Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260161 / 28.10.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На пети октомври през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2718 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от
управителя Т. Р. М.; против Н.С.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***; както и с адрес в гр. *******
Ищецът твърди, че на 27.06.2019 г. е депозирал против
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 678 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени услуги,
изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други
дейности за периода 30.09.2016 г. – 28.04.2017 г., и сумата от 153,42 лв.
обезщетение за забава от 31.10.2016 г. до 25.06.2019 г., със законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било изцяло
уважено по образуваното ч.гр.дело № 1709/2019 г. на ХРС, като издадена била
заповед за изпълнение срещу длъжника, подал възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Ето защо, в законоустановения срок ищецът предявявал настоящия си иск за
установяване съществуването на вземането си против ответника, като собственик
на водоснабден имот, находящ се на адреса му. В това си качество и по партида №
67110 ответникът бил потребител на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи/Наредбата/.Такива
потребители,на основание чл.3 ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата,
на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК- услуги за
битови нужди, на основание Наредбата, като продажбата им се осъществявала от
ищеца при публично известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите,
одобрени от КЕВР и влезли в сила един месец след публикуването им в един местен
и един централен ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите
– чл.8 от Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца
произтичала от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз
основа на посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответника услуги,
изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други
дейности за посочените му имот и партида, за периода 30.09.2016 г. – 28.04.2017
г. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите задължения, ответникът не му
заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените му услуги, за които
ищецът в посочения период му издал ежемесечни 8 броя фактури, на обща стойност
от 678 лв. за главница и 153,42 лв. за обезщетение за забава, всичко общо -
831,42 лв., изцяло неизплатено. Фактурите били съставени в съответствие с
нормативните изисквания. Предвид настъпването на падежа на всяко задължение,
вземанията на ищеца против ответника били ликвидни и изскуеми, като ответникът
не ги погасил в уговорения срок, заради което начислено му било и обезщетение
за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като
ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Тези си
искания ищецът поддържа, чрез пълномощник – адвокат, в допълнителни писмени
становища по делото.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но
за неоснователен. Възразява, че размерът на процесните вземания можел да се
определи единствено въз основа на клаузите на самия договор, а не въз основа на
допълнителни данни, изходящи от ищеца. Липсвали първичните документи, въз
основа на които са били издадени фактурите. Същевременно, ищецът твърдял, че
неплащането на услугите е основанието за предявяване на иска, а за техния
реален размер липсвали както твърдения, така и доказателства. Представените фактури
не доказвали потребени именно от ответника услуги, а само остойностявали
показатели на това потребление. Процесното жилище отдавна не било собствено на
ответника и той не знаел, кога е било отчитало количеството на потребените
услуги. Претендираните количества вода били значителни за едно жилище и то в
зимен сезон, още повече, че семейството на ответника се състояло от самия него.
Претендираните услуги ответникът не можел и нямало как да потреби, при което не
можел да има отношения с ищеца. Още повече, че той работел и през деня нямало
никой в жилището му, за да се изконсумира такова голямо количество вода.
Предвид изложеното, ответникът иска прекратяване на производството по делото в
частта на претендираното обезщетение за забава, като процесуално недопустимо.
Алтернативно се иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като му се
присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът
се явява лично и с пълномощник - адвокат, като оспорва предявените искове и
иска отхвърлянето им изцяло.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и
приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към
настоящия правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си
мотиви. Ищецът е издал на името на ответника процесните 8 броя фактури с кл.код
197905, по партида № 67/110 за обект на адрес в гр. Хасково, ул. „13-ти март” №
17 ет. 1 – ежемесечни фактури за последователни едномесечни периоди от време,
без служебно начислявани количества вода; а именно:
-
фактура № **********/30.09.2016 г. за сумата от 30 лв. за
10 куб.м. вода;
-
фактура № **********/31.10.2016 г. за сумата от 45 лв.
за 15 куб.м. вода;
-
фактура № **********/30.11.2016 г. за сумата от 60 лв. за
20 куб.м. вода;
-
фактура № **********/30.12.2016 г. за сумата от 66 лв. за
22 куб.м. вода;
-
фактура № **********/31.01.2017 г. за сумата от 141 лв.
за 47 куб.м. вода;
-
фактура № **********/28.02.2017 г. за сумата от 72 лв. за
24 куб.м. вода;
-
фактура № **********/31.03.2017 г. за сумата от 129 лв.
за 43 куб.м. вода; и
-
фактура № **********/28.04.2017 г. за сумата от 135 лв.
за 45 куб.м. вода.
Във фактурите са посочени
съответните крайни срокове за плащането им, а именно – на 30-я ден от
издаването на всяка от тях. Общото задължение по фактурите възлиза на сумата от
общо 678 лв. За общия отчетен период по тях 22.08.2016 г. – 20.04.2017 г.,
ищецът представи по делото и копие от карнет за показанията на водомера с №
000110, партида 151/47 – на името на ответника за имот на адреса му, посочен
по-горе, с брой живущи на адреса – двама. Горепосочените във фактурите
количества вода са посочени и в карнета, съответно срещу датите: 20.09.2016 г.,
21.10.2016 г., 22.11.2016 г., 13.12.2016 г., 24.01.2017 г., 20.02.2017 г.,
23.03.2017 г. и 19.04.2017 г. /на която последна дата е направено отбелязване –
продаден/, за което в крайна колона, озаглавена „Подпис“ са положени подписи на
всеки ред. По направено от ответника оспорване и на основание чл.193 от ГПК
съдът откри производство по оспорване истинността на този карнет - в частта на
авторството на положените подписи. В това производство по искане на ответника,
се назначи и изслуша съдебно – графологична експертиза, чието заключение съдът
приема като компетентно и безпристрастно дадено. След извършени изследвания, в
т.ч. и на дадения от ответника в открито съдебно заседание сравнителен материал
от подписа си, вещото лице сочи, че подписите, положени в карнета на горепосочените
осем дати, не са изпълнени от ответника. В подкрепа на възраженията си по
делото, ответникът представи писмени доказателства. Видно от удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № ГРАОН2-1706/25.11.2019 г., издадено
от Община Хасково; той е неженен и няма деца. Според справка по данни за
физическо/ юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба
вписвания- Хасково за периода от 01.01.2013 г. до 10.01.2020 г. по персонална
партида № 84904, на името на ответника, издадена от Агенция по вписванията; той
е закупил процесния имот на 13.05.2015 г., а го е продал на 05.05.2017 г.
По искане на ищеца и по повод ответните оспорвания, съдът
назначи и изслуша комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено.
От извършените проучвания, вещите лица са установили, че за процесният имот при
ищеца била открита партида за ответника на 20.06.2016 г. с номер № 67/110 относно
водоснабдяването и канализацията на имота, като се сочи средството за търговско
измерване по партидата със съответния му номер на холендъра. На 07.07.2017 г.
по подадено до ищеца заявление от нов собственик на имота, за същия била
открита нова партида с № 85/113. За процесния период 30.09.2016 г. – 30.04.2017
г. били отчетени от инкасатора показания на водомера в карнети срещу подпис количества
вода, а именно – горепосочените, като е посочено, че на дата 24.01.2017 г. бил
установен теч на вода от тоалетно казанче, за което предупредил абонатът. Всичко
общо 226 куб.м. била доставената и консумирана вода, което съвпадало с
изчислените количества вода по процесните осем фактури на обща стойност от 678
лв. с ДДС. За посочения период водомерът за имота бил технически изправен, като
нямало служебни начисления. Посоченото потребено количество вода било отчетено
от инкасатор по показанията на водомера, отчитащ доставената вода от ищеца на
абоната – ответникът, и записано в карнети. Процесните отчетени количества вода
били остойностени правилно по цените, определени от ДКЕВР, и по методиката за
това. При проверка в счетоводството на ищеца се е установило, че сумите по
процесните фактури не са били заплатени от ответника, като същите били
осчетоводени през съответния месец, за който се отнасят. Така дължимото по
процесните осем фактури в общ размер от 678 лв. оставало неплатено, както и дължимото
обезщетение за забава в общ размер на 153,42 лв.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
изпратено по пощата на 27.06.2019 г., постъпило в съда на 01.07.2019 г., въз
основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 1709/2019 г. на ХРС.
По това дело със заповед № 830/ 02.07.2019 г. е разпоредено, длъжникът –
ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в
настоящото производство сумите, както следва: 678 лв. главница
и 153,42 лв. мораторна лихва за периода от 31.10.2016 г. до 25.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г. до
окончателното изплащане, както и 25 лв. платена ДТ и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение; като вземането произтича от следните обстоятелства: сума
дължима за водоснабдяване. В законоустановения срок е постъпило възражение от
длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение; предвид
на което на 16.08.2019 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба от 16.09.2019 г., изпратена по пощата на 13.09.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява основателен и доказан. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите, и като такъв
предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се
намира и процесният имот с адрес в гр. Хасково, ул. „13-ти март” № 17 ет. 1. По
категоричен начин по делото се установи, че през процесния период на отчитане
на водата 22.08.2016 г. – 20.04.2017 г. именно ответникът е собственикът на
този имот, като изцяло неоснователно е възражението му за обратното. От представената
от самия него справка в Агенцията по вписванията се установява, че той е
закупил този имот на 13.05.2015 г., а го е продал на 05.05.2017 г. Това
кореспондира и с данните по комплексната експертиза, че за същия имот при ищеца
била открита партида за ответника на 20.06.2016 г. с номер № 67/110 относно
водоснабдяването и канализацията на имота, а на 07.07.2017 г. по подадено до
ищеца заявление от нов собственик на имота, за същия била открита нова партида.
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/, потребители на услугите ВиК са: собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен смисъл са и
разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо, и предвид
коментираните по – горе доказателства по делото, следва да се приеме, че
ответникът има качеството на потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги
за процесния собствен му имот, за което при ищеца му е била открита партида с
номер 67/110 относно водоснабдяването и канализацията на имота с посочено СТИ –
водомер със съответния му номер на холендъра. С оглед изложеното, съдът приема,
че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, чийто източник е договор при ОУ за получаване на ВиК услуги, по
силата на чл.8 ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение
не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самия
факт на присъединяване към водопроводната система на ищеца потребителят е
обвързан от ОУ на дружеството. ОУ са влезнали в сила, като според ал.4 от същия
текст, аналогичен на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни след влизането им в
сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу ОУ. Ето защо, съдът приема, че между
страните по делото през процесния период от време е налице договорно отношение
по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди
с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 и ОУ
на ищеца. Основното задължение на ищеца, като ВиК- оператор по това
правоотношение е разписаното в чл.42 ал.1 т.1 от Наредба № 4 – да снабдява
потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически
обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение се съдържа и
в чл.7 т.1 от ОУ, както и задължението му да отвежда и/или пречиства
отпадъчните води. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установи, че ищецът е изпълнявал това си основно задължение за водоснабдения
процесен имот на ответника. Изразходваните количества питейна вода се отчитат
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите, в тяхно или на техен представител присъствие, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета /чл.22
и чл.23 ал.4 от ОУ, вр. чл.32 ал.1 от Наредба № 4/. В настоящия случай от събраните
писмени доказателства /фактури и карнет/ и от заключението на комплексната експертиза
се установи, че за процесния период 22.08.2016 г. – 20.04.2017 г. са били
отчетени от инкасатора показания на водомера в карнети срещу подпис, следните
количества вода: 20.09.2016 г. – 10 куб.м., 21.10.2016 г. – 15 куб.м.,
22.11.2016 г. – 20 куб.м., 13.12.2016 г. – 22 куб.м., 24.01.2017 г. – 47 куб.м.,
20.02.2017 г. – 24 куб.м., 23.03.2017 г. – 43 куб.м. и 19.04.2017 г. – 45
куб.м., всичко общо 226 куб.м. доставена и консумирана вода, което съвпада с
изчислените количества вода по процесните осем фактури на обща стойност от 678
лв. с ДДС. Относно размера на задължението съдът намира, че следва да бъдат
съобразени данните за отчета на потреблението в процесния имот, съдържащи се в
карнетния лист, имащ качеството на частен свидетелстващ документ, който се
ползва с формална доказателствена сила по отношение на подписалата го страна. Действително,
по оспорване на ответника и на основание чл.193 от ГПК, съдът откри
производство по оспорване истинността на този документ - в частта на
авторството на положените подписи. В това производство се назначи и изслуша
съдебно – графологична експертиза, от чието заключение се установи, че подписите,
положени в карнета на горепосочените осем дати, не са изпълнени от ответника.
Но за удостоверителната сила на карнетния лист не е налице изрично условие,
подписът да е положен от титуляра на партидата, а е възможно тава да бъде
направено от лице находящо се на адреса, което се намира там в момента на
извършване на отчета. В последния случай, не е необходимо изрично
упълномощаване на подписалото от името на абоната лице, тъй като не се касае за
извършване на правни действия, а за потвърждаване на фактическите констатации
на инкасатора относно показанията на водомера. Нещо повече, както се посочи, изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, в присъствието на потребителя или
на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета /чл.22 и чл.23 ал.4 от ОУ, вр. чл.32 ал.1 от
Наредба № 4/. В същия този карнет е отразено, че на адреса живеят двама души,
което обстоятелство не бе оспорено от ответника и което е независимо от факта,
че той е неженен. В този смисъл, обстоятелството, че карнетният лист за
процесния период не е бил подписан от ответника лично, само по себе си не е
достатъчно за отхвърлянето на предявения иск. Същевременно, за посочения период
водомерът за имота е бил технически изправен, като е нямало служебни
начисления. Процесните отчетени количества вода са били остойностени
правилно по цените, определени от ДКЕВР, и по методиката за това; но са
останали незаплатени от ответника на ищеца. По отношение на ответното
възражение, че отчетените количества вода били прекомерни и невъзможно било
реалното им потребление, експертизата посочи, че в карнета на дата 24.01.2017
г. е бил установен теч на вода от тоалетно казанче, за което предупредил
абонатът. Това е датата на първото голямо количество вода от 47 куб.м., след
което приблизително в такъв обем са и количествата, отчетени през март и април.
В този смисъл, установява се, както причината за тези завишени стойности, както
и бездействието на ответника като абонат, да отстрани повредата в имота си,
която не е в тежест на ищцовото дружество. От това си бездействие, ответникът
не може да черпи права в настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът намира предявения главен иск за основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца за главница сумата от общо 678 лв., включваща
неизплатени задължения, както следва:
- по фактура № **********/30.09.2016 г. за периода 22.08.2016 г. – 20.09.2016
г., за 10 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС - сумата от 30 лв., с краен срок за плащане 30.10.2016 г.;
- по фактура № **********/31.10.2016 г. за периода 20.09.2016 г. – 20.10.2016
г., за 15 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 45 лв., с краен срок
за плащане 30.11.2016 г.;
- по фактура № **********/30.11.2016 г. за периода 20.10.2016 г. – 22.11.2016
г., за 20 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 60 лв., с краен срок
за плащане 30.12.2016 г.;
- по фактура № **********/30.12.2016 г. за периода 22.11.2016 г. – 22.12.2016
г., за 22 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 66 лв., с краен срок
за плащане 29.01.2017 г.;
- по фактура № **********/31.01.2017 г. за периода 22.12.2016 г. – 23.01.2017
г., за 47 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата от 141 лв., с краен срок
за плащане 02.03.2017 г.;
- по фактура № **********/28.02.2017 г. за периода 23.01.2017 г. – 22.02.2017
г., за 24 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 72 лв., с краен срок за
плащане 30.03.2017 г.;
- по фактура № **********/31.03.2017 г. за периода 22.02.2017 г. –
21.03.2017 г., за 43 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата от 129 лв., с
краен срок за плащане 30.04.2017 г.;
- по фактура № **********/28.04.2017 г. за периода 21.03.2017 г. – 20.04.2017
г., за 45 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата от 135 лв., с краен срок
за плащане 28.05.2017 г.;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.06.2019
г. до окончателното изплащане.
Относно акцесорния иск, според чл.33 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен и
на основание чл.84 ал.1 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Плащане, както се посочи в случая липсва, при което ответникът е изпаднал в
забава и то на сочените от ищеца дати. Според чл.40 ал.1 изр.2 от Наредба № 4 и
чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК-оператора обезщетение в размер на
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. В този
смисъл и предвид датите на издаване на процесните фактури, ответникът е
изпаднал в забава, както следва на: 31.10.2016 г., 01.12.2016 г., 31.12.2016
г., 30.01.2017 г., 03.03.2017 г., 31.03.2017 г., 01.05.2017 г. и 29.05.2017 г.;
което кореспондира и с посочените в съответните фактури падежи, не на които, а
ден по-късно настъпва забавата на длъжника. Считано от тези дати и до 26.06.2019
г., включително, той дължи обезщетение за забава на ищеца. Посочената крайна
дата на обезщетението за забава е датата, предхождаща подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК и началния момент на присъждане на законната лихва върху
главницата. Ищецът обаче претендира обезщетението до по-ранна крайна дата 25.06.2019
г., което следва да бъде съобразено от съда. В този смисъл, доказан в своето
основание е и акцесорният иск, но по делото не се събраха достатъчно
доказателства за размера му, доколкото експертизата е изчислявала обезщетения
за забава, без да е посочила конкретни периоди на изчисленията си. Предвид на
това и на основание чл.162 от ГПК съдът го определи по своя преценка и с
помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, върху всяка от главниците по осемте фактури поотделно и за горепосочените
съответни периоди на забава, а именно в общ размер на 157,03 лв. Доколкото
обаче акцесорният иск е предявен за по-малката сума от 153,42 лв., същият
следва да се уважи изцяло в този размер.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен
акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид
изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 750 лв., от които за заповедното
производство – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, а за настоящото производство - 75 лв. за държавна такса, 300
лв. за вещи лица и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; както и с
адрес в гр. ************; ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от
управителя Т. Р. М.; неизпълнени парични задължения за плащане на ВиК-услуги,
предоставени за негов имот на адрес в гр. ********; за който на негово име е
била открита партида с номер 67110 или 67/110; а именно – за главница сумата от
общо 678 лв., включваща, както
следва:
- по фактура № **********/30.09.2016 г. за периода
22.08.2016 г. – 20.09.2016 г., за 10 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС -
сумата от 30 лв., с краен срок за плащане 30.10.2016 г.;
- по фактура № **********/31.10.2016 г. за периода
20.09.2016 г. – 20.10.2016 г., за 15 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-
сумата от 45 лв., с краен срок за плащане 30.11.2016 г.;
- по фактура № **********/30.11.2016 г. за периода
20.10.2016 г. – 22.11.2016 г., за 20 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-
сумата от 60 лв., с краен срок за плащане 30.12.2016 г.;
- по фактура № **********/30.12.2016 г. за периода
22.11.2016 г. – 22.12.2016 г., за 22 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-
сумата от 66 лв., с краен срок за плащане 29.01.2017 г.;
- по фактура № **********/31.01.2017 г. за периода
22.12.2016 г. – 23.01.2017 г., за 47 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата
от 141 лв., с краен срок за плащане 02.03.2017 г.;
- по фактура № **********/28.02.2017 г. за периода
23.01.2017 г. – 22.02.2017 г., за 24 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-
сумата от 72 лв., с краен срок за плащане 30.03.2017 г.;
- по фактура № **********/31.03.2017 г. за периода
22.02.2017 г. – 21.03.2017 г., за 43 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата
от 129 лв., с краен срок за плащане 30.04.2017 г.;
- по фактура № **********/28.04.2017 г. за периода
21.03.2017 г. – 20.04.2017 г., за 45 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата
от 135 лв., с краен срок за плащане 28.05.2017 г.;
ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
27.06.2019 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава в общ
размер от 153,42 лв., изчислено за
периода от 31.10.2016 г. до 25.06.2019 г. върху всяка от главниците по осемте
фактури поотделно и за съответните периоди на забава;
за които суми е издадена заповед № 830
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 1709/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Хасково с
ЕИК ********* СУМАТА от общо 750 лв.,
представляваща деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните, чрез
адвокатите им – по електронна поща на
ищеца и чрез връчител на ответника.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.