О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 27.12.2019г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІII състав, в закрито заседание на двадесет
и седми декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
като разгледа докладваното от съдия
И.Янкова ч. административно дело № 977 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166,ал.2
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 188 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Административното
дело с частен характер е образувано по жалба на С.И.И. чрез надлежно упълномощения адвокат Валентин
Димитров срещу предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1228-000883/29.10.19 г. на Началник
група към ОДМВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” Стара Загора по чл. 171, т. 1
б. "б" от ЗДвП с която е отнето временно свидетелството за
управление на водача до решаване на въпроса за отговорността , но неповече от
18 месеца , , отнети са СУМПС № *********, контролен талон № 9592286в
Жалбоподателят
сочи, че счита предварителното изпълнение на заповедта ще му нанесе значителна и
труднопоправима врема, тъй като ежедневно в работа му се налагало да управлява
лек автомобил, .Той бил пласьор на стоки с месторабота „ Веселина БИС „ ООД и пътувал из цялата
страна за да осъществява задълженията си по пласмент на стоки . С оспорения административен
акт се било засягало правото му на труд, прогласено и защитено от Конституцията.
Искането за спирането е аргументирано с доводите, че ще бъдат причинени на
оспорващия значителни и непоправими имуществени вреди. Твърди се, че вредите от
оспореният акт могат да се противопоставят по значимост на онзи обществен
интерес, заради който законодателят е допуснал предварително изпълнение по
оспореният акт,
Съдът, като
прецени данните по административната преписка и твърденията в жалбата намира,
че искането за спиране е процесуално допустимо като направено в срок и от лице,
което е адресат на оспорената заповед. Разгледано по същество е неоснователно
по следните съображения:
Спирането на
изпълнението на административния акт представлява вид обезпечение на оспорването
срещу него. Обжалваната пред административния съд заповед е издадена на
основание чл. 171, т. 1,
буква Б от ЗДвП и по силата на чл. 172,
ал. 6 от ЗДвП жалбата срещу нея не спира изпълнението на приложената
административна мярка в отклонение от общия принцип на чл. 166 от АПК. Предварителното изпълнение на тази заповед е допуснато по
силата на закона,
В ЗДвП не са
регламентирани основанията, при които съдът може да спре изпълнението на
административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП е приложима разпоредбата на чл. 166, ал.
4 вр. ал. 2 от АПК.
За да спре
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът следва да
установи, че , то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, която да е противопоставима на охранявания от правната норма
обществен интерес. В тежест на подателя на искането е да посочи вредите, да
представи доказателства за вида им, за тяхната тежест, за вероятността те да
настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди влизането му
в сила или преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност, както и
за противопоставимостта им на охранявания от нормата на закона обществен
интерес.
Към
жалбата са представени доказателства, от
които е видно, че във връзка с упражняването от него дейност като пласьор му се
налага да зарежда обекти в цялата страна, стопанисвани от работодателя му „Веселина БИС „ ООД гр. Стара
Загора.
Изпълнението
на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на
закона винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера и върху
икономическия интерес на адресата. Това изпълнение безспорно съдържа в себе си
и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът
бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност, законодателят в определени
случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен
ефект. Какви са били мотивите му за това, би могло да се разбере от мотивите на
закона, доколкото там законодателят ги е изложил,
Когато
законодателят е допуснал предварително изпълнение на акта, той безспорно е бил
наясно, че с отнемането на свидетелството за управление на МПС-то лицето ще
бъде лишено от възможността да го ползва. Защитеният обществен интерес е
посочен в разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения за управление на МПС след употреба на алкохол тоест
мярката цели да се защити живота и здравето на другите участници в движението
Защитата на живота и здравето на гражданите е по-значим от частния интерес на
жалбоподателя, че ще остане без работа и няма да може да изпълнява трудовата си
функция. С наложената мярка не се ограничено правото на труд на лицето, тъй като
той може да изпълнява и други трудови функции,
които не са свързани с управление на МПС.
С оглед
изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната
заповед. Направеното искане от жалбоподателя следва да се остави без уважение.
По изложените
съображения и на основание чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от Административно
процесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движение по
пътищата, четвърти административен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.И.И. срещу предварителното изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000883/29.10.19 г.
на Началник група към ОДМВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в седмодневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от съобщението к група
към ОДМВР-Стара Загора
СЪДИЯ: