВНОХД № 194/2013г. на ВАпС присъдата на ШОС
е изменена в тази и част като наказанията за двете престъпления по чл. 116 НК са изменени
от ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, както и определеното
общо наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. С
РЕШЕНИЕ № 493/15.06.2015Г. по н.д. № 1559/2014Г. на ВКС присъдата на ВАпС в тази и
част е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от ВАпС. С присъда №
12/04.05.2016г. по ВНОХД № 184/2015Г. на ВАпС присъда № 29/20.12.2012г. по НОХД №
303/2011г. на ШОС е потвърдена в тази част. С Решение № 234/01.12.2017г. по н.д. №
407/2017г. на ВКС подс. В. е оправдан да е извършил престъплението по чл. 116 НК с
пострадал Р. Р., в съучастие с Р. С.. Присъдата на ВАпС в останалата част е оставена в сила.
Присъда № 29/20.12.2011г. по НОХД № 303/2011г. в тази част е влязла в законна сила на
01.12.2017г.
САС констатира служебно, че е извършена кумулация, след влизане в сила
на присъдите, като с Протокол от 23.01.2018г. Окръжен съд- Шумен ОПРЕДЕЛЯ общо
наказание на осъдения Г. В. В., измежду наказанията, наложени по НОХД № 30/2009г. по
описа на РС- Велико Търново и наказанията по НОХД № 303/2011г. по описа на ШОС, до
размера на най-тежкото, а именно: „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА ". на основание
чл.23, ал.3 НК.
ВКС, НО, е посочил, че е налице усложнена правна конструкция по чл. 20 ал.3 от
НК и многостепенно съучастие на подсъдимите, като конкретно подсъдимият В. е действал
като подбудител по отношение на подс.П. С. и по този начин се явява инициатор на
престъпленията. Същественото в случая е обстоятелството, че В. е поръчал убийствата на
подс.С. именно в качеството му на човек, който ръководи група, която има капацитет и
мотивация да ги осъществи срещу заплащане. Наличието на такава престъпна група
предпоставя, че нейният ръководител, подс.П. С., няма лично да се ангажира с физическото
ликвидиране на пострадалите, а ще възложи това на други нейни участници и тези
обстоятелства са съзнавани от подс.В.. Предвид на структурата на престъпната група и
участието на подс.К. в това нейно разклонение, занимаващо се с осъществяване на „мокри
поръчки” / факти, установени по влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт/,
именно на него подс.С. възложил намирането на физическите извършители и
организирането на изпълнението на приетите поръчки от подс.В.. Всички тези факти сочат
на изключително усложнена форма на необходимо съучастие, която е резултат от
структурата и начина на действие на организираната престъпна група. Наличието на
йерархия в престъпното сдружение и разпределението на функциите на участниците й
иманентно предпоставя възможност извършителят да бъде мотивиран да извърши деянието
7
от прекия си ръководител, който пък да е мотивиран от своя ръководител, в случая-
ръководителя на групата. Такава многостепенност на подбудителството е допустима и не
може механично да бъде свеждана до двустепенност, тристепенност и т.н. Същественото е,
че всички съучастници, подбудители, помагачи и извършител, са действали при общ умисъл
и са съзнавали приноса на всеки в осъществяване на общата цел- физическото ликвидиране
на адвокати Л. и Р.. ВКС приема, че тези трима подсъдими /В., С. и К./ са имали решаваща
роля за осъществяване на двете убийства, като физическите извършители са изпълнявали
техните указания. Те са третирали човешкия живот като търговски продукт, превърнали са
го в предмет на престъпна сделка и са създали престъпен механизъм на изпълнение на
физически екзекуции. Налице е изключителна тежест на извършените престъпления и
висока степен на обществена опасност на тримата подсъдими, поради което е определено
наказание „доживотен затвор без замяна”.
С оглед гореизложеното и като взе предвид влезлите в сила присъди на
наказателния съд, които са задължителни за настоящата инстанция по смисъла
на чл.300 ГПК, съдът намира, че процесната статия, която по същество представлява
набеждаване в извършено от жалбоподателя-ищец престъпление, а именно - организиране убийството на
виден търновски бизнесмен, не е в състояние да провокира дълбоки негативни
изживявания, притеснения за бъдещето, уронване на авторитета и изпадане в
депресивно състояние предвид наличието на предходни осъждания за идентични по
състав престъпления.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация,
ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Тази му отговорност
произтича от качеството му на възложител на работата по съставяне, подбор и
поместване на печатни материали. Това е гаранционно-обезпечителна обективна
безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД. За да бъде ангажирана тя, на общо основание
следва да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД от лице, на което издателят е възложил работа - следва да се установи при
условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние
(действие или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до
доказване на противното, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Авторът на публикацията отговаря
за свое противоправно поведение, ако изнесените в написаната от него статия факти са
неверни и позорят някого или го набеждават в извършване на престъпление, или
изложените мнения са обидни, ако същите са резултат от недобросъвестно
журналистическо поведение. Без значение е дали авторът се намира в трудовоправни
или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист,
или гражданин, за да бъде ангажирана неговата отговорност за вреди. Това
обстоятелство е ирелевантно и за отговорността на издателя по чл.49 ЗЗД (Р. №
8
404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, III г. о.). Отговорността между
делинквента и възложителя на работата е солидарна (Постановление № 7 от
29.XII.1958 г. на Пленума на ВС, Решение № 124 от 2.XII.1988 г. по гр. д. № 87/88 г. на
ОСГК, Решение № 304 от 7.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2010 г., III г. о. и др.)
С оглед изложеното, за да се уважи предявения иск, следва да се установи при
условията на пълно и главно доказване, че процесното изявление, обективирано в статия,
съдържа неверни клеветнически твърдения и е опозоряващо личността, както и че се намира
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за жалбоподателя-ищец.
Ищецът доказва пълно и главно наличието на претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, емоционално неразположение, изразяващо се в
посещение при психиатъра на затвора /където изтърпява наказание лишаване от свобода/,
непосредствено след публикуване на процесната статия. Последната е породила
напрежение, като се е отразила неблагоприятно емоционално, психически и здравословно по
отношение на ищеца.
При обсъждане вината и противоправността на деянието, следва да се обсъди
още дали когато журналист е изнесъл засягащи името, честта и достойнството на друго
лице факти, е проверил тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти,
когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги
разпространи. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава,
когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. Въззиваемата страна не
ангажира доказателство, че в отпечатания материал е изнесена проверена от два
независими източника и/или достоверна информация, каквато единствено би могла да
представлява израз на правото на гражданите и журналистите за свобода на словото,
както и на правото на обществото на информация. Вярно е, че жалбоподателят е вече
осъждан и то за две поръчкови убийства, но това не дава право на медиите да му
приписват поредното убийство, без доказателства в тази насока. Изразът „Убийството
/има се предвид това на П. Х./ е било най-големия подарък на юбилея на боса на „***“
съставлява завършващото изречение на процесната статия, чието буквално съдържание
гласи - „Дали пък убийството не е било най-големият подарък за юбилея на боса на „***“?“.
Изразът съставлява предположение и обобщение относно изнесеното в текста на статията и
е в светлината на коментираната по-горе версия по повод извършващо се досъдебно
производство. Основно се навежда вероятност братът на жалбоподателя да е в основата на
организацията.
САС намира, че от една страна жалбоподателят не може да релевира чужди
права - тези на брат си, а от друга - личността му показва по-висока степен на
обществена опасност. Независимо от това, за да бъдат спазени принципите на плурализъм на
мненията и законовите журналистически стандарти, би следвало при подобни трудно доказуеми
твърдения, най-малкото да се предоставят две различни гледни точки, сочещи очевидно
противоположни и взаимно изключващи се мнения. Само тогава деянието не би било
9
противоправно. Принципът за плурализъм в мненията, не изключва приложението на
задължението за предоставяне на аудиторията на информация, която според настоящия съдебен
състав трябва да е вярна във всички изнесени от медията на аудиторията подробности, както и
задължението на медията да защитава личната неприкосновеност на гражданите, които принципи
са нарушени с невярното твърдение, че братя В.и са в основата на това поредно убийство.
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до там, от където настъпва
засягане на други конституционно защитени ценности - правата и доброто име на
гражданите. Дали и доколко е нарушен баланса на посочените конституционно
защитени ценности (свободата на словото от една страна и доброто име на гражданите
от друга), следва да бъде изследвано въз основа на обстоятелствата в конкретния
случай. Изключение от правилото за добросъвестна проверка е случая, в който се
цитира вече публикувана в друго издание информация (Решение № 253/29.01.2014
г. по гр.д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г.о.). В случая няма позоваване на други публикации от
вестник, третиращи неверни за него обстоятелства, поради което отговорността за вредите от
публичното им разгласяване следва да се възложи в тежест на ответника.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с някои от претърпените от ищците страдания, обусловили временно
влошаване на здравето, съпътствано със стрес и повишена чувствителност, главно от
емоционален характер.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение както на причинителя на вредата,
така и на възложителя на работа, в лицето на ответника, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
С оглед определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, САС намира, че от изложеното по-горе, както и предвид факта, че
жалбоподателят-ищец е бил на 60г. към датата на деликта - 2018г., че вече е осъждан
многократно и то като част от ОПГ, като му е наложено наказание лишаване от свобода -
доживотен затвор, без право на замяна, съдът намира, че няма как процесната статия да
предизвика дълбок емоционален отзвук, уронване честта и достойноството, накърняване
авторитета в обществото. Единствено доказано е посещението при психиатъра на затвора и
приема на успокоителни лекарства, като за влошеното психично здраве на ищеца е налице
съвкупност от множество фактори, само един от които е процесната статия. Ето защо не е
доказано пълно и главно пряката причинно-следствена връзка между статията и всички
посочени от свидетеля вреди. Затова съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи на 500 лв., ведно със законните последици от датата на деликта.
10
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата до 500
лв. и потвърдено в останалата отхвърлителна част - над 500 лв. до 300 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 300 000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемият „НЮ МЕДИА ГРУП” АД, дължи в полза на
жалбоподателите-ищци направените пред двете инстанции разноски, но такива няма
направени и не следва да се присъждат. Адв.Г. е назначен по реда на чл.95 ЗПП. На
осн.чл.78 ал.6 ГПК и доколкото ищецът е освободен от заплащане на д.т., ответникът следва
да бъде осъден да внесе сумата от 20 лв. по сметка на съда.
Воден от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.01.2021г., постановено по гр.д. № 1083/2018г. по описа на СГС,
ГО, 19 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за сумата от 500 лв.,
д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „НЮ МЕДИА ГРУП” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г. В.
В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 100, ет.3, ап. 8 -
чрез адв. И. Г., сумата от 500 лв./петстотин лева/ представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени във връзка със статия, поместена във вестник „Уикенд“,
брой 2/739/, година XVI, 13-19.01.2018г. със заглавие - „Братът на бос от „***“ организирал
убийството на П. Х.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2018г.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „НЮ МЕДИА ГРУП” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС
сумата от 20 лв./двадесет лева/ на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12